О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №265
гр.Кюстендил, 15.04.2019г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на петнадесети април,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на секретаря:
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№338/2018г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.248 ал.1 във връзка с чл. 78 и чл. 81 от ГПК.
По делото е
постановено влязло в сила съдебно решение с №8/09.01.2019г., с което, освен
друго, въззиваемото дружество „*********” ООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: ************************************, е осъдено да заплати
на „************************************“ АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр.************************************сторени по делото
разноски в размер на 3 660 лева за двете съдебни инстанции.
На
23.01.2019г. по делото е постъпила молба от „*********“ ООД, чрез пълномощника
адв.Д.Д., съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските,
като искането на насрещната страна за присъждане на такива за двете съдебни
инстанции бъде оставено без уважение, а евентуално – да бъде намален размера на
адвокатските възнаграждения, поради прекомерността им. В молбата са изложени
твърдения за недоказаност извършването на плащания на договорените адвокатски
възнаграждения и за недоказаност на обстоятелството, че върху същите се е
следвало начисляването на ДДС.
В рамките на
предоставения срок по чл.248 ал.2 от ГПК, насрещната страна - „************************************“
АД, е подала отговор чрез пълномощника си адв.Р.М, в който изразява становище
за недопустимост на молбата по чл.248 от ГПК, поради липса на своевременно
заявено пред въззивния съд възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, както и поради липса на правен интерес от изменение на
решението в частта за разноските, поради междувременно извършено плащане на
присъдените с решението по делото суми за разноски, за което са представени
доказателства. По съществото на искането е изразено становище за
неоснователност на същото – поради наличието на доказателства за реалното
извършване на разноските (приложени са заверени разпечатки от трансакции по
сметка) и липсата на своевременно заявени възражения за прекомерност на заплатените
адвокатски възнаграждения. Претендира се оставяне на искането по чл.248 от ГПК
без разглеждане, а евентуално – без уважение.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото и с доводите, изложени в
разглежданата молба и в
подадения отговор, ведно с приложенията към него, намира същата за допустима, като подадена от
надлежна страна, в срока по
чл.248 ал.1 от ГПК. Налице е и
правен интерес у страната да претендира изменение на съдебното решение в частта
за разноските, независимо от наличието на извършено плащане на същите.
Наличието или липсата на своевременно направено възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение не е въпрос, който обуславя допустимостта
на молбата, която, в случая се основава и на други възражения.
Преценена по
същество молбата е частично основателна, поради следното:
Производството
по чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски,
чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото
изменение, когато са определени неправилно. Следователно, дължимата в
конкретния случай преценка касае на първо място съобразяване на правилността на
извода на настоящия съд относно дължимостта на разноските за адвокатско
възнаграждение в полза на „************************************“ АД за всяка от
двете инстанции. В съдебното решение КнОС е счел, че тези разноски реално са
били сторени. Съобразявайки възраженията на молителя относно липсата на
доказателства за заплащане на договорените адвокатски възнаграждения, съдът
намира същите за основателни, касателно тези разноски за районния съд и
неоснователни, касателно разноските пред въззивната инстанция.
На л.399 от
гр.д.№2076/2016г. по описа на РС-Дупница и на л.65 от в.гр.д.№338/2018г. по
описа на ОС-Кюстендил, като доказателства за заплащане на договорените
адвокатски възнаграждения, платими, според представените договори по банков
път, са приложени в преписи разпечатки от трансакции по сметка. Разпечатката,
представена по делото на ДнРС е в незаверен препис, а тази, представена пред
настоящия съд – в заверен такъв. Поставя се въпросът дали тези документи са
годни да удостоверят извършване на плащане.
Правото на
разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход
на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва
производството по делото. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право
на направените по делото разноски, които обаче следва да бъдат присъдени само
при доказаност на твърдението за реалното им извършване, съгласно разясненията
в т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай, заплащането на
съдебните разноски - 1 800 лева за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция, не е установено с представения по делото договор за правна защита и
съдействие (л.398 по гр.д.№2076/2016г. на ДнРС), в който е отразен начин на
плащане - по банков път, тъй като заплащането не е документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи такова - фактура, платежно
нареждане, извлечение от банкова сметка ***. В този смисъл е и практиката на
ВКС, съдържаща се например в Определение
№252 от 27.07.2018г. на ВКС по гр.д.№4438/2017г., III г.о., ГК, в което се сочи
още, че извлечението от банкова сметка – *** извършването на плащанията,
не би могло да обоснове извод за доказаност на извършено плащане по банков път,
при положение, че същото не е било приложено по делото в оригинал, нито е било
заверено от процесуалния представител по реда на чл.32 от ЗАдв.
С оглед
горното, налага се извод, че в постановеното решение, съставът на ОС-Кюстендил
неправилно е счел, че на жалбоподателя се следва присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Предвид естеството на
претенцията за разноски и потребността към момента на приключване на устните
състезания по делото страната да докаже тяхната дължимост, без значение за вече
направения извод е обстоятелството, че към отговора на молбата по чл.248 от ГПК,
е приложен заверен препис от разпечатката. Поради липсата на предпоставки
въобще за дължимост на адвокатско възнаграждение за производството пред
РС-Дупница, не се поставя въпросът за неговата прекомерност, респ. за
своевременността на заявяване на възражението за това.
Що се отнася
до присъденото с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивния съд, молбата по чл.248 от ГПК се явява
неоснователна. Според намиращият се на л.66 от делото договор за правна защита
и съдействие, за процесуалното представителство и защита по в.гр.д.№338/2018г.
по описа на ОС-Кюстендил, „************************************“ АД е следвало
да заплати на адв.Р.М адвокатско възнаграждение в размер на 1 300.00 лева,
без ДДС, по банков път. Приложената на л.65 разпечатка на банкова трансакция за
сума в размер на 1 560.00 лева, с ДДС, извършена по банковата сметка,
посочена в договора, представлява електронен документ, представен по делото в
заверен от страната препис, по смисъла и според изискването на чл.184 ал.1 от ГПК, поради което и с оглед на липсата на своевременно направено възражение от
насрещната страна, следва да се счете, че този документ удостоверява извършване
на плащането по банков път. За страната не е имало задължение да представя
доказателства по делото, че процесуалният представител е бил регистриран по
ЗДДС. Възражението си за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
„*********“ ООД е следвало да заяви най-късно до приключване на устните
състезания по делото, което дружеството не е сторило, поради което в настоящото
производство същото не може да бъде обсъждано. При все това може да се посочи,
че при минимален размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г.,
възлизащ на 1 164.26 лева, и наличието на завишена фактическа и правна
сложност на спора, заплатеният адвокатски хонорар не се явява прекомерен.
В обобщение може да се посочи, че с настоящото определение постановеното
по делото решение следва да бъде изменено в частта за разноските, възложени в
тежест на „*********“ ООД, като същите бъдат намалени от 3 660 лева на
сумата от 1 860 лева, включваща 300.00 лева – заплатен депозит за вещо
лице в производството пред първата инстанция и 1 560.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение с №8/09.01.2019г., постановено по в.гр.д.№338/2018г. по описа на
ОС-Кюстендил, В ЧАСТТА за разноските, като НАМАЛЯВА размера на
присъдените на „************************************“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр.******************************, разноски от
сумата 3 660.00 лева на сумата 1 860.00 лева (хиляда осемстотин
и шестдесет лева) – разноски за двете съдебни инстанции.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.