Решение по дело №1950/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2018 г. (в сила от 18 май 2018 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20173230101950
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Добрич, 08.01.2018г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ,ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,ШЕСТИ СЪСТАВ  на  седми декември през две хиляди и седемнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: КАЛИНКА ***А

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №1950 по описа за  2017г. и за да се произнесе съобрази  следното :

          С искова молба от 13.06.2017г. от „***”***, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.***, подадена чрез пълномощник, срещу П.С.Г. с ЕГН **********,*** е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 4390лв., представляваща претърпени от ищеца вреди/загуби/, поради това, че ищцата като „*** обменно гише” закупила 2500 *** долара при изпълнение на служебните си задължения.

          Обстоятелства на които ищцовото дружество основава претендираните права:

- при изпълнение на трудовите си задължения като „*** обменно гише”, на 01.03.2016г., ответницата Г. обменила 2500*** долара срещу 4390лева;

-на събрание ответницата признала, че не е проявила нужната бдителност, не е проверила банкнотите и че ще възстанови сумата, с която е ощетено дружеството;

-страните се съгласили Г. разсрочено да възстанови сумите до 01.11.2017г. като било подписано споразумение;

-ответницата не е изпълнила задължението си да провери банкнотите на на наличния в бюрото апарат- машина ***]

-преди започване работата във валутното бюро служителката Г. била обучена от опитни служители относно видовете валути, знаците им, особености;

-ответницата Г. подала жалба в полицията, че е измамена и закупила фалшива ***.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Относно недопустимостта не се сочат доводи. Мотивирайки неоснователността, излага следните възражения:

-при сключване на трудовия договор от 17.02.2016г. ответницата била обучавана 10дни от лицето Н. Д., тъй като **едомила работодателя, че няма опит на длъжността „*** обменно бюро”;

-на 23.02.2016г. , около 17часа, в бюрото пристигнало непознато лице и поискало да обмени  пет броя банкноти по 100долара. Г. извършила проверка на ***та на ** **, която била единственото налично във валутното бюро устройство за проверка. Проверката показала червени ленти върху банкнотите, когато са поставени под тази светлина. Служителката опипала банкнотите  и установила нужната грапавост и релеф, както била обучавана и обменила ***та;

-на 25.02.2016г., около 17.30часа, същото лице дошло два пъти и общо поискало обмяна на 2000долара по 100всяка банкнота. Г. извършила проверка на ** и самите банкноти за нужната грапавост и релефи. Тъй като върху банкнотите светнала индикиращата червена лента и отговаряли на нужната грапавост и релефност, ответницата обменила банкнотите в лева.

-действията на ответницата били записани на от наличната в бюрото камера;

-на 01.03.2017г., около 9-10часа,  **т на дружеството Л. взел от бюрото 6000долара. Няколко часа по-късно – около 12-13часа, ** звъннал на ответницата и и казал, че от нейното бюро са излезли 2500*** долара. След приключване на работния ден ** взел ответницата от местоработата и и я отвел в обменното бюро по ул.”Дунав”№56. Там пристигнал и В. . На ответницата били дадени 2500долара и В. и ** я принудили да подпише запис на заповед, като и обяснили, че иначе ще я дадат на съдия изпълнител и ще плаща двойно повече. Г. подписала записа на заповед тъй като нямала опит, нямала средства и към него момент разчитала само на пенсията на баба си. Под принуда подписала и погасителния план за връщанена сумата. В тази връзка прави възражение за унищожаване на записа на заповед;

-ответницата Г. поискала да се сезират органите на полицията. Първоначално В. се съгласил, но после казал, че има човек, който ще купи фалшивата *** от ответницата на половин цена;

-на 09.03.2017г. ответницата Г. придружена от баба си предала в полицията фалшивата *** и подала жалба. Въз основа на нея било образ**ано ДП№37/2016г. по описа на ПИП на ОД на МВР. Пред органите на реда В. признал, че разбрал, че ***та е фалшива по-късно, че не била извършена проверка  за това в обменното бюро. За да установят, че банкнотитте са подправени били извършени проверки в НЦА на БАН с апартура и макроскопски при **личение 12пъти и облъчени с ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 365нм. Едва тогава било установено, че ***та е неистинска ;

-излагат се твърдения, че предадената на ищцата *** от 2500долара е излязла от обменното бюро, в което тя работи, доколкото при вземането и връщането банкнотите не били идентифицирани по никакъв начин;

-отрича, че на събрание на колектива е направила признание, че е закупила фалшива *** поради невнимание и неизпълнение на служебни задължения;

С молба от 26.06.2017г. ищцовото дружество сочи, че устройството ползвано в процесното ** е ***.

С молба с вх. рег. № 16461 / 02.10.2017г. ищцовото дружество „***” ***, **едомява съда, че апаратът във валутното бюро е бил ***.

В открито съдебно заседание законния представите на ищцовото дружество В. *** сочи, че щатските ** не се проверяват на ***, а на ръка. Сочи, че, във валутното бюро имало друго устройство за проверяване на банкнотите, освен ***та ***, което служи за проверка на фалшивостта на банкнотите. Не си спомня къде точно е било позиционирано *** устройството. Предполага, че е било поставено на друг рафт в бюрото, който не се вижда на снимките.

         Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

         Не е спорно по делото, а и се потвърждава от представените писмени доказателства, че страните в производството са били обвързани с трудово правоотношение въз основа на трудов договор№ 42/16.02.2016г.,  ответницата Г. изпълнявала длъжността „*** обменно гише”. В длъжностната характеристика за длъжността е вписана отговорност на служителя да отговаря за приети подправени или нередовни банкноти.

         Безспорно по делото е и обстоятелството, че ответницата Г. обменила 2500*** **, като за престъплението е одобрено от съда споразумение между прокуратурата на РБългария и извършителя  Т.С. И. с ЕГН **********, за това, че в условията на продължавано престъпление, в периода от 23,02.2016г.- 25.02.2016г. прокарал в обръщение подправени парични знаци- 25бр. неистински щатски стодоларови банкноти с равностойност ан 4436,19лв., като знаел, че са неистински. В този смисъл по гражданското дело е приложено споразумение по НОХД №40/2017г. по описа на ОС Добрич.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Д.Н.Д., изпълняващ длъжността  Началник сектор „НТЛ” при ОД на МВР – Добрич. Вещото лице след запознаване със съдържанието на 1бр. диск СД марка „***” от охранителните камери на процесното обменно бюро, предоставен от ищеца по наказателното производство, сочи че валутното бюро е оборудвано единствено с ***. Въпреки, че резолюцията не е отлична, достатъчно ясно се вижда, че ответницата П. Геориева взема банкнотите от Т.С. И. в ръцете си, една по една ги прекарва през ръцете си, прави ги на ветрило, кляка долу до **-** и ги прокарва под светлината.

По искане на страните са събрани гласни доказателства.

Свидтелката *** е баба на ответницата. Последната и съобщила на 01.03.2016г. за инцидент на работното си място. Била силно разтревожена от това, че в бюрото и са намерени 2500*** **. Споделила на баба си, че работодателя, придружен от своя приятел **, и съобщил, че следва да възстанови равностойността на фалшивата ***, като двамата са застанали пред вратата и са й казали, че няма да излезе от офиса, докато не подпише документа, с който се задължава да върне парите.  Заплашили я че в противен случай ще бъде дадена на съдия изпълнител и ще бъде принудена да заплати тези пари двойно и тройно. П.Г. останала да работи във валутното бюро до 08.03. 2016г. тъй като се ч**ствала притеснена от работодателя.

Свидетелят **** ***, без родство с ответницата по делото, също бил **едомен от Г. за случката. Последната споделила на свидетеля, че работодателя я заплашва и по телефона, след което тя си сменила телефонния номер.

Свидтелят ** Г. *** е *** във фирма „***” *** и към момента. Споделя, че щатските ** следва да се преценят външно чрез опипване и прценка на няколко признака/изброява ги/, както и на дневна светлина/бяла/.  Описва подробно обстановката в процесното ** до 14.02.206г., когато в него встъпила ответницата. От подробното детайлно описание става ясно, че в бюрото е поставена само ** Д.. Това е уред със светещ дисплей отдолу свети бяла светлина отгоре е ултравиолетова светлина.

Във връзка с инцидента по обмяната на ***те ** в дружеството било проведено събрание, на което били поканени служителите и от другите бюра в града. П.Г. помолила да се донесе ** ** от нейното бюро и показала как е проверявала **те на **-**, не била съгласна, че доуснала грешка и действала според инструкциите. Според свидетеля тази проверка не е гаранция, ползва се основно за друга ***.

Седмица след инцидента П.Г. напуснала без предизвестие и свидетелят бил повикан по спешност да я замести.

Свидетелката Н. ** ***а е също бивша колежка на ответницата, неин обучител преди започване на работа. Свидтелката споделя, че обучението се провело в бюрото по ул.” Дунав” № 56, сочи”...Показах й, че първо трябва да ги огледа, да ги опипа една по една всяка банкнота, след което има машина за проверяване на фалшивостта на банкнотите.”. В бюрото по ул.” Дунав” № 56 имало и  машина за проверяване на банкнотите „***”. Тази машина издавала звуков сигнал при проблеми с банкнотите.

 Именно в бюрото, където работела свидетелката ***а се провело събранието след инцидента. Като излезли всички служители, в присъствието на В. и ** ответницата подписала заповед за връщане на равостойността на ***те **. От валутното бюро където работела ответницата била донесена ** Д. по нейно настояване.

Свидетелят С.Г.Й. е баща на ответницата П.Г.. Последната му съобщила силно разтревожена за инцидента с фалшивата ***. Споделила на баща си, че под натиск от работодателя подписала документ за връщане равностойността на фалшивата ***. След инцидента свидетелят Й.  започнал да чакам дъщеря си с автомобила си всяка вечер след работа, за да я прибира вкъщи. По повод на инцидента свидетелят провел разговор с работодателя и бил допуснат в офиса на обменното бюро. Не констатирал други устойства за проверка на банкноти освен една машина.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Кодексът на труда предвижда възможност работодателят да търси имуществена отговорност от своите работници или служители за причинени от тях вреди. Тази отговорност може да се реализира по два начина:
1. Чрез процедурата за търсене на ограничена имуществена отговорност.
2. Чрез процедурата за търсене на пълна имуществена отговорност.
Прилагането на едната от двете процедури зависи на първо място от наличието на предвидените в КТ предпоставки за реализирането на съответния вид отговорност (пълна илиограничена).

Основните разлики между тези два вида имуществена отговорност са следните:

-Обхват на отговорността. Размер на обезщетението - при ограничената имуществена отговорност обезщетението, дължимо от работника или служителя, е ограничено до определен в КТ размер.

-Вид на нарушението –при ограничена имуществена отговорност вредите, причинени на работодателя са вследствие  небрежно изпълнение на трудовите  задължения, а за реализиране на пълна имуществена отговорност следва вредите да са причинени умишлено от работника или вследствие на престъпление.

Редът за реализиране на тази отговорност - при пълната имуществена отговорност се прилага общият ред за търсене на отговорност, съгласно действащото гражданско законодателство, като работодателят следва да докаже пред съда основанието и размера на претенцията си. При ограничената имуществена отговорност процедурата се осъществява по специален ред, уреден в КТ.

Следва да се отбележи, че всяка уговорка в трудовия договор или в длъжностната характеристика, уреждащи друг ред за удовлетворяване вземането на работодателя за вреди е нищожна, тъй като уредбата на имуществената отговоност на работника е императивна.

