РЕШЕНИЕ
№ 21026
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110135121 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от В. А. И., ЕГН: **********, със съгласието на своята
майка С. Н. В., ЕГН: **********, срещу А. П. И., ЕГН: **********, иск с правна
квалификация чл. 150 СК.
В исковата молба ищцата твърди, че със съдебно решение №ІІІ-85-78 от 25.03.2010 г.
по гр. дело № 3444/2009г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав баща й А. П. И. е
осъден да й заплаща, чрез нейната майка издръжка в размер на 80 лева месечно. Твърди, че
той не е плащал издръжка в продължение на повече от една година. Към датата на
определяне размера на издръжката тя е била на 3-годишна възраст, а в момента е на 17
години. През изминалия период от 14 години са се изменили съществено социално-
икономическите условия на живот в страната, с оглед протичащите инфлационни процеси,
особено в последните 3-4 години, съответно увеличени са и ежедневни нужди на ищцата.
Налице е и промяна в нормативно определения размер на дължимата издръжка, която към
момента на предявяване на исковата молба е в минимален размер на 195 лв., равняващи се
на 1/4 от минималната работна заплата за страната, която за 2023г. е в размер на 780 лв.
Ищцата поддържа, че понастоящем е на възраст, която предполага значителни разходи за
храна, дрехи, спортни и образователни дейности, както и такива, служещи за
удовлетворяване на интелектуалните и духовните й потребности. Появява се
необходимостта от усвояване на повече и разнородни знания, умения, задоволяване на нови
интереси. Предстоят й държавни зрелостни изпити след завършване на средното
образование в 12 клас и веднага след това полагане на кандидат-студентски изпити за прием
в университет. Следването й в университет в редовна форма на обучение също предполага
необходимостта от издръжка за по-дълъг период от време, а именно до навършване на 25-
годишна възраст. Твърди, че майка й С. Н. В. упражнява родителските права по отношение
на нея и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието й, като усилията,
които се полагат от нея следва да се вземат под внимание при определяне размера на
1
издръжката, която тя като родител дължи, тъй като й дава значителна издръжка в натура.
Твърди, че баща й живее самостоятелно в къща в с. Бистрица, която е наследствена, но
притежава и много други наследствени имоти. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска за увеличаване на издръжката по размер. Поддържа, че
има здравословен проблем и му предстои операция, поради което няма постоянна трудова
заетост и доходи, съответно му е възможно да плаща издръжка в размер от 200 лв. Твърди,
че е заплатил дължимата издръжка до навършване на пълнолетие на дъщеря му и представя
доказателства.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Между страните не се спори, че ищцата В. А. И. е дъщеря на ответника А. П. И..
Видно от удостоверение за раждане (л.5) ищцата В. А. И. е родена на 13.11.2005 г. в гр.
София.
Видно от решение № III-85-78/25.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3444/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 85 състав (л.6-7), влязло в законна сила в частта за
издръжката на 11.05.2010 г., със същото ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер на сумата от 80 лв., считано от 01.05.2009 г. до настъпване на законова
пречка за нейното изменение или прекратяване, като родителските права върху ищцата са
предоставени на майката, а спрямо ответника е определен режим на лични отношения.
Съгласно справка от Агенцията по вписванията (л. 8-9) ответникът е съсобственик на
поземлен имот с площ от 4 497 кв.м., представляващ нива в местност Бачие, с. Гълъбовци,
община Сливница, област София. На 25.03.2019 г. ответникът се е разпоредил с
притежаваната от него идеална част от апартамент с площ от 59,560 кв.м. в гр. София.
Съгласно представена от ответника епикриза (л.24) на 28.05.2015 г. той е претърпял
оперативна интервенция, като при него са налице хипотрофия на бедрената мускулатура и
скъсяване на долния ляв крайник с 3-4 см., като движенията на десния долен крайник са
били ограничени и болезнени.
Съгласно информация, предоставена от Националния осигурителен институт (л.53) за
периода 01.09.2022 г. – 06.10.2023 г. за ответника в Регистъра на осигурените лица няма
подадени данни за осигурителен стаж и доход. Към 06.10.2023 г. за ответника не са
представяни документи за отпускане на пенсия, парично обезщетение за безработица или
парично обезщетение за временна неработоспособност.
Съгласно информация, предоставена от Национална агенция за приходите (л.55) за
ответника за последните 12 месеца няма данни за деклариран доход.
Съгласно удостоверение, издадено от Министерство на вътрешните работи, отдел
„Пътна полиция“ (л.57-58) и двата регистрирани на името на ответника леки автомобили са
с прекратена регистрация.
Съгласно платежно нареждане (л.25) на 26.07.2023 г. ответникът е превел по банкова
сметка на майката на ищцата сумата от 1 000 лв. Като основание за плащането е посочено:
издръжка за периода 23.06.2023 г. – 13.11.2023 г.
Съгласно служебна бележка № 803/01.09.2023 г., издадена от 93-то Средно училище
„А. Теодоров – Балан“ (л.32) ищцата В. И. е била редовен ученик в 11б клас през учебната
2022/2023 г., а през учебната 2023/2024 ще бъде ученичка в 12б клас.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Под изменение на обстоятелствата, съгласно ППВС № 5/1970 г., следва да се
2
разбира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Изменението може да засяга едни или
други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по
чл.150 от СК. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който
търси издръжка и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно
възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Съдът приема за безспорно, че с нарастването на възрастта на детето, нарастват и
неговите нужди. Този извод се допълва от факта, че ищцата е ученичка в дванадесети клас
към днешна дата, има потребност от социален и културен живот. От определянето на
издръжката са изминали тринадесет години, през които потребностите на ищцата от храна,
облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности са се увеличили
значително. Поради това, съдът счита, че е налице съществено изменение на нуждите на
издържания, което е трайно, тъй като не може да се обоснове извод, че е възможно връщане
на състоянието от преди изменението на обстоятелствата. Във всеки случай, размерът на
издръжката следва да се определи съобразно минималния актуален размер за страната и
съобразно възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималният размер на издръжката на едно дете е равна на
една четвърт от минималната работна заплата. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление на
Министерски съвет № 497/29.12.2022 г. минималната работна заплата за страната, считано
от 01.01.2023 г. е 780 лв., поради което минималният размер на издръжката е 195 лв.
Предвид събраните по делото данни от НОИ и НАП, че през последната година
ответникът не е реализирал доходи, както и от представената епикриза, според която през
2015 г. е протезирана дясната тазобедрена става на ответника и при него са налице
хипотрофия на бедрената мускулатура и скъсяване на долния ляв крайник с 3-4 см., съдът
кредитира твърденията му, че към настоящия момент е трудноподвижен и няма постоянна
трудова заетост. Същевременно, от справката от Агенцията по вписванията (л.8-9) се
установява, че ответникът притежава нива в с.Гълъбовци в съсобственост с още много други
лица, а през 2019 г. се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от апартамент в
гр. София. Поради влошеното му здравословно състояние обаче и липсата на трудови
доходи, както и пенсия за инвалидност, съдът намира, че за ответника би било особено
затруднително да заплаща месечна издръжка в размер, надвишаващ посочения от него такъв
от 200 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по
силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжка губи силата си,
щом детето навърши 18 години. Решението за издръжка не продължава автоматически, ако
детето се запише или следва редовно в средно, полувисше и висше учебно заведение,
защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била
присъдена.
С оглед на всичко изложено и на обстоятелството, че на 13.11.2023 г. ищцата е
навършила 18-годишна възраст, настоящият съдебен състав счита, че размерът на
издръжката, която дължи ответника на ищцата е в размер на 200 лв. на месец за периода
23.06.2023 г. – 13.11.2023 г.
Видно от представеното по делото платежно нареждане (л.25) на 26.07.2023 г.
ответникът е превел по банкова сметка на майката на ищцата сумата от 1 000 лв. като
дължима издръжка за периода 23.06.2023 г. – 13.11.2023 г.
Настоящият съдебен състав счита, че законът регламентира ежемесечно плащане на
издръжката и поради това срокът е установен в интерес и на двете страни, но най-вече с
оглед интереса на детето да получи необходимите средства за живота си своевременно.
Интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на издръжката. Не съществува
и забрана за длъжника да изпълни предварително, но това изпълнение, след изчерпване на
3
предварително заплатената сума съобразно дължимите месечни вноски, не го освобождава
от задължението му да плаща и занапред периодично средства за ненавършилото
пълнолетие дете (в този смисъл решение № 152/22.12.2020 г. по гр.д. № 4162/2019 г., IV г.о.
на ВКС).
В настоящия случай, ответникът дължи заплащане на издръжка за период по-кратък от
05 месеца в размер на 200 лв. месечно, като със заплащане на сумата от 1 000 лв. е погасил
задължението си, но поради това, че настоящото дело е изменение на размера на
присъдената издръжка, съдът следва да се произнесе по този спорен въпрос.
Предвид изложеното, искът за изменение на размера на присъдената издръжка се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 200 лв., а за разликата над 200 лв. до
пълния предявен размер от 300 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата съразмерно на уважената част
от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, която претендира такива за заплатен адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лв. (л.11) Съразмерно на
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
333,33 лв. разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК ответникът дължи на
СРС държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 22,40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размерът на дължимата месечна издръжка от А. П.
И., ЕГН: **********, присъдена с решение № III-85-78/25.03.2010 г. по гр.д. № 3444/2009 г.,
85-и състав, влязло в сила на 11.05.2010 г., в полза на В. А. И., ЕГН: **********,
навършила пълнолетие към момента на постановяване на решението, от 80 лв. на 200.00
(двеста) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до
навършване на пълнолетие на ищцата – 13.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150 СК
за сумата над 200 лв. месечно до пълния предявен размер от 300 лв. месечно като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. П. И., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СРС сумата от 22,40
лв. (двадесет и два лева и четиридесет стотинки) държавна такса на основание чл. 78, ал. 6
ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. И., ЕГН: ********** да заплати на В. А. И., ЕГН: **********,
навършила пълнолетие към момента на постановяване на решението, направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 333,33 (триста тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки) лева съразмерно на уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му ( чл.315, ал. 2 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК)
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4