Решение по КНАХД №1274/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Груумакс Дистрибюшън“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя П. А., чрез адв. С. В. от Адвокатска колегия – Пловдив, срещу Решение № 435/22.04.2025 г., постановено по АНД № 1143/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив (РС – Пловдив).

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 810637-[рег. номер]/28.01.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Груумакс Дистрибюшън“ ООД, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.

Касаторът твърди неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необоснованост и противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния административен съд, за които сочи, че съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Намира, че наложената с обжалваното пред РС – Пловдив санкция е недопустима, тъй като по този начин е определено и наложено второ наказание за едно и също неправомерно деяние, в противоречие с тълкуването, дадено в Решение от 04 май 2023 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-97/21 г. Счита, че е без значение обстоятелството дали заповедта за налагане на принудителната административна мярка е произвела незабавно действие (дали е допуснато предварително изпълнение) и дали впоследствие е била оспорена и отменена от Административен съд – Пловдив, тъй като от значение е фактът, че за констатираното нарушение административнонаказващият орган (АНО) е наложил санкция под формата на запечатване на търговския обект и същевременно е санкционирал нарушителя с имуществена санкция чрез обжалваното НП. Това е довело до значителна непропорционалност на наложените наказания спрямо конкретното нарушение. Позовава се на практика на АС – Пловдив.

Допълва аргументацията си с твърдение за допуснато нарушение на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като описаната фактическа обстановка не съответства на действителната. В тази връзка сочи, че дружеството не е стопанисвало обекта на проверката и не се явява задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В протокола от извършената проверка не е описано как и къде се извършва нарушението, след като единият от управителите на дружеството и съдружник в него, всъщност стопанисва обекта като физическо лице по договор за наем. Обектът не е преотдаден на дружеството. Твърди, че декларацията от другия съдружник, представена с административната преписка, е взета под влияние на страх, под диктовката на проверяващия орган и обещание от негова страна, че санкцията ще е 200 лв. Счита, че АНО не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, тъй като издаване на НП и на заповед за прилагане на принудителна административна мярка отричат справедливост, поради кумулиране на двете мерки и невъзможност за преценка относно съответствие между наложените санкции и тежестта на конкретното нарушение.

Освен гореизложеното, касаторът намира, че деянието е останало недоказано от субективна страна – по делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е действал умишлено.

Иска се отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби – правни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК във вр. чл. 209, т. 3 АПК. Алтернативно се иска касационната инстанция да приеме, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи чл. 28 ЗАНН.

Претендират се разноски по представен списък, без приложени доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя – З. А. и от адв. В., които поотделно заявяват, че поддържат жалбата.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в писмен отговор чрез пълномощника – юрисконсулт М. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, в случай че размерът му е над минимума, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, съдът установява следната фактическа обстановка:

На 20.12.2024г. в 16.50 ч. при извършена проверка в обект, представляващ грууминг студио, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Груумакс Дистрибюшън“ ЕООД, [ЕИК], е констатирано, че дружеството в качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) (Наредба Н-18/2006 г.), е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като осъществява търговска дейност в обекта без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП ФУ.

Извършена е контролна покупка на услуга, която включва къпане, подрязване на нокти и почистване на уши на обща стойност 35.00 лева, заплатени в брой от З. М. – СИП, преди органите по приходите да се легитимират. Плащането е прието от П. А. А. – управител, за което не е издаден фискален бон от ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки.

При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения търговски обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби.

При проверката е установено наличие на парични средства в размер на 35,00 лева, които съгласно дадените обяснения в изготвения опис на паричните средства, са от извършена продажба на услуга, за което не е издаден фискален бон, поради липса на ФУ в обекта.

Представляващият дружеството – П. А., декларира в собственоръчно изготвена декларация, че обектът работи от м. ноември 2022 г.

Извършената проверка е документирана с Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0192760/ 20.12.2024 г. и води до неотразяване на приходи.

На 03.01.2025 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер], в който като е пресъздадена описаната по-горе фактическа обстановка, е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 Наредба Н-18/2006 г. във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.

Следва издаване на обжалваното пред въззивния съд НП № 810637-[рег. номер]/28.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Приел е, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя напълно от свидетелските показания на актосъставителя – А. Д. И., на длъжност старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, присъствал и при извършване на проверката. Съдът е изложил мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като "маловажен случай". С оглед дългия период от време, в който дружеството е осъществявало дейност в обекта, видно от изложените в подписаната от присъстващия на проверката управител на дружеството, съдът е приел, че системно е осъществявано изпълнителното деяние на нарушението, водещо до неотразяване на приходи в бюджета, поради което нарушението не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид. Отхвърлени са възраженията на жалбоподателя и настоящ касатор за недостоверност на приложената по административнонаказателната преписка декларация, подписана от П. А., която представлява дружеството, съгласно вписванията в Търговския регистър, и се явява наемател на помещението, в което се помещава провереният търговски обект, а посоченото от нея регистрирано ФУ на 11.11.2022 г. „без стационарен обект“ няма отношение, тъй като вмененото нарушение е за това, че не е монтирано и използвано ФУ в процесния обект в [населено място], на [улица]. По изложените съображения, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно.

Решението е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които са касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 63в ЗАНН.

Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Осъществяваният от АС – Пловдив касационен контрол е ограничен до въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието на решението с материалния закон и неговата допустимост. С оглед забраната по чл. 220 АПК за фактически установявания, касационната инстанция се явява такава по правото, а не по фактите, като проверява законосъобразността на изводите на решаващия съд въз основа на извършените от него фактически установявания.

Макар и непрецизно формулирани, наведените от касатора основания за отмяна имат отношение към задължението на съда да вземе всички мерки в пределите на своята компетентност, за да осигури разкриването на обективната истина. Въззивният съд не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към предмета на доказване, при спазване правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствените източници съгласно чл. 107 НПК. Съгласно ал. 2 и 3 на посочената разпоредба, съдът събира доказателствата по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина, като това задължение се отнася както до доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. В контекста на настоящия случай, и макар изрично доказателствено искане да не е било направено от жалбоподателя в тази насока, съдът е пропуснал да установи факта на издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“. Тази мярка има своето правно основание в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС с оглед описанието на вмененото на дружеството нарушение. Посочената норма предвижда принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, да се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

В обжалваното пред РС – Пловдив наказателно постановление, при определяне вида и размера на наказанието, като друго обстоятелство, извън отегчаващите и смекчаващите, изрично е посочено следното: „Необходимо е да се подчертае, че тежестта на наложената имуществена санкция е съобразена от настоящия административнонаказващ орган с тежестта на постановената от него в качеството му на административен орган принудителна административна мярка запечатване на търговски обект“. Към административнонаказателната преписка, изпратена на съда, не е приложена цитираната в НП заповед, нито същата е индивидуализирана чрез номер или дата на издаване, но това не е пречка за формиране на извод, че такава е издадена, при това преди издаване на процесното НП. В жалбата си срещу наказателното постановление, жалбоподателят навежда доводи за непропорционалност на наложените на дружеството санкции, въпреки че не се позовава изрично на даденото от СЕС тълкувание в Решение от 04 май 2023 г. по дело С-97/21 г., така както прави това в касационната си жалба. Последното, обаче, не е основание този довод да бъде пренебрегнат от въззивния съд, нито изложените в НП обстоятелства да бъдат подложени на задълбочена преценка, а доколкото обстоятелството на наложена преди или едновременно с НП принудителна административна мярка, за същото нарушение на ЗДДС, т.е. в приложното поле на Съюзното право, има отношение към преценката за съответствието му с материалния закон, то изясняването на този факт е свързан с предмета на доказване, следователно от страна на въззивния съд е следвало да бъде проявена нужната процесуална активност по изясняване на обективната истина.

Настоящата съдебна инстанция решава спора по същество и не може да обективира нови фактически изводи. Когато е необходимо да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно или се установят съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав. В случая въззивният съд не е изградил изводите си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като не е изяснил факта на издадена заповед за налагане на ПАМ, а оттам – не е изложил мотиви дали наложената с обжалваното пред него наказателно постановление имуществена санкция се явява пропорционална на установеното от органите по приходите нарушение. Изясняването на този факт има съществено значение за преценката по отношение на това, съответства ли съвкупната тежест на наложените санкции на тежестта на разглежданото данъчно нарушение, тъй като както наложената за него имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, така и приложената за него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, се квалифицират като санкции с наказателноправен характер. Извод в тази насока не може да бъде направен от касационната инстанция за първи път, без фактическото установяване наложена ли е принудителна административна мярка с посоченото по-горе правно основание и каква точно е тя (в тази връзка вж.: Решение № 6528/19.07.2024 г., постановено по КАНД № 1135/2024 г. по описа на АС – Пловдив; Решение № 2554/18.03.2024 г., постановено по КАНД № 190/2024 г. на АС – Пловдив; Решение № 2960/29.03.2024 г., постановено по КАНД № 408/2024 г. на АС – Пловдив).

С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от нов състав на РС - Пловдив. При новото разглеждане следва да се съберат и обсъдят, по съответния процесуален ред, всички допустими и относими доказателства, свързани с издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, на която се позовава и АНО в процесното НП.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в Административен съд - Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2 АПК във връзка чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 435/22.04.2025 г., постановено по АНД № 1143/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Пловдив при спазване на дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.