Решение по дело №5573/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 252
Дата: 19 февруари 2018 г. (в сила от 19 февруари 2018 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20171100605573
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

……..…………………………..

Гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

          ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА

 

при участието на секретаря Зоя Пандурска и прокурора Нина Янева, като разгледа докладваното от младши съдия Влайкова ВНОХД № 5573 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI НПК.

 

С присъда от 20.07.2017г. по НОХД № 16396/2015г. по описа на СРС, НО, 22 състав, подсъдимата А.Г.М. е призната за виновна в това, че на 21.01.2015г. в гр. София, бул. „*********, продала акцизни стоки без бандерол- продала на Е.С.П.0.500 кг тютюн за пушене (за лула и цигари), представляващ нарязан на ивици с ширина около 2.00 мм тютюн, подходящ за изработване на цигари, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка, необлепен с акцизен бандерол, на стойност 122.50 лева и дължим за него акциз в размер на 76.00 лева, както и за това, че на същата дата, в стая отдясно в северната част и в приземно помещение към къща, находяща се гр. София, бул. „*********, държала акцизни стоки без бандерол- 31.1155 кг тютюн за пушене (за лула и цигари), представляващ нарязан на ивици с ширина около 2.00 мм тютюн и раздробени частици от тютюневи листа с ширина от 2.00 мм до 4.00 мм, подходящ за изработване на цигари, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка, необлепен с акцизен бандерол, на стойност 245.00 лева за един килограм и на обща стойност от 7620.09 лева и дължим акциз 152.00 лева за един килограм и обща стойност на дължимия акциз 4729.55 лева- всички акцизни стоки на обща стойност от 7742.59 лева и с обща стойност на дължимия за тях акциз в размер на 4805.55 лева, когато такъв се изисква по закон: чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”, чл. 12. (1) от Закона за акцизите и данъчните складове: „Тютюн за пушене (за лула и цигари) е: 1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; 2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11, като за "отпадъци от тютюн" се смятат остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия; 3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм.; чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) (1) от Закон за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25”; чл.25. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 33 от 2000г.) (1) от Закон за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във вр. с чл. 54 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, като от така определеното наказание на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.

На основание чл. 234, ал. 3 НК предметът на престъплението- 31.6155 кг тютюн, е отнет в полза на държавата, като на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК същото е сторено и по отношение на иззетите и приобщени като веществени доказателства 1 брой везна и 1 брой машинка за свиване на тютюн, като е разпоредено унищожаването им след влизане в сила на присъдата.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК на подсъдимата А.М. е възложена отговорността за сторените в хода на наказателния процес разноски.

Срещу така постановената присъда в законоустановения петнадесетдневен срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата, а на 20.11.2017г.- и допълнение към нея, в които са изложени съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради необоснованост на извода на съда, че именно М. е упражнявала фактическа власт върху инкриминирания тютюн, доколкото съгласно показанията на свидетелите Р.С.и Р.З.същият е принадлежал именно на тях, поради нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в недопускане на поискана от защитата повторна тройна съдебна физико- химическа експертиза, която да бъде изготвена от единствено компетентните специалисти в съответната област- тези при Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково, както и в непредявяване на приобщените по делото веществени доказателства. При тези доводи е заявено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатите обвинения. В условията на евентуалност е изразено становище за доказаност на обвинението, но единствено в частта му относно инкриминираните 500 гр тютюн, чиято стойност, както и тази на дължимия върху него акциз, обосновава според жалбоподателя преквалифициране на деянието в по- леко и прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В допълнението към жалбата е релевирано искане за предявяване на страните на приобщените към доказателствената съвкупност веществени доказателства, както и за допускане на повторна съдебна физико- химическа експертиза, която да отговори на изрично посочените от защитника въпроси и която да бъде изготвена от специалист при Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково или от друг експерт, различен от работилия до момента по делото, при Агенция „Митници“.

В определението от 10.01.2018г., постановено в закрито разпоредително заседание по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е обективирал преценката си, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимата и на свидетели, намерил е за основателно искането на защитата за предявяване на приобщените към доказателствената съвкупност веществени доказателства, доколкото това не е сторено от първоинстанционния съд, и е оставил без уважение искането за допускане на повторна съдебна физико- химическа експертиза.

В проведеното на 26.01.2018г. по настоящото дело открито съдебно заседание представителят на СГП оспорва жалбата и заявените с нея искания, изразява становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваната присъда, поради което пледира за нейното потвърждаване.

Защитникът на М. поддържа подадените въззивна жалба и допълнение към нея, в т. ч. изложените в тях подробни съображения за необоснованост, а с това и за незаконосъобразност на постановената осъдителна присъда и претендира същата да бъде отменена, а подзащитната му- оправдана.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с нормата на чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Обосновано първоинстанционният съдебен състав е възприел следната фактическа обстановка, която, след цялостен анализ на надлежно приобщените доказателствени материали- поотделно и в тяхната съвкупност, се споделя изцяло и от въззивната инстанция:

Подсъдимата А.Г.М. е родена на ***г***, българка е, българска гражданка, със средно образование, вдовица, неосъждана, работи като продавач- консултант, с ЕГН **********.

Към м. януари 2015г. А.М. и свидетелят Р.З.обитавали съвместно къща, находяща се в гр. София, на бул. „*********, към която имало приземни помещения- мазета, входът към които бил самостоятелен и се намирал откъм задната част на постройката.

Около година по- рано- в началото на 2014г., свидетелката Е.П.се запознала с подсъдимата М. по обява във вестник за продажба на нарязан тютюн. От този момент насетне П. почти всеки месец купувала от М. по около един килограм нарязан тютюн без бандерол, за което заплащала сума от около 10- 15 лева. Първоначално продажбите се осъществявали на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и околовръстното шосе, където двете жени се срещали, като впоследствие същите започнали да поддържат приятелски отношения и да се виждат в обитаваната от А.М. ***. При тези срещи П. продължила да си купува нарязан тютюн по около 1 кг всеки път, който тютюн лично подсъдимата й предавала.

На 21.01.2015г. при една от обичайните срещи между П. и М., състояла се в дома на последната, свидетелката отново си купила от подсъдимата 0.500 кг тютюн, нарязан на ивици с ширина около 2.00 мм, подходящ за изработване на цигари, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка, необлепен с акцизен бандерол, на стойност 122.50 лева и със стойност на дължимия за него акциз, възлизаща на 76.00 лева.

На същата дата в дома си в гр. София, на бул. „*********- в помещение на първия етаж- стая отдясно в северната част на къщата, както и в четвъртото помещение на приземния етаж- посока от север към юг, М. държала общо 34 полиетиленови плика, съдържащи 31.1155 кг тютюн, нарязан на ивици или раздробен на парчета, подходящ за изработване на цигари, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка, необлепен с акцизен бандерол, на стойност 7620.09 лева и със стойност на дължимия върху него акциз, възлизаща на 4729.55 лева.

 

По доказателствата:

 

Така възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на свидетелите Е.П.(в т. ч. дадените в хода на досъдебното производство, приобщени на етапа на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4 НПК), И.И.(вкл. дадените пред органите на разследването и приобщени чрез прочитане), С.П.(в т. ч. дадените в досъдебната фаза и прочетени пред СРС на основание чл. 281, ал. 4 НПК), Г. А., Д.М., Р.С.- частично, и Р.З.- частично, писмени- справка за съдимост на подсъдимата, протокол за доброволно предаване от 21.01.2015г., писмени доказателствени средства- протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, протокол за оглед на веществени доказателства, от веществените доказателства, както и от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство физико- химическа експертиза и оценителна експертиза.

Въззивният съд не основа изводите си от фактическа страна на показанията на Гюра Ненчева, доколкото същата не изяснява релевантни за предмета на доказване по настоящото дело факти от обективната действителност.

Въз основа на приобщената доказателствена съвкупност еднопосочно и безпротиворечиво се установяват обстоятелствата, че подсъдимата живее заедно със свидетеля Р.З.в процесната къща, че към 21.01.2015г. там се съхранява инкриминираното количество нарязан или раздробен тютюн без акцизен бандерол, както и че на този ден именно М. фактически е предала 0.500 кг нарязан на ивици тютюн без бандерол на свидетелката Е.З.. По тези въпроси не е налице каквото и да е смислово разминаване между показанията на разпитаните свидетели, както и между тях и останалите доказателствени източници.

Противоречиви са, обаче, наличните по делото данни по въпроса дали именно подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху тютюна без бандерол, съответно дали именно тя от свое име и за своя сметка е продала на П. доброволно предадения от последната половин килограм тютюн за пушене. От една страна са твърденията наЕ.П., която твърди, че се е запознала с подсъдимата по обява във вестник за продажба на насипен тютюн, че от около една година насам си закупува редовно- всеки месец, тютюн от подсъдимата, че винаги се среща лично с нея, в последно време в дома й, където М. съхранява тютюна в стая, от която всеки път взема съответното количество, предмет на продажбата. От друга страна са изявленията на Р.С.и Р.З., които поддържат, че откритият в къщата на бул. „********* тютюн е техен, като всеки от тях притежава по около 16 кг от него, а във връзка с конкретно продадения на 21.01.2015г. тютюн З. изяснява, че помолил подсъдимата да го предаде наЕ.П., тъй като имал ангажимент извън дома в този момент, като освен това този тютюн бил предназначен за внука на П., с когото З. имал неуредени финансови отношения. Въззивният съд намира, че така възпроизведените показания на свидетелите С. и З.- в коментираната част, касаеща действителния субект, упражнявал фактическа власт върху инкриминирания тютюн, не следва да бъдат кредитирани с доверие. Това е така, тъй като и двамата свидетели са близки на подсъдимата- единият живее в едно домакинство с нея, а с другия се познават от около 10 години, поради което по отношение на тях съществува обосновано съмнение за заинтересованост от изход на делото в полза на М.. Наред с това, достоверността на техните изявления в значителна степен се разколебава от показанията наЕ.П., за която от една страна, не се установява да се намира в специфични междуличностни отношения с подсъдимата или с някого от свидетелите, и която, от друга, в своите показания признава и неизгодни за самата себе си обстоятелства- че в продължение на около година, при това ежемесечно, в т. ч. и на процесната дата, е закупувала лично от подсъдимата насипен тютюн без облепен акцизен бандерол, който М. съхранявала в жилището си (тези нейни твърдения изцяло опровергават версията на З., че на 21.01.2015г. той инцидентно помолил подсъдимата да предаде инкриминираните 500 гр. тютюн на П., която версия- с оглед изясненото негово субективно отношение към случая, следва да се разглежда единствено като опит за изграждане на защитна версия на М.), поради което въззивният съд намира, че П. е добросъвестна при възпроизвеждане на фактите от обективната действителност, като не се стреми да затаи или преиначи обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела. С оглед на това вяра следва да бъде дадена именно на нейните изявления (а не на тези на Р.С.и Р.З.), които освен това са и вътрешно непротиворечиви, житейски логични, а и последователни в различните фази на наказателното производство.

Заключенията на оценителната и на физико- химическата експертиза настоящият съдебен състав намира за компетентно и добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи. Несъстоятелни са заявените в допълнението към въззивната жалба доводи на защитата, касаещи доказателствената стойност на експертното становище, дадено в резултат на проведената физико- химическа експертиза. Това е така, тъй като, също както пред първата инстанция, защитата оспорва доказателствената стойност на вече изготвеното експертно заключение единствено с оглед компетентността на определеното в хода на досъдебното производство вещо лице, без да излага конкретни и обосновани доводи за неправилност на самото заключение, без да твърди необоснованост или немотивираност на част или на всички доказателствени (фактически) изводи на специалиста, поради което и с оглед обстоятелството, че и за настоящия съдебен състав не е породено обосновано, подкрепено от обективни факти съмнение в професионализма и добросъвестността на работилия по делото експерт, възраженията срещу изготвеното заключение не биха могли да бъдат възприети за основателни. Изводът в посочения смисъл не би могъл да бъде разколебан от твърдението на защитника, че експертът не е пушач. От една страна, доказателства в тази насока не биха могли да бъдат събирани и обсъждани в настоящото производство, чийто предмет на доказване се съсредоточава върху съставомерните признаци на инкриминираното деяние, а не върху навиците на експерта, за които навици не би могло да се разсъждава, че имат отношение към подготвеността и професионализма на вещото лице, а от друга, дори и заявеното от адв. К. да е вярно, то само по себе си не би могло да дискредитира доказателственото значение на заключението, след като обективно експертът е намерил начин и способ за осъществяване на изследването и за мотивиране на отговорите си.

Въззивната инстанция, също както първоинстанционния съд, основа своите съждения от фактическа страна и на събраните писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото същите са приобщени към доказателствената съвкупност по установения за това процесуален ред, а и при съвкупния анализ на всички доказателствени материали не възникват съмнения по отношение на достоверността им.

 

От правна страна:

 

Законосъобразно въз основа на установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимата А.Г.М. е осъществила обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК.

Правните съждения на съда са съобразени с доказателствената съвкупност по делото, с установената фактическа обстановка и със закона, като въззивният съд не намира основание за приемане на по- различни изводи от правна страна.

Предоставяйки на 21.01.2015г. на свидетелката Е.П.срещу заплащане на 0.500 кг нарязан тютюн, опакован в полиетиленов плик, на който няма залепен бандерол, подсъдимата е осъществила една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, а именно продажба на акцизна стока без бандерол, а като на същата дата в обитаваната от нея къща в гр. София е съхранявала 31.115 кг тютюн, разделен в общо 34 опаковки, без върху която и да е от тях да е имало залепен бандерол, е осъществила и втората форма на изпълнителното деяние- държане на акцизна стока без бандерол.

Установяват се изискуемите по закон специфични обективни признаци на предмета на престъплението, които именно квалифицират деянието като престъпно- от заключението на физико- химическата експертиза се установява, че и иззетата, и доброволно предадена растителна маса съставлява тютюн- нарязан и раздробен, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка, с оглед на което същият представлява тютюнево изделие по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗАДС, а с това и акцизна стока по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от същия закон, която на основание чл. 19, ал. 1 ЗАДС подлежи на облагане с акциз. Съгласно чл. 4, т. 7 ЗАДС бандеролът е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка, а съгласно чл. 25 (отменен, считано от 11.03.2016г., но в сила към момента на извършване на инкриминираното деяние) от Закона за тютюна и тютюневите изделия (с настоящо наименование Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия) тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. При съобразяване на така възпроизведената правна уредба и на обстоятелството, че инкриминираните количества тютюн са открити в дома на подсъдимата, съответно у свидетелкатаЕ.П., а не в данъчен склад, където при определени условия биха могли да бъдат съхранявани без бандерол, като върху пликовете, в които са били опаковани, не е имало залепен бандерол, удостоверяващ заплащането на дължимия налог, се формира извод за обективна съставомерност на поведението на М. с оглед предмета на престъпно посегателство.

Обстоятелството, че в случая се касае за значително количество тютюн, което не е предназначено единствено за лична употреба, доколкото растителната маса, намерена в дома на подсъдимата е с немалки общо тегло и стойност, а и е пакетирана в отделни пликове с тегло между половин и един килограм, при наличните данни, че в продължение на поне около година подсъдимата е осъществявала търговия с насипен тютюн, изключва възможността конкретното деяние да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, поради което следва да се приеме, че е налице и другият предвиден в правилото на чл. 234, ал. 1 НК признак от обективна страна, който обуславя субсумиране на престъпната деятелност на М. под коментираната правна норма, а именно извършеното да е немаловажен случай.

От субективна страна А.М. е действала при условията на пряк умисъл, като в съзнанието й са намерили отражение всички обсъдени обективни съставомерни признаци на престъплението, предвиждала е и е целяла настъпването на общественоопасните последици- накърняване на обществените отношения, свързани със събирането на акциз върху определени стоки, засягане на интересите на държавата да събере дължимия акциз за тези стоки, заплащането на който е обективирано в издадения по съответния ред и прикрепен към стоката бандерол.

 

По наказанието:

 

Законосъобразно- в съответствие с предвидените в разпоредбата на чл. 234, ал. 1 НК предели, и обосновано- при съобразяване липсата на отегчаващи отговорността на М. обстоятелства, и наличието единствено на смекчаващи такива- необременено съдебно минало, трудова ангажираност, оказано съдействие на органите на разследването, първоинстанционният съд е счел, че справедливо в случая се явява наказание „лишаване от свобода“ с минимална продължителност от една година.

Правилно първоинстанционният съдебен състав е преценил, че при определеното от него наказание „лишаване от свобода“ от една година, са налице предпоставките са отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото съгласно справката за съдимост на М. към момента на осъществяване на престъпния състав същата не е била осъждана, а с оглед възрастта и чистото й съдебно минало само фактът на осъждането би постигнал целите на наказването, като окаже предупредително и превъзпитателно въздействие върху нея.

В съответствие с разпоредбите на закона, в частност с нормата на чл. 50, ал. 1 НК е разрешението на районния съд да не налага наказанието „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, тъй като в случая няма данни подсъдимата да осъществява такава дейност, която да е несъвместима с характера на извършеното престъпление.

Установява се, че с обжалваната присъда първоинстанционният съд е пропуснал да наложи кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 234, ал. 1 НК наказание- „глоба“ до 10- кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, който пропуск, обаче, не би могъл да преодолян от въззивния съд, тъй като в случая не е подаден съответен протест на прокурора, съдържащ искане за налагане на такова наказание, поради което за настоящата инстанция важи забраната за влошаване положението на подсъдимия.

Законосъобразни са изводите на съда във връзка с приложението на нормите на НК, съответно НПК, уреждащи съдбата на приобщените по делото веществени доказателства, както и начина на разпределяне на отговорността за сторените в хода на наказателния процес разноски за сметка на държавата.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.07.2017г. по НОХД № 16396/2015г. по описа на СРС, НО, 22 състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                               2.