№ 12836
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110145637 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Н. Л. Г. срещу П. С. Г. с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Молителката твърди, че с ответника са съпрузи. Живеели са заедно от сключването на
гражданския им брак на 26.03.2005г. до 10.01.2023г. Последният адрес, на който живеели
заедно бил в гр. *** Молителката твърди, че последните десет години от брака им с
молителя били изпълнени с прояви на системна ревност от негова страна и непрестанни
обиди, понякога съпътствани с физическа и психическа агресия. Повод за фактическата им
раздяла били актове на физическо насилие, съчетаващо обиди, лишаване от придвижване е
системни изнасилвания, извършени от съпруга й от 25.12.2022г. до 27.12.2022г. След
поредица от скандали между тях по време на новогодишните празници с на 10.01.2023г.
страните се разделили. Ответникът бил задържан по с обвинение за заплахи с убийство и
притежание на оръжие. Молителката останала в семейното жилище заедно с родената по
време на брака тяхна вече пълнолетна дъщеря. В периода от 10.01.2023г. до 14.08.2023г.
ответникът всеки дени или през ден посещавал работното място на молителката, находящо
се в гр. София, по ул. «Лидице» № 2. При всяко посещение я заплашвал с убийство, че ако
не му припишела апартамента им и фризьорския си салон ще заличал и нея и семейството й.
Непрекъснато в този период пускал слухове, че във фризьорския й салон се предлагат
сексуални услуги, което станало повод за смущаващи ситуации, случващи се по време на
работата й. От свои приятели разбрала, че в определени сайтове имало качени интимни
снимки и клипове, правени от ответника без нейно съгласие и знание. Последните случаи на
агресия от страна на съпруга й били извършени на 13 и 14 август 2023г. вечерта на 13.август
2023г. ответникът я засякъл в квартален ресторант с нейн приятел. Веднага след като се
прибрала в дома си към 20.30 часа ответникът Г. я подгонил пред входа на кооперацията й
питайки я дали това е бил нейния любовник. Тя успяла да се скрие и заключи в апартамента
си. Извикала полиция, но когато пристигнал патрулът ответникът бил изчезнал. На
следващия ден – 14.08.2024г. ответникът Г. се явил на работното й място и заявил, че ако
1
него пусне в апартамента вечерта ще разбие вратата и ще я убие на място. Вечерта се
прибрала с притеснение, но не го видяла край блока. По-късно изляза да разходи кучето си,
слизайки по стълбите видяла неговия автомобил паркиран пред входа и побягнала да се
скрие в къщи. Ответникът отново започнал да удря и блъска по вратата й, крещейки че ще я
убие. Извикала полиция, която заварила ответника на място и го молила да напусне. След
последния случай молителката се чувствала постоянно изплашена, живеела в огромен стрес,
страх, безпокойство и тревога. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН спрямо
ответника Г.. Прилага медицински документи относно физическото и и емоционално
състояние в описания период. Претендира разноски. .
Ответникът П. Г. оспорва твърденият на молителката. Заявява, че страните се в
процес на развод и имат сериозни спорове относно ползването и подялбата на семейното им
имущество. Ответникът т твърди, че след неоснователните утвърдения упражнено
физическо и психическо насилие, упражнено от него по време на коледните и
новогодишните празници ответникът напуснал семейното жилище след като бил задържан
по повдигнато от ней обвинения. В същото време на адреса на семейното жилище- гр.
София, ул. „Иван Димитров-Куклата” № 15 ответникът ползвал склад и офис помещение за
дейността на управляваното от него търговско дружество, което се занимавало с
дистрибуция. След раздялата им страните са водили множество разговори по повод
нежеланието на съпругата му да му предаде нужди за търговската му дейност документи,
ключове и вещи., находящи се в семейното жилище. На 03.08.2023г. ответникът подал молба
за съдействие до прокуратурата, за да си получи вещи и документи от семейното жилище.
На 14.08.2023г. отишъл вечерта до входа на блока с двама съседи за свидетели. Звъннал на
домофона, но съпругата му вместо да го допусне в жилището извикала полиция. Ответникът
също се обадил на тел- 112. От 31.08.2913г. не е виждал съпругата си . Същата била
психически нестабилна и правела всичко възможно, за да ограничи достъпа му до жилището
и работата му. Моли за оставяне на молбата без уважение. Претендира разноски, представя
списък по чл. 60 от ГПК и доказателство за извършването им.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Страните не спорят, че към момента на депозиране на сезиращата молба са съпрузи.-
това се установява от приложен по делото копие на акт за сключен граждански брак № 0026
от 26.03.2005г. на Община Ловеч. Двете страни потвърждават, че са във фактическа раздяла
от 10.01.2023г. Между тях е образувано дело за развод, което още не е приключило.
Съпругата живее в семейното жилище, находящо се в г***. Между тях съществувал спор
относно придобитите по време на брака недвижими имоти.
В молбата си от 15.08.2024г. молителката Н. Г., твърди от началото на 2023г. е
подложена на системен физически и психически тормоз от страна на съпруга си П. Г..
Всекидневно идвал в салона й за красота на адрес ***. Ответникът постоянно й изнудвал да
му прехвърли свята част от общите им недвижими имоти, като за целта я заплашва със
закани за убийства и саморазправа. Молителката твърди, че е подавала многократно жалби
срещу съпруга си пред компетентното РУ на СДВР. В молбата се твърди, че на 13.08.2023г.
вечерта след като я видял да разговаря със свой познат в кварталния ресторант я причакал
пред дома й и отправил множество закани за саморазправа. За заплахите му е подала сигнал
и жалба до СДВР. На следващия ден 14.08.2024г. ответникът отишъл във фризьорския й
салон и оправил закани за убийство и саморазправа. Казал й че ще я причака в жилището й.
Вечерта наистина се появил пред дома й и започнал да звъни и блъска по входната врата
вратата и да отправя закани за убийство и саморазправа. С тези свои актове на физическа и
вербална агресия ответникът Г. е накарал съпругата си да се чувства застрашена, както
физически така и психически.
По делото са представени медицински документи, отнасящи се до твърдения акт на
насилие, извършен в края на 2023г. Същият е извън предмета на доказване в настоящото
производство. От представените медицински документи се установява несъмнено, че
молителката е била подложена на жестоко отношение от съпруга си в края на 2023г., което
2
обяснява страха, който изпитва от всяка негова поява впоследствие.
Съдът е изискал аудиозаписи от Национален телефон 1123 постъпили от телефонни
номера на двете страни. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза със задача да
свали на хартиен носител съдържанието им и даде заключение дали са манипулирани по
някакъв начин. Вещото лице е депозирало становище, което съдът напълно кредитира. От
него се установява, че на 13.08. 2023г. в 18.59 ч. молителката Г. е позвънила на тел. 112 и е
съобщила, че бившият й съпруг е на вратата и звъни ту на входната врата, ту на по
домофона от врата на входа и отправя обиди и закани към нея. На следващия ден -
14.08.2023г. в 20.58ч . молителката Г. отново е подала сигнал на тел. 112 , като е заявила, че
бившият й съпруг отново е пред жилището й и я заплашва с убийство.
В аудиозаписите, предоставени от национален телефон 112 се съдържа и повикване
от телефонен номер, ползван от съпруга – ответника П. Г.. Същият е заявил, че не може да
си влезе в жилището, защото съпругата му е сменила ключалките. Той бил със свидетели.
Две минути по-късно отново се обадила молителката Г. и помолила за помощ, защото
съпругът й бил отново пред жилището и я заплашвал.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Никола
Милушев, приятел на молителката се установява, че отношенията между страните били
лоши. Тя винаги се е оплаквала от съпруга си. Свидетелят и молителката били заедно на
ресторант на 13.08.2023г., който се намирал на ул. Коперник. Било между 16 и 18 часа. Били
седнали на терасата отвън. Видели, че П. минал с колата си няколко пъти край ресторанта.
Автомобилът който управлявал ответникът бил бял фолксваген. След това се обадил по
телефона на молителката, тя пуснала разговора на високоговорител и свидетелят чул П. да
казва, че няма да й даде развод. След това попитал дали човекът, с когото е на масата и е
любовник. Заплашил я, че не само няма да й даде развод, но и ще я унищожи и приключи.
Молителката била много притеснена и помолила свидетеля да я закарал до дома й. Той я
оставил пред тях. По-късно вечерта тя му се обадила, че имала проблеми със съпруга си,
който се опитал да влезе в дома им. Идвала полиция, з ада й помогне. На следващия ден -
14.08. отново молителката се обадила на свидетеля, че съпругът й иска да проникне в
жилището. Наложило се да вика полиция няколко пъти. Свидетелят бил притеснен за
молителката, защото тя била изплашена от поведението на съпруга си. Свидетелят няколко
пъти заяви, чене е любовник на молителката, а нейн приятел, с когото споделяла проблемите
си и който чул разговора между страните, по време на който ответникът казал, че ще я
унищожи, но няма да й даде развод.
По делото е разпитана и свидетелката Радостина Иванова, клиента на молителката в
козметичния й салон. Същата е била очевидец на разговор между страните на 14.08.2023г.
Съпругът на молителката се обадил и казал, че е пред дома им с двама свидетели и иска да
влезе в жилището. Тя му казала, че е заета и има клиенти. Разговорът продължил две три
минути, по време на който съпругът настоявал тя да отиде веднага, а молителката казвала,
че не може. След приключването на разговора се разплакала, защото била много притеснена.
По делото са разпитани и водени от ответника свидетели, които били заедно с него на
14.08.2023г. Свидетелят Цветомир Недялков, съсед на ответника, разказва, че по
предварителна уговорка отишъл пред входа на ответника заедно с другия съсед Цветан.
Целта била да вземат багаж на ответника Г. от дома му. Тяхното присъствие било нужда, зад
да удостоверят процедурата. Звъннали на домофона, но никой не се обадил. Качили се на
трети етаж и пак звъннали. Никой не им отворил. П. се обадил на полицията. Дошъл патрул
и направил протокол на присъстващите. По време на присъствието на свидетеля Недялков е
нямало заплахи отправяни от и срещу ответника Г.. Свидетелят не знае дали е имало
уговорка между П. и жена му за среща на посочената дата и дали тя е трябвало да го чака.
По делото е разпитан и другият съсед, присъствал на срещата между страните н
а14.08.2024г. Същият разказа, че ответникът му е приятел повече от десет години.
Свидетелят разказва, че на 14.08.2023г. били повикани заедно с друг съсед Цецо от П. Г., за
да удостоверят как и ще си вземе багаж от дома си. Свидетелят разказва, ме звъН. по
домофона, никой не се обадил от апартамента. След това се качили на етажа. ЗвъН. на
3
входната врата, но отново никой не отворил. Чули шум от вътре, но знаел, че собствениците
имат кучи и това не го учудило. Свидетелят твърди, че не е имало заплахи, закани или
чукане на вратата. Знаел, че съседът му П. Г. искал да си вземе фирмени документи и лични
вещи от дома си. Свидетелят Митрев си тръгнал когато дошла полицията.
Съдът кредитира показанията на четиримата разпитани свидетели като резултата на
лични възприятия и кореспондиращи един с друг.
Към делото е приложено копие на материали по пр.преписка № 35914/2023г.
образувана по различни сигнали от страните. От тях се установява, че страните са в развод.
Между тях има постоянни конфликти по повод ползването на семейното им жилище, в
което в момента живее молителката Г., а съпругът й се опитва непрестанно да проникне без
нейно съгласие. Тези опити били придружени със заплахи и закани в това число и за
убийство. Ответникът заплашвал, че ще съсипе не само живота на съпругата си, но и
бизнеса й. Наричал я „парцал, курва, проститутка“. По една част от материалите е отказано
образуване на досъдебно производство срещу ответника. Друга част са отделени и
проверките продължават.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Молбата, инициирала производството пред настоящия състав е подадена от лице,
което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3,
т.3 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл.
7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл.
9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
4
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката,
че ответникът е извършил спрямо нея процесните актове на домашно насилие на 13 и 14
август 2023г. Според показанията на свидетеля Милушев, който бил заедно с молителката
на терасата на ресторант в квартал „Гео Милев“ на 13.08.2023г. между 16.-18ч. , ответникът
се обадил по телефона и я заплашил. Свидетелят лично е възприел разговора между
страните, защото телефонът бил с включен високоговорител. Ответникът се обадил на
съпругата си, попитал я дали е заедно с любовника си в момента и й казал, че няма дай даде
никога развод и ще я приключи и съсипе живота й. Ирелевантен е в случай спора между
страните дали в автомобила на ответника, който минал няколко пъти край ресторанта е бил
ответникът Г. или неговия брат. Несъмнено се установява, е ответникът е отправил закана
към съпругата си, тя я възприела и се изплашила. Помолила свидетеля да я закара до дома й.
В изпълнение на заканата си по-късно вечерта ответникът се опитал да проникне в
жилището на съпругата си, като с това допълнително я изплашил и притеснил, че е изпълни
заканите си.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на
14.08.2023г. ответникът Г. е отишъл до дома на молителката. Същият старателно е подготвил
тази среща като си е осигурил и свидетели - разпитаните двама съседи. Според показанията
им в тяхно присъствие не е имало заплахи и закани от страна на ответника към съпругата
му. В същото време от показанията на клиентката на молителката се установява, че съпругът
в старанието си да си осигури свидетели не е предупредил съпругата си, че ще ходи до
жилището и тя не е била там когато са отишли да я търсят. От събраните по делото
доказателства не се установи акт на насили от страна на ответника на 14.08.2023г. Но
предвид отношението между страните, постоянните заплахи, които същият е отправял до
съпругата си е обяснимо защо същата се е притеснила от пристигането му без
предупреждение.
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на
психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се
даде защита на молителката Н. Л. Г.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, действащ към момента на сезиране на съда, при
уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното
насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът
взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на
домашно насилие, отличаващ се с с особен цинизъм и дързост, както и последиците и
мястото на извършването на акта на физическо и психическо насилие, както и
обстоятелството, че това е трето производство, по което му се налага санкция, която явно
няма нужния възпиращ ефекта, съдът налага на ответника глоба в размер от 900
(деветстотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, П. С. Г. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
5
Молителката е претендирала заплащане на сторените разноски в размер на 00 лв. .
Представен е списък по чл. 80 от СК, копие на договор за правна помощ и съдействие, имащ
характера на разписка за извършването им. По изложените съображения претенцията за
възлагане на разноските е основателна и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден
да заплати на молителя сумата от 1000 лв. , сторени разноски по делото.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу П. С. Г., ЕГН
**********, с адрес в *** като:
ЗАДЪЛЖАВА П. С. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес *** за
срок от осемнадесет месеца, считано от 28.08.2023г.
ЗАБРАНЯВА на П. С. Г., ЕГН **********, с адрес в ***,, на основание чл. 5, ал. 1, т.
3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес ***, на разстояние по-
малко от 100 (сто) метра, до жилището й на посочения адрес, местоработата й и местата за
социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от 28.08.2023г..
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. С. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да
го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на П. С. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 5, ал. 3 от
ЗЗДН, глоба в размер на 900 (деветстотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА П. С. Г., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П. С. Г., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на Н. Л. Г., ЕГН
**********, с адрес *** на основание члр. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв. сторени
разноски по делото.
ЗАДЪЛЖАВА П. С. Г., ЕГН **********, с адрес в *** да посещава
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ОТ ИЗДАВАНЕ НА НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД при честота от
ЧЕТИРИ ПОСЕЩЕНИЯ НА МЕСЕЦ на свои разноски в „ЦЕНТЪР ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
НА ПРАВОНАРУШЕНИЯТА“ с адрес: София, кв. „Сухата река“, бл. 18, вх. А, тел.: 089/
858 30 19 и 088/ 283 80 44, ел. поща: ********************@*******.**, където да се яви НЕ
ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
считано от 28.06.2024г., като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20
от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6