Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
10 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.317 от ГПК. С Решение №137 от 10.02.2012 година, постановено по ГР.Д.№4791 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, са отхвърлени предявените от В. Х. Г. против ОУ”Н.Р.” гр. К. искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ, във вр. с чл.225 от КТ, като неоснователни. Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от ответника чрез процесуалния представител по пълномощие адвокат Червенков. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността на решението, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението, като неправилно и незаконосъобразно и да ±е постанови друго, с което да бъдат уважени исковите претенции. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на другата страна. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована. Изложени са съображения във връзка с това становище. Направено е искане да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено решението. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК решението и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство са предявени са искови претенции за: признаване извършеното уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Освен това въззивният съд приема за установени и други обстоятелства, които районният съд не е обсъждал. Те са следните: От съдържанието на процесния „Протокол” за извършване на подбора – от л.24 до л.28, включително от първоинстанционното дело, както и от установените конкретни обстоятелства чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания съдът прави обобщен извод и приема за установено, че преценката “кой има по-висока квалификация” и “кой работи по добре” е действителна. Извършена е въз основа на конкретни факти, които са установени по-делото чрез събраните писмени и гласни доказателствени средства. Установени са конкретните факти, които са обосновали извод на комисията, че лицето, заемащо щатната бройка, която не се съкращава, има по-висока „квалификация” и “работи по добре” от лицата, заемащи щатните бройки, които се съкращават. Ищецът чрез процесуалния си представител в първото по делото заседание еоспорил истинността, верността на съдържанието, на В.ГР.Д.№615/2012 г. ВТОС „Протокол №15”, приложен на л.30 от първоинстанционото дело, и представен от ответника с отговора на исковата молба. Извършените процесуални действия са своевременни и процесуално допустими. По своята правна същност те са оспорване по реда на чл.193 от ГПК истинността /верността/ на съставен официален удостоверителен /свидетелстващ/ документ. Аргумент, че съставеният протокол за проведено ОС на синдикалната организация е официален удостоверителен /свидетелстващ/ документ са разпоредбите на чл. 33, ал.1 и ал.2 от КТ и разпоредбите на чл.10, ал.1, т.2 и т.7; на чл.16, на чл.17, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 от Устава на Синдиката на българските учители /СБУ/ , приет на четвъртия конгрес на СБУ, проведен на 30 и 31 май 2000 г. в гр. София, с които са регламентирани правомощията, както на общото събрание на синдикалната организация, така и на ръководния й орган. От посочените разпоредби се налага извод,че „Протокол №15” е съставен и подписан от лица, снабдени с удостоверителна власт, в кръга на удостоверителната им компетентност, при спазване на удостоверително производство, в писмена форма, съдържа необходимите и достатъчни реквизити, удостоверяващи провеждане на редовно общо събрание на членовете на синдикалната организация. В настоящият казус оспореният протокол е автентичен, автентичността не е оспорена. И като подписан от лица, снабдени с удостоверителна власт, в кръга на удостоверителната им компетентност, при спазване предвиденото в закона удостоверително производство, в предписаната от закона форма и съдържа необходимите и достатъчни реквизити, притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда да счита, че всички удостовери чрез протокола обстоятелства, за осъществени в обективната действителност. В горния смисъл п-р Ж. Сталев “Българско гражданско процесуално право”, шесто допълнително и преработено издание, стр.285 и 289. От конкретните факти, които установява разпитаната в първоинстанционното производство в качеството на свидетел П., посочена от ответната страна, също се установява, че всички удостовери чрез протокола обстоятелства, са осъществени в обективната действителност. За да бъде оборена обвързващата материална доказателствена сила на официален удостоверителен документнастоящият състав счита, че по делото следва да бъдат установени факти, от които по несъмнен начин да може да се направи обоснован извод: удостоверените обстоятелства не са се осъществили в обективната действителност. Въз основа на предположения е недопустимо да се прави извод, че обвързващата материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ е оборена. Тежестта на доказванележи върху ищцовата страна. Аргумент чл.193, ал.3, изречение първо от ГПК. По изложените съображения съдът приема оспорването за недоказано - обвързващатасъда материална доказателствена сила на процесния протокол не е оборена. Поради което оплакванията, изложени във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Във въззивното производство не са събрани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Ищцовата страна не е посочила правно основание на предявените искови претенции. Но дори да го беше посочила, това не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявената искова претенция - т.е. ищцовата страна е задължена да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимата материално-правна норма. По отношение на обуславящите искови претенции. Уволнението е законно. За този извод съдът е мотивиран от следното: При спор за законността на уволнението, извършено на фактическотооснование, визирано с разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си, визирано с разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ. По делото е установено съществуването на всички кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в чл.333, ал.4 от КТ във вр. с чл.57 от КТ, за възникване правото на ищцата да ползва закрилата, а за работодателя възникване на задължението преди да уволни да поиска предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. До този извод съдът стига като взе предвид следното: Ищцата е уволненапоради съкращение в щата, едно от фактическите основания за уволнение, визирани с разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ, и към момента на уволнението е била член на синдикална организация, страна по КТД, който е валиден съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от КТ, сключен е в писмена форма на 17.12.2010 година, вписан е в специалния регистър, съгласно изискванията на чл.53, ал.3 и ал.4 от КТ, и е действащ към момента на уволнението, сключен е за срок от две години. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на заповедта за уволнение – л.31 от първоинстанционното дело; чрез съдържанието на „Декларация” – л.54 от първоинстанционното дело; и В.ГР.Д.№615/2012 г. ВТОС чрез съдържанието на процесния КТД, р.ІХ „Заключителни разпоредби”, §1./1/ и §4 - л.62, отзад, от първоинстанционното дело. С КТД, сключен от синдикална организация, в която членува претендиращата закрила ищца, е постигната изрична уговорка, че работодателят може да уволни на двете фактически основания,визирани в чл.333, ал.4 от КТ, ако има предварително съгласие за уволнение, дадено от съответната синдикална организация. В чл.8, ал.1, т.5 от процесния КТД изрично е регламентирано закрилата да бъде осъществена чрез ”предварително съгласие” на съответната синдикална организация – л.58 от първоинстанционното дело. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на процесния КТД. Работодателят е изпълнил задължението си. Преди уволнението е поискал мнението на синдикалната организация, в която ищцата членува, и е получил писмен „Отговор”, с който е уведомен за даденото съгласие за уволнение на ищцата от синдикалната организация, в която ищцата членува. Обстоятелства, установеничрез„Искане” – л.29 от първоинстанционното производство, и „Отговор” с възпроизведено в него съдържание на „Протокол №15” относимо до решението за дадено съгласие за уволнение –л.56 от първоинстанционното производство. Компетентният орган съгласно разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ е „съответния синдикален орган в предприятието”. А, съгласно разпоредбата на §1, т.6 от ДР „Обяснения на някои думи” от КТ „синдикално ръководство” е председателят и секретарят на синдикална организация. Законодателят е управомощил синдикалното ръководство в лицето на председателя и секретаря на синдикалната организация да дадат съгласие за уволнение. Но, не съществува правна норма, забраняваща това съгласие да бъде дадено не от ръководството, а след тайно гласуване на общо събрание на членовете на синдикалната организация, какъвто е настоящия казус. Освен това всеки ръководен орган на синдикалната организация е длъжен да изпълняварешениятана колективния орган – общото събрание на членовете на синдикалната организация, щом те са взети с мнозинство от всички членове на организацията. Правомощията на общото събрание и на ръководния орган на синдикалната организация са регламентирани с разпоредбите на Устава на СБУ, посочени при обсъждане на събраните по делото доказателства. Изрично в протокола е вписано решението на общото събрание на синдикалната организация, взето след тайно гласуване с резултата 10 гласа „за” и 4 гласа „против” от 16 члена общо, че „дава съгласие за уволнение на ищцата. Протоколът е подписан от ръководството на синдикалната организация „Председател” и „Секретар”. Обстоятелството, че писменото искане и писменото съгласие се отнасят едновременно до две лица, единият от които е ищцата, не води до незаконосъобразност нито на искането, нито на съгласието. Достатъчно е, че и в искането и в съгласието изрично са посочени конкретните лица, по отношение на които се иска и дава съгласие. Обстоятелството, че работодателят е уведомен писмено само от председателя на ръководството на синдикалната организация, е ирелевантен факт. Чрез писмото работодателят е уведомен за даденото съгласие от общото събрание на членовете на синдикалната организация. Изложеното обосновава извод, че не е нарушена закрилата, регламентирана с разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ. Освен изпълнение на задълженията, визирани с разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ при спор за законността на уволнението, извършено на фактическотооснование, визирано с разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ в тежест на работодателя е да докаже: реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по надлежния ред, предхождащо уволнението. За да е налице реално съкращаване в щата или трябва фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност /трудова функция/ или фактически да се премахне трудовата функция /да се премахнат всички трудови задължения, които тя включва/ или да се разпределят на други лица, заемащи щатни бройки с други функции, сходни или не. В настоящия казус са съкратени две щатни бройки, които са всички щатни бройки с една и съща длъжност, с еднородни трудови функции, една от които е заемала ищцата. Съкращението е реално, извършено е от компетентен орган и по надлежния ред, като предхожда уволнението. Обстоятелства, установени от приетите писмени доказателства, приложени от л.32 до л.51, включително, от първоинстанционното дело. Аргумент, че директорът на ОУ е компетентния орган да извърши съкращаване на щата и съкращаването е извършено по надлежния ред са разпоредбите на чл.147, ал.1 от Правилник за прилагане на закона за народната просвета и разпоредбите на Наредба №3 от 18.02.2008 година за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. По отношение на оплакванията в жалбата, ”че не са доказани необходимостта от извършената промяна в щатното разписание и необходимостта от съкращаване на длъжността”. Всички изложени обстоятелства във въззивната жалба са свързани с целесъобразността на взетото решение от работодателя да съкрати щата. Не подлежи на съдебен контрол дали е налице необходимост от съкращаване в щата. Съдът проверява само дали са налице посочените по-горе обстоятелства, които обосновават законосъобразността на съкращението в щата, а именно: съкращението да е реално, да е извършено от компетентен орган и по надлежния ред, и да предхожда уволнението. В.ГР.Д.№615/2012 г. ВТОС С оглед на горното „посочените оплаквания” във въззивната жалба, като съдържащи обстоятелства, неподлежащи на съдебен контрол, са ирелевантни към предмета на спора – законността на уволнението. Когато при съкращаване в щата не се съкращава единствената трудова функция или единствената щатна бройка или всички щатни бройки с еднородни функции, работодателят за да упражни правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, задължително трябва да извърши подбор. Критериите за извършване на подбор са визирани в чл.329 от КТ. Те са задължителни. При спор за законността на уволнението работодателят е задължен да докаже извършването на подбор и неговата законосъобразност. Да докаже, че при извършване на подбора се е съобразил с критериите, визирани в посочения законов текст. Това задължение „не отпада” дори в исковата молба да не е посочено като основание за незаконност на уволнението „незаконосъобразен подбор”. Това е така защото за да е налице законосъобразно уволнение поради съкращение в щата е задължително да бъде извършен подбор и то съобразно с критериите, визирани с посоченото правна норма. Или казано по друг начин задължителен елемент от фактическия състав на законно уволнение при съкращаване в щата е законосъобразен подбор. Щом се атакува уволнението поради съкращаване в щата възниква задължение за работодателя да докаже законосъобразността му. Това включва задължително доказване на законния подбор дори това обстоятелство да не е посочено в исковата молба. Когато при съкращаване в щата се съкращава единствената трудова функция или единствената щатна бройка или всички щатни бройки с еднородни функции, какъвто е настоящия казус, работодателят за да упражни правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, НЕ Е задължен да извърши подбор. Аргумент, че длъжността „старши възпитател” и длъжността „възпитател” не са еднородни, а са сходни са разпоредбите на чл.129е и чл.129ж от Правилник за прилагане на закона за народната просвета. С разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ законодателят е регламентирал правото на работодателя да извърши подбор между служителите, които заемат всички съкратените щатни брой с еднородна функция и други служители, които заемат щатни брой със сходни функцииИда уволни работни и служители, чиито щатни бройки не се съкращават. Това е право на работодателя, а не е задължение. В настоящия казус работодателят, имайки предвид факта, че съкращава всички щатни бройки на „длъжността старши възпитател”, е изключил от новото поименно щатно поименно разписание, и двете учителки, които са изпълнявали длъжността „старши възпитател”, една от които е ищцата. Работодателят не е длъжен да извърши подбор между всички работници и служители, заемащи щатни бройки с еднородни трудови функции, щом се съкращават всички щатни бройки. Работодателят не е бил задължен И да извършва подбор между лицата, чиито щатни бройки с еднородни функции -„старши възпитател” съкращава и лицето, заемащо щатната бройка със сходна трудова функция - „възпитател”. Но, има право на това и преди да извърши уволнението Е РЕШИЛ да упражни правото си. Освен това работодателят не само, че не е задължен да извършва подбор между всички лица, заемащи щатните бройки с еднородни трудови функции, които се съкращават -„стари възпитател” с лица, заемащи щатни бройки - „учители” и „старши учители”, но И няма право на това. Това е така защото трудовите функции нито са еднородни, нито са сходни. Подбор по чл.329, ал.1 от КТ се прави само между лица, заемащи еднородни или сходни трудови функции. С оглед на изложеното включването в подбора на лицето, което заема щатна бройка, която не се съкращава, но е със сходна