№ 10738
гр. ......., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110153708 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявен е от ЗД „Б..........“ АД против П. Н. Н. осъдителен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2781,83
лева, представляваща застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи,
изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, за вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на ответника,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС след
употребата на алкохол, ведно със законната лихва от 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноски
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен по отношение на собственика и водачите на лек
автомобил „...“ с рег. № ....., по силата на който е поел задължение да плати застрахователно
обезщетение за вредите резултат от настъпило в срока на действието му застрахователно
събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на тези си задължения платил
застрахователно обезщетение в размер на 2756,83 лева /1401,68 лв. + 1355,15 лв./ на
собственика на увредения автомобил “......“ с рег. № ..........., за причинените му на 09.06.2019
г. вреди от виновно, противоправно поведение на ответника при управление на лек
автомобил „...“ с рег. № ...... При причиняване на деликта ответникът управлявал МПС след
употреба на алкохол. Счита, че има право на регресен иск срещу ответника до размера на
платеното застрахователно обезщетение с вкл. ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
поради което претендира същото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е
1
депозирал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че не са
налице предпоставките на чл. 500 КЗ, за да възникне в полза на ищеца регресно вземане.
Счита, че не се установява твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Оспорва щети и
съставените описи от застрахователя. Поддържа, че липсват доказателства да е шофирал
след употребата на алкохол. Твърди, че липсва покана до него да плати.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
За основателността на иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ следва да
се установи по делото: наличието на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, управлявало МПС под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закон норма, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило събитие, представляващо
деликт по чл. 45 ЗЗД, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят по
"Гражданска отговорност" е изплатил на застрахователя по имуществена застраховка
"Каско", суброгирал се в правата на увредения, или на увреденото лице, застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
От представените по делото писмени доказателства, в това число и застрахователна
полица № BG/02/119000226531 /л.9/, се установява, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на управляваното от ответника П. Н. Н. МПС „...“ с рег. № .....,
възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на покритие от 12.01.2019г. до 11.01.2020г.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. определение по н.о.х.д. № 16536/2019 г.
по описа на СРС, НО, 97 състав, с което е одобрено постигнато споразумение между
Софийска районна прокуратура и П. Н. Н., несъмнено се установява, че на 09.06.2019 г.,
около 01,15 часа, в гр. ......., П. Н. управлявал МПС „...“ с рег. № ....., с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – 1,2 промила, а именно 1,62 промила,
като се движил по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от бул. „Владимир
Вазов“ към ул. „Околовръстен път“, и в района пред магазин Сико, при маневра за смяна на
лентата за движение и отклонение наляво, не пропуска и реализира ПТП с попътно
движещия се от ляво лек автомобил „......“, рег. № ..........., на който били причинени
материални щети, за което бил съставен констативен протокол за ПТП №
1742082/08.06.2019 г. Горното се потвърждава и от приетата без възражения САТЕ и
2
събраните гласни доказателствени средства – разпит на св. В. Е. М. – водач на увредения от
ПТП лек автомобил.
Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда. А според чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. При това положение, гражданският съд е обвързан
от горепосоченото споразумение по н.о.х.д. № 16536/2019 г. по описа на СРС, НО, 97
състав. Това означава, че по настоящото дело съдът е длъжен да приеме за безспорно, без да
се доказва допълнително, че на посочените по – горе дата и място ответникът е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма и е причинил материални щети на лек автомобил „......“, рег. № ............
От представените по делото писмени доказателства се установява и фактът на
извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в размер на 2756,83 лв.
Относно размера на застрахователното обезщетение, репариращо вредите, съдът
приема следното:
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 КЗ).
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.
202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „......“, рег. № ..........., изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза в размер 4430,95 лв., което е в повече от претендираното.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане. В случая се претендира сума в размер на 2756,83 лв.,
поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, дължимото
обезщетение следва да бъде присъдено в претендирания от ищеца размер. Освен това
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за
определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв. представлява обичаен размер на
разноските при ликвидиране на процесната щета.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в размер на 2781,83 лв., ведно със законната
3
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.09.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Относно разноските за производството:
Ответникът дължи да възстанови на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските, които
ищеца е направил за производството, установени в общ размер от 1076 лв. /платена д.т.
възнаграждение за вещи лица и свидетел и юрк. възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК /изм.
ДВ бр.8/24.01.17г./ вр. с чл. 25 ЗЗПП/, съгл. представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ......., ж.к. „.........“, бл. 104, вх. А, ет.
2, ап. 1, да заплати на ЗД „Б..........“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
......., бул. ........ N 87, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ, сумата в размер на 2781,83
лева (с включени 25 лв. ликвидационни разноски), представляваща платеното от
застрахователя обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за имуществените вреди, претърпени от собственика на МПС „......“, рег.
№ ........... от настъпило на 09.06.2019 г., пътнотранспортно произшествие, виновно
причинено от П. Н. Н., който управлявал МПС МПС „...“ с рег. № ....., под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.09.2021 г. до
окончателното плащане на сумата; както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1076 лева, представляваща сторените разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4