РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Кърджали, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200081 по описа за 2023 година
Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ ******/
04.01.2023г. издадена от мл. ПИ при РУ- Кърджали.
Жалбоподателят Р. М. твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на закона и е
немотивирана. Излага следните съображения: не била налице законовата
предпоставка на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за задържането му, тъй като той не е
извършил престъплението, което е посочено в атакуваната Заповед; издадена
е в противоречие с целта на закона, тъй като в конкретния случай не са
налице данни, от които да се направи предположение, че има опасност Р. М.
да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети
наказателно преследване, защото той има установен адрес, не е създавал
пречки на разследващите органи, поради което е нарушил принципа на
съразмерност установен в чл.6 от АПК; в Заповедта не са изложени
съображения, поради което се явява немотивирана и необоснована, тъй като
не може да установи каква е конкретната цел за издаването й.
Жалбоподателят М. моли съда да отмени като незаконосъобразна заповедта за
1
задържане, както и да настоява да им се присъдят направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество
пледира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, защото е издадена в
нарушение на закона и е немотивирана. Настоява, че бил нарушен принципът
на съразмерност, тъй като мярката има определени цели, които трябва да
бъдат постигнати. Не е била налице и неотложност на постановеното
задържане, тъй като е изминал голям период от време, не е имало нужда вече
от това задържане. Твърди, че атакуваната заповед е и немотивирана, от което
не може да се направи преценка за законосъобразност на наложената мярка.
Моли съда да отмени заповедта като претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата Д.- младши полицейски инспектор в РУ- К.,
се явява лично и с юрисконсулт, които считат жалбата за неоснователна.
Последният настоява, че жалбоподателят е задържан при наличието на данни
обосноваващи предположение за извършено престъпление, които са
регистрирани със заявителски материал от 03.01.2023г. по описа на МВР- К. С
цел проверка на вероятността да е осъществил съответното деяние от НК са
наложени и взети принудителни административни мерки. От представените
по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на
издаване на заповедта за задържане, органите на МВР са разполагали с данни
за извършено престъпление от страна на Р. Ф. М.. Настоява, че полицейският
орган е имал достатъчно причини и основание да упражни пълномощията си
по чл.72 ал.1 от ЗМВР, които да послужат като една превантивна мярка и с
цел да не бъдат укрити и други доказателства свързани с проверката. Моли
съда да приеме, че атакуваната заповед е законосъобразна, а жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение
в полза на ОДМВР- Кърджали, а в условията на евентуалност пари
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя
подробна писмена защита. Ответната страна изразява съгласие с казаното от
юрисконсулта.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното: На 04.01.2023г. Р. Д. бил на
работа като младши полицейски инспектор при РУ- К. Около 17,30ч. Р. М. се
2
явил доброволно в сградата на РУ- К. По повод образувано № ******/
03.01.2023г. за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК ответникът
издал Заповед за задържане на лице рег.№ *****/ 04.01.2023г., с която е
задържан в 17.30ч. за срок до 24 часа Р. Ф. М. от с.Г., обл.К. за извършено
престъпление по чл.270 ал.1 от НК- противозаконно пречи на орган на
властта- изтрити записи. Тази заповед е връчена на задържаното лице, което е
било освободено на следващия ден в 16,00ч. По повод на задържането на Р.
Ф. М. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на
лице от 04.01.2023г., освидетелстван е в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р
Ат.Д.“- К. обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице,
пребиваващо в помещение за задържане от 04.01.2023г., както и е уведомен
за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от
защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73
и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № * към чл.15 ал.2. По
повод цитираното № *****/ 03.01.2023г. до 10.02.2023г. не било образувано
досъдебно производство, но материалите по преписката са изпратени на
Районна прокуратура- Кърджали за произнасяне по чл.270 ал.1 от НК като са
налице данни, че Р. М. е изтрил видеозаписите от времето на инцидента в
заведението.
Тази фактология се установи на база събраните по делото писмени
доказателства, а именно Заповед за задържане на лице рег.№ ******/
04.01.2023г. издадена от мл.ПИ при РУ- К., Декларация от 04.01.2023г. по
образец Приложение № * към чл.141 ал.2, Протокол за обиск на лице от
04.01.2023г., Карта за медицинско освидетелстване, Докладна записка от
03.01.2023г., Докладна записка № ****/ 10.01.2023г., както и писмо от
Районна прокуратура- Кърджали и другите събрани по делото гласни и
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
3
по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла
на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от
ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно
чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която
е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72
от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е
предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена
на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа
във връзка с престъпление по чл.270 ал.1 от НК- противозаконно пречи на
орган на властта- изтрити записи. Настоящата съдебна инстанция намира
обаче, че това описание на фактическите и правните основания за
задържането не са достатъчни, за да може да се приеме, че е спазен
задължителния реквизит на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Това е така, защото не е
описано нито датата и мястото на деянието, нито е посочено и във връзка с
кое ЗМ е издадена оспорената заповед.
Освен това тази инстанция намира, че е нарушил принципа на
съразмерност при налагане на принудителната административна мярка по
реда на чл.72 от ЗМВР. Безспорно е, че към момента на издаване на
атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено
престъпление, което е видно от образуваната на 03.01.2023г. полицейска
преписка предадена за произнасяне в Районна прокуратура- Кърджали. В
случая обаче от представените и приети по делото писмени доказателства
става ясно, че ако има извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК то се е
случило преди 03.01.2023г., а освен това жалбоподателят М. сам е отишъл в
РУ- К. на 04.01.2023г. в 17,30ч., без да е упражнявана спрямо него полицейска
намеса по издирване, търсене и други подобни. По делото няма никакви
данни, а няма и никакви твърдения в тази насока, че след образуване на
полицейската преписка Р. М. е извършил и друго престъпление или е
продължавал да осъществява такова по чл.270 ал.1 от НК. От това следва, че
оспорената заповед нито има за цел предотвратяване, нито пък
преустановяване извършването на нарушение или престъпление, още по-
4
малко пък цели предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Не може да се приеме също, че с така издадената заповед за задържане се
цели възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило
престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети
наказателно преследване, както и че цели извършването на неотложни
действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на
наказателно производство. Това е така, защото той не само, че сам е отишъл в
сградата на РУ- К., но той има и известно място на работа, тъй като е
собственик на заведение в гр.К. При тези данни е пределно ясно, че същият
няма как да се укрие и да осуети евентуално наказателно преследване, като
достатъчно показателен в това отношение е и фактът, че същият сам е се е
явил в РУ – К. По никакъв начин не може да се приеме, че заповедта е
издадена и с цел извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат
събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство, тъй
като е видно, че с него не са проведени никакви действия по образуваната
преписка за престъпление по чл.270 ал.1 от НК, освен беседи. Няма
твърдения, нито някакви данни, че са били налице условия за осуетяване
събирането на материали по образуваната проверка и разкриването на
обективната истина, нито пък задържането е послужило за предприемане на
някакви неотложни действия, целящи събиране на доказателства за
образуване на досъдебно производство.
От всичко изложеното до тук настоящият съдебен състав приема, че
атакуваната Заповед не е наложена съгласно изискванията на закона, не е
издадена в съответствие с целта му, липсва доказана необходимостта от
задържането на лицето, както и същата не е мотивирана, поради което следва
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски по делото от страна на двете страни, като при този
изход на делото е основателно това на жалбоподателя. В тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената
правна защита, така както е поискано, в общ размер на 600,00лв. с ДДС
платени съгласно представеното адвокатско пълномощно, на основание чл.38
ал.1 т.2 вр. чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата вр.чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
5
действащ към момента на сключване на договора, което е под минималния
предвиден размер от 750лв. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ ******/ 04.01.2023г.
издадена от мл.ПИ при РУ- Кърджали.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали с адрес гр.К. да заплати на Р. Ф. М. с
ЕГН ********** с адрес с.Г., общ.Ч., обл.К. ул.Ш. № **, сумата от 600лв. с
ДДС представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- Кърджали в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6