Р Е Ш Е
Н И Е
№260022/12.4.2021 г. 12.04.2021 год.
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански
състав
На 24
март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
търговско дело № 13 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС образувано
по молба на „СТЕФАНИТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул."Кара Кольо" №16, с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.И.Г.,
подадена чрез пълномощника адв.А.Д. от ЯАК, с която се иска обявяване в
неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на дружеството. Претенцията се мотивира с твърдение, че дружеството е
неплатежоспособно, прекратило е дейността си, не притежава имущество, с което
да покрие задълженията си и е спряло плащанията към кредиторите си. Към молбата
са приложени изискуемите по чл.628 от ТЗ доказателства.
В с.з. молителя не изпраща законен
представител, но чрез процесуалния си представител адв.А.Д. поддържа молбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на извършена от съда
служебна справка в Търговския регистър се установи, че „СТЕФАНИТ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Кара Кольо" №16, с ЕИК
********* се представлява от управителя Р.И.Г.. По делото е представен Баланс
на дружеството и отчет за приходите и разходите към 31.12.2016 г. и към 10.02.2021
г., данните от които сочат на тежко икономическо състояние на последното. От
представените опис на пасивите и списък на кредиторите към 10.02.2021 г. се
установява, че задълженията на дружеството към различни кредитори са в общ
размер на 634 180,92 лв. (в т.ч. към НАП - 420 355,81 лв., към собственика Р.Г.
- 187 730,55 лв. и към С. Г. - 26 094,56 лв.). Представен е и протокол от 08.02.2021
г., съдържащ решение на едноличния собственик на капитала на дружеството за
обявяване на дружеството в несъстоятелност. Молителят е представил и доказателства,
от които се установява, че за депозираната молба, образувана в настоящото дело,
е уведомена НАП, съгласно изискванията на чл.78 от ДОПК.
По делото е назначена и изслушана
съдебно – икономическа експертиза, която като обективна, компетентна и
неоспорена, се възприе от съда. Видно от заключението на вещото лице
задълженията на длъжника към кредиторите, съгласно счетоводните регистри, са в общ
размер на 634 180,92 лв., като не са установени обезпечени задължения. Вещото
лице е изготвило списък на кредиторите, с посочване размера и основанието за
възникване на задълженията. По междинен баланс към 10.02.2021 г. (датата на
подаване на молбата) длъжника не разполага с дълготрайни активи, материални
запаси и парични средства. Активите му са с нулева стойност. Наличността в каса
е в размер на 78,41 лв. За дружеството не са установени вписвания, заличавания,
възбрани и други тежести. В.л. е посочило, че по данни от ТР и счетоводството,
дружеството не развива дейност от 2017 г. и до настоящия момент, като
последната година, в която е осъществявало дейност е 2016 г., за която е и
последния обявен ГФО. Вещото лице е изчислило показатели за финансовото
състояние на длъжника за периода 31.12.2016 г. - 10.02.2021 г., въз основа на
които е направило извод за тежкото му финансово състояние. В.л. е посочило, че
към 31.12.2016 г. дружеството е било на загуба в размер на 9000 лв., към 10.02.2021
г. загубата е в размер на 3 х.лв. Коефициентите за ликвидност са 0, т.к.
дружеството не разполага с активи, а коефициентите за задлъжнялост и платежоспособност
са отрицателни величини. Изследвайки съотношението между активите и пасивите на
дружеството и неговата тенденция, сравнено с предходни периоди, в.л. е посочило
че към 31.12.2016 г. то е 0,05, а към 10.02.2021 г. е 0 - активите на
дружеството намаляват, а в същото време се увеличават задълженията му. Вещото
лице е констатирало, че дружеството е спряло плащанията от 21.12.2018 г., като
последното извършено от длъжника плащане за погасяване на задължения на
дружеството е от 07.12.2018 г., а на 20.12.2018 г. е извършено плащане за
погасяване на задължения на управителя Р.Г., като самоусигуряващо се лице.
Изслушано в о.с.з. вещото лице поддържа депозираното заключение.
С Определение, постановено в з.с.з
на 25.03.2021 г., на основание чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът указа на
молителя - длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ - установени по делото негови
кредитори: Национална агенция за приходите, ТД - гр.Бургас; собственика Р.Г. и
С. Г., необходимостта
от предплащане на сумата от 6000 лв., нужна за покриване на началните разноски
по производството по несъстоятелност. Уведомяването на посочените лица се
извърши чрез обявяване на определението на съда в Търговския регистър, като бе посочен срока за предплащане
на определената от съда сума, както и бяха изрично указани последиците по
чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай че сумата не бъде предплатена в определения срок.
В определения от съда срок и по посочената банкова сметка ***роизводството не
постъпиха.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид
обстоятелствата, наведени в депозираната молба, съдът е сезиран с искане за
откриване производство по несъстоятелност на „СТЕФАНИТ” ЕООД с ЕИК *********. Молбата
е с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ, допустима е, а преценена по същество е
основателна в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ.
Съображенията са следните:
Съобразно нормата на чл.632, ал.1 ТЗ, когато
наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако
разноските не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ, съдът обявява
неплатежоспособността, определя началната й дата, открива производство по
несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието,
обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. От анализа на
правната норма е видно, че съдът на първо място е длъжен да изследва налице ли
е релевантния факт на неплатежоспособността на молителя.
Легалното определение на понятието
“неплатежоспособност” е изведено в нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ, съобразно
която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане, или 4. задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. В ал.2 на същия текст е
посочено, че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Според ал.3
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като
спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори.
По делото, при отделяне на спорното от безспорното,
съдът приема за безспорно установени следните правно релевантни факти:
молителят е ЕООД, редовно вписано в ТР при АВп, т.е. притежава качеството
“юридическо лице”, което осъществява търговска дейност и съответно има
качеството на търговец по смисъла на чл.1 ТЗ. Дружеството понастоящем не
упражнява търговска дейност и не е в състояние да изплати задълженията си,
които са изискуеми, като общият размер на същите (съобразно заключението на
СИЕ) възлиза на сума в размер на 634
180,92 лв., които са към кредиторите:
НАП - 420 355,81 лв., към собственика Р.Г. - 187 730,55 лв. и към С. Г. - 26 094,56 лв. Длъжникът не е в
състояние да се разплаща по посочените задължения, поради което може да се приеме
обоснован извод, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Последната година, в която дружеството е
осъществявало дейност и за която е обявен ГФО е 2016 г., след което не е заявявало
за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети (т.е. налице е
и законовата презумпция на чл.608, ал.2 ТЗ).
Съдът приема за доказан и факта, че длъжникът е
спрял плащанията (с оглед заключението на СИЕ), което също налага извода, че е
неплатежоспособен (законовата презумпция на чл.608, ал.3 от ТЗ). Като дата, на
която са спрени плащанията съдът счита, че следва да се приеме установената от
вещото лице дата - 21.12.2018 г.
С оглед задължението си да обсъди
и състоянието на имуществото на длъжника, съдът намира следното: видно от
приложените от молителя доказателства и от заключението на вещото лице се
установява, че по междинен баланс към 10.02.2021 г. (датата на подаване на
молбата) длъжника не разполага с дълготрайни активи, материални запаси и
парични средства. Активите му са с нулева стойност. При това положение следва
извод, че дружеството не разполага с имущество за покриване не само на
задълженията му, но и за покриване на началните разноски в настоящото
производство. От друга страна по делото е безспорен факта, че длъжникът не
упражнява търговска дейност, от която да реализира приходи.
При обсъждане на финансово-икономическото състояние
на длъжника, размера на задълженията му и след установяване липсата на
притежавано от него имущество, за съдът се налага извода, че не е налице и
хипотезата на чл.631 от ТЗ – затрудненията на длъжника не са временни, а са
трайни по своя характер.
С оглед на изложеното до тук,
решаващия съд намира за основателна депозираната молба, като следва да бъде
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, като за
начална дата на неплатежоспособността бъде приета установената в хода на
процеса дата на спиране на плащанията – 21.12.2018 г. Производството по
несъстоятелност следва да бъда открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, тъй
като длъжникът – молител не разполага с имущество - дълготрайни и краткотрайни
активи, което да е достатъчно дори за покриване на разноските в производството
по несъстоятелност. От друга страна по делото е безспорен факта, че длъжникът
не упражнява търговска дейност, от която да реализира приходи. Предвид на
изложеното за решаващият съд следва извода, че длъжникът не разполага с
достатъчно имущество не само за покриване на задълженията му, но дори за
покриване на разноските по несъстоятелността, поради което и решението следва
да бъде постановено в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ. Видно от цитираната
правна норма, за да е налице тази хипотеза, следва наличното имущество на
длъжника да е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността,
които законодателят изчерпателно е изброил в чл.723 от ТЗ. Като начални
разноски следва да се третират тези по т.1 и 2 – държавна такса, разноски и
възнаграждение на синдика. Както вече се посочи по-горе, молителя не упражнява
търговска дейност, от която да реализира приходи. По твърдения в молбата, а и
от заключението на вещото лице, се установява, че не разполага и с активи, след
осребряване на които да бъдат покрити необходимите разноски по
несъстоятелността. Ето защо, съдът приема, че е налице недостатъчност на
имуществото по см. на закона и тя е в такава степен, че не е в състояние да
покрие началните разноски по производството.
Както вече бе посочено по-горе с Определение, постановено в з.с.з на 25.03.2021
г., на основание чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът указа на молителя -
длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ - установени по делото негови кредитори:
Национална агенция за приходите, ТД - гр.Бургас; Р.Г. и С. Г., необходимостта от предплащане на
сумата от 6000 лв., нужна за покриване на началните разноски по производството
по несъстоятелност. Уведомяването на посочените лица се извърши чрез обявяване
на определението на съда в Търговския регистър, като бе посочен срока за предплащане на определената от съда сума
- 08.04.2021 г., както и бяха изрично указани последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай че сумата не бъде предплатена в определения срок. В определения от
съда срок и по посочената банкова сметка ***роизводството не постъпиха.
Ето защо съдът
преценя депозираната молба за основателна, в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ.
Следва да бъде обявена неплатежоспособността на молителя, с начална дата 21.12.2018
г., да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото, да се обяви длъжника в
несъстоятелност и се спре производството по делото.
Водим от изложеното и на
осн. чл.632, ал.1 ТЗ, Ямболският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „СТЕФАНИТ”
ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********, с начална дата
– 20.12.2018 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на „СТЕФАНИТ” ЕООД гр.Ямбол
с ЕИК *********.
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагането на запор и възбрана върху имуществото на „СТЕФАНИТ”
ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на предприятието на „СТЕФАНИТ” ЕООД гр.Ямбол
с ЕИК *********.
ОБЯВЯВА „СТЕФАНИТ”
ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК ********* в
несъстоятелност.
СПИРА производството по търговско дело №13/2021 г. по описа на Ямболски
окръжен съд.
Решението, на
основание чл.622 ТЗ, да се впише в Търговския регистър.
Решението, на осн.
чл.633, ал.1 ТЗ, подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас, в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: