МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление от 05.03.2019г. на РП Габрово с
което е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК на обвиняемата Г.Т.П.
***.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа предложението.
Разпитана в хода на досъдебното
производство, обвиняемата не взема
становище по вината, дава обяснения.
Разпитана в хода на съдебното
производство обвиняемата признава вината си, дава обяснения.
Деянието й се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства.
Въз основа обясненията дадени от обвиняемата Г.П., съпоставени
с показанията на свидетелите В.К.П., Г.И.И.,
Б.Т.И., И.Ц.Д., заключението на автотехническата експертиза и съдебно
медицинската експертиза, както и останалите писмени материали, съдържщи се в ДП
№ 756/2017г. по описа на РУ Габрово, всички приобщени по предвидения от НПК и
имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: Протокол
за ПТП и фотоалбум, справка за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка от
Началник РЦ 112- Русе, справка от
Началник сектор „Пътна полиция” Габрово,
справка картон на водача, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
доклад за установен факт и предприето
действие, съдът намери за установена
следната фактическа обстановка:
Обв. Г.П. ***
е правоспособен водач на МПС, категории „В” „АМ” от 25.10.1995г.
На 24.11.2017г. около 06,50 часа обвиняемата Г.П.
управлявала лек автомобил „Тойота” с рег. № ЕВ 0796 ВВ, по улица „Свищовска”,
пътувайки от кв. „Трендафила” в посока центъра на града. В участъка между
„Търговска база” и магазин „Лидл” в посока Автогара, скоростта на автомобила
била 75 км./ч., при максимално разрешена скорост 50 км./ч. за населено място.
По същото време свидетелката В.П. заедно със св. Г.И.,
се движела пеша в същото направление спрямо посоката на движение на МПС
управлявано от обвиняемата, в дясната част от пътното платно за движение в коридор от 0,5 до 1,3 метра. Автомобилът
управляван от обвиняемата я застигнал и настъпил удар между нея и неговата
предна дясна част. След удара тялото на пострадалата достигнало до горната част
на дясната колона на предното панорамно стъкло на автомобила, а впоследствие
било отхвърлено напред и вдясно, като паднало в крайпътна канавка. Автомобилът
продължил движението си още 44,4 метра след удара, след което спрял и
обвиняемата излязла от него. Тъй като
при св. П. настъпила временна загуба на съзнание, свидетелката И. казала на
обвиняемата да се обадила на телефон 112
за да съобщи за случилото се.
Свидетелката Г.И. застанала на пътя и започнала да маха с ръце, за да
спре някой от преминаващите автомобили. В този момент свидетелят Б.И. я
забелязъл, спрял и слязъл от автомобила
и като разбрал какво се е случило, се обадил на дежурния в полицията за да
изпрати на място линейка. След това
отишъл до пострадалата П., бутнал я по ръката, попитал я как е, но тя не му
дала отговор. След като повторно й задал
въпроса, тя го попитала, къде се намира,
Свидетелят й отговорил, че е била блъсната от автомобил и всеки момент
ще дойде линейка.
На място пристигнал медицински екип и откарали П. в
„Спешно отделение” на МБАЛ Габрово.
На място обвиняемата била тествана за употреба на
алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат. Местопроизшествието било запазено и
последствие бил извършен бил оглед на ПТП и
са изготвени протокол и фотолбум .
От заключението на съдебно-медицинската експретиза се
установява, че на 24.11.2017г. пострадалата В.П. е получила следните увреждания – мозъно
сътрсение с временна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. По механизъм
уврежданията отговарят да са причинени
пир възникналото ПТП пр иудар с предната дясна част на автомобила - броня, десен калник и дясна предна колона
по лявата страна на главата и лявата подбедрица външно-странично с последващо
падане на терена вдясно от пътя по посока на движението.
В заключението на автотехническата експертиза е
посочено, че мястото на удара е на 1-1,3м. вляво от дясната част на платното за
движение. Скоростта на движение на
автомобила преди ПТП е била каквато е към момента на удара 75 км./ч. Опасната
зона за спиране на лекия автомобил „Тойота” при конкретните пътни условия и
скоростта му на движение е 71 метра, зона за намаляване зад пешеходеца 62 м.,
видимост 70 м. Обвиняемата е имала
възможност да предотврати настъпването на удара, чрез намаляване на скоростта
преди застигане на пострадалата и/или чрез заобикаляне на пострадалата
отляво. Пострадалата също е имала
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движела срещу
движението на автомобилите и е имала възможност да наблюдава приближаващите се
и при опасност да реагира.
Така установената фактическа обстановка не е предмет
на оспорване от страна на обвиняемата. Същата дава обяснения, в които заявява,
че съжалява за стореното. На 24.11.2017г. тръгнала за работа от кв.
„Трендафила”. Управлявала автомобил „Тойота Ярис Версо”. Било тъмно, към 06,50 часа. Движела се по улица
„Свищовска”, нямало осветление. Чула
удар и спряла. Едното момиче викало. Преместила колата. Звъннала на телефон
112. Коли преминавали, не спирали. После разбрала, че момчето, което спряло е
полицай, пътувал за работа. Полицаят
отишъл при момичето. Тя била в
безсъзнание. Зарадвала се, като се
съвзело момичето. Ходила вечерта в
болницата. След това се интересувала от
състоянието на момичето. След като
излязла от автомобила, от шока не отишла при момичето, то било в канавката...
Била й извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което
отчело отрицателен резултат. В момента
на ПТП не обърнала внимание с каква скорост се е движела.
Всички събрани по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност са еднозначни и налагат категоричния извод за
виновното поведение на обвиняемата, като установяват по несъмнен начин механизма на извършване на престъплението.
Свидетелските показания по делото взаимно се допълват, като обстоятелствата,
които установяват, довели до настъпването на ПТП изцяло кореспондират с
изготвената автотехническа експертиза. Автотехническата експертиза е
компетентно изготвена, установяваща всички относими по делото факти и съдът
изцяло я кредитира.
По категоричен начин се установява, че при движението
си обвиняемата е управлявала моторното превозно средство със скорост над
разрешената в населено място – 50 км./ч.,
а именно със скорост 75 км./ч.
вследствие на което е реализирала ПТП.
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че обвиняемата е нарушила правилата за движение по пътищата,
и в частност разпоредбата на чл. 21 ал.1
от ЗДП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h - 50 в
населено място. В резултат
нарушаването на тази разпоредба и движение с автомобила в рамките на
установената от вещото лице скорост от 75 км./ч. е последвало ПТП.
Логическа последица от очертаните и доказателствено
обезпечени фактически положения сочи на
осъществено от обвиняемата деяние. Системата от всички доказателства – гласни и
писмени относими към престъплението, от които се черпи сведение за фактите,
установяващи чрез тях - авторството на
деянието, води до постигането на
единствения възможен извод, а именно, че обвиняевата виновно е нарушила правилата за движение при
управление на МПС и по непредпазливост е причинила на пострадалата П. средна телесна повреда.
Безспорно установено е, че причината за възникване на
ПТП се дължи на виновното поведение на обвиняемата, като е имала необходимата
видимост и е разполагала с възможност да предотврати удара.
При обективна възможност за своевременното
възприемане на пешеходката и непредприемане на нормативно предписаните мерки обвиняемата
носи отговорност за последвалите съставомерни последици независимо от приноса
на пострадалата.
На обвиняемата Г.П. е предявено обвинение и за
нарушаване правилата на чл. 20 ал. ал.2
от ЗДП.
Текстът на чл. 20, ал. 2 от ЗДП регламентира
поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е
в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните
за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Второто
изречение от нормата очертава задълженията на водача в случай на възникнала
опасност за движението. Съдебната практика е категорична, че едновременното
приложение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост по-висока от
разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се говори / ТР №
28/84 г. ОСНК/. И това е така, защото чл. 20, ал. 2 от ЗДП регламентира
поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта за движение, когато тя
е в рамките на максимално допустимата. Текстът изброява примерно и
неизчерпателно факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се
съобразява при избиране скоростта на движение, като колкото повече са
отрицателните фактори, толкова по-ниска скорост следва да се избере.
Следователно чл. 20, ал. 2 от ЗДП дава възможност да се преценява дали
автомобилът се движи със "съобразена скорост", а всяко движение със
скорост над определената по чл. 21,
ал. 1 от ЗДП е такова с "превишена" скорост, която винаги се явява
несъобразена. Когато настъпването на ПТП
е в резултат на неспазване правилата относно
скоростта, извършеното нарушение на правилата за движение е по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, поради което в тази
част от обвинението обвиняемата следва да бъде оправдана.
При така очертаната фактическа обстановка, настоящият
състав на районен съд намира, че обв. Г.Т.П. е осъществила, както от обективна
така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б. Б предл. 2-ро във вр. с чл. 342
ал.1 от НК, като на 24.11.2017г. около 06,50 часа в гр.
Габрово, на ул. „Свищовска”, в участък между „Търговска база” и магазин „Лидл”,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Тойота” модел „Ярис Версо” с рег. № ЕВ 0796 ВВ, нарушила правилата за
движение – чл. 21 ал.1 от ЗДП, движила се със скорост 75 км/ч. и по
непредпазливост причинила на В.К.П. ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със загуба на временна
загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
От обективна страна
деянието е осъществено, като обв. Г.П.
е управлявала МПС, нарушавайки
правилата за движение и по –специално
чл. 21 ал.1 от ЗДП.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината – небрежност, вид на непредпазливостта.
Обвиняемата не е предвиждала настъпването на тези последици, но е бил длъжна и
е могла да ги предвиди.
Съдът приема за установено също така, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата е нарушила правилата
за движение на пешеходците, като се е движила
в тъмната част на денонощието по пътното платно по посока на движение на
пътните превозни средства, а не
противоположно на посоката на
движението на ППС, в нарушение на
разпоредбата на чл. 108 ал.2 т.1 от ЗДП.
Съобразно изложеното относно съставомерността
и правната квалификация на деянието и като взе предвид мотивираното предложение
на РП- Габрово, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за
освобождаване на Г.Т.П. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
За извършеното от обв. П. непредпазливо деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или пробация.
Същата видно от справката за съдимост е
не осъждана, не е освобождавана от
наказателна отговорност, съставомерни имуществените щети не са причинени и
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез този вид наказание.
При определяне на размера на административното
наказание – глоба в размер от 1 000 лева, съдът
отчете, като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало,
оказанато съдействие за разкриване на обективната истина, изрядно процесуално
поведение, а отегчаващи вината обстоятелства -няма. Това дава основание да се
приеме, че наказание в минимален размер е съответен на извършеното, отговарящ
на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Така определеното по размер наказание, съдът счита за
съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и че с него ще се постигнат целите на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 а ал.6 от НК съдът може
да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова
право е предвидено за съответното престъпление.
Действително разпоредбата на чл. 78 а ал.4 от НК дава
възможност на съда да не наложи предвиденото по чл. 37 ал.1 т. 7 от НК
наказание, но настоящият съдебен състав
счита, че наред с наказанието глоба,
обвиняемата Г.П. следва да изтърпи и наказание лишаване от право да управлява
МПС.
При преценката дали да наложи
наказанието по чл. 37 ал.1 т.7 от НК съдът отчете факта на висока степен на
обществена опасност на деянието. Ежедневно се извършват престъпления от този
вид и се поставя в риск живота и здравето на участниците в движението. Имайки
се предвид причинения престъпен
резултат, както и причините довели до
настъпването на ПТП, като се отчита и факта на съпричиняването, съдът счита, че наказание лишаване от право
да управлява МПС следва да бъде определено
в по-малък размер, а именно ПЕТ
МЕСЕЦА.
По изложените съображения съдът на осн. чл. 343 Г във
вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК лишава обв. Г.П. от право да управлява МПС за срок от ПЕТ
МЕСЕЦА.
Съдът намира,
че наказание в този размер е справедливо
и съответно на извършеното.
Предвид изложените по-горе
съображения за това, че загубата на
контрол върху автомобила управляван от обвиняемата се дължи на превишена
скорост, то извършеното нарушение на
правилата за движение е по чл. 21, ал.
1 от ЗДП, а не по чл. 20, ал.2
от ЗДП, поради което съдът призна
обв. Г.Т.П., за НЕВИННА в това, при извършване на горното деяние да е нарушила
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДП, поради което я ОПРАВДАВА в тази част от
предявеното й обвинение.
ОСЪЖДА обв. Г.Т.П. да заплати направените по делото
разноски в размер на 557,86 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на осн. чл. 189
ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА обв. Г.Т.П. да заплати ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189
ал.3 от НПК.
Веществените доказателства – 1 брой
оптичен диск, след влизане в сила на решението да остане към делото.
В този смисъл съдът постанови
съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: