Р Е Ш Е Н И Е
№260130/16.4.2021г.
16.04.2021 гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ състав в
публично заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар
В.Г.,
като
разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 163/2021 г. по описа на ЯРС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на ***против наказателно постановление № **** издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“-Б* в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.118,ал.10 от ЗДДС
,вр.чл.59а,ал.3,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, на основание чл.185,ал.2 ,вр. ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата се иска
наказателното постановление да бъде отменено като се изтъква ,че в хода на
административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в грешно посочена правна квалификация
на твърдяното нарушение.Излага се ,че в
случая не е извършено нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като задълженото лице е изпълнило задълженията си да подаде данни за получените доставки на горива до НАП.Излагат
се и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН.Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния се
представител оспорва жалбата, моли съда
да я остави без уважение , а
наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде потвърдено.Моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като
прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи,
възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 03.10.2019г. свид. Д.У. и Д.Б*- инспектори по приходите
към НАП извършили проверка в търговския обект на дружеството
жалбоподател- ****, находяща се в гр.****„ № 100.В хода на проверката е
констатирано , че в обекта има монтирана нивомерна измервателна система за обем
на течни горива и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет/ЕСФП/ със свързано към
нея фискално устройство.След справка в
информационните масиви на НАП контролните органи установили ,че в периода 14.06.2019г.-30.09.2019г., търговецът не е
подал, чрез наличната в обекта ЕСФП
данни за доставка на получено количество течно гориво по акцизен данъчен документ:АДД с ***
Проверката приключила със съставяне на протокол серия А****
На 08.10.2019г. свид.У. , след като приел ,че дружеството-
жалбоподател по този начин нарушило чл. чл.118,ал.10 от ЗДДС
,вр.чл.59а,ал.3,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ съставил АУАН .
В последствие на
31.03.2020г. е издадено обжалваното наказателно постановление , в което наказващият
орган приел че търговеца не е изпълнил задължението си да подаде данни за доставка на получено течно гориво **** пропан бутан.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Настоящият
съдебен състав изцяло възприема доводите
изложени в жалбата ,че дружеството –жалбоподател не е извършило
описаното в АУАН и издаденото НП
административно нарушение по чл.118,ал.10 от ЗДДС ,вр.чл.59а,ал.3,т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ .
По
делото не се спори, а и от събраните по
делото доказателства категорично се установи ,че в обекта на търговеца имало монтирана нивомерна измервателна система за
обем на течни горива.Не се спори също ,че обекта разполагал със електронна система с фискална памет /ЕСФП/ ,която
е от одобрен тип средство за измерване.Установи се също ,че на 21.09.2019 дружеството е получило доставка на гориво-2601л
пропан бутан.
От
показанията на свид.А. ,които съдът няма основания да не кредитира, тъй като се
подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства се установява ,че в
деня на разтоварването са въведени
данните от нивомерната
доставка по акцизния документ и същите
са били изпратени успешно до НАП със статус“О“-„Успешно“ и съобщение „ОК“.Съща така
данните от акцизните данъчни документи били въведени във фискалната памет на
ЕСФП и направен опит за изпращането им от ЕСФП към сървъра на НАП ,но не се е получило съобщение за потвърждаване
за получаването в сървъра на НАП на данните от документалните доставки.Същите
са били успешно изпратени на
07.10.2019г.По какви причини обаче
информацията за доставките не е достигнала незабавно до сървъра на НАП по делото не бе установено
и е в сферата на предположенията. Същественото в случая е, че по делото липсват
данни/твърдения това да е станало в резултат на виновно поведение на
задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни
неправомерни действия. Всъщност обстоятелството, че акцизните данъчни документи
/АДД/ за доставеното гориво са били коректно въведени ръчно в ЕСФП, прави
лишено от логиката информацията за тях да не бъде подавана до НАП по електронен
път и по този начин да е укривана. При това положение ,след като по делото се установи че
документите за доставка на гориво са коректно въведени
чрез клавиатура на ЕСФП, не може да се приеме констатацията на наказващия орган, че задълженото лице не е
изпълнило задълженията си визирани в чл.118,ал.10 от ЗДДС ,вр.чл.59а,ал.3,т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ .
Гореизложеното налага
НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради противоречието му с
материалния закон
При този изход на
делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния
представител на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 733,44лв. се явява основателно и следва да се
уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ
бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в
случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа
издал отменения акт.
За това като взе предвид ,че по делото са
представени доказателства-договор за
юридическо обслужване и фактури за платени услуги и доколкото няма
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния
представител на наказващия орган, същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № **** издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Б*
в ЦУ на НАП, с което на **** за нарушение на чл.118,ал.10 от ЗДДС
,вр.чл.59а,ал.3,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, на основание чл.185,ал.2 ,вр. ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА НЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ДА ЗАПЛАТИ ****
сумата от 733,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Я*,
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: