№ 289
гр. Шумен, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630201118 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №23 – 0869 - 000665/05.04.2023г. на
Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175
ал.3 предл.1 от ЗДвП на Ч. И. К., ЕГН ********** от гр.Смядово, са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като необосновано и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон като излага конкретни доводи за това. Намира,
че от изисканата информация чрез Дирекция МОС – МВР не може с категоричност да се
установи дали към датата на нарушението, МПС е било с прекратена регистрация в Швеция,
доколкото след посочената дата на дерегистрация на МПС – 06.08.2012г., впоследствие
автомобилът е бил регистриран на името на новия собственик И.П.Г. на 07.05.2016г. Сочи,
че прекратяването на регистрацията не му било известно, поради което не била налице и
субективната страна. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител – адв. Д.С. от ШАК.Моли да бъдат присъдени направените в производството
разноски.
Процесуалният представител на административнонаказващият орган, редовно
призован, моли НП да бъде потвърдено, считайки същото за съставомерно от обективна и
субективна страна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Св. И.П.Г. живее и работи в Швеция, където има регистриран постоянен адрес. На
07.05.2016г. в Швеция св. Г. закупил от шведски гражданин т.а. „Фолксваген“ с рег. №КТХ
№589 с рама №ZZZ70ZWH109418, регистриран в Швеция. Съгласно регламентираните в
Швеция правила регистрационния талон се състоял от две части. Първата съдържала
имената на собственика и данните касаещи идентификацията на МПС. Втората част от
бланката била празна и се попълвала при смяна собствеността, след което по пощата се
изпращала на компетентната служба в Швеция, която в тридневен срок издавала нов
1
регистрационен талон на новия собственик, който му се изпращал по пощата. Във връзка
със закупения от св.Г. на 07.05.2016г. в Швеция автомобил марка „Фолксваген“ с рег.
№КТХ 589 с рама №ZZZ70ZWH109418, на 09.05.2016г. компетентните власти в Швеция
издали регистрационен талон на МПС на собственика св. И.П.Г.. След регистрацията на
автомобила в Швеция, св. Г. го продал в Швеция на български гражданин на име К., който
го придвижил до Р България. Извършената продажба не била оформена писмено, св. Г. не
предоставил на лицето и пълномощно, въз основа на което да ползва и да се разпорежда с
МПС. Предоставил му само документите на автомобила, между които според св. Г. и
документ за сключена застраховка.Тъй като лицето К. нямал регистриран адрес в Швеция,
не можело МПС да бъде пререгистрирано в Швеция на негово име.
На 21.05.2022г. около 11.05 часа жалбоподателят Ч. И. К. управлявал товарния
автомобил марка „Фолксваген“ с рег. №КТХ №589, собственост на св.Г. в гр.Шумен по ул.
„Алеко Константинов“ в посока ул.“Цар Иван А.“. Бил спрян за проверка от екип на сектор
ПП при ОДМВР – Шумен – А. С. С. и св. П. С. П., при която били констатирани
нарушения на ЗДвП, изразяващи се в това, че жалбоподателят не носел удостоверение на
преминат периодичен технически преглед и управлявал МПС с констатирана опасна
техническа неизправност – неработещи стоп светлини. За констатираните нарушения на
чл.100 ал.1 т.6 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№158544
от 21.05.2022г.
В хода на административното производство била извършена допълнителна проверка,
по повод представено от жалбоподателя копие на чужда застрахователна полица за
товарния автомобил с рег. №КТХ 589. Било отправено искане чрез Дирекция МОС – МВР до
компетентните власти в Швеция за предоставяне на информация, относно МПС марка
„Фолксваген“ с рег. №КТХ 589 с рама №ZZZ70ZWH109418. Съгласно получения отговор
от ИНТЕРПОЛ Стокхолм, посредством Дирекция МОС – МВР, МПС било дерегистрирано
от 06.08.2012г. като забраната за шофиране била настъпила от 31.01.2013г. МПС няма
валидна застраховка. Потвърдено е и обстоятелството, че от 07.05.2016г. собственик на
МПС е св. И. Г.. Посочено е също така, че собственик на МПС за периода 10.10.2003г. до
06.02.2013г. е компания Gagetoft Entreprenad АВ. Това бил периода, когато превозното
средство е било дерегистрирано. Материалите по преписката били изпратени на Районна
прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено от жалбоподателя престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 27.03.2023г. прокурор при Районна прокуратура
гр.Шумен отказал да образува досъдебно производство като приел, че престъплението не е
осъществено от субективна страна. Препис от постановлението, ведно с материалите били
изпратени на Началника на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, с оглед преценка за
реализиране на административно – нказателна отговорност по ЗДвП.
На 05.04.2023г. административно-наказващият орган издал обжалваното НП, с което
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Ч. И. К., ЕГН ********** от гр.Смядово, са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца. В обстоятелствената част наказващият орган приел, че
жалбоподателят на 21.05.2022г. е управлявал т.а.„Фолксваген“ с рег. №КТХ 589,
собственост на св. И. Г., който не е регистриран по надлежния ред в Р България.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели, чийто показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и
не са противоречиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до
неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и
препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН.
Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
2
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това
нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
От обективна страна за съставомерността на деянието по чл.140 ал.1 от ЗДвП е
необходимо да са извършени действия по управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Редът за регистрация на МПС в Р България е регламентиран в ЗДвП и Наредба №I -
45 за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, издадена от
Министъра на вътрешните работи.
Съобразно определението по §6 т.18а от ДР на ЗДвП и §2, т. 4 от ДР на Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство
да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер.
Съгласно чл. 3 ал.1 от Наредба № I-45 МПС се регистрират в срок до един месец от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и при придобиване на
собствеността на превозно средство извън Република България или при придобиване на
собствеността чрез публична продажба, с изключение на случаите при придобиване с цел
продажба на нерегистрирани в страната превозни средства от стопански субекти /ал.2 на
чл.3 от същата наредба/. А съгласно чл.4 ал.1 от Наредбата собственикът е длъжен да
представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, в
службата по регистрация по постоянен адрес според чл.145 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно българското законодателство след валидно осъществена промяна на
собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия
собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП. Статуса „не регистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка
последица от неизпълнение в срок на задължението по 145, ал.2 от ЗДвП.
Нерегистрирането на превозното средство по реда на 145, ал.2 от ЗДвП само по себе си е
пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване.
В хода на административното и съдебното производство жалбоподателя не оспорва,
че на 21.05.2022г. в гр.Шумен е управлявал т.а. марка „Фолксваген“ с рег. №КТХ 589 на
път, отворен за обществено ползване. Не оспорва и обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че управляваното МПС на посочената дата, не е било
регистрирано по надлежния ред в Р България МПС.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства безспорно установено е по
делото, че към 21.05.2022г. процесния автомобил е собственост на св. И.П.Г., който на
07.05.2016г. го закупил в Швеция от шведски гражданин и на 09.05.2016г. компетентните
власти в Швеция издали регистрационен талон на МПС на собственика св. И.П.Г., т.е. МПС
след придобиване на собствеността от св. Г. е било регистрирано по надлежния ред в
Швеция.
Съгласно получения отговор от ИНТЕРПОЛ Стокхолм, посредством Дирекция МОС
– МВР, МПС било дерегистрирано от 06.08.2012г. като забраната за шофиране била
настъпила от 31.01.2013г., т.е. преди МПС да е било придобито от св.Г.. Посочено е също
така, че собственик на МПС за периода 10.10.2003г. до 06.02.2013г. е компания Gagetoft
Entreprenad АВ, след което следва изречението, че това бил периода, когато превозното
средство е било дерегистрирано. От така получената информация, според настоящия състав
не става ясно към 21.05.2022г. бил ли е все още дерегистриран в Швеция товарния
автомобил, доколкото на 09.05.2016г. компетентните власти в Швеция са издали
регистрационен талон на новия собственик - св. И.П.Г.. Няма прието общо за целия ЕС
3
право в областта на регистрацията на автомобили. Не е ясно как е регламентиран в Швеция
редът за регистрация и дерегистрация на МПС, основанията за това, както и възстановяване
регистрацията на дерегистриран автомобил.Съдът намира, че въз основа на събраните
доказателства не може да се направи категоричен извод дали към 21.05.2022г. т.а.
„Фолксваген“ с рег. №КТХ 589 с рама №ZZZ70ZWH109418 е бил все още дерегистриран в
Швеция. Приемайки обратното единствено на база получената информация от Интерпол
Стокхолм, която съдът намира за неясна, би почивало на предположения.
В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно именно от лицето, посочено като нарушител.
От друга страна видно от обстоятелствената част на НП, жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред в Р България. Съгласно чл. 3 ал.2, във вр. с ал.1 от
Наредба № I-45 при придобиване на собствеността на превозно средство извън Република
България, същото се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността
или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.
Никъде в нашето законодателството не е регламентирано МПС придобито от български
гражданин в държава членка на ЕС и регистрирано на негово име от съответните
компетентни органи на държавата членка на ЕС, да подлежи на регистрация по надлежния
ред в Р България при определени условия. Няма и норма забраняваща по пътищата отворени
за обществено ползване да се управляват МПС, които не са регистрирани в РБългария по
надлежния ред. Съгласно разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, изискването е МПС да са
регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП също предвижда санкция за управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, но и двете разпоредби не изискват МПС да са
регистрирани в Р България по надлежния ред, а само да са регистрирани.
Също така за да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на
едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната,
с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и
непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният
резултат ще настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение
на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само
МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил не е регистриран. Доколкото се касае за автомобил
закупен и регистриран в Швеция, с поставени шведски регистрационни табели, за който
автомобил жалбоподател е разполагал и с талона за регистрация и не се събраха
доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел,
че същият е с прекратена регистрация, съдът намира, че не може да се обоснове умисъл.
При преценка на субективната страна на административното нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че следва да се съобрази и обстоятелството, какво качество има
санкционираното лице. Задължението за регистрация на придобито МПС е на собственика.
В конкретният случай И.П.Г. е придобил собствеността върху МПС в Швеция в
предвидената за това форма и компетентните власти в Швеция са издали регистрационен
талон на МПС на св. И.П.Г.. Към момента на проверката жалбоподателят не е бил
собственик на управлявания от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор
с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2 ЗДвП. Явява се единствено водач на МПС
и за него няма задължение да регистрира ППС. Управляваният от него автомобил бил с
регистрационни номера, притежавал съответните документи за регистрация в Швеция, а от
текста на отправеното запитване чрез Дирекция МОС – МВР до компетентните власти в
Швеция, се установява, че жалбоподателя представил и копие на чуждестранна
застрахователна полица за товарния автомобил с рег. №КТХ 589, което било и поводът за
отправяне на записването. Дори автомобилът да е бил дерегистриран в Швеция, не се
доказва това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя, което изключва
субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП. Действително за
4
административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по
непрепазливост. За да е непредпазливост е необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен
и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да
предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен
случай и то в рамките на дължимото поведение. В конкретната ситуация жалбоподателя не
би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно – управление на дерегистрирано в
Швеция МПС, поради което вмененото нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от
жалбоподателя виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение
на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства
принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват
умисъла относно това нарушение – арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно
обстоятелствата изключващи отговорността. Разпоредбата се отнася и за непредпезливите
деяния, когато самото незнание на фактичеките обстоятелства не се дължи на
непредпазливост.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в хода на съдебното
производство не се доказа по категоричен начин, че жалбоподателя от обективна страна е
осъществил състава на вмененото му нарушение, както и наличието на виновно поведение,
а в това производство наличието на осъществен състав на административно нарушение,
както от обективна, така и от субективна страна подлежи на доказване от страна на
административнонаказващия орган, а не се презюмира.
Предвид изхода на делото искането на административно - наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможност съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В придружителното писмо
наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен
адвокатски хонорар над минималните размери.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, поради което размерът
на минималното възнаграждение е 400 лева към момента на договарянето и към настоящия
момент. В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, което съдът намира, че е прекомерно и молбата за намаляването му е
основателна. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на
осъществената от процесуалният представител на жалбоподателя защита се изразява в
изготвяне и депозиране на жалба срещу НП, процесуално представителство в едно открито
съдебно заседание и изготвяне на писмени бележки. Предвид обема на извършената от
процесуалния представител работа претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, поради което следва да бъде присъдено възнаграждение в минимално
предвидения размер, а именно – 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23 – 0869 - 000665/05.04.2023г. на Началник
сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3
предл.1 от ЗДвП на Ч. И. К., ЕГН ********** от гр.Смядово, са наложени
5
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на Ч. И. К., ЕГН ********** сумата от 400
/четиристотин/ лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6