Р Е Ш
Е Н И Е
№
261985 14.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 15426 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********
против Н.С.С., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК, чл. 6 ЗПФУРи
чл. 99 ЗЗД, чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че на 09.01.2016 г. между
ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара
„Вивус”/ бил сключен договор за кредит № ***, под формата на електронен
документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 350 лева, която следвало
да бъде върната в срок от 30 дни – 08.02.2016 г., ведно с договорна лихва и
такса за експресно разглеждане на документи – изрично заявена от
кредитополучателя, макар и незадължителна, допълнителна услуга.
Според Общите условия –
ответникът имал право да кандидатства за втори кредит, преди да е върнал
първия, което и сторил. При отпускане на доп. сума, договорът се изменял чрез
подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с изкл. на размера на
задълженията. Същият бил изменен на 19.01.2016 г., при което се дължала
главница от 600 лева.
Въпреки настъпване на падежа и
опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил. На основание
т.13.2 Общите условия, кредиторът начислил наказателна лихва.
На 23.11.2018 г. бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията били
прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане,
въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на сумите от : 600 лева – главница и 118.84 лева – обезщетение за забава,
начислена за периода от 24.11.2018 г. – 05.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на исковата молба в съда – 23.11.2020 г. до окончателното погасяване
и разноските по делото.
В условията на евентуалност, ако
не се установи валидно облигационно правоотношение, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер
на 600 лева – главница, като получена без правно основание, ведно със законната
лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал
писмен отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното
провеждане на предявените исковете, при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи възникване на вземанията и техния размер, в
т.ч. – наличието на валидни правоотношения по договори за кредит между
ответника и „4финанс” ЕООД, сключени на 09.01.2016 г. и 19.01.2016 г., при
спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на
потребителя, по които са предоставени съответните парични суми, които са
усвоени и е настъпил падежът за погасяването им, т.е. както по основание, така
и по размер дължимостта на процесните суми; прехвърляне на вземанията в своя
полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а
при доказване на горните предпоставки от ищеца – да установи, че е погасил
задължението.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради следните
съображения:
Въпреки разпределената доказателствена
тежест с определението по чл. 140 ГПК, и дадените от съда изрични указания на
ищеца, последният не ангажира доказателства за наличие на правоотношение между
„4Финанс“ ЕООД и ответника по договори за кредит от 09.01.2016 г. и от
19.01.2016 г. Такива договори по делото не бяха представени.
Решението по делото не може да се основава
на предположения, а на категорично установени факти.
На следващо място, ищецът не доказва да е и материалноправно легитимиран да предяви
исковете, съответно да е носител на твърдяното вземане.
Въпреки разпределената доказателствена тежест с определението по чл. 140 ГПК, и дадените от съда
изрични указания на ищеца, последният не ангажира доказателства и за наличието
на сключена цесия от 23.11.2018 г.
за прехвърляне на процесните вземания от „4Финанс“ ЕООД. Като писмено
доказателство по делото е приет договор за цесия от друга дата, а именно:
Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018
г. Не е представен твърденият Договор за прехвърляне на вземания от
23.11.2018 г. Представеното Извлечение от Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., не може да санира този пропуск,
доколкото следва да бъде установено по безспорен начин, че ищецът е носител на това
вземане – придобил го по силата на сключен договор за цесия, а тъкъв от
23.11.2018 г. по делото не е представен.
Ищецът не доказва нито
наличие на правоотношение между „4Финанс“ ЕООД и ответника по договори за
кредит от 09.01.2016 г. и от 19.01.2016 г. (договорите по делото не бяха
представени), нито да е и материалноправно легитимиран да предяви исковете, съответно да е
носител на твърдяното вземане, (договор за цесия от 23.11.2018 г. по делото не
беше представен), въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК.
При това положение не се установяват основни елементи от фактическия
състав на иска, при което и същият не може да бъде уважен. За дължимостта на
сумите, следва да се докаже по категоричен начин, че са налице валидни правоотношения
по договори за кредит между ответника и „4финанс” ЕООД, сключени на 09.01.2016
г. и 19.01.2016 г., по които са предоставени съответните парични суми, които са
усвоени и е настъпил падежът за погасяването им, като
същевременно се докаже и, че именно ищецът има качеството на кредитор и носител
на вземанията. Такова доказване не е проведено, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в определението за доклад.
Липсата на доказателства за тези твърдени обстоятелства е
била изрично указана на ищеца с доклада на делото, съгл. чл. 146, ал. 2 ГПК.
Въпреки тях, в проведеното о.с.з. не бяха представени доказателства, нито бяха
направени доказателствени искания.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от фактическия
състав на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се
приема за нестанало.
Освен
гореизложеното не се удостоверява получаването на сумата от
потребителя. Приложените разписки установяват парични преводи от „4Финанс“ ЕООД
към Изипей, в полза на ответника. За изплащането на сумите от Изипей, като посредник,
на ответника, не са представени доказателства.
Предвид
изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
ведно с искането за законна лихва.
Съдът не формира
извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане
следва да се отхвърли.
Предвид
отхвърлянето на предявените искове, съдът следва да пристъпи към разглеждане на
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
По предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, като получена без
основание, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявен иск по чл. 55,
ал.1, предл. първо ЗЗД, при условията на пълно и главно доказване, ищецът
следва да докаже: наличие на определено имуществено разместване, при което е
предадена на ответника сочената сума, без да има основание за това, както и
размера на претенцията си.
Съдът намира, че и този иск е
неоснователен.
По делото не са събрани
доказателства, че потребителят е получил претендираната сума.
Решението по делото
не може да се основава на предположения, а на категорично установени факти.
Както се посочи и, по – горе, - приложените разписки за извършено плащане /л.27-28/ от
09.01.2016 г. и от 19.01.2016 г., с наредител „4финанс“ ЕООД и получател Н.С.С.,
за превод в полза на Н.С.С., с основание „паричен превод към Изипей: ***“, за
сумите от 350 лева и 250 лева (в общ размер на 600 лева) - не се
удостоверява получаването на сумите от ответника. Освен това, приложените
разписки установяват парични преводи от „4финанс“ ЕООД към Изипей, в полза на ответника.
За изплащането на сумите от Изипей, като посредник, на ответника не са
представени доказателства.
С оглед на изложеното, съдът намира, че и този иск се
явява недоказан и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл.
78, ал.3 ГПК. Такива не се претендират, нито се установява да са направени
разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10, против Н.С.С., ЕГН **********,
искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца, следните суми: 600 лева (шестстотин лева) – главница и 118.84 лева (сто и осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) –
обезщетение за забава, начислена за
периода от 24.11.2018 г. – 05.11.2020 г.,
произтичащи от договор за кредит № *** от 09.01.2016 г., изменен на
19.01.2016 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията
по който са прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда –
23.11.2020 г. до окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10, против Н.С.С.,
ЕГН **********, иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева (шестстотин лева) – главница, като получена без основание.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