Предявеният иск е с правно основание чл.211 от  КТ във вр. с чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД тъй като безспорно работодателят претендира по исков път цялата равностойност на обменената фалшива ***.  Този иск е предявен по предвидения в закона ред, поради което  е и  процесуално допустим и като такъв, подлежи на разглеждане по същество.

        Разгледан по същество този иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли по следните съображения: За да бъде **ажен така предявеният  иск  и  да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно да се установи наличието на деяние, чийто автор е ответникът; деянието да е противоправно; да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и вредата.  Освен това следва да се установят и специфичните елементи от фактическия състав на чл.203, ал.2 от КТ. Първият специфичен елемент е наличие на трудово правоотношение, като вредата следва да  е причинена от работника/служителя. Съгласно цитираната разпоредба са уредени три хипотези за ангажиране на отговорността на работника за причинената вреда на работодателя: 1. работника да е причинил вреда като  е действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото  съдебната практика приема, че при небрежна форма на вина отговорността му може да бъде само ограничена, съгл.чл.203, ал.1 от КТ и съответно  да бъде реализирана в предвиденият специален ред по  КТ; 2.  вредата да е причинена в резултат на престъпление и 3. вредата да е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.

        В конкретният случай  безспорно е наличието  на трудово правоотношение между страните, обвързани от валидно сключен трудов договор, който впоследствие е прекратен. Безспорно е установено и обстоятелството, че трето лице -Т.С. И. с ЕГН **********, за това, че именно в условията на продължавано престъпление, в периода от 23,02.2016г.- 25.02.2016г. прокарал в обръщение в бюрото, където работела ответницата подправени парични знаци- 25бр. неистински щатски стодоларови банкноти с равностойност ан 4436,19лв.

          От анализа на материалите от охранителната камера се установява, че ответницата Г. прехвърляла всяка банкнота в ръцете си, броила ги, след това ги преглеждала „на ветрило” пред единствения уред във валутното бюро- ** Д.. Работодателят не доказа да е осигурил в работното помещение на ответницата машина за проверяване на банкнотите „***”, която е препоръчителна особено за начинаещ ***.

          От събраните гласни доказателства не се установи ответницата да е осъществила обмяната с някакъв умисъл/ пряк или евентуален/ да **реди работодателя, нито пък по отношение на нея е проведено наказателно производство за осъществен фактически състав на престъпление.

Предвид  установеното по делото и изложено дотук, спрямо  ответницата е неприложима отговорността  по чл.211 от  КТ във вр. с чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД.   Ето защо, предявеният  от „***”*** иск против ответницата П.Г. за заплащане на исковата сума, представляваща нанесени на дружеството щети следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При извод за неоснователност на главния иск, искането за присъждане на обезщетение за забава в плащане на главното задължение.

ОТНОСНО ТАКСИТЕ И РАЗНОСКИТЕ: Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото съдебни разноски съгласно представените писмени доказателства и списък на разноските, а именно сумата от 751,68лв., в това число 101,68лв. депозит вещо лице и 650лв. адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ  предявения  от „***”***, с ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр.***, подадена чрез пълномощник, срещу П.С.Г. с ЕГН **********,*** иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 4390лв., представляваща претърпени от ищеца вреди/загуби/, поради това, че ищцата като „*** обменно гише” закупила 2500 *** долара при изпълнение на служебните си задължения.

ОСЪЖДА „***”***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на П.С.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 751,68лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски и такива за възнаграждение за адвокатска защита.

Присъдените суми в полза на ответницата П.С.Г. с ЕГН ********** следва да се заплатят по посочена от нея баноква сметка с IBAN *** – „Райфайзенбанк България”ЕАД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На страните да се връчи препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                               

                                                                 РАЙОНЕН   СЪДИЯ ........................