№ 1064
гр. Пазарджик, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100904 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК-*********, със седалище
и адрес на управление – гр. Пазарджик,ул.“2-ри януари“№6, представлявано
от законния си представител инж.А. И. У., срещу Г. К. Д., ЕГН- **********
от гр. Пазарджик, ул. „***********.
В подадената искова молба се твърди, че ищцовото дружество е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, ****** пред Районен съд - гр. Пазарджик, по което е образувано
ч. гр. д. №20205220103001 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. По
делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1424 от
02.11.2020г., съгласно чл.410 от ГПК, с която на ответника по настоящата
искова молба Г. К. Д., ЕГН **********, е разпоредено да заплати на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори Януари“ №6,
представлявано от управителя А. И. У., сумата от 1666.87 лв. /хиляда
шестстотин шестдесет и шест лева и осмдесет и седем стотинки/ - главница
по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
1
отвеждане на отпадни води, за периода 15.06.2009г. до 29.05.2020г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 361.75 лв./ триста шестдесет и
един лева и седемдесет и пет стотинки/ за периода от 31.07.2009г. до
30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 29.10.2020г. до изплащане на вземането, както и
сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 190.57 лв. /сто и
деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/, от които 40.57 лв. /четирдесет
лева и петдесет и седем стотинки/ - държавна такса и 150,00 лв. / сто и
петдесет лева/ адвокатски хонорар.
Предвид изложеното, и с оглед обстоятелството, че заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество е възникнал
правния интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от
ГПК.
Сочи се, че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата
искова молба са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1,
т. 5 отЗРВКУ с Решение № ОУ- 071/17.07.2006г. и действащите към момента
на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. -
точка 26. Ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с
абонатен номер № *********, съгласно сключен договор
№*********/09.09.1998г. на адрес: гр. Пазарджик, ******, за което са
издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода
15.06.2009г. - 30.09.2020г. от „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44
от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
За съжаление и в противоречие е добрите практики на лоялност и
точност, ответникът в продължение на няколко години не е заплащал
доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода.
Твърди се, че общата дължима сума, предмет на настоящата претенция
2
от ищцовата страна е в размер на 570.43 лв – главница по неплатени месечни
фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води
за периода от 30.05.2017г. до 29.05.2020г. и мораторна лихва върху
главницата в размер на 86.93 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 30.09.2020 г.
Претендират и законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, разноските по
заповедното производство в размер на 190.57 лв. /сто и деветдесет лева и
петдесет и седем стотинки/, от които 40.57 лв. /четирдесет лева и петдесет и
седем стотинки/ - държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/
адвокатски хонорар. Адвокатски хонорар и разноските в настоящото
производство в това число адвокатски хонорар в размер на 360 лева / триста и
шестдесет / с ДДС и 40.57 лв. /четирдесет лева и петдесет и седем стотинки/ -
ДТ.
Твърди се, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи
съответната сума.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че по отношение на ответника Г. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ****** съществува вземането на ищеца
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори
януари“ №6. представлявано от законен представител - управител А. У., по
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1424 по чл. 410 от ГПК от
02.11.2020г., издадена по ч. гр. д. № 3001/2020 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик за сумите: 570.43 лв – главница по неплатени месечни фактури,
дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за
периода от 30.05.2017 г. до 29.05.2020 г. и мораторна лихва върху главницата
в размер на 86.93 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 30.09.2020 г. Претендира
се и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното
производство в размер на 190.57 лв. /сто и деветдесет лева и петдесет и седем
стотинки/, от които 40.57 лв. /четирдесет лева и петдесет и седем стотинки/ -
държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
Адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число
адвокатски хонорар в размер на 360 лева / триста и шестдесет / с ДДС и 40.57
3
лв. /четирдесет лева и петдесет и седем стотинки/ - ДТ. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В хода на настоящото производство ищецът е направил частичен отказ
от предявените искови претенции, като в хода на производството същото е
било прекратено в частта му, в която същото е образувано и водено за
дължими от ответницата Д. суми за потребени ВиК услуги за периода от
15.06.2009 г. до 29.05.2017 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител, с което счита иска за недопустим и
неоснователен. Оспорва изцяло претенцията в исковата молба, както по
основание, така и по размер.
Твърди, че не е налице идентитет между Заявлението по чл. 410 от ГПК
и исковата молба. Твърди, че е налице разминаване в част от елементите на
исковата претенция, което води до липса на съвпадение с издадената заповед
за изпълнение и отдам до недопустимост на настоящия процес. За
допустимостта на процеса е необходимо пълно припокриване па твърденията
в заявлението и обстоятелствата, от които произтича вземането, посочени
изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба не само по размер, но и
по основание и период, което в случая не се установява.
Твърди, че иска е неоснователен и по основание и по размер като такъв
го оспорва изцяло. Прави възражение за погасяване по давност на част от
претендираните от ищеца суми. Сочи, че претенцията на дружеството-ищец
обхваща периода от 15.06.2009г до 29.05.2020 г., за които са издадени
месечни фактури за дължими суми / главница и мораторна лихва/ за доставка
на питейна вода и отвеждане па отпадни води, както и законна лихва от
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 29.10.2020г.
Сочи, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл. 111. б. „в“ с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания. В мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 2011г. на Върховния касационен съд е установено, че
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
4
него допълнителни вземания за лихви, макар давността за тях да не е изтекла.
В този смисъл прави възражение, че погасени по давност са претендираните
суми /главница и лихви-мораторна и законна/ за периода, предхождащ датата
29.05.2017г. респективно погасени по давност са
вземанията на ищеца за период от 15.06.2009г до 29.05.2017г.
Оспорва начина, методиката и основанието на изчисляване на
количеството потребени ВиК услуги и изпълнението на задълженията по ОУ
за представяне на ВиК услуги на потребителите от страна на дружеството и
преди всичко на изпълнение на задълженията свързани с отчитане
показанията на водомера. Нарушен от дружеството-ищец е редът и начина на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата, отведени и пречистени отпадъчни води, който е уреден в
разпоредбите на общите условия и от Наредба за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В този смисъл оспорва, че npeз процесния период дружеството-ищец е
доставил на ответника договорените услуги в претендираното количество и
на претендираната стойност. Оспорва качеството на „потребител” на ВиК
услуги на ответника за целия процесен период от 2009 г. до 2020 г. За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект,
то той на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на тези
услуги, по смисъла на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператора и на Наредба за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, а това не е така в настоящия казус. Не възразява да бъдат приети
като доказателства по делото,
приложените към исковата молба документи.
Заявява, че ще се ползва от доказателствата ангажирани от ищеца, както
и след връчването па отговора на другата страна по делото, съобразно
изказано от нея становище и на основание чл. 146, ал.3 от ГПК ще вземе
допълнително отношение и ще ангажирам доказателства.
Пазарджишкият районен съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на
производството, като обсъди и анализира, събраните по делото
5
доказателства, поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че ищцовото дружество е оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/,
предоставящ ВиК услуги на потребителите.
Видно от материалите по изисканото и приложено
ч.гр.дело№3001/2020г. по описа на РС- Пазарджик, последното е било
образувано по подадено от ищцовото дружество Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ****** пред Районен
съд - гр. Пазарджик, по което е образувано ч. гр. д. №20205220103001 по
описа на Районен съд - гр. Пазарджик. По делото е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №1424 от 02.11.2020г., съгласно чл.410 от
ГПК, с която на ответника по настоящата искова молба Г. К. Д., ЕГН
**********, е разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Втори Януари“ №6, представлявано от управителя А. И. У.,
сумата от 1666.87 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и осмдесет и
седем стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода
15.06.2009г. до 29.05.2020г., мораторна лихва върху главницата в размер на
361.75 лв./ триста шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ за
периода от 31.07.2009г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 29.10.2020г. до
изплащане на вземането, както и сторените съдебно - деловодни разноски в
размер на 190.57 лв. /сто и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/, от
които 40.57 лв. /четирдесет лева и петдесет и седем стотинки/ - държавна
такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
Издадената по ч.гр.дело№3001/2020г. по описа на РС- Пазарджик
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество е
възникнал правния интерес да предяви настоящия установителен иск.
По делото са били представени от ищеца и приети счетоводна справка –
6
извлечение; публикация във вестник „Марица“; карнети за отчитане на
потреблението, покани за доброволно плащане и констативен протокол.
По делото не са налице данни /въпреки издаденото на ищеца изрично
съдебно удостоверение в тази насока/ процесният недвижим имот да е бил
деклариран в Дирекция „БОС“, Отдел „МДТ“ при Община Пазарджик. Няма
и данни в Отдел „МДТ“ да е налице подадена декларация от ДЗЛ за
недвижим имот с посоченият административен адрес.
Не са налице данни за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице,
издадено от Служба по вписванията- гр. Пазарджик, от които да се
установява, че има вписвания и отбелязвания за лицето Г. К. Д., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. „***********.
В хода на производството по делото не са били извършвани съдебни
експертизи и не са били разпитвани свидетели.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Предявените искове са процесуално допустими, като по
съществото си са неоснователни и следва да бъде отхвърлени, по следните
съображения:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчване на заповедта за изпълнение по реда
на чл.47,ал.5 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване
на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл.
422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането към датата на
подаване на заявлението, което обуславя съществуването на правен интерес
за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането чрез ангажиране на съответните
доказателства. Касае се за специален установителен иск,който по силата на
чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, следва да се счита предявен от
момента на подаване на заявлението.
В този смисъл предявеният установителен иск е допустим, подаден в
7
законоустановения срок, но неоснователен, по следните съображения:
За основателността на предявеният иск, ищецът следва да установи, че
като ВиК оператор по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ е доставил ВиК услуги на
ответницата Д., които има качеството на потребител по смисъла на чл.3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г., вида и количеството на услугите, тяхната цена и
нейната изискуемост.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете
за неоснователни.
В хода на производството по делото не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства от ищцовата страна, която носи доказателствена тежест за
установяване на твърдените от нея обстоятелства, че ответницата Д. през
процесният период от време е живяла в имота и е била ползвател на
доставените услуги. От приетите по делото доказателства не се установява
кой е бил ползвател на услугите на ищцовото дружество в този
продължителен период, поради което съдът приема за недоказани
твърденията на ищеца,че именно ответницата Д. е била ползвател на
предоставените услуги в процесният период от време.
За този период от време следва да се прилага Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата) и
съгласно общите условия на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
09/11.08.2014г. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж върху
имота, за който се предоставят ВиК услугите. Съгласно чл.43, ал.2, т.1 от
наредбата, именно потребителите са задължени да заплащат цената на тези
услуги.
От цитираните разпоредби е видно, че облигационното правоотношение
между доставчика на ВиК услугата и потребителя възниква ex lege с факта на
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване върху водоснабдения обект. Сключването на изричен писмен
договор не е елемент от фактическият състав на правоотношението, но
наличието на такъв се изисква от наредбата, за да се уредят подробно
отношенията между страните.
8
Предвид изложеното, за да се приеме, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение и за да бъдат установени
задълженията на потребителя /потребителите да заплаща цената на ВиК
услугите, е необходимо потребителят да е собственик или притежател на
ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения имот и да е
потребил услугите, което не бе доказано от ищцовата страна в хода на
настоящото производство. Правоотношението възниква от момента на
придобиване на вещното право върху имота, ако същият е водоснабден чрез
водопроводната мрежа на оператора, или от момента на водоснабдяването,
ако потребителят е придобил имота преди това. Ако страната по сключен
договор с ищцовото дружество не е собственик на имота или притежател на
ограничено вещно право на ползване върху него, този договор не може да
внесе промени в правата и задълженията на страните по правоотношението.
Дори и при наличието на такъв договор, потребител по смисъла на чл.3, ал.1,
т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ остава собственика/ползвателя на
водоснабдения имот , който следва да отговаря за цената на доставените ВиК
услуги.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които би
могло да се направи обоснован извод, че ответницата Г. К. Д., ЕГН-
********** притежава вещни права върху имота, находящ се на посочения
адрес, такива доказателства не са посочени. От материалите по делото не би
могло да се направи обоснован извод, че на посоченият адрес има
деклариран имот. В Отдел „МДТ“ няма подадена декларация от ДЗЛ за
недвижим имот с посоченият административен адрес /или поне доказателства
за противното не бяха ангажирани от ищцовата страна/. Не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че ответницата Д. е собственик
или носител на ограничено вещно право на ползване.
В хода на производството по делото остана недоказано и правното
основание,въз основа на което този обект е бил снабдяван с питейна вода.
При това положение, не става ясно на какво основание Г. К. Д., ЕГН-
********** е бил записана като титуляр на откритата за имота партида и като
платец на цената за доставените ВиК услуги.
От доказателствата по делото не се установява ответницата Д. да е била
собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване върху имота
9
към момента на предоставяне на ВиК услугите, чието заплащане се
претендира, което изключва качеството й на потребител на услугите и длъжнк
по вземането.
Не се установи и точното количество на потребената питейна вода.
Следователно ищецът не е доказал всички обстоятелства от
правопораждащия фактически състав на претендираното вземане, а
претенциите му останаха недоказани по основание и по размер.
При този изход на делото, сторените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализационни услуги"
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул. „Втори януари" № 6, представлявано от управителя А. И. У., против Г. К.
Д., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ул. „***********, иск по чл. 422, ал. 1
ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „Водоснабдяване и канализационни
услуги" ЕООД, ЕИК-*********, за следните суми: главница в размер на
570,43 лв. /петстотин и седемдесет лева и четиридесет и три стотинки/,
дължима за периода от 30.05.2017г. до 29.05.2020г. ; мораторна лихва върху
главницата в размер на 86,93 лв. /осемдесет и шест лева и деветдесет и три
стотинки/ за периода от 30.05.2017 г. до 30.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/29.10.2020г./ до окончателното им изплащане, за които суми е била издадена
Заповед №1424 от 02.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №3001/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, като
неоснователен и недоказан
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11