функция със съкращаваните, не води до незаконосъобразност на подбора. По изложените съображения не води до незаконосъобразност на подбора и факта, че не е извършван подбор и с лицата, заемащи щатните бройки „учител” и „стари учител” или пък с „целия персонал”, каквото оплакване се прави във въззивната жалба. Освен това в резултат на извършения подбор от комисията се е стигнало до извод, че учителката, която заема щатна бройка, която не се съкращава, и която е със сходна трудова функция със съкратените две, е с „по-висока квалификация” и „работи по-добре” по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ. Не се е стигнало до упражняване правото на работодателя да уволни работник и служител, чиято щатна бройка не се съкращава. Изложеното обосновава извод за законността на уволнението. Работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, извършил го е, но не е упражнил правото да уволни служител, чиято бройка не се съкращава. При такъв резултат, не е нужно да доказва дали подбора е законосъобразно извършен. Дори да се приеме, че работодателят е задължен за извърши подбора между лицата, между които реално е извършен, какъвто извод настоящият състав не споделя по изложените по-горе съображения, съдът извършвайки преценка на подбора го приема за законосъобразен. Съображенията са следните: По смисъла на чл.329, ал.1 от КТ “по-висока квалификация” е не само наличието на образование и завършени квалификационни курсове, съобразно изискванията за съответната длъжност, но и конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, а “работят по добре” е конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. В.ГР.Д.№615/2012 г. ВТОС Преценката относно посочените критерии трябва да е реална, почиваща на факти, за да е обоснован крайният извод. Само при такава преценка е извършен подбор съгласно изискванията на закона. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че е извършена действителна преценка “кой има по-висока квалификация” и “кой работи по добре”. Преценката е извършена въз основа на конкретни факти, които са установени по-делото. Законосъобразността на подбора може да се доказва чрез всички допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. От съдържанието на процесния „Протокол” за извършване на подбора – от л.24 до л.28, включително от първоинстанционното дело, както и от установените обстоятелства чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания може да се направи извод въз основа на какви конкретни факти се реши - кой от тримата “притежава познания и умение” в по-голяма степен от другите двама и кой от тримата „се справя в по-добре” от другите двама „с изпълнението на възложените задачи”. По делото е установено, че е извършена конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, както и конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Преценката е реална, почиваща на факти, и крайният извод е обоснован. Законодателят не е регламентирал начинът и формата, чрез които да бъде осъществена конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, както и конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Работодателят е определили начина и формата, по които да се извърши подбора, и след извършването му от комисията и след представяне на съставените от нея документи, удостоверяващи извършване на подбора, приел крайния извод на комисията, И не е съкратил лицето, чиято щатна бройка не се съкращава, защото това лице “притежава познания и умение” в по-голяма степен и „се справя по-добре с изпълнението на възложените задачи” от лицата, чиито щатни бройки се съкращават. С оглед на изложеното съдът прави извод: Установено е по делото, кои са конкретните факти и обстоятелства, които са обосновавали изводите на членовете на комисията да стигнат до крайния си извод. Работодателят е доказал, че е упражнил правото си на преценка, като е имал предвид реални конкретни факти, относими към законовите критерии, а не субективно отношение към уволняваните. С оглед на изложеното всички оплаквания, изложени във въззивната жалба, относно незаконосъобразността на подбора са неоснователни. Установяването, че подборът е извършен при спазване на всички посочени по-горе изисквания, обосновава извод за законно уволнение. По изложените съображение въззивният съд приема, че работодателят при издаването на атакуваната Заповед е упражнил законно правото да уволни и прави извод за законосъобразност на атакуваната Заповед, законност на уволнениетои неоснователност и недоказаност на исковите претенции, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема за свои. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи този му краен извод. По отношение на обусловените искови претенции. С оглед неоснователността на исковете по т.1 - законността на уволнението, не възникват правата и по т.2 и т.3 на чл.344, ал.1 от КТ. Неоснователността на обуславящия иск определя и неоснователността на обусловените. Достатъчно е уволнението да бъде прието за законно, за да бъде отхвърлен искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, както и исковата претенция за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че първоинстанционното решениее валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №137 от 10.02.2012 година, постановено по ГР.Д.№4791 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от обявяването му – 18.06.2012 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |