№ 39
гр. Монтана, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200147 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-000001/02.01.2025г. на
Началник Сектор ПП ОДМВР М., на К. П. С. от гр.С. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, тъй като
административното нарушение не е установено по несъмнен начин и по-
конкретно не е осъществено от субективна страна. Поддържа и за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на
НП. Дава обяснения в хода на съдебното следствие, като твърди, че
мотоциклета е закупен с колекционерска цел, никога не е имал намерение да
го регистрира, а още повече да е разрешавал на сина си да го управлява.
Заявява, че синът му бил ваканция при баба си и дядо си и тогава се е изкушил
да управлява мотора.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в
1
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № GA 1337221/09.09.2024г. за това, че
на 05.09.2024г., около 18.00 часа в гр.Ч. на кръстовището на ул.Д. Ф. и ул.Т. Ч.,
като родител на малолетния П. К. С. ЕГН ********** и във вр. с чл.26, ал.3
ЗАНН, е допуснал да извърши следното нарушение: на 05.09.2024г. около 18ч.
на кръстовището по ул.Д. Ф. управлението на МПС, мотоциклет Г. Г. с номер
на рама ХХХХХХХ, без регистрационна табела, от което следва че МПС-то не
е регистрирано по надлежния ред.
Образувана е пр.преписка, по която е налице отказ от образуване на
досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК и препис от
Постановлението на РП М. от 13.12.2024г. е изпратен на сектор ПП при
ОДМВР М. за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Атакуваното НП е издадено на основание прокурорското постановление и
извършеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
По същество жалбоподателят оспорва нарушението и констатациите по
издаденото наказателно постановление, като твърди, че моторното превозно
средство, мотоциклет е бил закупен от него с цел колекционерска инвестиция
и никога не е имал намерение да го регистрира и управлява. Мотоциклета се
намирал в гр.Ч., синът му имал достъп до ключовете и се изкушил да го
управлява. Твърди, че по това време той се намирал в гр.С., където живее и
работи, а синът му бил ваканция при баба си и дядо си, с оглед на което
нарушението не е осъществено от субективна страна, тъй като не е доказано,
че съзнателно е допуснал извършването на нарушението.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите П. Д. Л. и В. Ц.
И., които с показанията си потвърждават изложената фактология в съставения
АУАН, както и обстоятелството, че акта е съставен на родителя на П. К. С., а
именно неговия баща, който е допуснал извършването на нарушението.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
административното нарушение на ЗДвП не е установено по несъмнен начин,
досежно извършването на нарушението и вината на нарушителя.
Установява се от писмените доказателства, че управляваното от
неправоспособния водач П. К. С. моторно превозно средство, мотоциклет
марка Г. Г. с номер на рама ХХХХХХХ, без регистрационна табела, не е бил
регистриран по надлежния ред, като е закупен от К. П. С. с цел
колекционерска инвестиция.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.26, ал.3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба „за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на
възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят
съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им.“
2
Цитираната нормативна уредба води до извода, че специалният закон
ЗАНН изрично регламентира възможността за деяние, обявено за наказуемо с
административно наказание, извършено от един субект (малолетно и
ненавършило 16 години непълнолетно лице, както и поставено под пълно
запрещение лице) да отговаря друг субект, но при условието последният
съзнателно да е допуснал извършването на деянието.
В случая безспорно се установява, че на 05.09.2024 г., малолетния П. К.
С. е управлявал МПС – мотоциклет Г. Г. с номер на рама ХХХХХХХ, без
регистрационна табела, от което следва, че МПС-то не е регистрирано по
надлежния ред, което е в нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Реализирано е
ПТП между мотоциклета и лек автомобил, в резултат на което е пострадал
водача на мотоциклета и е транспортиран до ЦСМП М. за оказване на
специализирана медицинска помощ.
Не се установява обаче втората предпоставка за ангажиране
отговорността на жалбоподателя, по силата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, която
макар и да не е изрично посочена в НП цифрово, то е изписан текста на
същата словесно, а именно: последният съзнателно да е допуснал
извършването на нарушението, като родител на малолетния П. К. С..
Според Постановление № 10 от 28.09.1973 година на Пленума на ВС,
понятието "съзнателно" допускане на административно нарушение, се свързва
с наличието на пряк или евентуален умисъл у родителите, попечителите или
настойниците, т. е. изпълнителното деяние може да се осъществи само чрез
съзнателно допустителство.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
К. П. С. не е предоставил на малолетния си син П. да управлява мотоциклета.
По това време от годината синът му бил във ваканция, при баба си и дядо си в
гр.Ч., а той се намирал в гр.С., където живее и работи. Деянието е извършено
на 05.09.2024г., който период от годината е на т.н. лятна ваканция на
учениците, който факт е ноторно известен. Не се установява бащата да се е
намирал в гр.Ч. по това време и да е предоставил ключовете от мотоциклета
на сина си.
С оглед на горното не може да бъде изведен извода, че същия, като
родител на малолетното дете П., съзнателно е допуснал синът му, като
неправоспособен водач, да управлява нерегистрирано МПС, мотоциклет, по
път, отворен за обществено ползване, в нарушение на разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
По несъмнен начин се установи в процеса, че жалбоподателят е
собственик и ползвател на процесното моторно превозно средство,
управлявано от малолетния му син П. К. С., както и че мотоциклета не е бил
регистриран, а е придобит с цел колекционерска инвестиция.
Административнонаказателната отговорност неправилно е реализирана по
отношение на наказания, тъй като не се установи от доказателствата по делото
съзнателно, при условията на пряк или евентуален умисъл да е допуснал
3
извършването на описаните в съставения акт нарушения от малолетния му
син, в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.
Наказващият орган издава наказателно постановление, когато установи
по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В конкретния случай извършването на
нарушенията и вината на наказаното лице не са установени по категоричен и
несъмнен начин, с годни доказателствени средства, не се установява
нарушение на цитираната разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП и вината на
санкционираното лице. Не се установява съзнателно, при пряк или евентуален
умисъл, допускане извършване на нарушението.
Установи се, че административното нарушение не е извършено от
субективна страна, поради което е несъставомерно и наложеното
административно наказание се явява незаконосъобразно, за което издаденото
НП следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0996-
000001/02.01.2025г. на Началник Сектор ПП в ОДМВР М., с което на К. П. С.
ЕГН **********, от гр.С. са наложени административни наказания – глоба в
размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-М. по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4