Р Е
Ш Е Н
И Е № 76
гр.
Пловдив, 15 май 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив Добринка
Калчева, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 144/2019 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 4549/11.02.2019 г. от Д.Г.А. против решение № 98
/23.01.2019 г..,постановено по гр.д.955/2017 г. по описа на ОС – Пловдив в
частта ,в която е отхвърлен предявения от него иск против П. на РБза заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на незаконно воденото против него наказателно производство ,прекратено
спрямо него на основание чл.369 ал.2 от НПК над размера от 40 000 лв.
до предявения размер на 250 000 лв.
По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба, заявява искане
решението в тази част да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен
в пълен размер като претендира
присъждане на разноски.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 4005 / 06.02.2019 г. от ОП П като представител на П. на
РБпротив решение № 98 /23.01.2019 г.,постановено по гр.д.955/2017 г. по описа
на ОС – Пловдив,с което П. на РБе
осъдена да заплати на Д.Г.А. сумата от 40 000 лв. ,представляваща
обезщетение на неимуществени вреди от
незаконно воденото срещу него наказателно производство,прекратено спрямо него
на основание чл.369 ал.2 от НПК .По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят моли решението в обжалваната
му част да бъде отменено и бъде постановено друго ,с което искът ,предявен от А.
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ бъде отхвърлен ,евентуално размерът
на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди да бъде намален.
От Д.Г.А. е постъпил отговор на
въззивната жалба ,депозирана от П. на РБ,с който счита същата за неоснователна
и заявява искане да бъде оставена без уважение.
От П. на РБне е постъпил отговор
на въззивната жалба на А. .
Контролираща страна АП Пвзема
становище присъденото обезщетение за неимуществени да бъде намалено .
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
С обжалваното
решение първоинстанционният окръжен съд е приел за безспорни между
страните следните факти :
На 27.04.2011 г., в РПУ гр. М., около 12:00
часа, ищецът е задържан. Около 14:00 часа е откаран в офиса му, намиращ се на
пл. „Ж.“ в гр. М., където е осъществено претърсване и изземване на служебните
помещения и на автомобила му. Няколко часа по – късно ищецът е откаран в РПУ
гр. Б..
На
28.04.2011 г му е повдигнато обвинение за това, че от началото на месец юли
2010 г. до 11.11.2010 г. в гр. Б. и в гр. М. е образувал и ръководил
организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши престъпления –
деяние по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 от НК. Предявени са
му обвинения в подбудителство за извършване на квалифицирана измама, принуда и
противозаконно лишаване от свобода.
На
01.05.2011 г. ищецът е върнат в ареста в гр. М., като същия ден ОС – М. му
определя мярка за неотклонение „домашен арест“, изпълнявана в продължение на 10
дни, изменена с определение на Софийски апелативен съд от 10.05.2011 г. в
„подписка“.
На
22.07.2011 г. ищецът е призован да се яви в ОД на МВР – Б. за извършване на
процесуално-следствени действия, където отново е задържан, като на същия ден ОС
– Б. постановява „задържане под стража“. Определението е потвърдено от
Апелативен съд – Б. на 29.07.2011 г.
В
следствения арест в гр. Б. ищецът пребивава до месец декември същата година,
когато е преместен в Затвора в гр. Б., откъдето е освободен на 06.03.2012 г.
С
постановление на ОП – Б. от 18.01.2012 г. наказателното производство е
разделено, като материалите по обвинението за ръководене на организирана
престъпна група са изпратени на Специализираната прокуратура, а по другите
обвинения е внесен обвинителен акт в РС – Б.. С разпореждане от 06.02.2012 г.
по НОХД № 437/2012 г. съдебното производство пред РС – Б. е прекратено, тъй като обвинителният акт е
неясен и с това се ограничава правото на защита на обвиняемите лица.
Специализираният наказателен съд също прекратява производството и го изпраща на
ОС – Б. по компетентност. С постановление от 01.03.2012 г. разделянето на
досъдебното производство е отменено.
На
17.04.2012 г. ОП – Б. прекратява частично наказателното производство за
обвиненията по чл. 321, ал. 3, т. 1, чл. 214, ал. 1, т. 2 и чл. 142а, ал. 2 от НК.
На
04.09.2012 г. по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за подбудителство към квалифицирана
измама – деяние по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; принуда – чл. 214, ал. 2, т. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НК; противозаконно лишаване от
свобода – престъпление по чл. 142а, ал. 4, предл. III от НК.
През
месец април 2013 г. в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт,
но производството по него е прекратено, тъй като е неясен.
С
постановление от 01.10.2013 г. взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„подписка“ е отменена поради изтичане на законоустановените срокове.
В края на
2013 г. отново е внесен обвинителен акт в съда, но производството по него е
прекратено поради допуснати отстраними процесуални нарушения в хода на
досъдебната фаза.
В средата
на 2014 г. обвинителен акт е внесен в Специализирания наказателен съд, но
производството по него е прекратено, тъй като не е формулирано пълно, точно и
ясно обвинение, срещу което привлеченото към наказателна отговорност лице да се
защитава.
С определение
от 06.06.2014г. СпНС предоставя на П. тримесечен срок, в който да внесе
обвинителен акт или да прекрати производството.
С
постановление от 09.02.2015г. СП прекратява воденото срещу ищеца производство
по обвинението по чл. 214, ал.2, т.2 НК, а с определение от 09.02.2015г.,
постановено по НЧХД № 206/2015 г. по описа на СпНС, наказателното производство
против ищеца е прекратено на основание чл. 369, ал. 2 НПК, тъй като в
определения срок не е внесен обвинителен акт срещу него.
На база на
тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по делото доказателства
за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на гореизложеното съдът е
приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата за репариране на неимуществените
вреди ,претърпени от ищеца от незаконно воденото против него наказателно
производство и като е съобразил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение е в размер
на 40 000 лв. ,в който размер е уважил предявения иск ,а за разликата до пълния предявен такъв
същият е отхвърлен.
Описаната
по-горе фактология не е оспорена с
въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното решение в частта на
обезщетението за неимуществени вреди ,дължими от Държавата в хипотезата на чл. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят
П. на РБправи оплакване за недоказаност на тези вреди по размер и като пряка
последица от действията на органите на П. ,а жалбоподателят Д. Г.А. релевира оплаквания за неправилност
относно определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като
претендира такова в пълния му предявен размер.Следователно и на основание чл.269 от ГПК това са пределите
на въззивното обжалване.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на
незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство по делото
са събрани гласни доказателства ,както и
експертни заключения по съдебно
медицинска и съдебно психологическа експертизи.Така свидетелката Я. Д.,която
живее на съпружески начала с ищца
установява ,че на 27.04.2011 г. същият е бил задържан в полицията в гр.М. като
в същия ден полицаи са дошли в дома им
за обиск. Установява ,че ищецът е известен човек в гр.М. ,занимавал се с бизнес
от доста години ,имали заведение в центъра на града ,а градът е малък и всички се познават.Заявява
,че ищецът имал фирма ,чиито офис също е
в центъра на града като по обяд на същия
ден бил отведен с белезници в офиса също за обиск като през цялото време останал с белезници пред
погледа на много хора ,включително и в присъствието на журналисти ,след което бил откаран в гр.Б..Установява
,че след ареста всички техни приятели от М. се отдръпнали ,тъй като се страхували да не се
злепоставят,както и че в резултат на
задържането под стража ,което продължило 8 месеца ,бизнесът на ищеца не
просъществувал .Установява ,че ищецът е изпитвал силни притеснения ,не е бил
добре и физически ,както и че в рамките на една седмица цялата коса му е
побеляла , а така също че е бил силно притеснен за семейството си и за това ,което причинява
на свидетелката и трите им деца.Заявява ,че по време на задържането е имал
възможност да общува с децата си веднъж седмично за 5 минути по телефона ,както и че се чувствал много зле ,че не може
да бъде със семейство си по време на значими празници- рожден ден на едното от
децата ,Нова година ,Коледа.Свидетелката установява ,че след освобождаването му
от ареста ищецът станал друг човек ,затворил се ,не искал да излиза ,защото
хората се обръщали и го гледали и коментирали ,което наложило да напуснат М. и
да се установят в гр.С. ,което било много трудно за цялото семейство .
От показанията на св. А. П., който се познава с ищеца
от ареста , се установява ,че по време на престоя си там ищецът е
страдал от силно главоболие и притеснения за семейството ,децата и бизнеса,че
не можел спи и приемал лекарства за сън ,че побелял за един ден,както и че
бил предупреждаван да не яде от храната
от затвора ,защото може да бъде отровен .Този свидетел установява също така ,че
условията в Б.кия затвор са изключително нечовешки.
По делото е разпитан и свидетеля И. С.,който заявява ,че познава ищеца по
повод на работата си като адвокат като
впоследствие двамата са се сприятелили. Същият установява ,че е присъствал по време на обиска в офиса на
фирмата на ищеца ,където последният бил с белезници на ръцете и пред погледа на
много хора ,същият бил притеснен ,изненадан и
стресиран от случващото се .Установява ,че по време на задържането си
под стража ищецът е бил силно притеснен ,стресиран и изнервен ,страдал от
безсъние и от притеснения за семейството си и за бизнеса си
,който пострадал в резултат на неговото
задържане ,както и че след освобождаването му се наложило семейството да се
напусне гр.М. и да се премести в гр.С..
Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото
са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които
установяват и кореспондират с останалите събрани доказателства.
По делото е изслушано заключение на съдебно психиатрична експертиза,прието
без възражение от страните ,от което се установява ,че воденото срещу ищеца
наказателно производство има негативни за него последствия – оронен е неговия
авторитет ,нарушени са социалните му контакти ,понижена е неговата
себеоценка и респект от околните ,както
и изпитва усещане за повишена тревожност ,засилено безпокойство ,опасения
,неудовлетворени преживявания и очаквания,както и чувство на виновност спрямо
значимите за него близки и роднини.
Изслушано е и прието без възражения от страните заключение по съдебно медицинска
експертиза ,видно от която ищецът страда от хронично заболяване „клъстърно
главоболие“ като основна причина за това
рядко неврологично заболяване е силно
изразен невропсихологичен стрес.За ищеца първите пристъпи започват през 2012 г.
, а заболяването е хронично ,нелечимо ,тежко и се характеризира с пристъпи на
силно суицидно главоболие ,които
пристъпи са непредвидими , а силните
болки могат да бъдат единствено облекчени с кислородотерапия ,което налага
непрекъснато носене на кислородна бутилка с маска ,тъй като ,както се каза,пристъпите
са непредвидими , което от своя страна
нарушава качеството на живот на лицето като ограничава и ежедневни дейности
като шофиране например .
Безспорно е по делото ,а и се установява от представените писмени доказателства
,че арестът на ищеца ,както и цялото водено срещу него наказателно производство
са намерили гръмка медийна изява ,както и че в хода на това досъдебното
производство са използване СРС като е
безспорно също така и обстоятелството ,че ищецът има две предишни осъждания,по
едно от които е реабилитиран.
Обезщетението за неимуществени
вреди ,претърпени в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с прекратяване на
наказателното производство се определя от съда ,съблюдавайки принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както се приема в категорично наложилата се
касационна практика понятието
"справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Такива правно релевантни
обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
По делото безспорно се установи на първо място ,че ищецът е претърпял
обичайните вреди за лице ,обвинено в
извършване на престъпление,наказателното производство по отношение на което
впоследствие е прекратено, като
притеснение ,страх ,стрес ,несигурност
,накърнено достойнство,оронен авторитет,чувство за онеправданост
,негативни изживявания ,особено такива
свързани с наложената най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“.Към
тези обичайни вреди следва да бъде причислено и установеното притеснение
,причинено от невъзможността ищецът да се грижи за семейството си по време на
задържането под стража .Тези
неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки
едни случай на незаконно водено
наказателно производство ,впоследствие прекратено и в безспорна причинна
връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния
случай обаче следва да бъдат взети предвид и други правно релевантни
обстоятелства като на първо място това е увреденото здравословно състояние на
ищеца .Установи се ,че същият е развил тежко, хронично и нелечимо заболяване
„клъстърно главоболие“ ,характеризиращо се със силно главоболие и непредвидими
пристъпи,причина за което съдът приема да е силният невропсихологичен стрес ,който той е изживял във връзка с
повдигнатите му обвинения в тежки
умишлени престъпления и задържането му под стража за немалък период от време.На
следващо място следва да бъде съобразено и цялостното отражение на воденото наказателно
производство срещу ищеца в житейски план
- срив в професионален и социален план ,гръмка медийна изява ,промяна
на местоживеенето на цялото семейство и установяване в резултат на това
на нови житейски и битови навици в непозната за тях и за трите
им деца среда.От значение за определяне размера на дължимото обезщетение са и тежестта
на повдигнатите обвинения ,които са за
тежки умишлени престъпления ,наложените мерки за неотклонение „домашен арест „
,а впоследствие и най-тежката такава „задържане под стража „ за немалък период
от време ,продължителността на наказателното производство- около 4 години ,и то
само в досъдебна фаза ,което е извън всякакви разумни срокове ,както и
използването на СРС.Следва ,от друга
страна, да бъде съобразено и това ,че
наказателното производство не е преминало в съдебна фаза ,предполагаща
реална угроза от осъдителна присъда ,а от там и по-голям интензитет на
негативните преживявания ,както и
обстоятелството ,че ищецът е криминално проявено лице.Тук не може да бъде
споделено виждането на ищеца ,че това последно обстоятелство е ирелевантно доколкото негативните преживявания от едно
водено наказателно производство срещу лице ,което никога не е било обект на
наказателно преследване биха били по-високи като интензитет в сравнение с
лице с обременено съдебно минало.Не може
да бъде споделено и застъпеното в
жалбата на ищеца становище ,че при определяне
размера на обезщетение следва да бъдат взети предвид и негативните
преживяване на ищеца ,резултат от условията на живот в ареста доколкото П. на РБне е легитимирана да отговаря за репариране на
тези вреди / в тази връзка - Тълкувателно постановление № 2 / 2014 г. от
19.05.2015 г. на ВКС и ВАС/.
Гореизложеното
налага извода ,че предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от ищеца от незаконно воденото
срещу него наказателно производство се явява основателен като съобразявайки
всичко казано по-горе настоящата инстанция намира обезщетение в размер на
40 000 лв. за адекватна компенсация за последните.
Пловдивски окръжен съд е стигнал до същите изводи и като е
постановил решение ,с което е присъдил на Д.А. обезщетение в горепосочения
размер,а в останалата предявена част е отхвърлил предявения иск, е постановил
правилно и обосновано съдебно решение ,което следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед
на този краен резултат на жалбоподателя ищеца не следва да се присъждат
разноски.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 / 23.01.2019 г. ,постановено по гр.д.
955 / 2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.