№ 500
гр. Пазарджик , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220200879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предмет на обжалване е наказателно постановление (НП) № НП-
63/12.05.2021 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), с което на „******“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул. „******“ № **, на основание и за
нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
В жалбата и в допълнително писмено изложение се твърдят допуснати
от АНО процесуални нарушения, аргументирани с неяснота в изписване на
нарушената разпоредба (не ставало ясно дали обвинението е за неспазване на
стандарт по БДС, методиката или ЗЕ), неприложимостта на посочения в НП
стандарт по БДС поради приемането на последващ, неприложимост на
Методиката поради мълчаливата й отмяна с отмяната на Наредбата, въз
основа на която е приета, липса на конкретно посочени пунктове от
стандарта, които са нарушени и непосочване на датата на извършване на
нарушението. Твърдят се нарушения на материалния закон, тъй като
1
нарушението не било извършено. Твърди се, че е следвало първо да се дадат
преписания по отстраняване на констатираните отклонения. При условията на
алтернативност се твърди маловажност на случая по смисъла на чл.28 то
ЗАНН. С оглед на това се иска отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна чрез процесуалния й представител моли да се
потвърди наказателното постановление. Поддържа законосъобразността на
обжалвания акт, както счита нарушението за доказано по несъмнен начин.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Няма спор по делото, че жалбоподателят „******” ЕАД с ЕИК: ******
притежава издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“.
Със заповед № З-Е-190/12.10.2020 г. на председателя на КЕВР било
разпоредено да се сформира комисия, която да извърши проверка на
жалбоподателя със срок до 15.12.2020 г. относно качеството на
електрическата енергия, която дружеството доставя на клиентите си.
Проверката била наредена в изпълнение на възлагателно писмо на прокурор
от Върховна административна прокуратура и следвало да обхваща жалби на
клиенти относно качеството на предоставяната услуга за периода от
01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., предприетите мерки и постигнатите резултати.
В изпълнение на заповедта, членовете на комисията изискали от
жалбоподателя жалбите на потребителите за лошо качеството на доставяната
ел.енергия за периода, по които е взето отношение. На случаен принцип
избрали 40 клиента, които са подали жалби, от общо **7 жалби постъпили в
периода, на които дружеството – жалбоподател следвало да монтира
специализирани уреди, които да измерват напрежението в продължение на
най-малко 7 дни съгласно методиката, която е определена, изготвена и приета
от КЕВР. Един от тези клиенти била Г.Г. за обект на адрес: с.Огняново,
2
ул.“*******“ № ** с измервателна точка № 3127102, на който обект било
извършено измерване на качеството на напрежението за периода от
18.11.2020 г. до 26.11.2020 г. Уредите, монтирани от „******“ ЕАД
непрекъснато мерили напрежението в електрическата мрежа, като на всеки 10
минути записвали осреднената му стойност. Данните от обекта с
административен адрес с.Огняново, ул.“*******“ № ** с измервателна точка
№ 3127102, били вписани от електроразпределителното дружество в
констативен протокол № 20201118-5/26.11.2020 г. (л.142 в делото), както и в
доклад относно извършени измервания (л.107 – л.134 в делото) и
предоставени на проверяващите. Видно е от тези документи, че за периода от
18.11.2020 г. до 26.11.2020 г. „******” ЕАД е пренесло до обекта на Г.Г. с
ИТН: 3127102 и с клиентски № ********** на адрес с.Огняново, обл.
Пазарджик, електрическа енергия, чието качество не отговаряло на стандарт
БДС EN 50160:2007 (Стандарта). Съгласно изискванията му от измерване
качеството на напрежението с мрежов анализатор, за всеки период от една
седмица 95% от средната ефективна стойност на напрежението за 10 минути
трябва да бъдат в обхвата на Un=±10%, при номинално напрежение 230
волта, т.е. 95% от записите трябва да са в интервала от 207 до 253 волта, а за
всеки период от една седмица всички средни ефективни стойности на
напрежението за 10 минути трябва да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%, т.е.
всички записи трябва да са в интервала от 195,5 до 253 волта. Такова е и
изискването на т. 3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата
енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайни снабдители (Методиката, приета от КЕВР с решение по
Протокол № 87 от 17.06.2010 г.), съгласно което 95% от усреднените за 10
минути ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на
произволен период от една седмица трябва да бъдат в обхвата на Un=±10%, а
всички усреднени за 10 минути ефективни стойности на захранващото
напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%.
Проверения обект на абоната Г.Г. бил присъединен към фаза „А”, като
вместо 95%, само 92,6 % от регистрираните стойности били в рамките на
допустимите отклонения, т.е. между 207 до 253 волта, като вместо 100 %, 99,5
% от регистрираните стойности били в рамките на допустимите отклонения,
3
т.е между 195,5 до 253 волта. Това означава, че 0,5 % от записите са били
извън допустимите отклонения.
За установеното нарушение бил съставен констативен протокол № Е -7
/07.12.2020 г. (л.139 – л.1** в делото) от работната група, а на 20.01.2021 г.
св.Е.К. съставил против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-23 от 20.01.2021 г., в който е
описано, че дружеството жалбоподател е нарушило чл. 206, ал. 1 от ЗЕ за
това, че е пренесло електрическа енергия с качество, неотговарящо на
стандарт БДС EN 50160:2007 за периода от 18.11.2020 г. до 26.11.2020 г. до
обекта на адрес: с.Огняново, ул.“*******“ № ** с измервателна точка №
3127102, с абонат Г.Г.. В акта представител на нарушителя отразил, че си
запазват правото да представят възражения в законовия тридневен срок.
Постъпило е такова (л.143 – л.144 в делото), като същото е прието за
неоснователно.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в настоящото
производство НП, с което на дружеството жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на основание чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя – св.Е.К., както и от приетите по делото писмени
доказателства, приложени към административно наказателната преписка и
представени от жалбоподателя.
Разпитан в съдебно заседание св.К. потвърждава авторството на АУАН
и установява, че е участвал в работната група, провела проверката. В
подробности установява начина на провеждане на проверката, условията,
средствата за измерване и тяхната надеждност като неподлежащи на
манипулация, регистрираните от електроразпределителното дружество
показатели от измерването, тяхната конкретна стойност и конкретното
измерение на Un, т.е. номинално напрежение или Uноминално. Съдът
кредитира показанията на св.К. като обективни и достоверни. Те се намират в
пълен синхрон с писмените доказателства, изложените в които факти не се
отричат от жалбоподателя.
4
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за
минимално необходимо съдържание на актовете на административно
наказателното производство. АУАН е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено
то, от компетентно лице в кръга на неговите правомощия, видно от
представената заповед № З-ОХ-59/21.12.2020 г. на л.147 – л.148 в делото,
оправомощаваща го да съставя АУАН. Актът е съставен от компетентно лице
при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и редовно упълномощен
представител на нарушителя, на когото е връчен и който е посочил, че ще
упражни правото си на възражения. Била е предоставена възможност на
дружеството жалбоподател да депозира допълнителни писмени възражения,
от което същото се е възползвало.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност
съобразно нормативната уредба, в предвидената от закона форма, при
спазване на материално правните и процесуални разпоредби и е съобразено с
целта на закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съдържанието му
се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. АНО е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част на НП всичките индивидуализиращи
белези на нарушението (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата, свързани
с показателите за качество на електроснабдяването.
Неоснователно е възражението, че в АУАН, съответно в НП не са
посочени конкретните нарушени разпоредби. Недвусмислено в споменатите
актове е отразено, че нарушената разпоредба е тази на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
Тъй като приложението на последната норма и съответно отговорността е
ангажирана за неспазване на условията за издадената лицензия, то в
обстоятелствената част на НП следва да намери място и конкретното
5
неизпълнение на тези условия. Затова и постановлението съдържа
информация за т. 3.3.1 от лицензията на дружеството, съгласно която
лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия
по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в
съответствие е показателите за качество на електроснабдяването, определени
с решение на Комисията - № 87/17.06.2010 г. Именно с това решение е приета
Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на
показателите за качество на електрическа енергия и качество на обслужване
на мрежовите оператори, обществени доставчици и крайните снабдители
(Методиката). В т. 3.2.1.3.2 от Методиката са посочени конкретни стойности
при нормални условия на работа, на които следва да отговаря отклонението
на напрежението. Доколкото нарушението се състои в проследяване на
поредица от препращащи норми (ЗЕ, лицензията, решението на комисията,
методиката и БДС 50160:2007) и всички те са отразени в обжалвания акт, то
правото на санкционираното лице да разбере коя точно норма, предписваща
правило за поведение, не е спазило, не е нарушено. Това са стойностите, до
които са допустими отклонения.
Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не е посочена дата на
извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че
в периода от 18.11.2020 г. до 26.11.2020 г. електроразпределителното
дружество не доставило електрическа енергия с качество, което да отговаря
на минимално допустимото. Тъй като проверката е обследвала период от една
седмица предвид изискването на стандарта и методиката, то следва да се
приеме, че нарушението е извършено с изтичането на този период. Като се
има предвид, че е посочен крайният момент на изследвания период, а именно
26.11.2020 г., така и че в него е допуснато извършването на нарушението,
логично е да се приеме, че това е моментът на извършване на самото
нарушение.
При така установеното АНО е дал прецизна правна квалификация на
установеното нарушение. Нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ императивно
разписва, че на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на този
закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за
изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правно обвързващи решения на АСРЕ
6
или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от
20 000 до 1 000 000 лв. В конкретния случай отговорността на дружеството е
ангажирана за нарушаване на условията на издадената лицензия, а именно на
поддържане на определено качество на доставяната електрическа енергия
съобразно показателите, определени с решение на комисията – приложение
№ 5 – т. 3.3.1 от Лицензията. Тези показатели са приети с решение,
обективирано в протокол № 87 от 17.06.2010 г. за приемане на Методиката, в
чиято т. 3.2. е разписано, че при нормални работни условия, напрежението
трябва да съответства на БДС 50160:2007, а в т.3.2.1.3.2 че 95% от
усреднените за 10 мин. ефективни стойности на захранващото напрежение в
продължение на произволен период от една седмица трябва да бъдат в
обхвата на Un +/- 10 %, както и че всички усреднени за 10 мин ефективни
стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un
+10% /-15%. В процесния случай безспорно е установено, че за периода от
18.11.2020 г. до 26.11.2020 г. „******” ЕАД е пренесло до обекта на адрес:
с.Огняново, ул.“*******“ № ** с измервателна точка № 3127102, с титуляр
Г.Г. електрическа енергия със следното качество - към фаза „А” 92,6% от
регистрираните стойности са в обхвата на Un +/- 10 %. Тоест дружеството не
е изпълнило задължението си 95% от тези стойности да попадат в обхвата на
Un +/- 10 % и вместо това 92,6 % от доставената електрическа енергия
отговаря на определените стойности. Установява се също така, че за същия
период и обект дружеството е пренесло електрическа енергия със следното
качество в напрежението, а именно за фаза „А“ 99,55% от регистрираните
стойности попадат в обхвата на Un=+10%/-15%. От това следва, че 0,5 % от
усреднените стойности на захранващото напрежение не са в обхвата на
Un=+10%/-15%, а изискването на закона е показателите от измерването да са
стопроцентови. Ето защо АНО законосъобразно е приел, че „******” ЕАД е
нарушил чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, която норма го задължава да
спазва условията на издадена му лицензия. В същата се съдържа задължение
за пренасяне на електрическа енергия до обектите на потребителите в
определеното от същата лицензия качество, определено в Методика, приета с
решение на КЕВР, в която са посочени конкретните проценти от всички
усреднени стойности за определен произволен период от време и
допустимата норма на отклонение. За конкретното нарушение не е
необходимо да се препраща към условията на БДС 50160:2007. Това е така,
7
тъй като съгласно чл.5, ал.1 от Закона за националната стандартизация
българските стандарти се прилагат доброволно. Това означава, че за да
придобият същите задължителен характер трябва или да бъдат приети и
имплементирани в националното законодателство с изискването нормативния
акт да въвежда европейско право или да обвържат конкретното лице по
силата на акт или договор. В конкретния случай това е издадената лицензия и
предвидената възможност условията за качеството на напрежението да бъдат
определени от държавния регулатор. По силата на задължителността на
неговите решения, то и същият стандарт придобива задължителен характер за
лицензиантите. Ето защо предвид липсата на препращане към друг стандарт
и доброволността му при неговото изпълнение, приемането на нов стандарт
не отменя нормативно закрепеното задължение за изпълнение на условията на
стария. По тези съображения възражението за нарушаване на материалния
закон чрез неприлагането на последващ стандарт по БДС, представен и приет
като доказателство по делото е неоснователно. Отделно от това следва да се
посочи, че новия стандарт БДС EN 50160:2010 предвижда същите проценти и
допустима норма на отклонение, както БДС 50160:2007.
АНО законосъобразно се е позовал на Методиката за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество
на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите
оператори, обществените доставчици и крайни снабдители, тъй като именно
Методиката е приета с решение № № 87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР и по този
начин е придобила задължителен за своите адресати характер. Ето защо
неоснователно се явява възражението за мълчаливата отмяна на акта поради
отмяна на Наредбата за регулиране на цените за електрическа енергия от 2004
г.
Неоснователно е възражението за нарушение на закона, тъй като АНО е
следвало първо да даде преписания по отстраняване на констатираните
отклонения. Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 74, ал. 3 вр. чл. 75 от
Правилата за управление на електроразпределителни мрежи регламентира
отношенията между предприятието и клиента и не регламентира нито право,
нито задължение на държавния регулатор да издаде предписания за
отстраняване на отклоненията. Подобна алтернативност в закона не
съществува.
8
Доколкото в случая отговорността на жалбоподателя „******” ЕАД е
обективна, т.е. безвиновна, въпроса за вината не подлежи на изследване в
настоящото производство. По горните съображения съдът намира за доказано
до степен на несъмненост, че „******” ЕАД е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, за което е наказано с
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че при определяне размера на имуществената санкция
АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация, като е наложил на дружеството санкция в минимален
размер, която е съответна на неизпълнението и последиците от същото и
отговаря на целите по чл.12 от ЗАНН.
В случая не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като случаят не може да се квалифицира като маловажен.
Съгласно чл. 93, т.9 от НК, приложим в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН по силата на препращаща норма на чл.11 от ЗАНН, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление (в случая
административно нарушение), с оглед липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. В
процесния случай се касае за формално нарушение, поради което липсата на
вредни последици не може да бъде взета предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Не може да бъде възприет доводd, че настоящият случай е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от същия
вид, тъй като се касаело за минимално отклонение – само с 2,4 %, респ. – 0,5
%. В първия случай е предвиден толеранс с минимално изискване от 95 %, а
във втория случай отклонения са недопустими. Да се приеме обратното би
означавало да се омаловажи значимостта на засегнатите обществени
отношения, свързани с разпределението на електрическа енергия през
мрежата като услуга от обществен интерес по смисъла на §1, т. 66 б от ДР към
ЗЕ. Освен това, от показанията на св.К. и писмените доказателства по делото
9
(КП № Е-7/07.12.2020 г.) се установява, че от абоната Г. е била постъпила
жалба с оплакване за ниско напрежение, която е била разгледана от
жалбоподателя и приета за неоснователна, като в последващия обследван
период по заповед на Председателя на КЕВР жалбата на абоната се е оказала
основателна. При тези факти случаят не е маловажен. Наложената
имуществена санкция се явява справедлива, поради което НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото не може да бъде удовлетворено искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От страна на процесуалния представител на въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение не се претендира.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-63/12.05.2021 г.
на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с
което на „******“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „******“ № **, на основание и за нарушение чл. 206, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е наложена имуществена санкция в размер на
20 000 (двадесет хиляди) лева, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10