Решение по дело №1847/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1724
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20217180701847
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1724/14.9.2021г.

 

гр. Пловдив, 14 септември 2021 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI с., в открито заседание на  тринадесети септември  през две хиляди  двадесет и първа година,  в състав:

 

                             Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………..,  като разгледа   докладваното от съдията  административно  дело № 1847 по описа за 2021 г.,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството  по чл.27 от ЗОС.

Образувано е по жалба на А.П.Ш., ЕГН **********,***, срещу заповед № 21ОА-1495/14.06.2021 г. на Кмета на Община Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че тя не е издадена от компетентен орган, мотивната ѝ част противоречи на диспозитива ѝ, както и, че определеното в нея парично обезщетение не съответства на пазарните цени и не е равностойно.

Твърди се също така, че при определяне на паричното обезщетение не е извършена справедлива пазарна оценка на съществуващите трайни насаждения в имота – овощни дървета на 7 години в период на активно плододаване – 13 броя праскови, 4 бр. кайсии, 2 бр. бадеми, 1 бр.смокиня и 1 бр.вишна, както и на направените подобрения в имоти – законно построена огради и фундамент с площ от около 30 кв.м.

Иска се отмяна на оспорената заповед в нейната цялост.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

Представят се писмени бележки.

         Ответникът по делото – Кметът на Община Пловдив, чрез надлежните си  процесуални представители, заема тезата за законосъобразност на заповедта.

Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представят се писмени бележки.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства /административната преписка и приетата по делото СОцЕ/ и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Жалбата е допустима като подадена от лице, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно в резултат на разпореденото отчуждаване и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, същата е частично основателна.

         Предмет на процесното оспорване е заповед № 21ОА-1495 от 14.06.2021 г. на Кмета на Община Пловдив, с която се отчуждава ПИ с идентификатор 56784.510.521 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, адрес за ПИ гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №156, целият с площ 1 462 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, който съгласно действащия ПУП –ПР кв.“Христо Смирненски“ гр.Пловдив, одобрен с решение № 294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019 г. на ОбС – Пловдив, попада в уличната регулация на бул.“Свобода – продължение“ в участъка от ул.“Перущица“ до ул.“Рая“. По т.2 от заповедта е определено равностойно парично обезщетение за така описания имот, собственост на жалбоподателя, в размер на 170 320 лева.

         Заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежно заместване – заповед за заместване на л.76 и доказателство за отсъствието на Кмета лист на л.77. Направените в тази връзка оплаквания за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган са неоснователни.

         Неоснователни са и оплакванията, че при издаването на заповедта е допуснато противоречие между нейната мотивна част и диспозитива ѝ. АО правилно е отчуждил целия имот в съответствие с изискванията на чл.206, ал.2 от ЗУТ.

        

 

 

         Заповедта е оспорена относно определения размер на обезщетението за отчуждения  имот като спорния момент по делото в тази му част се концентрира върху това дали този размер кореспондира с определяне на равностойно парично обезщетение на поземлен имот при отчитане на действителни пазарни аналози за сходни имоти.         

         Самото отчуждително производство по чл.21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидения за  отчуждаване  ПИ с идентификатор 56784.510.521 по КККР  по реда на чл.22, ал.3 ЗОС на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители. Определеното от оценителя равностойно парично обезщетение е в размер на 171 320  лева. Видно от доклада за пазарната оценка на имота /л.33 и сл./, оценителят, на база направени проучвания на сделки, сключени през последните 12 месец преди възлагането на оценката с договор от 28.01.2021 г. за възлагане на експертна оценка в АВ са открити 3 броя НА, които отговарят на изискванията за сравнимост по чл.22 от ЗОС, съответно на тази база е определена и пазарната стойност на оценявания имот.

         Съобразявайки се с тези обстоятелства,  Кметът на Община Пловдив е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство  касателно определеното обезщетение.

В хода на съдебното производство е прието заключение по СОцЕ.

Видно от обстоятелствената част на приетото по делото заключение, ВЛ се е запознало с доказателствата по делото и е извършило необходимите проверки и оглед на място.

ВЛ е изложило в табличен вид характеристиките на имотите по 8 НА, които е използвало като пазарни аналози и на база на тези данни е извело извод, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот е в размер на 233 920  лева.

Съдът не кредитира заключението на ВЛ предвид обстоятелството, че ВЛ е използвало пазарни аналози при определяне на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот, които не отговарят на изискванията на чл.22 от ЗОС и §1 от ДРЗОС.

"Равностойното парично обезщетение" се определя "в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, във връзка с който се прави отчуждението", въз основа на пазарните цени на имоти с "подобни характеристики", намиращи се "в близост до отчуждавания" / чл. 22, ал. 5 от ЗОбС/.

Настоящият състав счита, че всички сделки с ПИ, в които е предвидено застрояване, не следва да се вземат предвид при определяне на размера на РПО дотолково доколкото тези имоти не са със „сходни характеристики“ с процесния по смисъла на § 1 т.2 от ЗОС. Това на практика са всички сделки, извън тези, по които е определено РПО от независимия оценител в хода на  административното производство. Използваните от ВЛ като пазарни аналози сделки, посочени в заключението му в таблицата от номер 5 до номер 8 касаят имоти, които не са сходни с процесния. Съгласно легалната дефиниция по §1, т.2 от ДРЗОС "Пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот. Не е спорно по делото, а и ВЛ го посочи при разпита си в съдебно заседание при  приемането на заключението му, че процесният отчуждаван имот е без предвидено застрояване, съответно при определянето на РПО следва да се отчитат единствено имоти без предвидено застрояване. Това автоматично изключва използваните като аналог от ВЛ сделки с имоти с предвидено ниско застрояване под номер 7 и 8 в таблицата от заключението му. Следва да не се вземат предвид и пазарните аналози под номер 5 и 6 от таблицата предвид факта, че и в двата случая по посочените два НА е налице обща пазарна цена за три/два ПИ, единият от който само е без застрояване, за второст.улица, докато общата цена е за всички имоти. След като няма посочена отделна цена за имот, който да е със сходни характеристики с отчуждавания, то тези пазарни аналози не следва да участват при определянето на РПО. Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че трите/двата ПИ са новообразувани при разделяне от един голям ПИ, от който е отделена една малка част за второст.улица, а останалата част е с предвидено застрояване, което логично обуславя и по-висока обща продажна цена.

По тези съображения, настоящият състав счита, че при определяне на РПО следва да се вземат предвид единствено посочените от номер 1 до номер 4 в таблицата пазарни аналози, което отговаря в пълна степен на това, което е взето предвид и от страна на АО. Определеният размер на РПО по оспорената заповед е в съответствие със законовите изисквания.

За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че при описаната под №1 в таблицата на ВЛ сделка следва да бъде взета предвид цената на сделката от 15 000 лева без ДДС както е сторил това независимият оценител при определянето на размера на РПО.

Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя да не се включва при определянето на размера на РПО сделка под номер 2 в таблицата. Противно на твърдяното от жалбоподателя, този имот притежава сходни характеристиките  с процесния и не може да бъде изключен поради това, че е с малка площ и продажната му цена по НА е към данъчната оценка.

Съдът приема за неоснователна и недоказана и претенцията на жалбоподателя за присъждане на обезщетение за извършени от негова страна подобрения в имота. Обосновани в тази връзка са доводите на ответната страна, че построената ажурна ограда е временна – същата е изградена въз основа на РС, издадено на основание чл.55 от ЗУТ т.е. до реализиране на строителство. Съдът приема за обосновани и останалите съображения на ответна страна касателно неприсъждането на обезщетения за налични подобрения в имота дотолкова доколкото при определянето на размера на подобренията ВЛ не е спазило изискванията на чл.22, ал.13 от ЗОС, а и не е ясно как са изчислени тези подобрения като  допълнителна задача в тази връзка не бе поставена на ВЛ.

 

По изложените съображения, следва да бъде отхвърлена подадената жалба.

По разноските:

С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, на същата се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

        

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Ш., ЕГН **********,***, срещу заповед № 21ОА-1495/14.06.2021 г. на Кмета на Община Пловдив.

 

         ОСЪЖДА А.П.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на Община Пловдив сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Решението е окончателно.

                

          Административен съдия: