№ 514
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900281 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. ХР. ХР., ЕГН
**********, с адрес ******, срещу ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сумата от 400 000 лв. /четиристотин хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, негативни психически преживявания и тежък емоционален стрес, вследствие на
ПТП, настъпило на 25.11.2019г. в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, по вина на водача на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* С.Б.Б., който при управление на
автомобила изгубил контрола над него и се ударил в стълб на контролна мрежа на градския
транспорт с улична лампа № 6150 и чиято отговорност към момента на инцидента е
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ със
срок на действие от 22.08.2019г. до 21.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2020г. /датата, на която е изтекъл 3-месечния срок за
произнасяне на застрахователя/ до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от общо 40 669,86 лв. / четиридесет хиляди шестстотин шестдесет и девет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2019г. в гр. Варна, бул.
„Цар Освободител“, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
******* С.Б.Б., който при управление на автомобила изгубил контрола над него и се ударил
1
в стълб на контролна мрежа на градския транспорт с улична лампа № 6150 и чиято
отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие от 22.08.2019г. до 21.08.2020г.,
изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение в периода от 27.11.2019г. до
04.02.2021г., ведно със законната лихва върху общата главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 11.05.2021г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от общо 3 904, 64 лв. / три хиляди деветстотин и четири
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху
всеки отделен разход за лечение, начислена от датата на направа на всеки отделен разход до
10.05.2021г.;
-сумата от общо 10 426,82 лв. /десет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2019г. в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******
С.Б.Б., който при управление на автомобила изгубил контрола над него и се ударил в стълб
на контролна мрежа на градския транспорт с улична лампа № 6150 и чиято отговорност към
момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ със срок на действие от 22.08.2019г. до 21.08.2020г., изразяващи
се в дължимата месечна разлика от 548, 78 лв. между размера на трудовото
възнаграждение, което ищецът е получавал преди инцидента в брутен размер на 1000лв.
месечно и пенсията за инвалидност, която му е била отпусната, считано от 05.02.2021г. в
размер на 451,22 лв. месечно, с падеж на месечното задължение 5-то число на месеца, за
периода от 25.11.2019г. /датата на настъпилото ПТП/ до 10.05.2021г. , ведно със законната
лихва върху общата главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/11.05.2021г./ до окончателното изплащане на задължението , както и сумата от общо 805,
17 лв. /осемстотин и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законната лихва
за забава, дължима за периода до датата на подаване на исковата молба, както следва:
1/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 25.11.2019г. сумата от 81, 25 лв. – за периода от
25.11.2019г. до 10.05.2021г.
2/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.12.2019г. сумата от 79, 73 лв. – за периода от
05.12.2019г. до 10.05.2021г.
3/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.01.2020г. сумата от 75 лв. – за периода от
05.01.2020г. до 10.05.2021г.
4/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.02.2020г. сумата от 70,27 лв. – за периода от
05.02.2020г. до 10.05.2021г.
5/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.03.2020г. сумата от 65,85 лв. – за периода от
05.03.2020г. до 10.05.2021г.
6/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.04.2020г. сумата от 61,13 лв. – за периода от
05.04.2020г. до 10.05.2021г.
2
7/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.05.2020г. сумата от 56,55 лв. – за периода от
05.05.2020г. до 10.05.2021г.
8/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.06.2020г. сумата от 51,83 лв. – за периода от
05.06.2020г. до 10.05.2021г.
9/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.07.2020г. сумата от 47,26 лв. – за периода от
05.07.2020г. до 10.05.2021г.
10/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.08.2020г. сумата от 42,53 лв. – за периода
от 05.08.2020г. до 10.05.2021г.
11/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.09.2020г. сумата от 37,80 лв. – за периода
от 05.09.2020г. до 10.05.2021г.
12/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.10.2020г. сумата от 33,23 лв. – за периода
от 05.10.2020г. до 10.05.2021г.
13/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.11.2020г. сумата от 28,51 лв. – за периода
от 05.11.2020г. до 10.05.2021г.
14/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.12.2020г. сумата от 23,93 лв. – за периода
от 05.12.2020г. до 10.05.2021г.
15/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.01.2021г. сумата от 19,21 лв. – за периода
от 05.01.2021г. до 10.05.2021г.
16/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.02.2021г. сумата от 14,48 лв. – за периода
от 05.02.2021г. до 10.05.2021г.
17/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.03.2021г. сумата от 10,21 лв. – за периода
от 05.03.2021г. до 10.05.2021г.
18/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.04.2021г. сумата от 5,49 лв. – за периода от
05.04.2021г. до 10.05.2021г.
19/върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.05.2021г. сумата от 0,91 лв. – за периода от
05.05.2021г. до 10.05.2021г.
-сумата от 548, 78 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и осем
стотинки/ месечно, изразяваща се в разликата между размера на трудовото възнаграждение,
което ищецът е получавал преди инцидента в брутен размер на 1000лв. месечно и пенсията
за инвалидност, която му е била отпусната, считано от 05.02.2021г. в размер на 451,22 лв.
месечно, с падеж на месечното задължение 5-то число на месеца, за периода от
05.06.2021г. до навършване на 65-годишна възраст на ищеца, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 25.11.2019г. в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № ******* С.Б.Б., който при управление на автомобила изгубил
контрола над него и се ударил в стълб на контролна мрежа на градския транспорт с улична
лампа № 6150 и чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие от
3
22.08.2019г. до 21.08.2020г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното изплащане на задължението;
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ, доколкото се твърди, че ищецът не
е ползвал предпазен колан и е допринесъл за получените от него увреждания.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 25.11.2019 г. в гр. Варна С.Б.Б., управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № Р1339КМ, като до него на предна дясна седалка се возел
ищецът К.Х., който бил с поставен предпазен колан. Поради несъобразяване скоростта на
движение съгласно ЗДвП водачът на лекия автомобил изгубил управление над последния и
се ударил в стълб от контактната мрежа на градския транспорт с улична лампа №6150,
находящ се на бул. „Осми приморски полк“. В следствие на ПТП-то ищецът получил
множество тежки травматични увреждания, а именно:
-тежка телесна повреда, изразяваща се в трайни травматични увреждания в областта на
шийния отдел на гръбначния стълб на нивото на 3-ти, 4-ти и 5-ти шийни прешлени с тежка
контузия на гръбначния мозък на нивото на травмата, които обуславят осакатяване на горни
и долни крайници, невъзможност за движение на снагата;
-тежка телесна повреда, изразяваща се в нарушения на тазовите резервоари, които
обуславят постоянно разстройство на здравето опасно за живота, поради реална възможност
за системно възникване на тазова инфекция;
-средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване черепните кости в областта на
челни кости, челен синус, дясна орбита и десен горночелюстен синус, съпроводено с
навлизане на въздух в черепната кухина, обусловили проникващо нараняване в черепната
кухина; счупване на трети шиен прешлен в областта на лявото краче; счупване на четвърти
шиен прешлен в областта на лявото краче и дъгата; счупване на тялото и дъгата на пети
шиен прешлен с разместване към гръбначномозачния канал; контузия на гръбначния мозък
на това ниво, които обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота,
поради опасността от възходящ оток на гръбначния и подгръбначния мозък и трайно
затруднение в движенията на крайниците и снагата за продължителен период от време –
месеци, години и реална възможност за осакатяване; контузия на десен бял дроб, обусловила
разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на дясна лопатка,
обусловило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период не по-малък
от 2 месеца; счупване на 2, 3, 5 и 7 десни ребра и счупване на дъгите на четвърти и пети
гръдни прешлени, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата.
Вследствие претърпения инцидент пострадалият К.Х. е откаран по спешност в
Отделение по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, където
му била извършена медицинска интервенция-директна краниална екстензия, поставяне на
скоба на Кръчфийлд по класически начин бипариетерно с поставяне на тежест, като на
27.11.2019г. е прехвърлен в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна,
където му е извършена оперативна намеса под обща анестезия по отношение на скъсани
4
междупрешленни дискове и фрактура на тялото. На 29.11.2019 г. под обща анестезия е
извършена трахеостомия, поставена канюла № 9. Ищецът е изписан от отделението на
08.01.2020 г., като на 04.02.2020 г. е постъпил отново в Клиника по неврохирургия на МБАЛ
„Сърце и мозък“, гр. Плевен и на 12.02.2020 г. му е извършена операция под обща
анестезия, при която е извършено едно фрезово отвърстие, разширено в граници над тези на
костен дефект като същият е отстранен. Открита е комуникация между фронталния синус и
епидуралното пространство. Взета е мастна тъкан от коремната стена, с която е извършена
херметизация на дефекта. Направена е пластика на черепа с титаниева мрежа и шест
титаниеви винта. Ищецът е изписан на 26.02.2020 г., като на 06.07.2020 г. отново е постъпил
в МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен, където е извършена поредна операция под обща
анестезия – след проникване в среден носен ход е извършена десностранна ефеноидотомия,
многократни лаважи с физиологичен разтвор и гентамицин, експлорация на нервните
структури, редукция на хиперпластичната мукоза, щателна хемостаза. След изписването му
на 10.07.2020 г. на 27.09.2020 г. постъпва в УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна , Клиника
по урология за спешно оперативно лечение поради конкременти в пикочен мехур и на
28.09.2020 г. е подложен на операция под обща анестезия. Изписан е на 30.09.2020 г., като
на 21.01.2021 г. отново постъпва в УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна, Клиника по урология,
поради наличие на конкременти в двата бъбрека и на 22.01.2021 г. е подложен на операция
под обща анестезия. От болничното заведение е изписан на 26.01.2021 г., като към
настоящия момент състоянието му не се е подобрило и той е все още неподвижен.
Посочва се, че ищецът е 100 % неработоспособен, а също така и че по случая е
образувано НОХД № 2983/2020 г. по описа на ВРС, което е приключило с влязло на
29.07.2020 г. в сила споразумение, при което водачът на процесния лек автомобил С.Б.Б. се
е признал за виновен, в това, че при управления на МПС-то нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като с това причинил на К.Х. по непредпазливост гореописаните травматични
увреждания.
В исковата молба се излага, че в резултат на получените тежки увреждания от
претърпения инцидент ежедневието на пострадалия се променило драстично, като той не
можел да ходи на работа, ограничили се неговите социални контакти, не можел да се движи
и да се самообслужва, имал неспокоен сън. Твърди се наличие на симптоми на силна
тревожност и страх от това, че повече няма да може да се придвижва самостоятелно и
наличие на силен емоционален стрес. Бил подтиснат, липсвал му апетит и желание за живот,
а бил в много млада възраст. Сочи, че е претърпял неимуществени вреди, които
остойностява на 400 000лв.
Посочва се, че освен неимуществените вреди ищецът е претърпял и имуществени
такива, изразяващи се в разликата между размера на трудовото възнаграждение, което
получавал в размер на 1000 лв. и пенсията за инвалидност в размер на 451.22 лв. за периода
от 25.11.2019 г. до навършване на 65-годишна възраст, а така също и сумата от 40 669.86 лв.,
представляваща направените разходи за лечение в периода 27.11.2019г. до 04.02.2021г.,
подробно описани в таблицата в исковата молба.
5
По отношение на имуществените вреди, изразяващи се в разликата между размера
на трудовото възнаграждение, което получавал в размер на 1000 лв. и пенсията за
инвалидност в размер на 451.22 лв. за периода от 25.11.2019 г. до навършване на 65-
годишна възраст:
Посочва, че към момента на ПТП работел в „Сайтел България“ ЕООД на длъжност
специалист обслужване на клиенти с основно месечно възнаграждение – 1000 лв., а
вследствие претърпения инцидент се стигнало до прекратяване на трудовото
правоотношение. Навежда твърдения, че неполученото трудово възнаграждение
непосредствено засяга имуществената му сфера и съставлява имуществена вреда, тъй като
получаването на трудово възнаграждение е бъдещо сигурно събитие, а не пропусната полза.
С разпореждане No ********** на ТП на НОИ Варна от 19.02.2021г. му била
отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ в
размер на 451,22 месечно, считано от 05.02.2021г.
Твърди, че вредите се изразяват в разликата, която е сумата от 548,78 лв. месечно и
същата се дължи на пето число на месеца за периода от 25.11.2019г. до 02.06.2064г./когато
ищецът навършвал 65 годишна възраст/, като за периода от 25.11.2019г. до датата на
подаване на исковата молба /10.05.2019г./ сочи, че общата дължима сума е в размер на
10 426,82лв., върху която претендира и лихва за забава върху всяка вноска до окончателно
изплащане на задълженията. Претендираната лихва за забава за периода до датата на
подаване на исковата молба изчислява на общ размер от 805, 17 лв. от които:
1/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 25.11.2019г. сумата от 81, 25 лв. – за периода от
25.11.2019г. до 10.05.2021г.
2/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.12.2019г. сумата от 79, 73 лв. – за периода от
05.12.2019г. до 10.05.2021г.
3/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.01.2020г. сумата от 75 лв. – за периода от
05.01.2020г. до 10.05.2021г.
4/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.02.2020г. сумата от 70,27 лв. – за периода от
05.02.2020г. до 10.05.2021г.
5/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.03.2020г. сумата от 65,85 лв. – за периода от
05.03.2020г. до 10.05.2021г.
6/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.04.2020г. сумата от 61,13 лв. – за периода от
05.04.2020г. до 10.05.2021г.
7/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.05.2020г. сумата от 56,55 лв. – за периода от
05.05.2020г. до 10.05.2021г.
8/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.06.2020г. сумата от 51,83 лв. – за периода от
05.06.2020г. до 10.05.2021г.
9/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.07.2020г. сумата от 47,26 лв. – за периода от
05.07.2020г. до 10.05.2021г.
6
10/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.08.2020г. сумата от 42,53 лв. – за периода
от 05.08.2020г. до 10.05.2021г.
11/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.09.2020г. сумата от 37,80 лв. – за периода
от 05.09.2020г. до 10.05.2021г.
12/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.10.2020г. сумата от 33,23 лв. – за периода
от 05.10.2020г. до 10.05.2021г.
13/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.11.2020г. сумата от 28,51 лв. – за периода
от 05.11.2020г. до 10.05.2021г.
14/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.12.2020г. сумата от 23,93 лв. – за периода
от 05.12.2020г. до 10.05.2021г.
15/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.01.2021г. сумата от 19,21 лв. – за периода
от 05.01.2021г. до 10.05.2021г.
16/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.02.2021г. сумата от 14,48 лв. – за периода
от 05.02.2021г. до 10.05.2021г.
17/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.03.2021г. сумата от 10,21 лв. – за периода
от 05.03.2021г. до 10.05.2021г.
18/ върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.04.2021г. сумата от 5,49 лв. – за периода от
05.04.2021г. до 10.05.2021г.
19/върху вноската от 548,78 лв. с падеж 05.05.2021г. сумата от 0,91 лв. – за периода от
05.05.2021г. до 10.05.2021г.
За бъдещите периоди уточнява, че сумата в размер на 548,78 лв. с падеж на 5то число
на всеки месец се дължи за периода от 05.06.2021г. до 05.06.2064г., като общата сума за този
период е 284 816,82 лв.
По отношение на имуществените вреди, представляващи направените разходи за
лечение в периода 27.11.2019г. до 04.02.2021г.:
Твърди, че е направил медицински разходи за лечение в общ размер на 40 669,86 лв.,
като всички суми е заплатил в брой, а върху всеки разход му се дължи лихва за забава до
окончателното изплащане на задължението, която е в общ размер 3904,64 лв. Посочва всеки
конкретен разход и конкретна лихва за забава от датата на всеки разход до датата на
подаване на исковата молба в табличен вид, която е отразена и в доклада по делото.
Излага, че не е обезщетен за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди вследствие на процесното ПТП, като към момента на настъпването му С.Б.Б. е бил
застрахован при ответното дружество по застрахователна полица валидна до 21.08.2020 г.
Посочва се, че до ответното дружество е изпратена писмена застрахователна претенция с вх.
№ОК-145705/11.03.2020г., но към настоящия момент не е определено и изплатено
обезщетение.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
7
исковата молба, в който същият изразява становище за допустимост на обективно
кумулативно съединените искове, но оспорва същите изцяло – както по основание, така и по
размер. В условията на евентуалност прави искане за определяне на обезщетение, при
съобразяване принципа за справедливост и наличието на съпричиняване на телесните
увреждания поради липсата на поставен предпазен колан.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към процесната
дата по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Р1339КМ, нито
обстоятелството, че е поканен да заплати обезщетение. Предвид наличието на приключило
НОХД с влязло в сила споразумение не оспорва вината на Свилен Борисов за настъпилото
ПТП и причиняването на травматичните увреждания. Оспорва се механизма на инцидента,
като се навеждат твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
поради липсата на предпазен колан, като счита, че поради това обстоятелство размерът на
обезщетението следва да бъде редуциран. Във връзка с претендираното обезщетение за
имуществени вреди, претърпени във връзка с разходите за лечение твърди, че не се
установява тяхното лекарско предназначение, както и значението им за конкретните
травматични увреждания. Противопоставя се на акцесорните претенции за заплащане на
обезщетение, считано от датата на извършване на всеки от разходите, като оспорва същите
както по основание, така и по размер. Противопоставя се и на началната дата на
начисляване на обезщетението за забава, предвид отправената покана и законния срок за
доброволно изпълнение, в който лихва не се дължи. Изцяло се оспорват и претенциите за
компенсация на претърпените и бъдещите имуществени вреди в размер на разликата между
трудовото възнаграждение и определеното обезщетение за пълна нетрудоспособност.
Обосновава възражението си с обстоятелството, че при настъпване на ПТП пострадалият
все още е бил в процес на изпитване, тъй като предвиденият 6-месечен изпитателен срок в
полза на работодателя не е бил изтекъл и ищецът не е ангажирал доказателства за
сключване на постоянен договор или пък на друг срочен с по-дълъг срок. Излага, че поради
това не може да се направи извод дали работодателят е щял да предложи постоянен договор
на ищеца, а договорът със срок на изпитване не установява предвидимост и сигурност на
бъдещите трудови доходи. Посочва, че поради неправилна калкулация на трудовото
възнаграждение на база брутния вместо нетния му размер се получава и неправилен размер
както на неполучените разлики, така и на тези, които би получил, като същите следвало да
са в значително по-малък размер.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения.
Противопоставя се на наведените в отговора възражения, като по отношение възражението
за съпричиняване навежда твърдения, че констатациите на наказателния съд досежно
механизма на ПТП имат сила и за гражданския съд.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа изцяло направеното становище и въведените
твърдения и оспорвания в отговора.
8
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане
на разноски по представен списък. В открито съдебно заседание, за ответника се явява
процесуален представител, който оспорва исковата претенция и поддържа подадените
отговори, като моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по представен
списък.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 25.11.2019г. в гр. Варна,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
*******, С.Б.Б., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 21, ал.1 -
„При избиране скоростта на движение на водача на ппс е забранено да превишава следните
стойности на скоростта: 50 км/ч. за населено място за ппс от категория „В“ и по
непредпазливост е причинил на К. ХР. ХР. следните травматични увреждания:
-тежка телесна повреда, изразяваща се в трайни травматични увреждания в областта на
шийния отдел на гръбначния стълб на нивото на 3-ти, 4-ти и 5-ти шийни прешлени с тежка
контузия на гръбначния мозък на нивото на травмата, които обуславят осакатяване на горни
и долни крайници, невъзможност за движение на снагата;
-тежка телесна повреда, изразяваща се в нарушения на тазовите резервоари, които
обуславят постоянно разстройство на здравето опасно за живота, поради реална възможност
за системно възникване на тазова инфекция;
-средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване черепните кости в областта на
челни кости, челен синус, дясна орбита и десен горночелюстен синус, съпроводено с
навлизане на въздух в черепната кухина, обусловили проникващо нараняване в черепната
кухина; счупване на трети шиен прешлен в областта на лявото краче; счупване на четвърти
шиен прешлен в областта на лявото краче и дъгата; счупване на тялото и дъгата на пети
шиен прешлен с разместване към гръбначномозачния канал; контузия на гръбначния мозък
на това ниво, които обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота,
поради опасността от възходящ оток на гръбначния и подгръбначния мозък и трайно
затруднение в движенията на крайниците и снагата за продължителен период от време –
месеци, години и реална възможност за осакатяване; контузия на десен бял дроб, обусловила
разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на дясна лопатка,
обусловило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период не по-малък
от 2 месеца; счупване на 2, 3, 5 и 7 десни ребра и счупване на дъгите на четвърти и пети
9
гръдни прешлени, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата,
доколкото е налице влязло в сила на 29.07.2020г., споразумение по НОХД №
2983/2020г. по описа на РС – Варна, което на основание чл.300 от ГПК обвързва съда с
установеното в нея досежно дееца, деянието и настъпилите последици.
Също така прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е и наличието на
валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" при ответника, за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
*******, със срок на действие от 22.08.2019г. до 21.08.2020г., както и обстоятелството, че
ответното дружество е поканено от ищеца да заплати обезщетения в посочените размери.
На л. 25 до л. 27 от делото са приети доказателства, които установяват, че ищецът е
отправил застрахователната си претенция към ответника на 11.03.2020г. и я е допълнил на
29.04.2021г.
На л. 28 до л. 49 от делото са приети медицинските документи във връзка с
проведеното от ищеца лечение по повод на настъпилото ПТП – седем броя експертизи и
експертно решение на ТЕЛК от 10.06.2020г., като от последното се установява, че ищецът е
100% нетрудоспособен и му е необходима и чужда помощ.
На л.63 до л. 288 от делото са приети под опис разходооправдателни документи,
установяващи извършени от ищеца плащания по повод на неговото лечение и медицински
интервенции в периода 27.11.2019г. до 04.02.2021г. на обща стойност 40 669,86 лв.
На л.50 до л. 58 от делото са приети доказателства, касаещи трудовото
правоотношение на ищеца. От Трудов договор No 5853 / 19.08.2019г. се установява, че от
19.08.2019г. ищецът е бил в трудово правоотношение със „Сайтел България“ ЕООД, като е
бил назначен на длъжност „специалист обслужване на клиенти“ и договорът е бил сключен
като договор с клауза за изпитване в рамките на 6 месечен срок. Уговореното основно
месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 950 лв., като работодателят се задължава да
заплаща на служителя допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% за всяка година. С допълнително споразумение към
трудовия договор от 01.03.2020г., основното месечно възнаграждение на служителя е
променено на 1000 лв. Със заповед No 7559 / 27.08.2020г. на работодателя е прекратено на
основание чл. 325 ал.1 т.9 от КТ трудовото правоотношение на ищеца.
Видно от разпореждане No ********** . 22.02.2021г./л. 59/, на ищеца е отпусната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 100 % трайно намалена
работоспособност, считано от 05.02.2021г. в минимален размер от 345 лв., като е отпусната
и добавка за чужда помощ в размер на 106,22 лв. или месечната сума определена за
изплащане на ищеца е в размер на 451,22 лв.
По делото е изслушано и прието заключението на вещите лица д-р Д.Д. и инж. Й.М.
по допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за
установяване на твърденията на ищеца за претърпените медицински интервенции и за
неговото състояние в момента, както и за установяване на твърденията на ответника за
10
съпричиняване. От същото се установява, че в резултат на ПТП на 25.11.2019год. К. ХР. ХР.
е получил счупване на черепните кости в областта на челни кости, челен синус и дясна
орбита, десен горночелюстен синус, навлизане на въздух в черепната кухина, счупване на
трети шиен прешлен в областта на ляво краче, счупване на четвърти шиен прешлен в
областта на ляво краче и дъгата, счупване на тялото и дъгата на пети шиен прешлен с
разместване към гръбначномозъчния канал, контузия на гръбначния мозък на това ниво,
контузия на десен бял дроб, счупване на дясна лопатка, счупване на 2, 3, 5, 7 десни ребра,
счупване на дъгите на четвърти и пети гръдни прешлени. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта
на главата, силно внезапно движение в областта на шията, удари в областта на дясното рамо,
дясната гръдна половина със значителна сила. Счупването на черепните кости в челния и
лицев отдели е било съпроводено с навлизане на въздух в черепната кухина и в този смисъл
са обусловили проникващо нараняване в черепната кухина. Травматичните увреждания в
областта на шийния отдел на гръбначния стълб на нивото на трети, четвърти, пети шийни
прешлени, са били съпроводени с тежка контузия на гръбначния мозък в задните му
структури. Тази контузия е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота
поради опасността от възходящ оток на гръбначния и продълговатия мозък. От друга страна
такава контузия е обусловила трайно затруднение в движенията на крайниците и снагата.
Към настоящия момент пострадалият има движения само в областта на двете рамена и
дясната лакътна става. Д-р Д. сочи, че имайки предвид изминалия значителен период от
време, близо 2 години от получаване на травматичните увреждания, клиничния преглед към
настоящия момент, налице е осакатяване на горни и долни крайници. От друга страна
травматичните увреждания в областта на гръбначния стълб на ниво шийни -гръдни
прешлени, счупванията на ребра, сами по себе си, са обусловили трайно затруднение в
движенията на снагата.
Счупването на дясната лопатка е обусловило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период не по-малък от 2 месеца. Контузията на бял дроб е определила
разстройство на здравето временно опасно за живота. Към момента на проведения клиничен
преглед се установяват три белега в областта на главата и шията, които са ясно отчетливи и
създават видима асиметрия в нормалния човешки облик.
Д-р Д. заключава, че при ищеца към настоящия момент е налице осакатяване на
горни и долни крайници, нарушения във функцията на тазовите резервоари. По отношение
на прогнозата за възстановяване, сочи, че имайки предвид изминалия период от време,
оздравителният процес е приключил неблагоприятно за пострадалия и не се очаква промяна
в състоянието му.
От заключението на вещото лице М. се установява, че лекият автомобил с пазарно
представяне 1998-2002 година, е разполагал с триточков инерционен колан с пиропатрон
при предна дясна седалка. От техническа гледна точка положението на коланния ремък след
ПТП при предно дясно пасажерско място, отговаря коланния механизъм да е бил използван
при настъпване на ПТП. Вещите лица считат, че травматичните увреждания в областта на
11
шията, които се получават при внезапно, форсирано сгъване, разгъване на гръбначния стълб
в шийния отдел, отговарят добре да са получени при правилно поставен предпазен колан.
Останалите увреждания са резултат на удари с или върху детайли от купето на лекия
автомобил реализирани в областта на главата и гръдния кош.
По отношение на механизма на настъпилото ПТП, вещите лица сочат, че на
25.11.2019г., около 04.50 часа, в гр.Варна на бул.„8-ми приморски полк" след кръстовището
с бул.„Васил Левски", след спирка „Явор" посока кв.Виница срещу бл.№27 на ж.к.„Чайка" е
настъпило ПТП. Самокатастрофата била спрямо стълб от електропреносната мрежа на
тролейбусния транспорт и лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№Р1339КМ, управляван
от водача С.Б.Б., и спътника му К. ХР. ХР..Преди настъпилия удар лекият автомобил се е
движил в посока изхода на града, като при изпълнение на плавен завой е загубил сцепление
с пътното платно, извършил е движение около центъра си на тежестта, в посока обратна на
часовата стрелка. Упражнил е противодействие с органите на управление - завит десен
волан в посоката на занасяне. След неуспешното овладяване на автомобила, последния се е
насочил в дясно с задна част и след напускане на пътното платно е реализирал удар с задна
централна и дясна част спрямо крайпътен уличен стълб. В следствие на ПТП-то Х. получил
фрактура на черепа, шиен прешлен и контузия на бял дроб.
Вещите лица заключават, че в конкретния случай, предпазните качества на коланния
механизъм са били изключително малки. Ударът за автомобила е бил в задната му
централна към задна дясна част, следствие на което телата са залитнали назад към
облегалките на предните седалки. След настъпване на пластичната деформация на купето,
разположените в багажното отделение и задна седалка вещи са се преместили в сближение
със задните облегални части на предните седалки. Сближението на вещите е допринесло за
по-голямата сила на натоварване спрямо телата на пасажерите. Настъпилото
съприкосновение на телата на пострадалите, седалките и вещите е определило
невъзможност за преместване на телата във вътрешността на автомобила - телата са понесли
по-голямо натоварване от подвижно към статично положение. Травматичните увреждания в
областта на шийния отдел на гръбначния стълб се получават при внезапно форсирано
сгъване, разгъване на шията. Правилно поставения обезопасителен колан ограничава
преместване на тялото в посока напред, но изхождайки от механизма на ПТП и действието
му /на предпазния колан/, необезопасява движението в шийния отдел на гръбначния стълб,
при което са получените тежките травми.
При изслушване на вещите лица в рамките на насроченото о.с.з, проведено на
11.10.2021г., същите поясняват, че независимо дали пострадалият е бил със или без
предпазен колан, действието му е намалено с над 95%, доколкото ударът е бил отзад напред.
Вещите лица поддържат заключението, че ищецът е бил с предпазен колан, изхождайки от
конкретните травматични увреждания, които е получил.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице – д-р Т.А. по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че в резултат на
преживяното ПТП ищецът е развил симптоми на тежък депресивен епизод без психотични
12
симптоми- с хронифицирал ход. Събитието се е отразило върху личността на ищеца,
предвид претърпяния тежък и постоянен фиизически и психически стрес и може да се
класифицира като „Трайна промяна на личността след преживяване на катастрофа“.
Промените са настъпили като реакция на личността към получените тежки травми и
инвалидизация и болки, вследствие на ПТП- то. Медицинските интервенции се възприемат
от ищеца като необходими за рехабилитацията и възстановяването му. В съдебно заседание,
д-р А. сочи, че ищецът за момента отказва лечение за облекчавана не психичните страдания.
За установяване на размера на задълженията е допусната е съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице А.В., от която е видно,че размерът на трудовото
възнаграждение на К.Х. към 25.11.2019г. е в брутен размер: 950 лв. и нетен - 737.18лв..
Лицето е получавало трудовото си възнаграждение до месец ноември/2019 г. включително.
С Разпореждане № **********/22.02.2021 г. на ТП на НОИ-гр. Варна, му е отпусната: -
лична пенсия за инвалидност на К.Х. в размер на 345.00 лева/месец, считано от 05.02.2021 г.;
и - добавка за чужда помощ в размер на 106.22 лв./месец - от 05.02.2021 до 01.06.2021 г. или
общо - 451.22 лева/месец. Пенсията се изплаща по лична банкова сметка на лицето в Първа
инвестиционна банка, на 7-мо число от месеца.
Вещото лице изчислява, че разликата между получавания размер на трудово
възнаграждение и обезщетението за общо заболяване, за периода 25.11.2019 - 30.06.2020 г.
във вариант за брутен доход, съобразно изчисленията в Приложение 1, колона 4 към
експертизата е в общ размер: 12 108.55 лева. Разликата между получавания размер на
трудово възнаграждение и обезщетението за общо заболяване, за периода 25.11.2019 -
30.06.2020 г. във вариант за нетен доход / Приложение 1, колона 9/ е в общ размер: 8 739.29
лева. Разликата между получавания размер на трудово възнаграждение и отпуснатата
пенсия за инвалидност, за периода 05.02.2021 - 10.05.2021 г. във вариант за брутен
доход/изчисленият в Приложение 1, колона 4/ е в общ размер: 2 259,58 лева. А, разликата
между получавания размер на трудово възнаграждение и обезщетението за общо заболяване,
за периода 05.02.2021 - 10.05.2021 г. във вариант за нетен доход /Приложение 1, колона 9/ е в
общ размер: 1 363.50 лева. Вещото лице В. сочи, че размерът на законната лихва за забава
върху разликата между получавания размер на трудово възнаграждение и отпуснатата
инвалидна пенсия, за периода 05.02.2021 -10.05.2021 г., във вариант за брутен доход е 31.54
лева /Приложение 1, колона 5/, а във вариант за нетен доход е 19.34 лева /Приложение 1,
колона 10/.
Вещото лице сочи, че начинът на индексиране на пенсиите, както и че след
01.01.2022г. индексирането ще бъде извършено според бъдещи промени в
законодателството.
При изслушване на вещото лице в рамките на о.с.з, проведено на 22.11.2021г., В.
сочи, че размерите в Приложение No 1 са изчислени на база 950 лв. брутен размер на
възнаграждението за периода до 01.03.2020г., а след това по 1000 лв., както са договорили
страните.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица и по трите изготвени и приети в
13
рамките на настоящото производство експертизи. Заключенията на вещите лица д-р А. и В.
не бяха оспорени от страните, а заключението по КСМАТЕ на вещите лица д-р Д. и инж. М.
бе оспорено от ответника само по отношение на заключението във връзка с констатацията за
поставен предпазен колан. Съдът допусна повторна КСМАТЕ в тази част, като впоследствие
ответникът се отказа от искането си, поради което и съдът възприема заключението на д-р
Д. и инж. М. като компетентно дадено и кореспондиращо с останалия събран доказателствен
материал в неговата цялост.
За установяване получените увреждания, техния интензитет, продължителност на
лечение и отражение в живота на ищеца, последният е ангажирал един свидетел, който е
разпитан в о.с.з, проведено на 11.10.2021г. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х.Х.
/баща на ищеца/, след като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК и доколкото
показанията кореспондират с останалия доказателствен материал. От показанията на
свидетеля Х., съдът намира за установено следното: На 25.11.2019 г. ищецът е претърпял
катастрофата и като резултат от същата ищецът е получил множество увреждания -
фрактура на черепа; фрактура на 5 шиен прешлен; с трудно дишане; не може да движи
крайниците.
Дежурният неврохирург в спешния център, където закарали сина на свидетеля след
инцидента, информирал свидетеля, че синът му не става за транспортиране в никакви други
лечебни заведения, предвид тежкото му състояние и възможността да умре по време на път
или каквито и да е други премествания. Свидетелят сочи, че се взело решение да се направи
–ти
операция и поставянето на имплант на мястото на 5 шиен прешлен, който бил строшен.
Сложили някаква яка на сина му и след два дена му направили операция. Подменили този
–ти
5 шиен прешлен с имплант – ADDplus; нямал самостоятелно дишане и бил интубиран.
Имал трахеостома на гърлото и бил с опасност за живота. Нямал абсолютно никакви
усещания от врата надолу. В областта на главата поставили скоба с тежест, която трябвало
да отведе главата назад, за да може да се позволи кръвообращение в областта на гръбначния
мозък и за намаляване на оттока. Няколко дена поддържали сина му в изкуствена кома, за да
не усеща болката, включително и след операцията.
Х. сочи, че след поставянето на импланта, включително ушите и клепачите от друг
хирург – очен, синът му изкарал близо два месеца в реанимацията на Окръжна болница,
където вече той не издържал и психически и искал да се прибира вкъщи. Съответно
свидетелят и съпругата му взели необходимата медицинска техника, с която да могат да го
аспирират, тъй като той продължавал да бъде с трахеостома и го прибрали.
Оказало се, че фрактурата, която имал на черепа – пукнатина, която била към главния
мозък и трябвало да се направи операция, която не била направена в Окръжна болница –
Варна, за да може при възникване евентуално на някакво възпаление, това възпаление да не
преминавало към главния мозък и съответно да се стигне до един вид „фатален край“.
След това февруари – март 2020г. продължили с лечението в МБАЛ „Сърце и мозък“
– Плевен, където му бил сложен нов имплант на синуса и запушване на тази част на
14
черепната кутия, за да няма пряка връзка към главния мозък. Там започнали да правят и
рехабилитации, електростимулации с лекари от въпросната болница, където в този период се
получили и леки свивания на мускулатурата на дясната ръка. Успели да махнат и
трахеостома, за да се опитат да започне да диша самостоятелно и да няма възможност за
проникване на бактерии в организма. Тогава невролозите направили изследвания и казали,
че нямало проблем да се пристъпи към електростимулациите, които били започнали.
Свидетелят сочи, че общото състояние на сина му се харектеризирало с това, че бил с
декубитални рани, отслабнал поне с 20 кг., почти нямал мускулна маса. Единственото
движение освен, че вече дишал самостоятелно, успявал да си мърда малко дясната ръка в
моментите, в които нямал спазми - до носа. Не можел да държи телефон. Не можел да се
обслужва. Не можел да се храни. Възникнали инфекции, понеже бил на катетър. В момента
ползвал външен катетър, като по голяма нужда също имали затруднения, както и с
уринирането се налагат да се вземат медикаменти, за да може да не се задръства. Свидетелят
бил единственият, който можел да го премести от леглото към инвалидната количка и
обратно. Майката на свидетеля се грижела за ищеца като личен асистент и когато се
налагало да му се сменят памперси, катетри и т.н., физически нямало кой да го вдигне, освен
свидетеля.
Към момента ищецът имал чувствителност, която била объркана до голяма степен. В
началото не можел да усети дали го докосваш, дали го бодеш и каквото и да било, нямал
усещане за топлина. Постоянно му било топло, независимо от температурите отвън или
вътре и искал да бъде по потник или гол. Единственото подобрение към момента било, че
усещал кога му се ходи до тоалетна и можел да каже евентуално, но не всеки път.
Свидетелят твърди, че синът му определено бил депресиран, защото бил
изключително активен и психически и физически. Винаги бил работил и не обичал да стои
на едно място. Спохождали го мисли, че не искал да живее и упреквал свидетеля, че му бил
спасил живота с всички тези операции.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 КЗ вр.
15
чл.496 КЗ вр. чл.380 КЗ, е предвидено да изтече определен период от време от сезирането на
застрахователя за доброволно уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след
изтичането на който са допустими за разглеждане съдебните претенции. В този смисъл на
първо място съдът следва да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва
да представи надлежни доказателства, че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и че е изтекъл срока по чл. 498 ал.3 вр. чл. 496 КЗ.
В процесния случай, ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към
ответника, с която е претендирал сума в размер на 400 000 лв. за неимуществени вреди и
80 000 лв. за имуществени, получена от застрахователя на 11.03.2020г. и по която липсва
произнасяне. В последствие ищецът е отправил втора застрахователна претенция, входирана
при застрахователя на 29.04.2021 г., като е претендирал различна сума за претърпени
имуществени вреди, а именно 337 011.06 лв. /сумата за имуществени вреди -разликата в
трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност/. Независимо, че исковата молба е
подадена на 11.05.2021г., т.е. не е бил изтекъл предвиденият в чл. 496 ал.1 от КЗ срок по
отношение на допълнителната застрахователна претенция, то към датата, на която съдът е
постановил определението си, с което е насрочил производството за разглеждане на спора в
о.с.з. /14.08.2021г./ е изтекъл предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ срок, в който застрахователят
не е изплатил обезщетение. Поради така изложеното предявеният иск се явява допустим,
включително и в частта за претенцията за имуществени вреди, заведена пред застрахователя
на 29.04.2021г.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищцата е
да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност",
сключена с ответното застрахователно дружество и покриваща отговорността на водача на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, и настъпилото застрахователно
събитие в срока на действие на застраховката; 2/ С.Б.Б. - водачът на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № ******* да е нарушил правилата за движение по пътищата,
управлявайки застрахования автомобил и да е предизвикал ПТП-то, и 3/ именно в резултат
на ПТП-то да са настъпили вредите, т.е причинно -следствената връзка и конкретния вид и
размер на вредите /в тази връзка на установяване подлежи конкретния вид, характер,
интензитет и продължителност на неимуществените вреди, както и всички имуществени
вреди по вид и размер/.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /а практиката
приравнява на този случай и сключеното споразумение/ на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. / в този
смисъл Решение № 29 от 14.05.2016 г. по т. д. № 94 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-
во тър. Отделение/. Обвързващият характер на присъдата /споразумението/ се отнася до
всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. В случая и
доколкото престъпният резултат включва конкретен вид телесно увреждане, а именно: 1/
16
-тежка телесна повреда, изразяваща се в трайни травматични увреждания в областта на
шийния отдел на гръбначния стълб на нивото на 3-ти, 4-ти и 5-ти шийни прешлени с
тежка контузия на гръбначния мозък на нивото на травмата, които обуславят
осакатяване на горни и долни крайници, невъзможност за движение на снагата; 2/ -тежка
телесна повреда, изразяваща се в нарушения на тазовите резервоари, които обуславят
постоянно разстройство на здравето опасно за живота, поради реална възможност за
системно възникване на тазова инфекция; 3/ -средни телесни повреди, изразяващи се в:
счупване черепните кости в областта на челни кости, челен синус, дясна орбита и десен
горночелюстен синус, съпроводено с навлизане на въздух в черепната кухина, обусловили
проникващо нараняване в черепната кухина; счупване на трети шиен прешлен в областта
на лявото краче; счупване на четвърти шиен прешлен в областта на лявото краче и
дъгата; счупване на тялото и дъгата на пети шиен прешлен с разместване към
гръбначномозачния канал; контузия на гръбначния мозък на това ниво, които обусловили
разстройство на здравето временно опасно за живота, поради опасността от възходящ
оток на гръбначния и подгръбначния мозък и трайно затруднение в движенията на
крайниците и снагата за продължителен период от време –месеци, години и реална
възможност за осакатяване; контузия на десен бял дроб, обусловила разстройство на
здравето временно опасно за живота; счупване на дясна лопатка, обусловило трайно
затруднение в движението на десен долен крайник за период не по-малък от 2 месеца;
счупване на 2, 3, 5 и 7 десни ребра и счупване на дъгите на четвърти и пети гръдни
прешлени, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата, то настоящият състав
е обвързан от констатирания вид на увреждането, който е част от обективната страна на
състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. В този смисъл и
съобразно одобреното по наказателното дело споразумение съдът с доклада по делото е
приел за безспорно установени и доказани в настоящото производство, че на 25.11.2019г. в
гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № *******, С.Б.Б., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.
20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на К. ХР. ХР. конкретно
посочените по-горе телесни повреди. В този смисъл и съдът приема, че ищецът е доказал
при условията на пълно и главно доказване извършването на деянието, противоправността
му - същото осъществява състав на престъпление, поради което е и противоправно, както и
виновността на водача- също установена по наказателното дело, въпреки че същата следва
да се презюмира в гражданския процес при наличието на останалите обективни елементи от
състава на непозволеното увреждане. По отношение на тези елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане съдът е обвързан от задължителната сила на присъдата,
респ. споразумението и в процесния случай те не подлежат на повторно изследване.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и от изготвените КСМАТЕ и
СПЕ се установяват твърдяните физически болки и страдания, негативни психически
преживявания и тежък емоционален стрес, които биха нормално се проявили при подобен
вид тежки увреждания. Уврежданията, които ищецът е претърпял в резултат на настъпилото
ПТП са изключително тежки и сериозни, като са наложили и множество медицински
17
интервенции. Самите увреждания са причинили неимоверни болки и страдания на ищеца,
като допълнително всички медицински манипулации, процедури и интервенции са били
свързани с понасяне на изключително тежки физически болки и страдания, а преживяното
го е поставило и в състояние на хронифицирал тежък депресивен епизод с промяна на
личността, която е настъпила и в резултат на инвалидизацията в тази млада възраст. Както
вещите лице д-р А. и д-р Д., така и свидетелят Х., а и от писмените доказателства –
епикризи и решение на ТЕЛК, сочат, че ищецът е в неподвижно състояние, в невъзможност
да полага грижи за себе си. Заключението на вещото лице д-р Д. е, че при ищеца към
настоящия момент е налице осакатяване на горни и долни крайници, нарушения във
функцията на тазовите резервоари, инвалидизиране, а по отношение на прогнозата за
възстановяване, пояснява, че оздравителният процес е приключил неблагоприятно за
пострадалия и не се очаква промяна в състоянието му. Всички тези фактори, поставят
ищеца в едно изключително тежко физическо и емоционално състояние, което е резултат
именно от получените в резултат на настъпилото ПТП увреждания.
С оглед на всичко гореизложено се установяват всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, които съдът е възложил в доказателствена тежест на
ищеца по отношение на твърдените неимуществени вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. С Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като
задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 /
2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според
мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът
е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В тази връзка, съдът извърши и
подробната преценка на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид
при определяне на размера на обезщетението, изложени по-горе, а именно: ищецът е
претърпял ПТП-то на 20 годишна възраст, като тежките и средни телесни повреди, получени
от същото са довели до пълното му обездвижване и невъзможност за полагане на грижи за
себе си; ищецът е претърпял множество медицински интервенции, всяка от които е
причинила още физически болки и страдания; прогнозата е, че не се очаква възстановяване,
като всичко това е довело и до тежък депресивен епизод и промяна на личността на ищеца.
След като съобрази посочените по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че
18
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата от 300 000 лв.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване, като това възражение следва да се подведе под нормата на чл. 51 от ЗЗД,
според която ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно
съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския съд. / в
този смисъл и Решение № 51 от 03.05.2017 г. по т. д. № 1971 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение/. На това основание и съдът следва да разгледа
възражението за съпричиняване. Твърденията на ответника са, че ищецът е допринесъл за
увреждането, доколкото в момента на инцидента е бил без предпазен колан.
В рамките на настоящото производство, ответникът не успя да проведе пълно и
главно доказване на фактите и обстоятелствата, които са възложени в негова
доказателствена тежест по възражението за съпричиняване. Вещите лица д-р Д. и инж. М. са
категорични, че предвид механизма на настъпване на ПТП-то, както и вида на
уврежданията, които е получил ищецът, същият е бил с поставен предпазен колан, с какъвто
разполага и автомобилът. Отделно, вещите лица са категорични, че обстоятелството дали
ищецът е бил с поставен или не предпазен колан не рефлектира в случая върху получените
от ищеца увреждания, доколкото предвид механизма на настъпилото ПТП, действието на
предпазния колан е намалено с повече от 95%. В този смисъл и липсват основания за
намаляване на обезщетението, доколкото не е налице хипотеза на съпричиняване.
Предвид горното, по отношение на претендираното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, искът е основателен за сумата от 300 000 лв., като до този размер
следва да се уважи, а за разликата до претендираните 400 000 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от датата, на която е изтекъл 3-месечния срок за
произнасяне на застрахователя /11.06.2020г./:
Съгласно нормата на чл. 497, ал.1, т.1 КЗ, в полза на застрахователя е предвиден срок
от 15 работни дни за разглеждане на претенцията, като забавата му настъпва именно ако не
определи и изплати в този срок дължимото обезщетение. Съответно, ако определени
нередовности на претенцията на пострадалия осуетяват изпълнението на задължението на
застрахователя, то ползващото се от застраховката увредено лице като кредитор също
изпада в забава и това негово поведение освобождава длъжника-застраховател от
неблагоприятните последици на неговата забава /чл. 497 ал.1 т.2 КЗ/. В случая, от събраните
по делото доказателства, както се посочи и изрично по-горе, ищецът е предявил претенция
за плащане на обезщетение към застрахователя, съгласно изискванията на чл.380 КЗ, като
застрахователят не е отговорил и не е изплатил обезщетение. Не сме изправени в хипотезата
на неоказване на съдействие за представяне на допълнителни доказателства, предвид, че
такива не са искани. По тези съображения следва да се приеме, че забавата на ответника е
19
настъпила с изтичане на 15-те работни дни, което с оглед получаване на искането на
11.03.2020г. би било 02.04.2020г., но след съобразяване с разпоредбата на чл. 4 ал.1, т.1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, забавата е настъпила на 14.06.2020г.
Ищецът претендира заплащане на лихва от изтичане на три месечния срок или считано от
11.06.2020г., което искане е неоснователно за периода от 11.06.2020г. до 14.06.2020г. и
следва да се отхвърли в тази част. Искането следва да бъде уважено именно за посочения
начален период –считано от 14.06.2020г.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направените медицински разходи:
Както беше посочено по-горе ищецът установи при условията на пълно и главно
доказване първите два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане. На
установяване подлежеше и причинно -следствената връзка и конкретния вид и размер на
имуществените вреди. В тази насока с доклада по делото съдът даде и надлежни указания на
ищцовата страна, че не сочи доказателства, че всички претендирани медицински разходи са
извършени именно с оглед нуждата от лечение на ищеца след претърпяното ПТП, както и за
размера на законната лихва за забава върху всеки един разход до датата на подаване на
исковата молба в съда. От страна на ищеца не бяха ангажирани други доказателства в
изпълнение на изричните указания на съда, поради което и от представените писмени
доказателства – фактури и епикризи, както и от свидетелските показания, съдът намира за
установени /причинно-следствената връзка, че същите са извършени именно по повод на
лечението на ищеца във връзка с уврежданията му в резултат на процесното ПТП/ следните
разходи:
-По фактура No 36510 / 27.11.2019г. /л.67/ за сумата от 5 538 лв., издадена от МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД, заплатена за медицинско изделие – заместител на прешленно тяло с
вградена плака и ескапандъбъл винтове, имплант за замествене на телата на цервикалните и
торакални прешлени и постигане на предна стабилизация, предно дистракционно
устройство. /във връзка с извършената медицинска операция на 27.11.2019г. в МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД – епикриза л.30 -31 /;
-По фактура No ********** / 06.02.2020г. /л.94/ за сумата от 425,15 лв., издадена от
МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, заплатена за лабораторни изследвания / във връзка с престоя в
болницата на ищеца за периода от 04.02.2020г. до 26.02.2020г. – епикриза – л.33 – 36/;
-По фактура No ********** / 06.02.2020г. /л.95/ за сумата от 139,50 лв., издадена от
МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, заплатена за лабораторни изследвания / във връзка с престоя в
болницата на ищеца за периода от 04.02.2020г. до 26.02.2020г. – епикриза – л.33 – 36/;
-По фактура No ********** / 06.02.2020г. /л.96/ за сумата от 1980 лв., издадена от
МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, заплатена за болничен престой за придружител на ищеца за
периода от 04.02.2020г. до 26.02.2020г. – епикриза – л.33 – 36/;
-По фактура No ********** / 26.02.2020г. /л.101/ за сумата от 36 лв., издадена от
20
МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, заплатена за копие на диск от хоспитализация / във връзка с
престоя в болницата на ищеца за периода от 04.02.2020г. до 26.02.2020г. – епикриза – л.33 –
36/;
-По фактура No ********** / 26.02.2020г. /л.102/ за сумата от 4100 лв., издадена от
МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД за заплащането на титаниева мрежа за пластика на черепа и
диурален силант / във връзка с престоя в болницата на ищеца за периода от 04.02.2020г. до
26.02.2020г. – епикриза – л.33 – 36/;
-По фактура No **********/ 26.02.2020г. /л.103/ за сумата от 792 лв., издадена от
МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, заплатена за болничен престой на ищеца за периода от
04.02.2020г. до 26.02.2020г. – епикриза – л.33 – 36/.
Или общата сума за извършени медицински разходи, която настоящият състав намира,
че се установи да е във връзка с настъпилите увреждания в резултата на процесното ПТП е в
размер на 13 010,65 лв. В този размер и претенцията на ищеца следва да бъде уважена, като
за разликата до претендираните 40 669,86 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху всеки отделен
разход за лечение, изчислена от датата на направата му до 10.05.2021г., както и от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, съдът намира следното:
Следва да се имат предвид аргументите, които съдът изложи по-горе по отношение
на дължимата лихва за забава върху определеното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. По изложените вече съображения следва да се приеме, че забавата на
ответника е настъпила с изтичане на 15-те работни дни, което с оглед получаване на
искането на 11.03.2020г./ в него за първи път е отправена претенцията за заплащане на
медицинските разходи/ би било 02.04.2020г., но след съобразяване с разпоредбата на чл. 4
ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, забавата е настъпила на
14.06.2020г. Ищецът претендира заплащане на лихва от датата на направа на всеки един
разход до окончателното изплащане на всяко задължение, като искането му се явява
основателно именно считано от 14.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
като за този предходен период – от датата на направа на всеки разход до 14.06.2020г. искът
следва да се отхвърли. Съдът изчислява, че дължимата лихва за забава върху общата сума,
заплатена за медицински разходи е в размер на 1196,25 лв. за периода от 14.06.2020г. до
10.05.2021г. /датата на подаване на исковата молба/, като това е и сумата, която следва да се
присъди, а за разликата до претендираните 3 904,64 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение към датата на настъпване на ПТП и получаваната пенсия за
инвалидност- за периода от настъпилото ПТП до датата на подаване на исковата молба
и от датата на подаване на исковата молба до навършване на 65 –годишна възраст на
21
ищеца:
Съдът съобрази мотивите към Постановление № 4 / 23.12.1968г. на Пленума на ВС,
касаещо въпросите на непозволеното увреждане, според които по силата на чл. 45 и сл. от
ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В
случаите на увреждането пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него
правото да търси неимуществени вреди, но той понася и имуществени вреди, изразяващи се
най-напред в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово
възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за възстановяване на
здравето. От изложените мотиви съдът възприема, че в процесния случай, когато ищецът е с
определена 100% нетрудоспособност с необходимост от чужда помощ за обслужването му,
той не е в състояние да работи, като за същия няма и перспектива за възстановяване и в този
смисъл търпи имуществени вреди, доколкото пенсията не се покрива с трудовото
възнаграждение, и обезщетението следва да се определи в размер на разликата между
действително получаваното трудово възнаграждение през последната година и
определената пенсия за инвалидност.
Видно от представените писмени доказателства, размерът на брутното трудово
възнаграждение, което ищецът е получавал за последната година, вкл. към датата на
настъпване на процесното ПТП е 950 лв. месечно или както вещото лице изчислява месечен
нетен размер от 737,18 лв. Съдът, съобразно изложеното по-горе, възприема, че именно
сумата от 737,18 лв. месечно следва да се определи като база, от която да се изчислява
имуществената вреда, изразяваща се в разликата, доколкото това е и действително
получаваното възнаграждение за периода от сключване на трудовия договор до датата на
настъпване на ПТП. Обстоятелството, че впоследствие /4 месеца след настъпване на ПТП-
то/, размерът на трудовото възнаграждение е увеличен до 1000 лв. месечно с допълнително
споразумение от 01.03.2020г. не следва да се взема предвид, както и без значение е и
обстоятелството, че със Заповед на работодателя от 27.08.2020г. трудовият договор е
прекратен. Не се отразява на основателността на искането за присъждане на имуществени
вреди, изразяваща се в разликата между реално получаваното трудово възнаграждение към
датата на инцидента и получаваната пенсия за инвалидност, прекратяването на трудовото
правоотношение. Като основание за прекратяване на същото, работодателят е посочил
невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз
основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия./ чл. 325 ал.1 т.9 от КТ/, т.е.
именно състоянието, в което ищецът е изпаднал в резултат на претърпяното ПТП.
Вещото лице В. установява, че за периода от 01.12.2019г. до 30.06.2020г. ищецът е
получил обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 2931,45 лв., като
разликата между получаваното трудово възнаграждение и посоченото обезщетение от
2931,45лв. за посочения период е в размер на 7 мес.Х 737,18 лв.– 2931,45 лв. =2228,81 лв.
В този случай, полученото обезщетение за временна неработоспособност също следва
22
да се приспадне по същите аргументи, които съдът изложи по отношение на пенсията за
инвалидност по-горе.
За периода от 25.11.2019г. до 30.11.2019г. вещото лице е изчислил, че брутната
месечна заплата е в размер на 190 лв., като ищецът за този период не е получавал
обезщетение за временна неработоспособност или на същия му се следва сумата за нетно
възнаграждение, която съдът преизчислява, както следва на дневна база за месец ноември
2019г.: 737,18 лв./ 21 р.д. = 35,10 лв. или за периода от 25.11.2019г. – 30.11.2019г. е 35,10лв.
Х 5 р.д.= 175,50 лв.
На ищеца е отпусната пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в общ размер
на 451,22 лв., която същият е започнал да получава от 05.02.2021г. или вещото лице
изчислява, че за периода от 05.02.2021г. до датата на подаване на исковата молба
/10.05.2021г./ ищецът е получил сумата от общо 1289,20лв.
От друга страна, съдът изчислява, че размерът на нетното трудово възнаграждение за
периода 01.07.2020г. до 10.05.2021г.би било както следва – 10мес.Х 737,18лв. + 3р.д.Х
/737,18лв./17 р.д./=7371,80лв. +130,09лв.=7 501,89 лв.
Разликата между 7501,89 лв. и 1289,20лв. е 6212,69 лв. или това е сумата, която се
дължи като обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.07.2020г. до 10.05.2021г.
Като крайна сума съдът изчислява, че за периода от 25.11.2019г. до 10.05.2021г. на
ищеца се дължи общо сумата от 175,50 лв. /за периода от 25.11.2019г. до 30.11.2019г./+
2228,81 лв. /за периода от 01.12.2019г. до 30.06.2020г./ + 6212,69 лв./за периода от
01.07.2020г. до 10.05.2021г/ = 8617 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на възнаграждението,
което ищецът е получавал към датата на ПТП-то и обезщетението за временна
неработоспособност/пенсията за инвалидност. До този размер претенцията се явява
основателна, като за разликата до претендираните 10 426,82 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за заплащане на разликата за периода от 05.06.2021г. до
навършване на 65-годишна възраст на ищеца също е основателна по изложените вече по-
горе съображения. Размерът, който следва да се присъди месечно е разликата между реално
получаваното трудово възнаграждение към датата на настъпване на ПТП-то и пенсията за
инвалидност или 737,18 лв. – 451,22 лв. = 285,96лв. месечно. За разликата до
претендираните 548,78 лв. претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Сумата се претендира за заплащане с падеж на пето число на месеца, което искане съдът
намира, че следва да бъде уважено, както е основателно и искането за присъждане на лихва
за забава за всяка една евентуална просрочена вноска.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху посочената
сума за всяка вноска с посочен падеж от ищеца до 10.05.2021г., както и от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, съдът
препраща към мотивите / двукратно изложени/ по-горе и намира,че:
Следва да се приеме, че забавата на ответника е настъпила с изтичане на 15-те
23
работни дни по чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ, което с оглед получаване на искането на 29.04.2021г./
в него за първи път е отправена претенцията за заплащане на посочените имуществени
вреди/ е 28.05.2021г. Именно от тази дата се дължи и обезщетение за забава, а не от датата
на подаване на исковата молба, доколкото към датата на подаване на исковата молба
законоустановеният срок по чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ не е бил изтекъл. За предхождащият
период до 28.05.2021г. претенцията за присъждане на лихва за забава следва да се отхвърли.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Предвид разпоредбата на
чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК и двете страни имат право на разноски, съобразно уважената и
отхвърлената част от иска.
Следва да се има предвид, че ищецът не е дължал внасяне на такси и разноски в
производството при неговото образуване на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК, поради което
и тези разноски не му се следват.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът изчислява върху присъдените
суми по реда на Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или това е сумата от 8192,37лв. /осем хиляди сто деветдесет и два лева и
тридесет и седем стотинки/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса
за уважената част от исковете по сметка на ВОС в размер на 13 324,74 лв. /тринадесет
хиляди триста двадесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/. Ответната страна
следва да заплати и изплатените разноски от бюджета на съда за изготвяне на заключенията
на вещите лица в общ размер на 750 лв., от които – 350 лв., изплатено възнаграждение по
СПЕ; 200лв., изплатено възнаграждение по КСМАТЕ и 200 лв., изплатено възнаграждение
по СИЕ.
С оглед изхода от спора, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се дължат разноски. Адвокатското възнаграждение,
което се претендира е в размер на 11520 лв., като от страна на ищеца е направено и
възражение за прекомерност, което е основателно и адвокатското възнаграждение следва да
се счита намалено до сумата от 10963,16 лв., която съдът изчислява като минимум по
Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно материалния интерес, заявен от ищеца. Останалите разноски, които се
претендират от ответника са 400 лв. за заплатени депозити за вещи лица. Съдът изчисли, че
съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се следва сумата от 3337,69 лв. /три
хиляди триста тридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
24
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
К. ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 300 000 лв. /триста хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и
тежък емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2019г. в гр. Варна, бул.
„Цар Освободител“, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
******* С.Б.Б., който при управление на автомобила изгубил контрола над него и се ударил
в стълб на контролна мрежа на градския транспорт с улична лампа № 6150 и чиято
отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие от 22.08.2019г. до 21.08.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
300 000 лв. /триста хиляди лева/ до предявения размер от 400 000 лв. /четиристотин хиляди
лева/, както и в частта за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за
периода от 11.06.2020г. до 13.06.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
К. ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от общо 13 010,65 лв. /тринадесет
хиляди и десет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2019г.
в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ******* С.Б.Б., който при управление на автомобила изгубил контрола над
него и се ударил в стълб на контролна мрежа на градския транспорт с улична лампа № 6150
и чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие от 22.08.2019г.
до 21.08.2020г., изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение в периода от
27.11.2019г. до 26.02.2020г. по фактура No 36510 / 27.11.2019г.; фактура No ********** /
06.02.2020г.; фактура No ********** / 06.02.2020г.; фактура No ********** / 06.02.2020г.;
фактура No ********** / 26.02.2020г.; фактура No ********** / 26.02.2020г. и фактура No
**********/ 26.02.2020г., ведно със законната лихва върху общата главница, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / 11.05.2021г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от общо 1196, 25 лв. /хиляда сто деветдесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху всеки общата
сума за главница, дължима за периода от 14.06.2020г. до 10.05.2021г., на основание чл.432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 13 010,65 лв. /тринадесет хиляди и десет лева и
шестдесет и пет стотинки/ до предявения размер от 40 669, 86 лв. / четиридесет хиляди
шестстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, както и в частта за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата за разликата над 1196, 25 лв.
25
/хиляда сто деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ до предявения размер от
3 904, 64 лв. / три хиляди деветстотин и четири лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща законната лихва за забава върху всеки отделен разход за лечение, начислена
от датата на направа на всеки отделен разход до 13.06.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
К. ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от общо 8 617 лв. /осем хиляди
шестстотин и седемнадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2019г. в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******
С.Б.Б., който при управление на автомобила изгубил контрола над него и се ударил в стълб
на контролна мрежа на градския транспорт с улична лампа № 6150 и чиято отговорност към
момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ със срок на действие от 22.08.2019г. до 21.08.2020г., изразяващи
се в дължимата месечна разлика между размера на реално получаваното от К.Х.
трудовото възнаграждение преди инцидента в нетен размер на 737,18 лв. месечно и
обезщетението за временна неработоспособност и пенсията за инвалидност и добавка за
чужда помощ, получени от него, за периода от 25.11.2019г. до 10.05.2021г., ведно със
законната лихва върху общата главница, считано от 28.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 8
617 лв. /осем хиляди шестстотин и седемнадесет лева/ до предявения размер от 10 426,82
лв. /десет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/,
изчислен на база брутно трудово възнаграждение, както и в частта за присъждане на
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на подаване на исковата
молба в съда /11.05.2021г./ до 27.05.2021г ., както и за сумата от общо 805, 17 лв.
/осемстотин и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законната лихва за
забава, дължима за периода от падежа на всяка вноска до датата на подаване на исковата
молба в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
К. ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 285,96 лв. /двеста осемдесет и пет
лева и деветдесет и шест стотинки/ месечно, изразяваща се в разликата между размера на
реално получаваното от К.Х. трудовото възнаграждение преди инцидента в нетен размер на
737,18 лв. месечно и пенсията за инвалидност с добавка за чужда помощ, която му е била
отпусната, считано от 05.02.2021г. в размер на 451,22 лв. месечно, с падеж на месечното
задължение 5-то число на месеца, за периода от 05.06.2021г. до навършване на 65-
годишна възраст на ищеца, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2019г. в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******
26
С.Б.Б., който при управление на автомобила изгубил контрола над него и се ударил в стълб
на контролна мрежа на градския транспорт с улична лампа № 6150 и чиято отговорност към
момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ със срок на действие от 22.08.2019г. до 21.08.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 285,96
лв. /двеста осемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ месечно до предявения
размер от 548, 78 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/
месечно, изчислен на база брутно трудово възнаграждение, като неоснователен.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* в полза на
К. ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес ******, чрез клиентската сметка на адвокат СВ. Б. СЛ.
с IBAN: BG41RZBB91551006182080, при “Райфайзен банк“ АД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на Варненския окръжен съд сумата от 14 074,74 лв. /четиринадесет
хиляди и седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса и разноски, като и сумата от 5 лв. /пет лева/, държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
адв. СВ. Б. СЛ. от АК – Варна с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ No 52,
ет.1, ап.2, сумата от общо 8 192,37лв. /осем хиляди сто деветдесет и два лева и тридесет и
седем стотинки/, представляващи адвокатско възнаградение за осъществената от последния
безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално представителство и защита на
ищеца К. ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес ******, по исковото производство по търговско
дело № 281/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА К. ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес ******, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., сумата от 3 337,69 лв. /три хиляди
триста тридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща съответната
част от направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
27