Р E Ш Е Н И Е
№ 595
гр.Плевен, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 849 по описа за 2021 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №470/11.10.2021г., постановено по НАХД №1423
по описа за 2021г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №21-0938-001300/21.04.2021г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на И.С.Д., на
основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лева и лишаване от право да
управлява МПС за един месец, за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“В“от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от И.С.Д.,
в която се сочи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че не е извършил
нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП, тъй като траекторията на движение на
управляваното от него МПС представлява нормален ход в една и съща лента, след
изчакване на зелен сигнал на светофарната уредба. Твърди се още, че по никакъв
начин не е предприел нито една от маневрите описани в разпоредбата на чл.25
ал.1 от ЗДвП, което може да бъде установено от запис от камерите за
видеонаблюдение в непосредствена близост до мястото, определено от органите на
реда като такова на ПТП. Сочи се, че в нарушение на законовите му права е
отказано преглед на записа от камери за видеонаблюдение. Счита се, че не е
причинил ПТП по смисъла на §6 т.30 от ДР на ЗДвП. В тази връзка се сочи, че
констатираните щети по управляваното от него МПС и това на другото лице,
участващо в движението, са незначителни и с пренебрежимо малък материален
интерес. На следващо място се твърди, че не е извършил нарушение на чл.123 ал.1
т.3 б.“В“ от ЗДвП, предвид факта, че към момента на устно уреждане на
обстоятелствата между него и другия водач не е било налице несъгласие относно
тях. Твърди се още, че не е допуснал неизпълнение на дадените му указания от
представителите на контролните органи, като се е отзовал да се върне на
посоченото от тях място при първото позвъняване. В заключение се моли за отмяна
на решението и отмяна на наказателното постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът И.Д. се явява лично и
поддържа касационната жалба, като сочи, че може да е виновен, но трябва това да
се установи с преглед на видеозаписа от камерите за видеонаблюдение. Моли
решението да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, като жалбоподателят е
признал, че е допуснал нарушението.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на И.Д. за това, че на 12.04.2021г. в
13:05часа в гр.Плевен, на бул.“Данаил Попов“ до №17 с посока на движение
ул.“Гренадирска“, като водач на л.а.Мерцедес Б200 с рег.№ ****** извършва
следното: 1.При маневра навлиза частично в съседна лява лента, като не пропуска
правилно движещия се в нея л.а. Рено Каджар с рег.№*********** с водач Д. С., вследствие
на което го удря и допуска ПТП с материални щети на двата автомобила; 2.Не
остава на мястото на настъпилото ПТП до пристигане на компетентните органи на
МВР. Нарушенията са квалифицирани по чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“В“
от ЗДвП.
За да потвърди изцяло наказателното постановление
районният съд е приел, че описаните в акта и НП фактически констатации се
потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счел е, че
не е оборена доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на редовно
съставения АУАН, като не е установена различна фактическа обстановка от тази
описана в акта. За защитна теза е приел твърдяното от жалбоподателя, че тъй
като щетите са минимални е следвало всеки от участниците да си ги покрие
сам. Счел е, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения,
като размерът и вида на наложените наказания са правилно определени.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на лицето. Фактическите констатации и
правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав,
поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2
изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба представляват
твърдения, че не са извършени вменените две нарушение. Същите са неоснователни.
Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДВП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. От всички събраните по делото доказателства се установява, че Д. не е
изпълнил задълженията си по тази разпоредба. Самият касатор в жалбата си пред
районния съд сочи, че „…на завоя на Дома на книгата имаше пешеходци, които
изчакваха за сигнал да преминат, а имаше и един /двама на платното още
по-настойчиво да преминат. Тогава аз се изнесох в ляво с цел да ги запазя и
може би съм леко влязъл в неговата лента и в този момент се чу лек звук с
притриване между двата автомобила…..“ . За това нарушение е съставен и протокол
за ПТП, приложен по делото, в който е отразено, че участник 1 /касатора/ при
навлизане частично в съседна лява лента не пропуска движещият се в нея участник
2, вследствие на което го удря под ъгъл. Този протокол е подписан от Д. без
възражения. В подкрепа на изложеното са и свидетелските показания на
актосъставителя Б. М., който сочи, че участник 1 навлиза в пътната лента на
участник 2 и настъпва леко търкане между автомобилите, което е ПТП. Свидетелят
заявява, че за да определят кой е виновният водач са прегледали записите от
камерите за видеонаблюдение на кръстовището и се преценили виновното поведение
на Д., за което му е съставен АУАН, чиято доказателствената сила по чл.189 ал.2
от ЗДвП не е оборена в хода на съдебното производство. В тази връзка следва да
се посочи, че в действителност Д. не е присъствал при преглед на
видеонаблюдението, но именно на база него контролните органи са преценили чие е
виновното поведение за настъпилото ПТП. В съдебно заседание пред районния съд Д.
не е поискал събиране на други доказателства, а е заявил искане съдебното
следствие да бъде приключено.
Неоснователно е и възражението, че не е извършено нарушение
по чл.123 ал.1 т.3 б.“В“ от ЗДвП, съобразно която разпоредба ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В жалбата си пред
районния съд Д. посочва, че между двамата водачи е възникнал спор „ …кой е
виновен и не се разбрахме….“, т.е. като е напуснал мястото на произшествието Д.
не е изпълнил задължението по тази разпоредба и правилно му е съставен АУАН и за
това нарушение.
Като е достигнал до аналогични правни изводи,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №470/11.10.2021г., постановено
по НАХД №1423 по описа за 2021г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/