Р
Е Ш Е
Н И Е №
260729
гр. Пловдив, 31.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав, в
публичното заседание на 11.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 1814 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 23281/14.08.2021г.
на Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от кмета З.Д. с процесуални
представители М.Т. и М.Д. против решение № 732 от 27.02.2020г., постановено по
гр. д. № 14635 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, ХVII-ти състав, с
което се отхвърля изцяло предявеният иск от Община Пловдив против Б.Г.Ч., В.С.И.,
В.И.Ч. с особен представител адв. Г.П., С.Й.К., Д.В.К.-К., Е.С.К., З.С.С., Ю.И.Х.,
за признаване за установено, че Община Пловдив е собственик на реална част от
ПИ с идентификатор 56784.531.1951 по КК и КР на гр. Пловдив, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, която реална част
представлява площ, заключена между осови точки: 36, 35, 33, 34, 5, 6, 7, 8а, 9,
18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 36, отбелязани на скица-проект за
поправка на кадастралната карта, изготвена от
район „Южен“, Община Пловдив, съгласно която скица-проект тази реална
част е с площ от около 624, 82 кв. м. и попада в целия новообразуван ПИ с
проектен ид. 56784.531.5159 и в част от новообразуван ПИ с проектен ид. 56784.531.5158, която реална част е заснета
неправилно в кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед
РД-18-49/03.06.2009г. на ИД на АГКК, като част от имот с идентификатор
56784.531.1951, целият с площ 3, 993 дка, находящ се в ***, номер по предходен
план 1951, кв. 1, парцел IX, при граници и съседи: ПИ с идентификатори
56784.531.1952, 56784.531.3144, 56784.531.1950, 56784.531.1945, 56784.531.1944
и 56784.531.3205, като неоснователен и недоказан.
С въззивната жалба
първоинстанционното решение се обжалва в цялост като неправилно и необосновано,
постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.Оспорва се изводът на районния съд, че предмета на НА № 134/1926г. и на
АДС № 2224/1951г. е идентичен с ПИ 56784.531.1951 по КК и КР и ответниците имат
основание да се легитимират като негови собственици.Като необоснован се оспорва
и изводът на районния съд, че имотът отпреди реституирането му е бил включен
като част от държавно предприятие „Руен“, което обстоятелство изрично
фигурирало в акта за държавна собственост и след реституирането му е налице
изключението на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА.Не било разгледано възражението на
ищеца относно конфигурацията на имота, описан в нотариалния акт и в АДС и в
каква връзка е отбелязването относно държавно предприятие „Руен“ с правата на
физическите лица – ответници по делото.Неправилно било прието от решаващия съд,
че щом процесният имот попада в изключението на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА и не
е общински, то това означава, че е собственост на ответниците, само защото
последните се позовават на посочената разпоредба.От заключението на вещото лице
жалбоподателят обосновава извод, че по всички действащи планове, одобрени с нарочен
акт, конфигурацията на имота-собственост на ответниците, не била променяна и тя
не кореспондирала с границите на имота по КК.Моли се за отмяна на оспорваното
решение като неправилно и незаконосъобразно, вместо което да бъде постановено
друго, с което искът да бъде уважен.Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С писмения отговор на въззиваемия В.Ч.
чрез адв. П. от ПАК се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно по изложени в отговора съображения.
Постъпил е писмен отговор и от
въззиваемия Е.К. чрез пълномощника му адв. К., с който също се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли се обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по изложените
съображения.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
По делото е постъпил писмен отговор и
от въззиваемата Б.Ч. чрез пълномощника й по делото адв. Х.М., с който изразява
становище, че въззивната жалба е допустима, но по същество неоснователна.Моли
оспорваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира
направените разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемите В.И., С.К., Д.К. и З.С.,
не са подали писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК, не са изразили становище
по делото.
По отношение валидността и
допустимостта на постановеното решение въззивният съд намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав
и в рамките на иска,
с който е бил
сезиран.
При това положение следва да се приеме, че решението е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена
в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пред районния съд е бил предявен иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение
на ответниците Б.Г.Ч., В.С.И., В.И.Ч., Д.В.К.-К., Е.С.К., З.С.С., С.Й.К. и Ю.И.
М./Х.,*** е собственик на реална част от ПИ с идентификатор 56784.531.1951 по
КК и КР на гр. Пловдив, представляваща площ, заключена между осови точки:
3635,33,34,5,6,7,8а, 9, 18,19,20,21,22,23,24,25,26,27,36, отбелязани на
скица-проект за поправка на кадастралната карта, изготвена от район „Южен“,
Община Пловдив, съгл. която скица-проект тази реална част е с площ около 624,
82 кв. м. и попада в целия новообразуван ПИ с проектен ид. 56784.531.5159 и в
част от новообразуван ПИ с проектен ид. 56784.531.5158, която реална част е
заснета неправилно в кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед
РД-18-49/03.06.2009г. на ИД на АГКК, като част от имот с идентификатор
56784.531.1951, целият с площ 3, 933 дка, находящ се в ***, номер по предходен
план 1951, кв. 1, парцел IX, при граници и съседи: ПИ с идентификатори
56784.531.1952, 56784.531.3144, 56784.531.1950, 56784.531.1945, 56784.531.1944
и 56784.531.3205.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че със заявление вх. № 03-92-333/17.03.1992г.,
депозирано в Община Пловдив, наследниците на И.Ч. и С.К. предявили претенции за
възстановяване на недвижим имот, отчужден по Закона за
национализацията.Издадено било удостоверение № 03-92-333/20.05.1992г. от кмета
на Община Пловдив, от което било видно, че на наследниците на С.К. и И.Ч., било
възстановено правото на собственост върху недвижим имот, ведно със сгради,
подборно описани, съставляващ парцел в кв. „Х. *** по стар план, а по
действащия план на кв. „Х. Ботев“-север, одобрен със заповед № 1043/15.11.1984г.,
имот с пл. № 1951 на ***.Издадена била заповед № ОА-550/15.05.1992г. на кмета
на Община Пловдив на осн. чл. 88, ал. 4 от НДИ /отм/, с която бил отписан от
актовите книги за недвижими имоти-държавна собственост, имот, възстановен на
собствениците по Закона за възстановяване върху някои имоти, отчуждени по
ЗОЕГПНС, Закона за национализацията и др.Съгласно действащата КККР, одобрени
със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, имот с пл. № 1951
представлявал ПИ с идентификатор 56784.531.1951, с площ 3, 933 дка, номер по
предходен план 1951, кв. 1, парцел IX, при граници и съседи: ПИ с
идентификатори 56784.531. 1952, 56784.531.3144, 56784.531.1950, 56784.531.1945,
56784.531.3205.Като собственици на целия поземлен имот били нанесени
ответниците по делото – Б.Ч., В.И. и В.Ч. по1/4 ид. част за всеки от тях и С.К.
и С.К. по 1/12 ид. ч.С молба вх. № 17П357/06.01.2017г. собственици на поземлени
имоти с идентификатори 56784.531.1944, 56784.531.1945 и 56784.531.1950 по КККР
на гр. Пловдив уведомили Община Пловдив, че единият от съсобствениците на ПИ с
идентификатор 56784.531.1951 по КККР ги предупредил, че не трябва да използват
пространството между ПИ 56784.531.1951 и ПИ с идентификатори 56784.531.1944,
56784.531.1945 и 56784.531.1950, тъй като било част от техен имот, реституиран
на роднините му.Поискали от Община Пловдив да им осигури достъп до имотите.В
тази връзка било извършено проучване на наличната документация в Община
Пловдив, при което било констатирано, че по действащата кадастрална карта е
налице грешно отразяване на границите на имот 1951.Бил изготвен проект за
изменение на кадастралната карта с цел отстраняване на грешки и непълноти,
които засягат ПИ с идентификатори 56784.531.1945, 56784.531.1950,
56784.531.1951, 56784.531.3144, 56784.531.3205.Проекта за поправка на
кадастралната карта бил изготвен съгласно действащия регулационен план на кв. „Х.
Ботев-север“, одобрен със заповед № 1043 от 15.11.1984г. и документите за
собственост.По внесения проект бил постановен отказ вх. № 17П357-2/19.04.2018г.
от СГКК за исканото изменение в кадастралната карта, поради наличието на спор
за материално право.Ищеца счита, че КК и КР следва да бъдат изменени, като от
ПИ 56784.531.1951 по КККР се обособят три нови имота съобразно пространствения
обем на правото на собственост на страните – съгласно заповед №
ОА-550/15.05.1992г. относно собствеността на ответниците по делото и останалата
част от имота с площ 624, 82 кв. м. - собственост на Община Пловдив на
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с § 7, ал.1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.Предмет
на търсената защита е правото на собственост на Община Пловдив върху част от
недвижим имот с идентификатор 56784.531.1951 по действащата КК и КР на гр.
Пловдив, която част съгласно скица-проект за поправка на кадастралната карта
попада в новообразувани ПИ с проектен идентификатор 56784.531.5159 и ПИ с
проектен идентификатор 56784.531.5158.Твърди се, че е налице непълнота в
кадастралната карта, респ. не са отразени правилно границите на имотите
съобразно пространствения обем на правото на собственост на Община Пловдив и
правата на ответниците.
Ответницата Б.Ч. чрез
пълномощника си адв. Х.М. *** по реда на чл. 131 от ГПК е оспорила твърдението,
че имот № 56784.531.1951 е заснет грешно в КККР на гр. Пловдив, както и че част
от имота от 624, 82 кв. м. е собственост на Община Пловдив.Сочи като
легитимиращ документ досежно правото на собственост на ответниците нот. акт №
13 от 30.03.1926г. на нотариус при ОС Пловдив.Оспорва твърдението, че
собствеността на ответниците следва да бъде възстановена в пространствения обем
и границите на имот № 1951 по плана на кв. “Х. Ботев“-север, одобрен със
заповед № 1043/15.11.1984г.Оспорва и обстоятелството, че плана от 1954г. е
най-старият.
Ответницата Ю.Х. чрез
пълномощника си адв. М.Г. е изразила становище за недопустимост на предявения
иск спрямо нея, поради липса на правен интерес, тъй като не оспорва правото на
собственост на Община Пловдив по отношение на процесната реална част от
поземления имот.
С писмения отговор на
ответниците В.Ч. и Е.К. чрез назначения им особен представител адв. Г.П., се
оспорва предявения иск като неоснователен.От своя страна твърдят, че И.Г.Ч. и С.К.
- праводатели на всички ответници, са били собственици на имота при равни квоти
по силата на покупко-продажба, за която бил съставен нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 134 от 30.03.1926г. на нотариус при Пловдивски окръжен
съд.Имота бил одържавен по Закона за национализация на частни индустриални
минни и други предприятия от 23.12.1947г., съотв. възстановено е правото на
собственост на наследниците на И.Ч. и С.К.
със заповед № ОА-550 от 15.05.1992г. на кмета на Община Пловдив върху
парцел в кв. „Х. *** по стар план, а по тогава действащия план от 1984г. – имот
пл. № 1951, находящ се на ***, който парцел е включвал фабрични постройки за
лед и хладилни помещения със застроена площ
от 2187 кв. м. и незастроена площ от 2117 кв. м.
След подробен анализ на
събраните в първоинстанционното производство доказателства районният съд е
приел, че отчужденият имот от наследодателите на ответниците, е бил възстановен
в границите, които са съществували по плана от 1940г., доколкото и колорираната
в зелено част от заключението на вещото лице не е установено да е била
застроена, който факт да е пречка за реституцията на имота в стари реални
граници.Макар и формално да има несъответствие между кадастралната карта и
плана от 1984г., от около 624, 82 кв. м., които да попадат в имот, собственост
на ищеца, то плана от 1984г. не може да бъде меродавен за реституцията на имота
според районния съд, защото не по този план е национализирана земята и защото
изискването на ЗВСВОНИ е за възстановяване на правото на собственост в стари
реални граници, в каквато насока са и задължителните указания на Тълкувателно
решение № 1/17.05.1995г. на ОСГК на ВС.По тези съображения според районния съд
не може да се приеме, че площта от 624, 82 кв. м. е погрешно заснета към имота
на ответниците, а напротив, тази площ е почти идентична с площта на имота на
наследодателите им към момента на национализирането му.Ищеца няма правно
основание да претендира признаването му за собственик на тези 624, 82 кв. м.,
защото посочения от него придобивен способ по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона
за общинската собственост във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА касае
имоти, чийто статут не е на частна собственост.Допълнително е посочено, че
имота отпреди реституирането му е бил включен като част от държавно предприятие
„Руен“, което обстоятелство изрично фигурира в акта за държавна собственост и
след реституирането му било налице изключението на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА.
Настоящият състав на съда като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното:
Ищецът по делото /въззивник
в настоящето производство/ не доказва правото си на собственост по отношение на
процесната реална част от ПИ с идентификатор 56784.531.1951 по КК и КР на гр.
Пловдив, като в тази насока изводите на районния съд са правилни.В случая не са
налице предпоставките на § 7, ал. 1, т.
4 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл. 2, ал.1 т. 2 от ЗОС, който Община Пловдив сочи
като основание за придобиване собствеността на спорната част от поземления
имот.Цитираната разпоредба на ЗМСМА, приета
ДВ бр. 49 от 1995г., предвижда, че с влизането в сила на този закон
преминават в собственост на общините подробно и изчерпателно изброените
държавни имоти от т. 1 до т. 7.Към 1995г. обаче процесният имот е бил частна
собственост, реституиран на наследниците на С.Й.К. и на И.Г.Ч. в стари реални
граници, за което е издадена Заповед № ОА-550/15.05.1992г. на кмета на Община
Пловдив, като това обстоятелство е удостоверено и в издаденото удостоверение №
03-92-33/20.05.1992г. от Община Пловдив, където възстановеният имот е описан
като: Парцел в кв. „Х. *** по стар план, а по действащия план от 1984г. – имот
пл. № 1951 на ***, със застроена площ 2187 кв. м. и незастроена площ 2117 кв.
м.Описани са подробно и намиращите се в имота фабрични постройки за лед и
хладилни помещения.Такова е описанието на имота и в АДС № 2224/5678стар от
15.11.1951г., който е бил съставен при отчуждаването му по реда на Закона за
национализацията на частни индустриални минни и други предприятия от
23.12.1947г.Следователно към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имота е съществувал
реално в размерите, в които е бил отчужден, съотв. в тези размери е бил
възстановен на наследниците.С оглед на това не може да се приеме, че процесната
реална част от имота е била заснета неправилно в кадастралната карта на гр.
Пловдив, одобрена със заповед РД-18-49/03.06.2009г. на ИД на АГКК като част от
имот с идентификатор 56784.531.1951, целият с площ от 3, 993 дка според
жалбоподателя, находящ се в ***.Не се споделят и доводите във въззивната жалба,
че първият действащ регулационен план, касаещ спорния имот, е този, одобрен със
заповед № 44/08.01.1954г.В приложения към материалите в първоинстанционното
дело ситуационен план на ПИ пл. № 201 по плана на кв. „Х. *** е удостоверила,
че уличната и дворищната регулация е била одобрена със заповед около 1940г.Ответниците
/въззиваеми в настоящето производство/ от своя страна се легитимират като
собственици на целия имот, включващ и спорната реална част, с нот. акт № 134/1926г.,
с който наследодателите им И.Г. Ч. и С.К. са закупили нива от 4, 6 дка,
находяща се в гр. Пловдив, при съседи: железопътна линия, Д.М., В.В. и Т.
чифлик.В подкрепа на направените изводи е и заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза във въззивното производство, което съдът цени
като компетентно и обосновано изготвено, кореспондиращо с доказателствата,
събрани в първоинстанционното производство, съгласно което източна граница на
ПИ 1951 по плана от 1984г. следва да са границите на ПИ 1947 с бивш собственик
Д.М. и ПИ 1950 с бивши собственици В.В. и П.В..Тъй като придобитата нива по
нотариалния акт не граничи с път, а с ж. п. линия, вещото лице обосновава
извод, че към реституирания имот следва да се присъедини и частта със синя
щриховка край ж. п. линията с № 1/292.19 кв. м., отразена на комбинираните
скици към заключението, както и частта със синя щриховка с № 3/101.93 кв.
м.Като се сумират площта на ПИ 1951 по КК и двете части извън ПИ 1951, площта е
4326, 75 кв. м., като разликата от 22 кв. м. е в рамките на допустимото според
Наредба за създаване и поддържане на кадастралната карта.
Предвид гореизложеното настоящият
състав на съда също приема, че ищеца не е доказал наличието на
материално-правните предпоставки за
придобиване правото на собственост по отношение на спорната площ, което е
достатъчно за отхвърляне на иска.
По изложените съображения
решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено, а жалбата
против него като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода да делото
пред въззивната инстанция в полза на въззиваемата Б.Ч. следва да се присъдят
направените за настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева и в полза на въззиваемите Е.К., З.С. и Д.К.-К. следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева съгласно
приложения списък.Заплатеното възнаграждение от тримата въззиваеми,
представлявани от адв. К., е близо два пъти по-високо от предвидения минимален
размер в Наредба № 1 от 09.07.2004г. от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но съобразявайки фактическата и правна сложност на делото от
една страна и от друга обстоятелството, че и тримата се представляват от един
адвокат, съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 732 от 27.02.2020г., постановено по
гр. д. № 14635 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XVII гр. с.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от
кмета З.Д., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати в полза на Б.Г.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 1000
лева – разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от
кмета З.Д., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на Е.С.К., ЕГН ********** ***, З.С.С., ЕГН **********
*** и Д.В.К.-К., ЕГН ********** ***, сумата от 2200 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: