Решение по дело №218/2019 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                         28.07.2019 г.                                              гр. Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Балчик                                                               граждански състав         

на шести юли                                                          през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов

                                                                                                  

секретар Радостина Стоилова

прокурор

изслуша докладваното от съдия Иванов

гр.дело № 218 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

                 Подадена е искова молба от „Р енд Д“ ЕООД, гр. Добрич, ж.к „Добротица“, бл. 45, вх. А, ет.2, ап.5, ЕИК: *********, представлявано от управителя М.М.Х., чрез адв. М.Г., ***, срещу М.И.В., ЕГН: **********,***, пр. основание: чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК, чл. 220 от КТ, цена на иска: 1017.79 лв. по чл. 220 от КТ.

Ищецът твърди, че по заповед по чл. 410 от ГПК в негова полза е разпоредено ответникът да му заплати  сумата от 1017.79 лв., представляваща неплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 03.12.2018 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 385 лв. Ответницата е признала задължението си и се е задължила да го изплати, но към настоящия момент същото не е заплатено. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията на страните, по реда на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът М.И.В. дължи на „Р енд Д“ ООД, гр. Добрич, сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 903/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Балчик, а именно: 1017.79 лв., представляващи неплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 03.12.2018 г. до окончателното плащане, 385 лв., представляващи сторените по заповедното производство съдебно деловодни разноски. Моли присъждане съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

Ответникът М.И.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си и процесуален представител адв. Д.К., ВТАК, съд. адрес:***, оспорва основателността на предявения иск и изложените в същия твърдения. Дори ищцовата претенция да е дължима е некоректно изчислена, като следва да се прихване насрещното ѝ вземане. Прави възражение срещу разноските, сторени в заповедното производство, като претендира, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Предявява за съвместно разглеждане с първоначалния иск насрещен такъв. Сочи, че поради изключително дълги работни смени, по четиринадесет часа на ден, не издържа и едностранно прекратява договора си с работодателя-ищец. Управителят на дружеството диктувал молбата ѝ, която следвало да подаде за напускането си, като я уверявал, че тя няма да дължи обезщетение. Не е получила от дружеството - работодател дължимото ѝ се. За м. септември 2018 г. дължимо и все още неплатено възнаграждение е в размер на 305.06 лв., като същото е следвало да ѝ бъде изплатено до 30.10.2018 г. Върху неплатената все още сума дължимото се обезщетение за забава до предявяване на настоящия иск е в размер на 13.73 лв. За м. октомври 2018 г. дължимо и все още неплатено възнаграждение, включващо и дължимото се обезщетение по чл. 224 от КТ, е в размер на 233.50 лв., като същото е следвало да ѝ бъде изплатено до 30.11.2018 г. Върху неплатената все още сума дължимото се обезщетение за забава до предявяване на настоящия иск е в размер на 12.45 лв. Така към днешна дата дружеството е задължено към нея със сумата от 564.74 лв., представляващи трудово възнаграждение за м. септември и м. октомври на 2018 г., обезщетение по чл. 224 от КТ и обезщетение за забава върху всяка от сумите от датата, следващ падежа на съответното задължени до предявяването на настоящия иск. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди „Р енд Д“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к Добротица бл. 45, вх. А, ет. 2, ап. 5, представлявано от М.М.Х., да заплати на М.И.В., ЕГН: **********,***, сумата от 564.74 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. септември 2018 г. и м. октомври 2018 г., както и обезщетение по чл. 224 от КТ, както и обезщетение за забава в размер на 26.18 лв. върху всяка от претендираната главница от деня, следващ датата на съответния падеж до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху главното задължение, начиная от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на задължението. Моли присъждане разноски.

Ищецът, ответник по насрещния иск, счита исковете за неоснователни, неотговарящи на действителността.

                Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема:

Не се спори между страните, че са били в трудовоправни отношения по трудов договор, сключен на 16.09.2018 г. със срок на изпитване 6 месеца. Не се спори, че същия е прекратен на 12.10.2018 г. по молба-предизвестие на ответника. Видно от  заповед № 17/12.10.2018 г. за прекратяване трудовото правоотношение, връчена на ответника е посочено, че дължи на работодателя по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестието 1189.86 лв. На същата дата е подписана и представената декларация-съгласие от ответника за прихващане да полагаемото и се трудово възнаграждение с обезщетението за неспазено предизвестие. Спори се от ответника, че текстът, който тя собственоръчно е изписала в молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение ѝ е бил диктуван от управителя на дружеството-ищец с уговорка, че няма да има претенции към нея. Доказателства за това твърдение не бяха представени. Видно от представената декларация-съгласие, неоспорена и подписана от ответницата, е, че тя се е съгласила дължимо трудово възнаграждение в размер на 172.07 лв. да бъде прихванато от дължимо от нея към дружеството обезщетение за неспазено предизвестие. С подписаната от ответника декларация е направена компенсация на претендираното обезщетение. Ответната страна е имала предвид дължима ѝ се сума, с която да направи валидна материалноправна компенсация. С това се доказва доведено до знанието на насрещната страна по прихващането компенсационно изявление, което е и направено.

            За установяване тези спорни помежду страните факти и обстоятелства по исковите и насрещни претенции е назначена, изслушана и приета ССчЕ. Съдът кредитира заключението като правилно и обективно. Вещото лице е установило наличие на фиш, неоспорено от ответника за начислено и изплатено му трудово възнаграждение за м. септември 2018 г. Установено е счетоводно прихващане с размера на чистото трудово възнаграждение за м. 10.2018 г. на ответника с дължимото от него обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Други плащания от ответника не са констатирани, като е останал задължен към ищеца със сумата от 1017.79 лв. обезщетение за неспазено предизвестие.

            С оглед на така установеното, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер.

            Предявените насрещни такива от ответника са неоснователни и недоказани.

            При този изход на спора следва да се присъдят претендираните от ищеца разноски по настоящото и заповедното производство.            Съдът не приема за основателни възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение поради това, че е изплатено преди промяната на Наредба 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното, съдът

       

                                                                       Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Р енд Д“ ЕООД, гр. Добрич, ж.к. „Добротица“ бл. 45, вх. А, ет. 2, ап. 5, ЕИК: *********, представлявано от управителя М.М.Х., чрез адв. М.Г., съдебен адрес: ***-р К. Стоилов № 5, ет. 1, офис 8, ИМА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ СРЕЩУ М.И.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си и процесуален представител адв. Д.К., ВТАК, съд. адрес:***, за сумата 1017.79 лв. (хиляда и седемнадесет лева седемдесет и девет стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.12.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М.И.В., ЕГН: **********,***, да заплати „Р енд Д“ ЕООД, гр. Добрич, ж.к. „Добротица“ бл. 45, вх. А, ет. 2, ап. 5, ЕИК: *********, сумата в размер на 262 лв. (двеста шестдесет и два лева), разноски за тази инстанция.

ОСЪЖДА М.И.В., ЕГН: **********,***, да заплати на „Р енд Д“ ЕООД, гр. Добрич, ж.к. „Добротица“ бл. 45, вх. А, ет. 2, ап. 5, ЕИК: *********, сумата в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 903/2018 г. на РС - Балчик.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.В., ЕГН: **********,***, насрещни искове срещу „Р енд Д“ ЕООД, гр. Добрич, ж.к. „Добротица“ бл. 45, вх. А, ет. 2, ап. 5, ЕИК: *********, представлявано от управителя М.М.Х., за сумата 564.74 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. септември 2018 г. и м. октомври 2018 г., както и обезщетение по чл. 224 от КТ, обезщетение за забава в размер на 26.18 лв. върху всяка от претендираната главница от деня, следващ датата на съответния падеж до датата на предявяване 14.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, начиная от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на задължението, като недоказани.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                         

 

                                                                                                СЪДИЯ: