№ 227
гр. гр. Лом, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620102339 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
240 и сл. от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен устоновителен иск от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: **** , седалище/адрес на управление: гр. ****, със
законни представители, Д. Б. Ш. и П. Д. - изп. директори, чрез пълномощника
адв. С. З., САК, съдебен адрес: гр. ****, срещу Г. Н. Г. с ЕГН: ********** , с
адрес: гр. ****.
Иска се да бъде признато за установено, че съществува вземане на
ищеца за следните суми: сумата от 563,98 лв. (петстотин шестдесет и три лв.,
98 ст.), от които: 433,19 лв. (четиристотин тридесет и три лв., 19 ст.) -
главница, 21,85 лв. (двадесет и един лв., 85 ст.) – възнаградителна лихва за
периода 21.12.2018 – 21.12.2018 г., 97,94 лв. (деветдесет и седем лв., 94 ст.) –
мораторна лихва за периода 21.12.2018 – 26.02.2020 г., 11,00 лв. (единадесет
лв., 00 ст.) - такси за периода 27.12.2018 – 26.02.2020 г. За посочената в
Исковата молба сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на РС – Лом, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането, предмет на заповедното производство. Претендират
се всички разноски направени в исковото и заповедното производство, в това
число и за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Г. Н. Г. е сключен
1
договор Договор за предоставяне на кредит-овърдрафт по разплащателна
сметка № ОV63329/03.10.2017 г., по силата на който длъжникът е получил
кредит в размер на 574 лв., усвоен напълно, като е погасил 140,81 лв.
Твърди се, че крайният срок за погасяване на задължението е настъпил
на 21.12.2018 г. и, на осн. чл. 5, ал. 7, във вр. с ал. 1 от Договора, цялото
вземане по него станало изискуемо с изтичането на срока на договора.
Сочи се, че, в съответствие с договора, ответникът е усвоил
предоставените от Банката парични средства. По делото е приложено бордеро
№ 1488997/03.10.2017 г., от което се установява, че средствата по кредита са
усвоени в деня на сключване на договора, изцяло.
Релевирано е, че, освен сумата от 433,19 лв. (четиристотин тридесет и
три лв., 19 ст.), представляваща главница, се дължат и вземания в размер на
21,85 лв. (двадесет и един лв., 85 ст.) за възнаградителна лихва за периода от
21.12.2018 г. до 21.12.2018 г. на основание чл. 6 от договора, 97,94 лв.
(деветдесет и седем лв., 94 ст.) за мораторна лихва за периода от 21.12.2018 г.
до 26.02.2020 г. на основание чл. 7 от договора, и 11,00 лв. (единадесет лв., 00
ст.) за такси за периода 27.12.2018 – 26.02.2020 г. на основание чл. 3, ал. 2 от
договора и приложимите към него Общи условия и Тарифа на банката,
представляващи такса за ограничаване на негативните последици при
просрочие от 121 до 150 дни.
Сочи се, че „Юробанк България” АД пристъпила към принудително
събиране на вземанията си по процесния договор, като на 21.12.2018 г. е
депозирала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Г. Н. Г. с ЕГН: **********,
по което е образувано ч. гр. д. 456/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Лом.
Ищецът е образувал и. д. № 830/2020 г. по описа на ЧСИ М. И., с рег. №
*** и район на действие Окръжен съд - Монтана, като Заповедта е редовно
връчена на длъжника, както и Покана за доброволно изпълнение по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, връчена на 08.07.2022 г.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от особения
представител на ответника.
С Отговора на исковата молба са представени доводи от особения
представител за това, че, предвид процесуалното му положение, не възразява
да бъде одобрено признание на иска, респ. уважаване на предявената
претенция, тъй като, от доказателствата по делото, е налице възникнала
облигационна връзка между страните и неизпълнение от страна на ответника.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание нито от законен, нито
от процесуален представител. С писмени Молба, подадена от адв. С. З. при
САК, се заявява, че ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването
му, предвид, че същият се явява основателен и доказан по размер.
В съдебно заседание ответникът не се явява. В съдебното заседание се
представлява от особения му представител, който, с оглед събраните по
2
делото доказателства, намира, че между страните безспорно съществува
облигационно правоотношение, не са налице основания за възражения,
произтичащи от дълга, като погасителна давност.
Изискано и приложено е ч. гр. дело № 456/2020 г. по описа на Районен
съд - гр. Лом.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във
връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
На 10.03.2017 г. между ищеца и ответника е сключен договор №
OV63329 за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка IBAN ****,
BIC BPBIBGSF, по силата на който кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК: ****, седалище/адрес на управление: гр. ****, е предоставил на
кредитополучателя Г. Н. Г. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. ****, уговорения
размер на кредита от 574 лева. Установява се от приложеното по делото
бордеро № 1488997/03.10.2017 г., че средствата по кредита са усвоени в деня
на сключване на договора, изцяло. Кредитът е следвало да бъде върнат чрез
заплащане до 21.10.2018 г. Длъжникът е погасил 140,81 лв. от усвоения
кредит. Годишният процент на разходите е 49%. Общата сума по плащанията
за погасяване на кредита възлиза в размер на 563,98 лв. (петстотин шестдесет
и три лв., 98 ст.), от които: 433,19 лв. (четиристотин тридесет и три лв., 19 ст.)
- главница, 21,85 лв. (двадесет и един лв., 85 ст.) – възнаградителна лихва за
периода 21.12.2018 – 21.12.2018 г., 97,94 лв. (деветдесет и седем лв., 94 ст.) –
мораторна лихва за периода 21.12.2018 – 26.02.2020 г., 11,00 лв. (единадесет
лв., 00 ст.) - такси за периода 27.12.2018 – 26.02.2020 г.
Безспорно е между страните, че ответникът-кредитополучател не е
извършвал плащания за погасяване на сумите по кредита, които се
претендират.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото
производство, е предявен на 06.03.2020 г.
По ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на Районен съд - Лом е издадена, на
осн. чл. 417 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 206 от 09.03.2020 г. и Изпълнителен лист, в полза на
заявителя - настоящ ищец, против настоящия ответник Г. Н. Г. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, който да заплати сумата от 563,98 лв.
/петстотин шестдесет и три лв., 98 ст./, от която: 433,19 лв. /четиристотин
тридесет и три лв., 19 ст./ - главница; 21,85 лв. /двадесет и един лв., 85 ст./ –
възнаградителна лихва за периода 21.12.2018 – 21.12.2018 г.; 97,94 лв.
/деветдесет и седем лв., 94 ст./ – мораторна лихва за периода 21.12.2018 –
26.02.2020 г.; 11,00 лв. /единадесет лв., 00 ст./ - такси за периода 27.12.2018 –
26.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението, 06.03.2020 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лв., 00 ст.) разноски по делото,
представляващи държавна такса - 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение -
3
360,00 лв.
Заповедта е била връчена на длъжника - ответник в настоящото
производство, ведно с Покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
830/2020 г. на ЧСИ М. И. с рег. №*** в КЧСИ, получена лично от длъжника
на 08.07.2022 г., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С разпореждане от 17.11.2022 г. по ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на
РС - гр. Лом, съдът в заповедното производство, на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК, е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск срещу
длъжника Г. Н. Г. относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за предявения
иск в указания му срок.
Съобщението е получено от заявителя - ищец в настоящото
производство на 28.11.2022 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, е
подаден в указания срок, на 13.12.2022 г., видно от входящия печат.
При така изложеното по-горе се налага и извод, че заявителят е спазил
преклузивния срок за предявяване на специалния положителен установителен
иск, поради което и производството по предявения специален положителен
установителен иск е допустимо.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: **** , по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно - на
задължението, посочено в Заповедта за изпълнение. Заявителят е спазил
преклузивния срок за предявяване на специалния положителен установителен
иск, поради което и производството по предявения специален положителен
установителен иск е допустимо.
По основателността на исковете:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между
страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в
качеството му на заемодател, на ответника, в качеството на заемател, и
поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума в
претедираните размери.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на
ответника е да докаже недължимост на претендираните суми, изцяло или
отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора или
докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
4
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение
№ 461/10.04.2023 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите, че между ответника и
ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение по силата
на процесния договор № OV63329 за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка. Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по
делото в проведеното открито съдебно заседание от 08.06.2023 г., като от
страните не са направени възражения. Отделените като безспорни факти се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства, а именно:
Договор № OV63329/03.10.2017 г. за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, доказващ валидно възникнало облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, в рамките на което банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит- овърдрафт, и приложимата Тарифа
на банката за таксите и комисионните, които прилага към същия; Банково
бордеро № 1488997/03.10.2017 г. за усвояване на сума в размер на 574 лв. и
Искане за отпускане на кредит-овърдрафт, отправено от кредитополучателя
до банката и доказващо преддоговорните отношения, предхождащи
сключването на процесния договор за банков кредит. Видно е от чл. 1 и чл. 2
от процесния договор, че предоставеният размер на кредит-овърдрафт по
картовата разплащателна сметка на кредитополучателя е в размер на 574 лева,
като уговореният срок на ползване на овърдрафта е до 21.10.2018 г. С чл. 6 и
чл. 7 от договора са уговорени предпоставките, при които
кредитополучателят дължи договорна и наказателна лихва на кредитора,
както и техният размер.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението,
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
По делото е безспорно установено, че, на 21.12.2018 г., кредитополучателят е
усвоил сумата в размер на 574 лв., начислената договорна лихва към тази дата
е била в размер на 21,85 лв. Считано от 21.12.2018 г. до 26.02.2022 г., поради
непогасяване на главницата, банката е продължила да начислява договорна и
наказателна лихва, която е в размер на 97,94 лева, като за същия период е
начислена и такса в размер на 11 лева. С изтичане крайния срок на договора –
21.10.2018 г. - са станали изискуеми всички незаплатени суми по кредита, в
това число главница, договорна лихва и такси.
С оглед предходното, настоящият съд намира исковата претенция за
главница за основателна и доказана в пълния си предявен размер. Върху
главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.03.2020 г. - до окончателното изплащане.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. С
5
оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за
периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги), се налага изводът, че, макар да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на ищеца-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. Моментът, от който следва да тече общата
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, е от падежа по кредита, който е
настъпил на 21.10.2018 г., когато е изтекъл срокът на договора, защото това е
и датата, на която задължението е станало изискуемо. Заявлението по чл. 417
от ГПК за вземането по договора е депозирано в съда на дата 06.03.2020 г. -
момент, към който петгодишната погасителна давност не е изтекла.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателни
и претендираните от ищеца вземания за сумата в размер на 21,85 лева,
представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за времето
от 21.12.2018 г. до 21.12.2018 г., и за сумата в размер на 97,94 лева,
представляваща мораторна лихва за просрочена главница за периода от
21.12.2018 г. до 26.02.2020 г. Основателен е и искът за сумата в размер на
11,00 лева, представляваща такса за обслужване на овърдрафт и
разплащателна сметка за периода 27.12.2018 г. - 26.02.2020 г.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като, съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за разноските, сторени в заповедното производство. Своевременно е
представен и списък с разноски. В заповедното производство са направени
разноски общо 385 лева, от тях 25 лева държавна такса и 360,00 лева
адвокатско възнаграждение. Ищецът претендира разноски по исковото
производство в общ размер на 935 лева, от която сума, 175 лева - държавна
6
такса, 360 лева - адвокатско възнаграждение и 400 лева за особен
представител.
При този изход на делото, и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното и
исковото производство разноски в размер на общо 1320 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Г. Н. Г. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. ****, ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: **** , седалище/адрес на управление: гр. ****, със
законни представители, Д. Б. Ш. и П. Д. - изп. директори, СУМАТА от 563,98
лв. /петстотин шестдесет и три лв., 98 ст./, от която: сумата в размер на
433,19 лв. /четиристотин тридесет и три лв., 19 ст./ - главница; сумата в
размер на 21,85 лв. /двадесет и един лв., 85 ст./ – възнаградителна лихва за
периода 21.12.2018 – 21.12.2018 г.; сумата в размер на 97,94 лв. /деветдесет и
седем лв., 94 ст./ – мораторна лихва за периода 21.12.2018 – 26.02.2020 г.;
сумата в размер на 11,00 лв. /единадесет лв., 00 ст./ - такси за периода
27.12.2018 – 26.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК - 06.03.2020 г. – до
окончателното изплащане на вземането по Заповед № 206 от 09.03.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. № 456/2020
г. по описа на Районен съд - гр. Лом.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: ****, седалище/адрес
на управление: гр. ****, със законни представители, Д. Б. Ш. и П. Д. - изп.
директори, СУМАТА в общ размер на 1320 лева (хиляда триста и двадесет
лева) - разноски направени в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизане в сила на Решението, да се отдели ч. гр. дело № 456/2020
г. по описа на PC - гр. Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7