№ 792
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 261251 от 18.11.2020г., постановено по гр.дело № 10
549/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 24 състав, са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, предявени от А. Л. П. и А. Л. П.,
двамата действащи чрез своята майка и законен представител К. Й. О. и на С. А.
С., действащ чрез своята майка и законен представител К. Й. С., предявени против
„Дженерали Застраховане” АД за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди в размер по 100 000 лева за всеки ищец, причинени от смъртта на тяхната
баба А. А. О., загинала при ПТП на 23.10.2015г., ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 23.10.2015г. до окончателното плащане; на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, А. П. и А.П., двамата действащи чрез своята майка и законен
представител К. О. и С.С., действащ чрез своята майка и законен представител К.
С., са осъдени да платят на „Дженерали Застраховане” АД разноски по делото в
размер 700 лева.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от А. Л. П. и А. Л. П., двамата
действащи чрез своята майка и законен представител К. Й. О. и на С. А. С.,
действащ чрез своята майка и законен представител К. Й. С., чрез адв. А. М..
Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител смятат, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че е категорично установено, че причина за настъпилото ПТП е виновното
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, който
нарушил правилата за движение и наличието на причинно следствената връзка
1
между инцидента и смъртта на бабата на ищците. Оспорват извода на съда, че в
случая не е установена трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и
тяхната баба. Смятат, че чрез събраните гласни доказателства категорично е
установено, че загиналата е помагала на дъщерите си при отглеждането на децата
им, че сама се е грижела за внуците си, в случаите, в които те са оставали да
приспиват при нея и че между загиналата и ищците е имало много близки
отношения. Според жалбоподателите Върховният касационен съд, отчитайки
индивидуалните човешки отношения и многообразието им, не въвежда критерий
за изключителност, а само създава и очертава възможността и други лица (освен
най-близките роднини) да получат справедливо по размер обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на близки и обичани хора. Сочат, че
вредите, които в подобни случаи подлежат на обезщетяване, настъпват в
душевния мир на претендиращия обезщетение и не зависят от обстоятелства като
семейно положение, наличието на самостоятелно жилище и живи родители, на
евентуалния брой на други правоимащи лица, лимитите на отговорността на
застрахователя и на деликвента. Смятат също че при определяне размера на
обезщетението не следва да се прилага § 96, ал.1 от ЗИД на КЗ, тъй като тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС. Предвид всичко изложено
жалбоподателите искат да бъде отменено решението и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се и
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник „Дженерали
Застраховане” АД, чрез пълномощника гл.юрк. М. М., е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са
съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от А. Л. П. и А. Л. П., двамата
действащи чрез своята майка и законен представител К. Й. О. и С. А. С., действащ
чрез своята майка и законен представител К. Й. С., с искова молба, с която против
„Дженерали Застраховане” АД са предявени искове с правно основание чл. 226
КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в
размер по 100 000 лева на всеки от ищците, причинени от смъртта на тяхната баба
А. А. О., загинала при ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП
до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2015г., около 18,00 часа на
автомагистрала Тракия, в платното за движение с посока Пловдив- София, в
района на км 126, л.а. Форд Фокус, управляван от Л. В. Г. самокатастрофирал,
вследствие на което пътувалата на задната седалка в автомобила А. О.-баба на
ищците, загинала. Сочи се, че вината за настъпването на инцидента е на водача Г.,
2
който изгубил контрол над МПС, автомобилът се насочил към левия край на
платното за движение, напуснал го, ударил се първо в мантинелата, а след това в
металната колона на указателна табела и се разцепил на две. Твърди се, че във
връзка с инцидента е образувано ДП № 289/2015г. по описа на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Пловдив, пр. пр. № 7001/2014г. по описа на ОП-
Пловдив, като на 08.06.2016г. прокуратурата е прекратила наказателното
производство поради смъртта на виновния водач.
В исковата молба се твърди също, че смъртта на А. О. била внезапна и
неочаквана за цялото семейство, включително и за нейните внуци, които били
много близки с баба си въпреки невръстната си възраст. Сочи се, че семейството
било сплотено и задружно, че всяко едно от внучетата гостувало редовно на баба
си, като родителите им ги оставяли да преспиват, а понякога и за една - две
седмици; че баба им ги обичала безкрайно, подарявала им непрекъснато подаръци
и ги глезила. Твърди се, че децата си спомнят баба си, все още пазят подаръците
от нея, знаят че е починала при катастрофа, говорят за нея и плачат, защото им
липсва.
Ищците твърдят, че към 23.10.2015г. за л.а. Форд Фокус е имало валидно
сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което
същото е задължено да обезщети пострадалите лица за всички вреди от деликта в
пълен обем. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да им заплати по 100 000 лева на всеки от тях, заедно със законната
лихва, считано от 23.10.2015г. до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Дженерали Застраховане”
АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва твърдението,
че на 23.10.2015г. е настъпило ПТП, както и че към тази дата е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания лек
автомобил. Ответникът оспорва твърденията на ищците, че са търпели болки и
страдания, предвид възрастта на всеки един. Смята, че липсват предпоставки за
„изградена особена близка и трайна житейска връзка” и претърпени от ищците
значителни морални болки и страдания, причинени от смъртта на баба им. Сочи,
че претендираните обезщетения са силно завишени по размер. Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
като твърди, че тя е пътувала без поставен обезопасителен колан. Моли да се
постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 23.10.2015г. около 18 часа на км 126 на
автомагистрала Тракия с посока от изток на запад-към София л.а. Форд Фокус с
рег. № ***, управляван от Л. В. Г. самокатастрофирал, вследствие на което е
загинала пътувалата на задната седалка в автомобила А. А. О..
Няма спор, че загиналата на 23.10.2015г. А. О. е баба по майчина линия на
3
ищците А. Л. П., А. Л. П. и С. А. С. (удостоверение за съпруг и родствени връзки с
изх. № 105 от 02.07.2018г.)
Обстоятелствата при които е настъпил пътния инцидент също не са спорни
пред тази съдебна инстанция. От приетите по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 23.10.2015г., протокол за оглед на
местопроизшествието, материалите по ДП №289/2015г. по описа на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Пловдив, в това число постановление на
окръжна прокуратура Пловдив за прекратяване на ДП и от приетите заключения
на САТЕ и КСМАТЕ, въззивният съд приема за установен следния механизъм на
ПТП: на 23.10.2015 г. около 18,00 часа в светлата част на денонощието по
автомагистрала „Тракия“ с посока от изток на запад-към гр. София, в района на
пътен надлез в близост до разклона на север за село Труд и на юг за гр. Пловдив,
със скорост около 122,95 км/ч се движи л.а. „Форд Фокус” с peг. ***, управляван
от Л. В. Г., с наличие на алкохол в кръвта 0,39 промила, като в автомобила са
пътували още три лица, в това число на задната лява седалка –А. О.. Пътната
настилка е била суха, с асфалт, с участъци с леки неравности; платното за
движение е с три пътни ленти, разделени чрез единични прекъснати линии M3, а
лекият автомобил се движи по средната пътна лента тъй, като дясната служи в
източния край на надлеза за влизането на идващите от с. Труд, а в западния край
на надлеза - за отиващите към гр. Пловдив. В района на км 126 от магистралата,
на разстояние 65 м източно от северния стълб на металната конструкция с
указателните табели и 4,20 м на юг от северния край на платното за движение има
участък на платното с по-тъмен цвят на асфалта, който е с размери 0,50/0,75 м -
овална форма. Когато автомобилът е на 64,22 м от участъка, водачът му го
възприема и взема решение да го заобиколи отляво, предприемайки маневра
„смяна на лентата за движение“; водачът успява да премине покрай участъка, но
впоследствие не успява да овладее управлението на автомобила и последният се
насочва наляво, като водачът предприема спиране с максимална интензивност
като оставя следа по пътната настилка, но не успява да спре преди предната лява
страна в областта на предния ляв калник на автомобила да влезе в контакт със
стоманената предпазна ограда. Вещото лице, изготвило САТЕ- инж. Д. Х., е
посочило, че в началото на контакта стоманената предпазна ограда е разрушена,
но доближавайки близо до стоманената колона тъй, като е съединена здраво с нея,
стоманената предпазна ограда се деформира приемайки дъгообразна форма и
направлява автомобила надясно към платното за движение, като за това спомагат
и управляемите предни ходови колела, които водачът успява да завърти надясно.
След това инерционните сили, действащи в масовия център на автомобила, го
насочват към стоманената колона когато срещу колоната е предната лява врата.
Вещото лице е изчислило, че скоростта на автомобила в мига на първия контакт
със стоманената колона е 90 км/час и е обяснило, че тогава се получават най-
големите деформации на автомобила и на стоманената предпазна ограда, която е
притисната към северната и към източната страни на колоната. Посочило е, че
след края на деформациите на автомобила, еластичните сили на взаимодействие
между него и колоната го отблъскват в посока север-северозапад и той се
установява в мястото, където е намерен при огледа на местопроизшествието.
Установило е, че в резултат на ПТП пътникът седял на предната дясна седалка е
получил травматични увреди, а всички останали хора в автомобила загиват на
място. Според вещото лице причина за настъпване на ПТП е това, че водачът на
4
автомобила е изгубил контрол върху него, че същият се е насочил наляво и е
излязъл от платното за движение в място, където е стояла стоманената колона.
Според заключението на КСМАТЕ, изготвена от инж. Х. и д-р Р. М. Д.
причина за смъртта на А. О. е получената при ПТП тежка съчетана гръдно-
коремна травма, довела до увреждане на много органи в тези кухини, причинили
остра кръвозагуба и летален изход. Посочили са, че пътничката е стояла на задна
лява седалка в автомобила и МПС поради загуба на управление от страна на
водача, се е отклонило в ляво от пътното платно, с предния ляв калник е влязло в
контакт със стоманената предпазна ограда, след което се е блъснало челно в лява
(предна лява врата) в основата на указателна табела с скорост около 90 км/час.
Експертите са обяснили, че обезопасителният колан е ефективен при челен удар
до скорост 60-70 км/ч, защото задържа тялото към седалката, като не позволява
хаотично движение на същото в купето или изпадането му от автомобила, както и
намалява степента на увреждания. Смятат, че в конкретния случай, с оглед
получените увреди по превозното средство, при правилно поставен предпазен
колан има вероятност да се получат в по-малка степен увреждания. Вещите лица
сочат, че по делото липсват данни пострадалата да е била с поставен
обезопасителен колан, както и че не може с точност да се отговори дали
поставянето на предпазен колан би предотвратило настъпването на летален изход.
В откритото съдебно заседание пред СГС експертите са обяснили, че от
данните по делото се установява, че загиналата е починала от съчетана тежка
гръдно-коремна травма, че колата се е движила със 122 км/ч и при удара има
отместване на тялото напред и наляво. Обяснили са, че е категорично ясно, че
загиналата е пътувала без поставен предпазен колан. Посочили са, че ударът е бил
челно-кос и при такава голяма сила, при такава голяма кинетична енергия е довел
до увреда на гръдни коремни органи и до този хеморогичен шок, който е
несъвместим с живота. Отново са посочили, че коланът е ефективен при движение
със скорост 60-70 км/ч, а в конкретния случай скоростта е била 122 км/ч и по
изчисления с преминаване към 90 км/ч в момента на удара, като при такава
кинетична енергия, не може да се очаква, че няма да има увреда на органи –
слезка, или гръдно-коремна аорта, белодробна артерия, водещи до остра
кръвозагуба. Обяснили са, че вътрешните органи на пътниците при такава висока
скорост и в следствие на удара, при който автомобилът рязко спира, са поели
кинетичната енергия и това причинява разкъсването им; че при скорост над 60
км/ч е вече фатално. Посочили са, че дали е с колан или без колан ще получи
травмата и леталния изход. Уточняват, че напречната лента на предпазния колан
задържа седалището, диагоналната лента е ефективна при чисто челен удар, тук
има и леко страничен с политане на тялото, като е възможно да има по-малко
увреди при поставен колан, но кинетичната енергия, придобита при такава висока
скорост пак може да доведе до руптура на хранещи съдове, магистрални съдове,
които да доведат до тази остра кръвозагуба. В заключение сочат, че с и без
поставен колан е възможен летален изход при такава скорост.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанцционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Я. П. С. – съседка на семейството на А. О., твърди, че я
5
познава отдавна и са били много близки. Сочи, че А. има три деца-две дъщери и
един син, като дъщерята К. е омъжена и има две деца-С. и И., която не била
родена към момента на ПТП, другата дъщеря – К. също има две деца А. и А., а
синът Н. не е семеен. Свидетелката твърди, че А. била всеотдайна обичана и
обичаща баба; че когато внучката А. се родила А. била много щастлива, взела си
отпуск за да помага на дъщеря си. Сочи, че когато децата на А. отивали на
почивка, оставяли внучката при баба си. Сочи, че когато се родил С.-синът на
другата й дъщеря, А. отново отишла да помага. Твърди, че всяка събота и неделя
семействата на дъщерите й идвали в с.*** при А. и тя ги чакала на улицата; че
връзката между баба и внуци била много силна, че била нормална и според нея
нищо необичайно; че децата обичали баба си и били обичани от нея. Сочи, че А.
не разполагала с големи финансови възможности, но винаги купувала на децата
дребни подаръци, на които те се много се радвали. Твърди, че децата обожавали
да остават при баба си в с.***, че се случвало да остават с дни при нея и без
родителите си, и тя се е грижила и за трите деца. Свидетелката си спомня, че
родителите разказали на децата си, че баба им е починала, че е на небето и е
звездичка. Сочи, че децата често говорели за нея и гледали към небето и питали
коя точно звездичка е баба им. Твърди, че родителите водили децата на гроба на
баба им. Спомня си, че С. научил стихотворение и нямал търпение да отиде на
гроба на баба си, за да се похвали; децата носели мартенци и великденски яйца на
гроба й. Свидетелката сочи също, че на децата им е мъчно за баба им, че им
липсва и я търсят, особено, когато отидат в с. ***, там където е живяла тя.
Обяснява, че приживе А. работела на смени като помощник възпитател в детската
градина, че живеела в с. ***, дъщеря й К. живее в ***, а К. в с. ***. Твърди също,
че родителите на децата полагат пълноценни родителски грижи за тях.
Свидетелката В. И. Ч. твърди, че познава А. и семейството й от 1986г. и че
живее в с. ***, в близост до къщата й. Спомня си, че А. с голяма радост
посрещнала ражданията на внуците си, канила приятелките си и ги черпила.
Твърди, че отношенията между А. и внуците й били много добри и прекрасни.; че
всяка събота и неделя децата били при нея на село, а когато идвало време да си
тръгват, молели родителите си да останат още. Твърди, че А. им готвела ястия,
които обичат, купувала им подаръци – предимно книги и пъзели, които редели
заедно, четяла им приказки, а те слушали с интерес. Сочи, че детето А. запазило в
една кутия книжка, която А. й подарила, като спомен от нея. Твърди, че е
присъствала когато майките на децата им обяснили, че баба им е починала; че се
случвало, когато децата идват в с. *** да целуват и галят некролога на баба си, да
махат към небето, и да казват „здравей бабо“. Свидетелката твърди, че децата
ходят на гроба на баба си, плачат, търсят я непрекъснато, оставят подаръци за нея
по празниците. Спомня си, че когато А. поискал книжката, А. не му разрешавала
и казвала да не пипа, че това е от баба й. Твърди, че грижите, които А. е полагала
за децата и внуците си се изразяват в това, да ги посрещне в чист и уютен дом, да
им приготви вкусна храна, да има нормални взаимоотношения и разговори.
Твърди, че А. се е грижела за внуците си като баба и не е поемала изцяло грижата
за отглеждането им, че родителите полагали нормалните грижи за отглеждането
на децата си.
По делото няма спор, че към 23.10.2015г. за л.а. Форд Фокус с рег. № *** е
имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество.
6
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния
извод, че е безспорно установено виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответното дружество водач Л. Г., както и причинната връзка
между това поведение и настъпилото ПТП и смъртта на А. О.-баба по майчина
линия на ищците. Съществувалото към 23.10.2015г.-датата на ПТП, валидно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между виновния водач и „Дженерали застраховане” АД е
основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество -
ответник по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), защото със застрахователия договор
по задължителна застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, включително и такива, настъпили от смърт на близък. Застрахователят
дължи обезщетение за всички вреди, които са в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие, само когато застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС на РБ се изостави досегашната практика на ограничаване на
кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди, в случай на
смърт на близък. С него обаче не се даде неограничена възможност за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия,
които страдат от смъртта.
Спорният пред САС въпрос, очертан от оплакванията във въззивната жалба
на ищците - за активната материалноправна легитимация на внук да претендира и
получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на
негова баба/негов дядо, е разрешен по задължителен за съдилищата начин с
цитираното ТР № 1/2016г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС. ТР е прието и обявено преди образуване на конкретното дело и
формираната с него съдебна практика е не само приложима, но и задължителна за
разрешаването на конкретния правен спор.
Мотивите към ТР разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото
събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на
лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна
легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете
постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на
бабите/дядовците и внуците, за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали
с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по
съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и
внуци, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и
страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално
да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
7
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното
отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт,
дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина
(решение № 92/17.11.2020 т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II ТО), трайно
полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители.
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в
полза на баба/дядо или внук е обусловено от провеждането на пълно и главно
доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална
връзка с починалия, даваща основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961г. и №
5/1969г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната
сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност
надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци
морални болки и страдания.
Съобразявайки разясненията на цитираното ТР, САС напълно споделя
извода на първоинстанционния съд, че между ищците и тяхната баба по майчина
линия не е доказано наличието на особено силна връзка, отличаваща се по
съдържание от традиционно съществуващите връзки между баба/дядо и внук.
Въззивният съд е на мнение, че извод за наличието на изключението, предвидено
в ТР не би могъл да се направи от събраните по делото гласни доказателства-
показанията на свидетелите С. и Ч., дори и като се приеме, че двете свидетелки не
са от най-близкия кръг на ищците и липсват данни за заинтересоваността им от
изхода на делото.
САС отчита установените безпротиворечиво по делото факти: че към датата
на ПТП ищцата А.П. е била на 5 години, ищецът С.С. е бил на 4 години, а ищецът
А.П. е бил на 3 години; че децата имат родители, които полагат за тях
необходимите и адекватни грижи; че децата, заедно с родителите си са
посещавали баба си в почивните дни и при необходимост са оставали при нея без
родители за няколко дни.
Споделеното от свидетелките, че А. О. всеотдайно и с огромна обич се
грижела внуците си, подарявала им подаръци, четяла им книжки, занимавала се с
тях, като заедно редели пъзели, както и че след смъртта й децата разпитват за нея,
спомнят си я и я търсят, не позволява да се направи извод за изключителна
близост между ищците и загиналата им баба, по смисъла на разясненията, дадени
в ТР№1/2016г., а сочи на нормални за българската традиция духовна и
емоционална близост между баба и внуци, характеризираща се с взаимна обич,
привързаност, морална подкрепа и признателност. Обичайно и характерно за
народопсихологията ни и родствените ни традиции, бабите и дядовците да са в
топли отношения на обич и привързаност с внуците си, да помагат за
отглеждането им, според възможностите си, семействата да се събират по
празници, както и внуците да гостуват на бабите и дядовците си през ваканциите
и през почивните дни, включително и без родителите си. В конкретния случай,
при положение, че е безспорно установено по делото, че родителите на трите деца
са живи и че именно те полагат грижи за тяхното отглеждане и възпитание, не
може да се приеме, че бабата на децата е била най-близкия им човек, нито да се
8
приеме, че децата нямат други близки, които да се грижат за тях, да ги обичат и
да ги подкрепят.
Показанията на свидетелките относно това, че децата пазят подареното от
баба си, че посещават гроба й и оставят подаръци там, също не води до извод за
изключителност на връзката между баба и внуци, нито установяват понасянето на
морални вреди и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които
традиционно би изпитал всеки внук от внезапната и най-вече насилствена смърт
на обичните си баба или дядо.
По делото безспорно се установи, че отношенията между ищците и
загиналата им баба са били топли и сърдечни, че децата са били разстроени от
неочакваната загуба на баба си и изпитват продължаваща тъга от смъртта й, но
въззивният съд е на мнение, че същите не са от вида на тези, които подлежат на
репариране по изключение. Обстоятелството, че А. О. се е грижила за внуците си,
помагала е на родителите им при отглеждането им, че баба и внуци, макар да са
живеели в отделни домакинства са общували често, действително илюстрира
положителната емоционална връзка, обич и привързаност, но не и отношения,
заместващи отношенията на ищците с най-близките от тесния семеен кръг –
родителите им. Този извод не отрича наличието на страдание и тъга от загубата,
което безспорно съществува у всеки любящ баба си внук, но то не покрива
критериите, които обосновават отговорността на застрахователя и наличието на
неговата пасивна материалноправна легитимация по предявения иск на
плоскостта на дадените по задължителен начин (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) разяснения в
ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Предвид това, САС намира, че предявените искове за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на бабата на
ищците, загинала при ПТП са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
платят на въззиваемия ответник сумата 450 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261251 от 18.11.2020г., постановено по гр.дело №
10 549/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. Л. П. и А. Л. П., двамата
действащи чрез своята майка и законен представител К. Й. О. и С. А. С., действащ
чрез своята майка и законен представител К. Й. С. да платят на „Дженерали
Застраховане” АД, юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
9
размер 450 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10