МОТИВИ по НОХД №234/’18г.:
Обвинението против подсъдимия Б.В.К., ЕГН********** *** е за това, че на
неустановена дата през месец февруари 2016 година в ***, като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си се съвкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст – Е.Р.Б., ЕГН********** ***,
родена на ***г., като извършеното не представлява престъпление по член 152 от
Наказателния кодекс на Република България – престъпление по чл.151, ал.1 във връзка
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на чл.370 и
сл. НПК.
В хода на съдебното производство няма конституирани
граждански ищци или частни обвинители. По делото не са предявявани граждански
искове.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт. Твърди, че в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие безспорно е доказана описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и деянието извършено от подсъдимия. Прокуратурата
е взела подробно становище по вида и размера на наказанието, които следва да се
наложат на подсъдимия и в тази връзка сочи, че в настоящия случай е налице
хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, когато едновременно са налице условията по
ал.1 до ал.3 на чл.58а и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца. Прокуратурата счита, че са налице
условията на чл.55 от НК, при които и най-лекото наказание се оказва
несъразмерно тежко. Допълва се, че към момента на извършване на деянието подсъдимия
е бил непълнолетен, а деянието е извършено със съгласието на пострадалото лице.
Допълва се, че след извършване на това деяние двамата живеят заедно със
знанието на родителите на двете страни, които не са се противопоставили на
тяхното съвместно съжителство. Сочи се още, че в резултат на съвместното
съжителство между подсъдимия и пострадалата са родени две деца, за които се
грижат с помощта на родителите им. От страна на прокуратурата се изтъква, че от
социалния доклад по делото става ясно, че в домът на подсъдимия пострадалото
лице живее при добри условия и се полагат всички необходими грижи за нея. Излагат
се доводи, че самата пострадала е заявила, че двамата с подсъдимия се обичат и
ще продължат да живеят заедно и да отглеждат децата си заедно. Представителят
на прокуратурата смята, че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 от НК и че
следва да бъде приложен за подсъдимия именно тази разпоредба, защото се явява
по-благоприятна за него, предвид наказанието, което би му било наложено при
условията на чл.58а от НК. Сочи, че в НК се предвижда наказание от две до шест
години за извършеното деяние, но акцентира, че деянието подсъдимия е извършил
като непълнолетен и след редукцията по чл.63 от НК за него се предвижда
наказание до три години. Предвид разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК и предвид
наказанието, което законодателя е предвидил, предлага на съда, на подсъдимия да
се наложи на основание чл.151, ал.1, вр.чл.63, ал1, т.3 от НК, вр.чл.58а, ал.4,
вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК наказание „Обществено порицание“, като по този
начин според прокуратурата ще се изпълнят целите на наказанието и това би довело
до превъзпитанието на дееца. От представителя на НРП е взето становище по МН, а
по отношение на разноските по делото прокурора предлага да се възложат в тежест
на подсъдимия да ги заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен, тъй като към момента
той е пълнолетен.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения сочи,
че подсъдимия се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, както
на ДП така и в съдебно заседание, поради което моли да му се наложи наказание
към минимума предвиден за съответното деяние. Относно МН моли да се отмени, а
по отношение на разноските е посочил, че следва да се възложат на подсъдимия да
ги заплати.
В съдебно заседание подсъдимия е заявил, че прави пълни
самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по обвинителния акт,
поради което дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли
съда да му се наложи минимално наказание и се отмени МН.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Б.В.К. е роден на ***г***, ***, български
гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН**********.
Установи се следаната фактическа
обстановка:
През лятото на 2015г. посредством
социалните мрежи свидетелката Е. Б. *** се запознала с подс.К.. Известно време
двамата контактували само посредством социалните мрежи, но се харесали и решили
да се срещнат и да се опознаят.
Първата им среща се състояла през есента на
2015г. в заведение в с. Ясен, обл.Плевен. След това двамата продължили да
контактуват, влюбили се един в друг и решили да заживеят заедно на семейни
начала. Подсъдимият знаел, че към онзи момент свидетелката Бориаславова нямала
навършени 13г., както и тя знаела неговата възраст, но въпреки това взели
такова решение. Това свое желание всеки от тях споделил с родителите си.
Родителите на подсъдимият нямали нищо против, а родителите на свид. Б.
първоначално не били съгласни, но в последствие се съобразили с желанието на
дъщеря си.
На 20.12.2015г. подс.К. и
родителите му - свидетелите Д.В.А. и Б.В.К. посетили дома на свидетелката Е.Б. ***, за да я искат за своя снаха. До
този момент Б. живеела с родителите си – свидетелите Р.Й.Б. и К.В.Н. в село ***.
Родителите на свид. Б. вече познавали и харесвали подс. К., като се съгласили
дъщеря им, която тогава не била навършила 13г. да заживее с него на семейни
начала в дома на родителите на подсъдимия в ***. Още преди съвместното им
заживяване подс. K. и малолетната Е.Б. имали
сексуален контакт и поддържали интимни отношения, като преди това свидетелката Е.Б.
била девствена. Половият акт бил извършен доброволно. В последствие в резултаат
от съвместното им съжителство през 2016г., свидетелката Б. забременяла, а на
25.11.2016г. се родил синът им В.Е.Р.. За случавя бил подаден сигнал в НРП от
представител на ДСП Никопол, като в последствие по случая било образувано и
проведено ДП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направените самопризнания от подсъдимия, писмените и гласни
доказателства събрани на досъдебното производство №198/’17г., които го
подкрепят, а именно: справка за родствени връзки, удостоверение
изх.№**********/10.10.2018г. за декларирани данни от подсъдимия пред
МДТ-Гулянци, справка от КАТ-Плевен за притежавани МПС от подсъдимия, копие на
досие на непълнолетната Е.Р.Б., ЕГН********** от ДСП-НИКОПОЛ, характеристична
справка за подсъдимия, протокол за разпит на Е.Р.Б. в качеството на свидетел по
реда на чл.223, ал.1 от НПК, копие на история на бременност и раждане №41193 на
Е.Р.Б., ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕ №41244 НА С.Е.Б., копие на рапорт от доц. д-р Й.П.-началник
на клиника по АГ-Плевен към УМБАЛ „Д-р Г.С.“ЕАД-Плевен, удостоверение за
раждане на В.Е.Р., ЕГН**********.
Показанията на свидетелите Д.А., Е.Б., Р. Б. и В.Т. са
събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са помежду си.
С тях се установява кой е извършител на деянието, кога, в кой период от време е
било извършено престъпното деяние, както и налице ли е било съгласие от страна
на пострадалата, поради което следва да се кредитират.
Изготвената по делото психолого-психиатрична
експертиза не е била оспорена от страните. От нея се установява, че подсъдимия
не страда от психично разстройство, както в минало време, така и понастоящем.
Установява се също, че към момента на извършване на деянието, подсъдимия е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, но с присъщата на възрастта му неуравновесеност на възбудните и
задръжни процеси, прибързаното вземане на решения и лесното им превключване в
действия. ВЛ-ца са посочили, че не е налице медицинска предпоставка да се
приеме хипотезата за извършване на деянието в резултат на лекомислие или
увлечение.
Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимия Б.В.К., ЕГН********** следва да носи наказателна отговорност по чл.151, ал.1, вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
От обективна страна с
действията си подсъдимия е осъществил състава на чл.151, ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през месец февруари 2016г. в гр.Гулянци,
обл.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си се съвкупил с лице ненавършило 14 годишна
възраст – Е.Р.Б., ЕГН********** ***, родена на ***г., като извършеното не
представлява престъпление по член 152 от Наказателния кодекс на Република
България.
От субективна страна деянието
е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е
искал настъпването им. Подсъдимият е знаел, че пострадалата е малолетна и че
извършвайки деянието уврежда обществените отношения, гарантиращи правилното
физическо, нравствено и полово развитие на подрастващите, като въпреки това е
целял настъпването на съставомерния резултат – осъществяване на съвкупление с
малолетната пострадала.
За смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия съда прие направените от
него самопризнания, младата му възраст и чистото съдебно минало.
Отегчаващи обстоятелства по
отношение на подсъдимия не са налице.
Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на
чл.370 и сл. от НПК и във връзка с разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК съдът прие,
че по благоприятна за подсъдимия е разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК
във връзка с факта, че той към момента на извършване на деянието е бил
непълнолетен.
С оглед изложеното, настоящият състав
намира, че на подс.К. следва да се определи наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“,
което след влизане на присъдата в сила да се изпълни чрез прочитане по кабелна
телевизия гр.Гулянци.
На основание чл.189, ал.1 от НПК следва подсъдимия Б.В.К. да бъде осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 164,22
лева.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: