№ 8008
гр. С., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110166128 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от А. И. К. срещу М. М. Ц., осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания вследствие на публикуван пост в социална мрежа (фейсбук), съдържащ
клеветнически твърдения, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на
исковата молба – 02.12.2022 г. до окончателно изплащане; и сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ –
оставане без работа за месеците април и май 2022 г., вследствие поведението на
ответницата, изразяващо се в публикуване на пост в социална мрежа (фейсбук), съдържащ
клеветнически твърдения, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на
исковата молба – 02.12.2022 г. до окончателно изплащане.
Ищцата навежда твърдения, че от дълги години работи като детегледачка и подробно
излага, че има богат опит в областта. Сочи, че на 04.10.2021 г. е започнала работа при
ответницата като детегледачка при уговорено възнаграждение 2 000 лв., но била назначена
като „офис мениджър“ във фирма на съпруга на ответницата – „(ФИРМА)“ ЕООД на
половин работен ден. През месец януари 2022 г. се разболяла, което наложило вземането на
болничен, но т.к. била назначена на половин работен ден, през същия месец останала почти
без доходи. Междувременно ответницата променила отношението си към ищцата, правила й
забележки. Отношенията между страните били обтегнати и ищцата си подала
предизвестието, като постигнали съгласие, че същото няма да се отработва. Непосредствено
след това, на 10.03.2022 г. в група във фейсбук supersitter.bg / в превод супер детегледачки/,
ответницата публикувала пост срещу ищцата с прикачени две снимки на ищцата, със
следното съдържание: „Скъпи майки, да ви предупредя. Аз изпатих доста, тази жена беше
детегледачка при нас. ИЗМАМНИЦА! С малко повече детайли. Тази жена дойде при нас на
добра заплата, покривахме гориво, но почна да ни лъже. Караше на газ – даваше бележки
за бензин. Когато оставях децата сами с нея беше НОН СТОП на телефона. Имаше 10
допълнителни квалификации, но не знаеше и една песен. Почна да лъже за местата където
води сина ми кога са отворени и кога не, като аз после проверявах. Излъга, че е болна,
според мен да си намери друга работа през това време. Един ден просто заяви, че няма да
1
идва. От днес за днес. Според мен, защото отложихме една планувана екскурзия до Б. с
нея. Излъга за предишни работни места, проверихме впоследствие. Не пожела да се видим
да си оправим документите, а всичко праща по (ФИРМА). Като 3 пъти излъга, че ще дойде.
Направо изтръпвам, че съм й оставяла децата... и искаше още пари“, за което аргументира,
че свидетелства Констативен протокол акт № 147, том III, рег. № 7494/06.10.2022 г. на
помощник нотариус по заместване Т. Г., при Нотариус В. В., рег. № 268, с район на
действие РС С.. Сочи, че ответницата в коментари под публикацията е дала и допълнителни
разяснения, които също не отговаряли на истината и били клеветнически. В един от
коментарите ответницата нарекла ищцата „патологичен лъжец“, а в друг коментар написала,
че ищцата лъже за името си, за постоянния адрес. Твърди, че описаното се е отразило на
психиката й, че подобни твърдения подритват нейния авторитет и водят до негативни
последици. Вследствие поведението на ответницата, ищцата вдигнала високо кръвно, не
можела да спи, притеснила се, че вследствие на оклеветяването, може да остане без работа.
Твърди, че ответницата е отправяла и заплахи по телефона. На 11.03.2022 г. ищцата
получила съобщение от съпруга на ответницата, в който се съдържали обиди „ти си
патологичен лъжец“, както и заплахи „ако не дадеш знак до понеделник, ще пусна жалба в
полицията за измама и кражба“, за което излага, че е в стила на писане на М.. Ищцата сочи,
че имала опасения, че е следена от ответницата, т.к. в едно от съобщенията М. написала
„преки пътища много, но само един е номер **“, а адресът по местоживеене на ищцата бил
именно на ул. „П.“ № ** В резултат на описаното ищцата посетила личния си лекар, както и
психиатър и й били изписани медикаменти. Твърди, че за описаната по-горе публикация във
фейбсук е подала жалба срещу ответницата, била образувана пр. преписка 8940/2022 г. по
описа на РП С., в хода на която ответницата признала, че е автор на описаната по-горе
публикация, като ответницата била предупредена да не отправя закани и заплахи към
ищцата. Подробно аргументира, че ответницата е целяла да накърни честта, достойнството и
доброто име на ищцата чрез публикацията, описана по-горе. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски. Ищцата е уточнила, че е била наета на работа от
ответницата и съпруга й, но била назначена във фирма „(ФИРМА)“ ЕООД. Трудовото
правоотношение било прекратено по искане на ищцата вследствие на негативно отношение
на ответницата. След като ищцата пожелала да й бъде прекратен трудовият договор,
ответницата публикувала клеветнически пост във фейбсук, което довело до влошаване на
здравословното състояние на ищцата. Специалистите /лекари/, които посетила, я
посъветвали да не работи няколко месеца, поради което и ищцата не упражнявала трудова
дейност в рамките на два месеца. С оглед описаното счита, че ответницата е засегнала
имуществената й сфера, като в рамките на тези два месеца оставане без работа, е
пропуснала да реализира доход.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата
излага, че исковата молба е нередовна. Твърди, че със СС. Н., са родители на СС. С. Н. и С.
С. Н., като поради необходимост от помощ в домакинството и за отглеждането на децата,
решили да потърсят „гувернантка" чрез юридическо лице, което предоставяло услуга по
намирането на подходящи кандидати. Била им представена кандидатурата на ищцата, която
първоначално им се сторила много подходяща. Подробно аргументира, че ищцата няма
необходимата професионална квалификация за да упражнява професията „детегледачка“.
Излага, че в хода на изпълнение на възложените й задължения, проявила недобросъвестност
и липса на професионализъм, споделяла на ответницата личните си проблеми, с което я
натоварвала. Подробно описва, че ищцата не се е грижела за децата, че била често в
болничен. След изявено желание от страна на ищцата, договорът й бил прекратен.
Аргументира, че публикацията във фейбсук представлява споделяне на мнение. Оспорва
ищцата да е претърпяла твърдените вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
2
намира следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: че на 10.03.2022 г. в група във фейсбук
supersitter.bg /в превод супер детегледачки/, ответницата е публикувала пост срещу ищцата с
прикачени две снимки на ищцата, със следното съдържание: „Скъпи майки, да ви
предупредя. Аз изпатих доста, тази жена беше детегледачка при нас. ИЗМАМНИЦА! С
малко повече детайли. Тази жена дойде при нас на добра заплата, покривахме гориво, но
почна да ни лъже. Караше на газ - даваше бележки за бензин. Когато оставях децата сами
с нея беше НОН СТОП на телефона. Имаше 10 допълнителни квалификации, но не знаеше и
една песен. Почна да лъже за местата където води сина ми кога са отворени и кога не,
като аз после проверявах. Излъга, че е болна, според мен да си намери друга работа през
това време. Един ден просто заяви, че няма да идва. От днес за днес. Според мен, защото
отложихме една планувана екскурзия до Б. с нея. Излъга за предишни работни места,
проверихме впоследствие. Не пожела да се видим да си оправим документите, а всичко
праща по (ФИРМА). Като 3 пъти излъга, че ще дойде. Направо изтръпвам, че съм й
оставяла децата... и искаше още пари“
По делото е представен констативен протокол № 147, том III, рег. № 7494/06.10.2022
г. по описа на нотариус Т. Г. – нотариус по заместване при В. В. – нотариус, вписана под №
268 с РД СРС, относно публикуван пост от ответницата в група в социалната мрежа
„фейсбук“ със съдържанието, посочено по-горе. Към констативния протокол са приложени
и заверените от нотариуса „публикация“, както и коментарите под нея.
Представено е постановление за отказ за образуване на наказателно производство от
12.05.2022 г., в което е описано, че преписката е образувана по сигнал на гражданин,
описана е фактическата обстановка /в това число и процесната публикация/ и е отказано
образуване на наказателно производство, поради липса на достатъчно данни. Представени
са и документи от полицейска преписка № 230000-4897/22 г. по описа на 08 РУ СДВР -
сведение от 13.04.2022 г. от М. М. Ц., в което е изложено също, че е публикувала процесния
пост във „фейсбук“ заради това, че не е доволна от работата, както и че не е отправяла
закани и заплахи към ищцата; протокол за предупреждение по реда на чл. 65 ЗМВР на М. Ц.
да не отправя закани и заплахи към лицето, да не се саморазправя, да не публикува в
социалните мрежи твърдения които представляват клевета и злепоставяне на А. К., всички
спорни въпроси да се решават по законоустановения ред.
Представена е разпечатка от кореспонденция, водена по мобилното приложение
„Вайбър“.
Представена е разпечатка от обява за детегледачка от „Т.“ ЕООД – трето за делото
лице.
Видно от амбулаторен лист № 001461 от 15.03.2022 г., ищцата е с диагноза умерено
тежък депресивен епизод. Представени са амбулаторен лист № 030806 от 23.03.2022 г.,
амбулаторен лист № 030985 от 06.04.2022 г., амбулаторен лист № 32834 от 12.10.2022 г., от
които се установява, че ищцата е с основна диагноза смесено тревожно-депресивно
разстройство. Представена е и рецептурна бланка за лекарствени продукти съдържащи
наркотични вещества.
Ищцата е представила „препоръка на А. К.“, от Е. К. от 07.10.2021 г., от която се
установява, че ищцата е работила при лицето като детегледачка. Описани са положителни
качества на ищцата.
Ответницата в отговора на исковата молба оспорва приемането на вайбър
кореспонденция, водена между двете, като излага, че не са видни телефонните номера,
поради което счита, че не може да се установи автентичност. От друга страна самата
ответница също представя кореспонденция, от която също не биха могли да се установят
3
телефонните номера. Видно от представената кореспонденция и от двете, същата в голяма
част съвпада /като явно всяка от двете е представила част от водената между двете
кореспонденция/. Поради изложеното съдът счита, че следва да приеме като доказателства
по делото вайбър кореспонденцията между старните.
Представени са: „препоръка за А. К.“ от Ф. П., без дата; „препоръка за А. К.“, от К.
Ш., без дата; „Писмо препоръка“ от П. Л. от 27.03.2015 г.; „ Препоръка за А. К.“ от Л. У. от
24.11.2013 г.; „ Препоръка“ от К. С.; „Препоръка“ от К. К. от 02.05.2012 г. От всичките
представени препоръки /заверени преводи от адвоката на ищцата/, може да се направи
обобщението, че ищцата е работила при лицата от които изхождат препоръките като
детегледачка. Всичките лица са изложили твърдения за положителни качества на ищцата.
Представен е и сертификат за регистрация по ОФСТЕД /държавна организация за
стандартите в образованието за Англия и Уелс/; документ, удостоверяващ курс за първа
помощ.
Видно от писмо от НОИ /л.211/, ищцата е била в болничен както следва: от
10.01.2022 г. до 14.01.2022 г.; от 15.01.2022 г. до 21.01.2022 г.; от 07.02.2022 г. до 16.02.2022
г.
От писмо от МВР, Главна дирекция, „Гранична полиция“ се установява, че за
периода 04.10.2021 г. – 31.03.2022 г. няма данни за преминавания през ГКПП на Република
България относно ищцата.
Представено е Експертно решение № 91166 от 29.03.2023 г., издадено на А. Т. К., с
оценка на работоспособността 54 % и определен срок трайно намалена работоспособност за
3 години, като е посочено, че лицето е с общо заболяване увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, хипертонично
сърце без сърдечна недостатъчност.
Трето неучастващо по делото лице „Т.“ ЕООД, е представило автобиография и
препоръки на А. К..
По делото са изслушани показанията на В. И. К. – дъщеря на ищцата. Разказва, че е
запозната с историята. В началото всичко започнало добре, дори впоследствие се запознала
с М.. След това се стигнало до конфликт в семейството на М. и това се отразило и в
отношенията с ищцата. Разказва, че знае за поста във „фейсбук“, същият се отразил много
зле на майка й, приела го дълбоко и лично, разтреперила се, защото преди поста имало и
отправени заплахи от типа на „те преки пътища много, обаче само един е номер 94“, а
майка й живеела на номер ** Когато майка й прочела поста, била много разстроена,
вдигнала кръвно, заболяло я глава. Била ходила на лекар за това. Майка й по принцип била
много емоционален човек. След поста й се чувствала зле като цяло, плачела много и се
чувствала застрашена заради постоянно звънене и отправени заплахи по телефона. Отишла
на преглед при психиатър, изписали й зелена рецепта. Лечението продължило два месеца.
Негативните емоции продължили доста дълго. Останала травма. До сега майка й не била
имала конфликти. През този период майка й имала отношения с някой, но това според
свидетелката не било фактор за състоянието й. Отношенията с този човек не били сериозни
и майка й не била страдала заради него. Разказва, че майка й след поста не е работила,
защото не се чувствала добре. Жената, която изписала зелената рецепта и й следяла
състоянието и казала че не трябва да работи два месеца след това. Споделя, че М. й е писала
/на свидетелката/ за подарък и тогава й било ясно, че майка й е под атака.
По делото са изслушани показанията на П. М. М. – свидетел на ищеца, който
разказва, че познава ищцата, както и че е бил личен приятел на М. и С. преди да се разделят.
Споделя, че А. гледала децата и работела там. Сочи, че не е бил постоянно там, но когато е
бил, А. постоянно била с децата и те били доволни от нея. Знаел, че мнението на М. е било
добро за А.. Разказва, че семейството е имало и чистачка П., майката на М. също помагала в
4
отглеждането на децата. От С. знаел, че М. е изгонила А.. От С. знаел също, че А. имала
болки. Сочи, че познава прекалено добре М. и С., тъй като работел там. Ходил бил често в
къщата в периода, в който А. била там.
По делото са изслушани показанията на С. Г. К..-Ц. – майка на ответницата.
Разказва, че познава А. от октомври 2021 г. Била наета за детегледачка от семейството на
дъщеря й. Разказва, че първоначално голямото дете не е приело А., не можело да свикне с
нея, поради което свидетелката през първите две седмици ходила също в къщата на дъщеря
си. Разказва, че била помолила А. да пее песнички, да разказва стихотворения, за да го
приобщи по някакъв начин, но А. не знаела песнички на български. Не знаела такива и на
английски, а била наета с два езика. Сочи, че А. често боледувала. Свидетелката помагала и
когато А. отсъствала, и когато била там. Отново сочи, че през първите две седмици е ходила
всеки ден, а след това по-рядко и не й направило добро впечатление, че А. започнала да
разказва за лични проблеми. Разказва, че А. седяла на дивана, а тя готвела и тичала по
голямото дете, а М. по малкото. В началото М. влизала в положението на А.. Детегледачката
често използвала телефона си. След около два месеца някъде, на А. не можело да се разчита
нито физически, нито емоционално. Разказва за случка по време на разходка когато
голямото дете паднало и си разцепило веждата и М. трябвало да успокоява А., вместо да
спасява детето, а уж А. завършила курс за първа помощ в Англия. След тази случка
настъпило голямо разочарование. Веднъж М. помолила А. да заведе голямото дете на музей,
но А. казала, че музеят е затворен, а той не бил. Бащата на децата бил казвал на
свидетелката, че А. зарежда колата си с газ, а предоставя бележки за бензин. Издръжката на
А. била 3000 лв. + транспортни разходи. А. в началото работила всеки ден, а след това
започнала да боледува и след нова година съвсем не идвала. Отношенията им се прекратили
рязко. А. напуснала сама заради заболяванията си. Свидетелката твърди, че познава
предишния свидетел П.М., бил майстор в къщата и бил в къщата почти всеки ден, но не го
била виждала покрай А..
По делото за изслушани показанията на Р. М. Ц. – сестра на ответницата. Разказва, че
познава А., била наета през есента на 2021 г. Била я виждала в къщата и имала наблюдения,
че през голяма част от времето А. се занимавала с лични неща. Споделяла за проблемите си,
ровила си в телефона. Била чувала А. да се оплаква от болки в главата, често боледувала.
Според свидетелката раздялата на А. с партньора й, също се отразила на А. – била тъжна,
напрегната и притеснена. Не била виждала и чувала А. да пее песнички на децата. Голямото
дете също не я приело в началото, затова майката на свидетелка ходила по-често в началото,
а свидетелката по-рядко. Ответницата споделила на свидетелката, че възнамерява да
освободи А., тъй като не била доволна как изпълнява задълженията си. А. напуснала сама.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже: 1/
противоправно деяние /действие/, извършено от ответника; 2/ претърпените неимуществени
/болки и страдания/ и имуществени /пропуснати ползи, обстоятелства, от които може да се
направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца/ вреди, както и
техния размер; 3/ причинната връзка между противоправното деяние и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да
обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Въз основа на нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 НК клеветата може да бъде
определена като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго
или приписване другиму на неизвършено от него престъпление. Изведеният от съдебната
практика и правна теория смисъл на „позорно обстоятелство“ е, че същото представлява
факт, свързан с личността на пострадалия, който е от естество да накърни доброто му име в
5
обществото и който е укорим от гледна точка на господстващия морал. Фактическите
твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят адресата и са неверни.
Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са
обективно позорни. При клеветата се излагат фактически твърдения, които могат да бъдат
проверявани за вярност и ако те са верни, авторът им не носи отговорност, дори да позорят
адресата. Тежестта на доказване верността на изявленията пада върху ответника, тоест
следва да бъде установена при условията на пълно доказване, което да създаде убеденост в
съда. Предмет на клеветата могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които
носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице, като тези
обстоятелства трябва да са позорни. Твърденията трябва да са ясни и да сочат сигурни и
несъмнени факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения,
такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че
знае, че тези обстоятелства са безспорни. Освен това обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или
други форми на субективна психическа дейност. Предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Оценките и мненията не сочат
конкретни факти от обективната действителност, а са коментар и съждения за тях и връзката
между тях. Те не могат да бъдат клевета, тъй като не подлежат на проверка за вярност.
Оценъчните съждения могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.
В случая не е спорно, че ответницата е написала публикация в социална мрежа,
широко достъпна, в която е нарекла ищцата „измамница“ и е изложила твърдения в тази
насока, които съдът намира, че следва да разгледа последователно.
Относно твърдението, че семейството е покривало горивото на ищцата, като
заплащало суми за бензин, а всъщност колата на ищцата била на газ: верността на това
твърдение не се доказва, т.к. от изслушаните показания на свидетелите на ответницата се
установява, че те самите не са станали свидетели на подобно установяване, а на тях им е
споделено от бащата на децата, че при ходене до дома на ищцата същият е установил, че
колата й е на газ, а не на бензин. Свидетелите не са възприели самостоятелно и пряко
подобни факти. Освен това въобще не се доказва по делото да са плащани транспортни
разходи на ищцата – такива твърдения са наведени, но не са подкрепени с доказателства.
Относно твърдението, че докато ищцата е била сама с децата била постоянно
на телефона: съдът намира и това твърдение за недоказано по категоричен начин. В тази
връзка отново са ангажирани свидетелски показания на сестрата и майката на ответницата,
които разказват, че когато са ходили в дома на ответницата заварвали ищцата на телефона.
Показанията не доказват верността на твърдението с категоричност, най-малко поради
обстоятелството, че самите свидетели заявяват, че не са били там постоянно. Освен това от
представената обемна кореспонденция между страните може да се направи извод, че в една
голяма част от тази кореспонденция ищцата е информирала ответницата за състоянието на
децата.
Относно притежаваните квалификации от ищцата: от представените от страна
на ищцата писмени документи се установява, че същата има не малко препоръки, както и
издаден сертификат в Англия. Поради което съдът счита, това твърдение на ответницата за
липса на квалификация, за опровергано с представените писмени доказателства по делото от
страна на ищцата. Това, че майката на ответницата разказва за случка – падане на детето, по
време на която ищцата уж изпаднала в ужас и трябвало нея да успокояват, не доказва
липсата на квалификация. Твърдението не се доказва с категоричност и от свидетелските
показания на майката и сестрата на ответницата, които споделят, че А. не знаела песни.
Относно твърдението, че е излъгала за работно време на местата където води
сина на ответницата: по делото липсват каквито и да е доказателства за верността на тези
твърдения. Единствено свидетелите сочат, че ответницата им е споделила за случката, но
6
тук отново не се касае за лични възприятия.
Относно твърдението, че ищцата е излъгала, че е болна: не се установява ищцата
да е излъгала за здравословно състояние, дори напротив. При съвкупна преценка на
доказателствата следва, че в кореспонденцията между страните, не веднъж е споделяла за
здравословни проблеми. В тази връзка от писмо на НОИ става ясно, че ищцата е била и в
болничен от 10.01.2022 г. до 14.01.2022; от 15.01.2022 г. до 21.01.2022; от 07.02.2022 г. до
16.02.2022 г. Компетентните органи при издаване на болничните листа следва да
съобразяват обективното състояние и възможност за работоспособност на лицето, като в
противен случай носят наказателна отговорност /т.е. при неправомерно издаване на
болнични листа/. При наличието на някакво съмнение законодателят е уредил възможност за
обжалване на болничния лист, който по същността си е индивидуален административен акт.
Подобно обжалване в случая не се установява от страна на ответницата. Периодът, в който
ищцата е уведомила ответницата, че иска да напусне – 02.07.2022 г. / л.142 и сл./, съвпада с
периода, през който същата е била и в болничен, от което може да се направи заключение, че
вероятно причината за напускане е именно влошеното здравословно състояние.
Относно твърдението, че ищцата е излъга, че ще отиде да си вземе
документите /във връзка с прекратяване на трудовите правоотношения между
страните/: от една страна в самата публикация съдът счита, че е налице противоречие,
доколкото веднъж се твърди, че за получаване на документи във връзка с прекратяване на
трудовите правоотношения между страните, ищцата не искала да ходи / вероятно до офиса
или къщата на ответницата/ и изпращала документите по куриерска фирма (ФИРМА), на
следващо място обаче се твърди, че ищцата излъгала, че ще дойде. От представената
кореспонденция не се установява между страните да е имало уговорки за присъствени
срещи, дори напротив – ищцата е отказала такива и е настоявала за изпращане по (ФИРМА).
Поради което съдът намира и тези твърдения за недоказани от страна на ответницата.
Макар да не е предмет на делото съдът намира за необходимо да посочи, че от
обемната кореспонденция може да се направи извод, че двете – А. и М., са били доста
близки и прави впечатление, че не само ищцата, а и ответницата е споделяла факти от
личния си живот, противно на твърденията на ответницата. От цялостната кореспонденция,
както и от останалите доказателства съдът достига до извода, че причина за напускане на
ищцата е нейно собствено желание поради влошено здравословно състояние. Поради
изложеното съдът достига до извода, че ответницата не доказа верността на твърденията си
и същите са позорни от гледна точка на обществения морал, доколкото преписване на
някого на неморално поведение и то във връзка с отглеждане на малки деца, е от естество да
урони доброто име, честта и достойнството на лицето.
С оглед на горното съдът приема, че от събрания по делото доказателствена материал
се установяват елементите от състава на непозволеното увреждане, поради което и на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли
да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. В случая деянието е извършено чрез
публикация в социалната мрежа www.facebook.com тоест по начин, който предоставя
възможност на неограничен брой лица да ги възприемат. Когато непозволеното увреждане
се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи, броят им е обстоятелство от
значение за приложение на заложения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД принцип, т.к. е относим
7
към тежестта на увреждащото действие. В такъв случай става въпрос за едно увреждащо
действие, а не за отделни, и за него се дължи едно обезщетение. Установява се, че
вследствие публикациите ищцата е била разстроена, депресивна, за което са представени
амбулаторни листове и изслушани свидетелски показания на дъщерята на ответницата. В
приблизително същия период се установява обаче и че ищцата се е разделила с партньора
си, което обстоятелство съдът счита, че също е оказало негативно въздействие върху ищеца.
Поради изложеното и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната през процесния по делото период, настоящият съдебен състав намира за
справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени
от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост)
в размер на 1000,00 лЕ.. Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това
изрично е поискано от ищеца, върху сумата от 1 000 лЕ. следва да бъде присъдена законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно претенцията за имуществени вреди съдът счита, че в случая не се доказва
причинна връзка между клеветническите твърдения на ответницата и оставането без работа
на ищцата. Съдът от доказателствата по делото достига до извода, че причина за
напускането на А. /и вероятното оставане без работа/ е подадено от нейна страна
предизвестие с оглед влошеното й здравословно състояние, като неведнъж в
кореспонденцията ищцата е споделила дори, че има нужда от почивка. Освен това по
никакъв начин ищцата не доказва, че след процесната публикация си е търсила работа и че
именно клеветническите твърдения са станали причина да не може да си намери такава. В
тази връзка следва да се има предвид и че през м. март 2022 г. на името на ищцата е
издадено експертно решение на ТЕЛК, в което е посочено, че същото е за период от 3
години, като ищцата претендира обезщетение за месеци април и май 2022 г. На следващо
място следва да се имат превид и показанията на свидетелката на ищцата – нейна дъщеря, от
които се установява, че на ищцата е било препоръчано от специалист да не работи, особено
с деца, а да си почине. Поради изложеното съдът намира, че липсва причинно-следствена
връзка между поста на ответницата в социалните мрежи и оставането на ищцата без работа
през месеците април и май 2022 г. С оглед изложеното съдът счита, че искът за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира разноски за държавна такса в размер на 480 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 2 150 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно и следва да намали
същото до сумата от 1 500 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото. С оглед
уважената част на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 198,00 лв. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира разноски за 2 бр. съдебни удостоверения в размер на 10 лв. и
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1 300 лв.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. С оглед отхвърлената част на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 9,00 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, а на адв. В. Х. И.Е.-
И. и адв. Г. Д. Г. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 170 лв. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38 ЗАдв.
8
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „К.“, вх. А, ет. 6, ап. 28, да
заплати на А. И. К., ЕГН **********, с адрес ул. „П.“ № **, с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД, сумата от 1 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие на публикуван пост в социална мрежа (фейсбук),
съдържащ клеветнически твърдения, ведно със законната лихва считано от дата на
предявяване на исковата молба – 02.12.2022 г. до окончателно изплащане , като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 000 лв. и до пълния предявен размер от 6 000 лв., както
иска за сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
/пропуснати ползи/ – оставане без работа за месеците април и май 2022 г., вследствие
поведението на ответницата, изразяващо се в публикуване на пост в социална мрежа
(фейсбук), съдържащ клеветнически твърдения, ведно със законната лихва считано от дата
на предявяване на исковата молба – 02.12.2022 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА М. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „К.“, вх. А, ет. 6, ап. 28, да
заплати на А. И. К., ЕГН **********, с адрес ул. „П.“ № **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 198,00 лв. сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с адрес ул. „П.“ № **, да заплати на М. М. Ц.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „К.“, вх. А, ет. 6, ап. 28, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 9,00 лв. сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с адрес ул. „П.“ № **, да заплати на адв. В. Х.
ИрикЕ.-И., личен номер **********, вписан в СмАк, с адрес гр. С., ул. „П. П. 9, бл. 43, вх.
А, ап. 3 и адв. Г. Д. Г., САК личен номер ********** с адрес гр. С., ул. „В.“ № 2, ет. 2, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38 ЗА, сумата от 1 170,00 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9