Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3542/2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на В.Д.Д. срещу З. „Л.и.“ АД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на С.М.Н. при ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законните лихви от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че при ПТП на 18.11.2017 г. на главен път І-4 при км 15+200, на изхода
на с. Български извор настъпило тежко ПТП между л.а. „Мерцедес Ц 200Д“ с ДК № *******и
т.а. „ДАФ ХФ 105“ с ДК № *******с прикачено към него полуремарке „Кьогел СВ 24“
с ДК № *******при което починала С.М.Н., пътник в л.а. „Мерцедес“. С влязла в
сила присъда водачът на товарния автомобил К.Т.К.бил признат за виновен в
причиняване на смърт по непредпазливост.
Ищецът
В.Д. бил син на починалата. Между двамата съществувала силна връзка на обич,
уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Преди 18.11.2017 г. Н.била в добро
здравословно състояние и неочакваната й смърт причинила тежък удар на сина й В..
Гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована при З. „Л.и.“ АД. На 31.05.2018
г. ищецът предявил претенция пред застрахователното дружество за заплащане на
обезщетение за търпените болки и страдания на В.Д. от смъртта на майка му С.Н.,
но в тримесечния срок ответникът нито определил, нито изплатил обезщетение.
Поради
това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 18.11.2017 г. до
окончателното изплащане.
В
подадения от ответника отговор се съдържат възражения за прекомерност на
претендираното обезщетение и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на С.Н., която била без поставен обезопасителен колан.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Искът се
основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на управляваното от К.Т.К.превозно средство и
З. „Л.и.“ АД.
Предпоставка
за допустимостта им е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
От справка в Информационен център на Гаранционен фонд
се установява, че към 18.11.2017 г. за управлявания от К.К. т.а. „ДАФ ХФ 105“ с
ДК № *******е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при З. „Л.и.“ АД.
Безспорно
се установява от депозирана при З. „Л.и.“ АД молба вх. № 7445/30.05.2018 г., че
ищецът В.Д.Д. е предявил претенция през застрахователното дружество за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 18.11.2017
г., към която са били приложени констативен протокол за ПТП, препис извлечение
от акт за смърт, удостоверение за наследници, банкова сметка ***. Томов.
В отговор, на 14.06.2018 г. З. „Л.и.“ АД е поискал
допълнителни документи, в това число влязла в сила присъда за установяване на
вината на водача К.К..
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищците беше да докажат наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в
сила на 21.11.2018 г. присъда № 20 от 05.11.2018 г. по НОХД № 258/2018 г. по
описа на ОС – гр. Ловеч К.Т.К.е признат за виновен в това, че на 18.11.2017 г.,
около 19.00 часа на ПП 1-4 (София-Варна) при км. 15+200, изхода на с. Български
извор, Ловешка област, при управление на МПС - товарен автомобил марка „ДАФ ХФ
105“ с peг. № *******, с прикачено към него полуремарке марка „Кьогел СВ 24“ с
рег.№ *******собственост на „ТИНД“ ЕООД - с. Чернево, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 42, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – „Водач, който
предприема изпреварване, е длъжен: преди да подаде сигнал, да се убеди, че не
го изпреварва друго пътно превозно средство“; чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – „Водач,
който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея“ и по непредпазливост причинил смъртта
на С.М.Н., ЕГН ********** от гр. София - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на
конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера
на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия,
отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им
неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля М.С.се установява, че В. е приел изключително тежко вестта за
смъртта на майка си. Изпаднал в състояние на шок, тъй като С.Н.сама го
отгледала от дете. Тя била най-близкият му човек и живеели в едно домакинство
допреди година преди инцидента.
Освен като на син, Н.помагала на В. и в работата.
Водела счетоводството му и взаимно се подкрепяли финансово.
След смъртта на майка си В. се променил. Преустановил
контактите си и рядко ходел на работа. Станал затворен и всеки спомен за загубата
на майка му му носел тъга. Свидетелят придружавал В. до гроба на С.Н., а ищецът
не пропускал да спазил традициите да прави помени.
Отношенията между ищеца и пострадалата са били
основани на обич, доверие, привързаност и взаимна подкрепа. Внезапната и нелепа
смърт на единствения родител, с когото В. е поддържал близка връзка, го е
лишила от опората, която е имал в лицето на своята майка. Довела е до негативна
промяна в начина му на живот, в поведенческите му реакции, изразяващи се в
отчуждаване, липса на желание за комуникация, неспособност за пълноценно
полагане на труд. Необходимостта да мобилизира собствения си личностов ресурс
представлява изключително усилие за 42-годишния мъж, тъй като тъгата по
загубата на родител е подсилена от липса на финансова, морална и психическа
опора.
Предвид изложеното, отношенията на загиналата
при процесното ПТП с ищеца и съобразявайки се с принципа на справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че на сина на С.Н.следва да се присъди
обезщетение в размер на 150 000 лева. Паричният еквивалент на болките и
страданията не е в състояние да отрази напълно степента на значимост на починалата
в живота на ищеца, но е единственият възможен начин да бъде частично
компенсирана липсата на С.Н..
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата за настъпването на вредите, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата – непоставен обезопасителен колан като пътник
в МПС.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност“ на делинквента).
От медицинската част на приетата по делото комплексна
експертиза се установява, че при удара на л.а. „Мерцедес“, в който С.Н.е била
пътник, тялото й се е придвижило рязко напред и наляво. Така е получена
контузия в челната област на главата. Последвала е рязка хиперфлаксия на гръдна
част на тялото и с това вещото лице д-р Г. обяснява травмата на гръбначния
стълб със счупване на тялото на 4-ти шиен прешлен. В момента, в който тялото е
спряло движението си от удар при достигане на главата до интериорна част от
автомобила, сърцето е продължило движението си и, без травмиране на този орган
от удар, поради инерционните сили се е стигнало до преразтягане на аортата и
разкъсването й. Според вещото лице при поставен предпазен колан травмата на
гръбначния стълб е щяла да бъде избегната. Коланът би ограничил и движението на
тялото чрез намаляване на инерционното претоварване, довело до непълно
разкъсване на аортата.
Като непосредствена причина за смъртта на С.Н.се сочи
травматичното разкъсване на аортата с излив на кръв в перикардната торбичка.
Оформилата се сърдечна тампонада е довела до механично притискане на сърцето и
сърдечните съдове от излялата се кръв и препятстване на сърдечната диастула,
т.е. спиране на помпената функция.
В съдебното заседание на 16.10.2020 г. д-р Г. е
пояснил, че в случая има счупване в тялото на четвърти гръден прешлен от
компресионен тип, а причина за получаването му би могла да бъде единствено рязко
свиване на тялото напред, на нивото на счупения прешлен. Тези увреди сочели на
категоричен извод, че Н.е била без поставен предпазен колан. В противен случай
би се намалило инерционното въздействие и съответно разкъсването на аортата,
което е било смъртоносното увреждане.
Така даденото заключение съдът кредитира като
обосновано, обективно и компетентно дадено. Въз основа на него съдът достигна
до категоричния извод, че С.Н.е била без поставен предпазен колан и това е
причината за получи увреждане, довело до летален изход за пострадалата.
Описаната хиперфлексия на тялото до степен разкъсване на аортата е невъзможна
при правилно поставен обезопасителен колан. Отделно от това, в л.а. „Мерцедес“
са пътували още трима души и не само никой от тях не е пострадал фатално, но и
липсват данни за получени от останалите пътници тежки или средни телесни
повреди, поставящи живота им в опасност. Липсват и описани при аутопсията на Н.коланни
травми.
По тези съображения възражението на ответника
за неспазване на задължението на пострадалата С.Н.по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
съдът намира за основателно и следователно определеното от съда обезщетение
следва да бъде редуцирано. При отчитане приноса на пострадалата, съдът намира,
че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 000 лева.
Установява
се, че към молба от 30.05.2018 г. ищецът е приложили всички доказателства, с
които е разполагал и е посочил банкова сметка, ***то. С други писмени
доказателства от значение за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение ищецът не е разполагал и следователно застрахователят е дължал
произнасяне. Действително, присъдата по НОХД № 258/2018 г. е постановена и
влязла в сила през ноември 2018 г., но тя се оказва без значение за изпълнение
на задължението на ответника да определи и изплати обезщетение. Нещо повече,
влязлата в сила присъда е приложена към исковата молба, но с отговора З. „Л.и.“
АД продължава да оспорва изцяло предявената от В.Д. претенция. До приключване
на устните състезания по делото ответникът не е изпълнил задължението си нито
изцяло, нито частично.
На 24.06.2018
е изтекъл 15-дневният срок за произнасяне, поради което върху главницата от
100 000 лева ответникът дължи мораторни лихви от 21.06.2018 г.
Тъй като ищецът е освободен от държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
4 000 лева и 133.33 лева депозит за експертиза по делото.
На ищеца е била оказана безплатна правна помощ, поради
което на адвокат Н.П.Ц. се дължи адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска, или 3 020 лева.
Претенция за присъждане на разноски е направил и
ответникът. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 300 лева. От
общата стойност на разноските от 750 лева, на З. „Л.и.“ АД се дължат 250 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на С.М.Н. при ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законната лихва
от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 150 000 лева и за мораторни лихви за периода 18.11.2017
г. – 20.06.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.”
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на СГС сумата от 4 000 лева държавна такса по делото и 133.33 лева депозит за
експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗАдв., З. „Л.и.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Н.П.Ц., с адрес *** адвокатско
възнаграждение в размер на 3 020 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на З. „Л.и.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 250 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: