Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260122 Година 21.07.2023 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ
граждански състав
На трети юли две хиляди и двадесет и трета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№14163 по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове
с правно основание член 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТРАНСФРЕЙТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ………..
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. "Христо Смирненски",
ул. „Звезда“ № 4, ет.1, ап.3, представляван от ………И.Л.Ш., чрез ……….С.Л., със съдебен адрес:***, иска да бъде осъден
ответника Б.В.М. ЕГН **********,***, да му заплати както следва: имуществени
вреди, в размер на 10 641,00 лева, ведно със законна лихва
върху сумата от 10 641,00 лева от предявяване на иска до окончателното
заплащане па сумата и неимуществени вреди в размер на 2 000,00 лева,
ведно със законна лихва върху сумата от 2 000,00 лева от
предявяване на иска до окончателното заплащане па сумата. Претендира разноски.
Ответникът
Б.В.М. ЕГН **********,***, е предявил Насрещен иск, с който е поискал
да бъде осъден „ТРАНСФРЕЙТ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК …………….със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. "Христо
Смирнепски", ул. „Звезда“ № 4, ет.1, ап.3, представляван от ………..И.Л.Ш.,
да му заплати сумата от 1 500,00 лева, представляващи имуществени вреди
във връзка с извършени дейности, касаещи изправяне на ляв праг,
изправяне на десен праг, изчукване на лява врата, ремонт на предна броня и
пребоядисване на всичките тези елементи, ведно със законна лихва от предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
Прави възражение за прихващане.
Ищецът
твърди, че на името на фирмата бил регистриран лек автомобил „Х…………., който
автомобил се използвал не само служебно, но и за лични нужди от управителя.
Твърди, че автомобилът имал нужда от ремонт и за това на 09.06.2018 г. Г…. А…..
Ш……и п….. М…. И….. Г….. го закарали в сервиза на фирма “Д….п….“ ЕООД, който се
намирал в началото на с. П……., обл. П…. за извършване на ремонт – изправяне на
ляв и десен праг, изчукване на лява
врата и на предна броня и пребоядисване. Колата била в движение и техническа
изправност.
Твърди,
че на ……… Г….. А…. Ш………се обадил на К….
Д…., за да попита дали е готова и получил отговор, че не е готова, но ще могат
да я вземат в с….. Така съгласно уговорката отишли да приберат колата от
ремонта. Когато отишли в сервиза, видели че колата е ремонтирана, но й липсвали
регистрационните номера и акумулатор.
Попитали
какво е станало и къде са номерата и документите механика Д…. отговорил, че
имало малък проблем. Ответникът Б.В.М. бил взел автомобила през нощта на ……..да
си купи цигари и по пътя го спряла пътна полицията. При проверката се
установило, че водачът /ответникът по делото/ е неправоспособен, не притежава СУМПС,
има отнето свидетелство за правоуправление. Съставен му бил АУАН № ……… и
принудителнано били иззети 2 бр. регистрационните табели и СРМПС част 2 .
Веднага
отишли в КАТ където им връчили Заповед № 18…………, с която на основание чл. 22 от
ЗАПИ била наложена ПAM на дружеството собственик изразяваща се в прекратяване
на регистрацията на ППС за срок го 6 /шест/ месеца/. Обжалвали, но не уважили жалбата им .
Така
поради незаконното поведение на ответника преживяли много стрес, неприятни
преживявания и материални затруднения и загуби както в личен план така и за фирмата.
Нямали лек автомобил както за нуждите на фирмата й така и за лични нужди.
Твърди, че тази кола ползвали ежедневно, но в продължение на 6 месеца били
принудени да ползват друг вид транспорт, включително и таксиметрови услуги.
Ответникът
чрез пълномощника му …. Д.А., оспорва предявените искове като недоказани, и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Оспорва изцяло така представената
фактическа обстановка. Действително бил налице договор за поръчка между
„Трансфрейт Груп“ ЕООД и фирмата, която той представлявал а именно - „АБС
Металгруп“ ЕООД. Действително правилно бил оформен предмета на договор за
поръчка като устен такъв. Изпълнен бил този договор, но към настоящия момент не
била заплатена извършената услуга. Автомобилът бил предаден лично на него, а не
на лицето К…. К…..Д……… Твърди, че той бил собственик и ……… на сервиз и К…. Д….
бил негов служител. Договорката за извършената работа била осъществена от
представител на фирмата и лично от него. След извършване на ремонт решил лично
да изпробва отремонтирания автомобил, когато го спрели служители на районното
управление и му бил съставен акт. След този акт предложил на фирмата възложител
да изкупи автомобила, но те отказали да извършат фактуриране и не се стигнало
до сделка.
С
оглед на горното предявява насрещен иск, с който иска да бъде осъден ищеца, да му заплати сумата от 1 500,00 лева,
представляващи имуществени вреди във връзка с извършени дейности, касаещи
изправяне на ляв праг, изправяне на десен праг, изчукване на лява врата, ремонт
на предна броня и пребоядисване на всичките тези елементи, ведно със законна
лихва от предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от
надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
По делото е представен АУАН № …. съставен от Сектор ПП – Пловдив, от който се
установява, че ответникът Б.В.М. е
управлявал л.а. „Х………., чужда собственост на …….. в с. К…., ул.“Х…. К………, без
свидетелство за управление на МПС, след като същото му е било отнето.
В резултат на това със Заповед № ………..на
собственика на автомобила „Трансфрейт
Груп“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В показанията на с…. М….И….. Г……. се установява, че той свързал И. Ш…..и Б.М..
През ….. заедно Г… Ш………/ на И./ отишли и оставили автомобила за ремонт на Б..
Няколко части от автомобила имали нужда от боя. Оставили автомобила на Б.М. и
съдружника му К…….. Уговорили се автомобила да остане 5 - 6 дни. Срока минал и
започнали да търсят Б., но той не си вдигал телефона. Отишли на място и видели,
че автомобила е без регистрационни номера. Принудили се да си вземат автомобила
с платформа. И. останала без автомобил шест месеца. Този автомобил й бил
необходим, за да ходи с него на работа, за служебни ангажименти. Наложило се да
ползва таксита поради липсата на автомобил.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за за непозволено увреждане
по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез
своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при
наличие на причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца
и настъпилите вреди, което в конкретния случай безпорно беше установено. Съобразно
разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да
бъдат имуществени и неимуществени.
Ищецът е претендирал като имуществени вреди, тези които е претърпял от
невъзможността да използва собствения си лек автомобил, чиято регистрация е
била прекратена за шест месеца, в резултат на противоправното поведение на
ответника.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи тяхното настъпване,
вида им и съответно размера им.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че
ищецът е претърпял имуществени вреди от неправомерното поведение на ответника.
Установява се, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва собственият си
лек автомобил в продължение на шест месеца, периода за който автомобила е бил с
прекратена регистрация. Не се доказа обаче размерът на исковата претенция.
По делото е изготвено заключение на вещото лице В.С. за размера на месечния
пазарен наем на лек автомобил „Х…….. със
сходни технически характеристики за период от 6 месеца с начална дата ………
Същевременно обаче, по делото не се доказа у………. на ищцовото дружество да е
наел автомобил за този период и да е заплащал месечен наем за ползването му. В
показанията на свидетелят М…. Г………….се твърди, че И.Ш., в качеството ѝ на
……… на дружеството е била затруднена да върши ежедневните си дейности свързани
с работата, включително е ползвала таксиметрови услуги. Но това не доказва
размерът на имуществените вреди, които е
претърпяла от липсата на лек автомобил за процесния период.
Ето защо, съдът намира, че следва отхвърли исковата претенция
за претърпени имуществени вреди в размер на 10 641,00 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 10 641,00 лева от предявяване на
иска до окончателното заплащане на сумата, като
недоказана.
По отношение на неимуществените вреди с Решение № 206 от
26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., ІІІ Г. О. на ВКС е застъпено становище, че иск
за неимуществени вреди, претърпени от юридически лица е допустим. В решението, касационният съд приема, че юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират,
съответно да им бъдат присъждани, обезщетения за същите. Правото е признато на
всички юридически лица – търговци, юридически лица с нестопанска цел,
религиозни институции и др
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 ЗЗД).
Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да
бъде източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Установената съдебна практика, включително чрез задължителните
указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968 г., дава
разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението
за причинени неимуществени вреди.
Легалният термин „по справедливост” до голяма степен е изпълнен с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
вреди. Ето защо, при тяхното възмездяване е от значение и създадения от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата
на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз.
В конкретния случай по делото беше доказано, че ищецът
е ползвал л.а. „Х………… като служебен такъв и същия е бил ползван от ……….
на дружеството. С този автомобил се извършвали служебни ангажименти, ходели по
банки, с него се ходело до служебен паркинг където стояли камионите. След като
автомобила бил с прекратена регистрация, в този период бил създаден дискомфорт
за………. на дружеството и дейността била затруднена.
От вида и характера на причиненото се налага извода, че ищеца е
претърпяла неимуществени вреди, чийто равностоен еквивалент се явява
претендираната сума от 2 000,00 лева.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването
му – …….., когато деецът е известен още тогава – чл.114 ал.3 от ЗЗД. Съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволено увреждане се смята в забава и без
покана.
Ищецът претендира законна лихва за забава от датата на предявяване на
иска, ето защо съдът ще я присъди именно от този момент – 28.10.2020 г.
Ответникът с отговора на исковата молба е предявил насрещен иск за
заплащане на сумата от 1 500,00 лева, представляващи
имуществени вреди във връзка с извършени дейности, касаещи изправяне на ляв
праг, изправяне на десен праг, изчукване на лява врата, ремонт на предна броня
и пребоядисване на всичките тези елементи, ведно със законна
лихва
от предявяване на иска, до окончателното й изплащане. Този иск остана недоказан и като такъв съдът ще
следва да го отхвърли. Ще следва да отхвърли и направеното възражение за
прихващане, тъй като не са налице изискуеми вземания между които да бъде
извършено прихващането.
Изплатено е възнаграждение за вещо лице в размер на 125,00 лева от
бюджета на съда, затова със същата сума следва да бъде задължен ищеца. По делото
е представено доказателство за извършеното плащане, затова за същото съдът не
следва да се произнася с надлежен диспозитив.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца и
направените по делото разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от
исковете. Представени са доказателства за направени разноски в общ размер на 2 530,00
лева от които 545,00 лева за държавни такси и
485,00 лева за възнаграждение на вещи лица и 1 500,00 лева за
адвокатско възнаграждение. С оглед уважената и отхвърлената част от исковете,
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 400,28 лева.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, затова
и такива не му се присъждат по съразмерност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.В.М. ЕГН **********,***, да
заплати на „ТРАНСФРЕЙТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ……… със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. "Христо Смирнепски", ул.
„Звезда“ № 4, ет.1, ап.3, представляван от ….. И.Л.Ш., чрез
….. С.Л., със съдебен адрес:***, сумата
от 2 000,00(две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законна
лихва за забава от датата на
предявяване на иска – 28.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като по
отношение на исковата претенция за имуществени вреди в размер на 10 641,00
лева, ведно със законна лихва върху сумата от 10 641,00 лева от
предявяване на иска до окончателното заплащане, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Б.В.М. ЕГН **********,***,
против „ТРАНСФРЕЙТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к.
"Христо Смирнепски", ул. „Звезда“ № 4, ет.1, ап.3, представляван от ………..И.Л.Ш., да му заплати сумата от 1 500,00 лева, представляващи имуществени вреди във връзка с
извършени дейности, касаещи изправяне на ляв праг, изправяне на десен праг,
изчукване на лява врата, ремонт на предна броня и пребоядисване на всичките
тези елементи, ведно със законна лихва от предявяване на
иска, до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Б.В.М. ЕГН **********,***, да заплати на „ТРАНСФРЕЙТ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК …………със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. "Христо Смирнепски", ул.
„Звезда“ № 4, ет.1, ап.3, представляван от …. И.Л.Ш., чрез…….. С.Л., със съдебен адрес:***, сумата от 400,28(четиристотин лева и 25 ст.)лева направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.