РЕШЕНИЕ
Номер 260382 14.10.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На петнадесети септември 2020
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ГЕРЦОВА
Секретар: Тихомира Калчева
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 4545 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3609103
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП на С.Л.Т., ЕГН **********,***, в качеството му на законен
представител на „ЕС ЕЛ ТИ Карго“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21,
ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Л.Т., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
И. Й.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш Серия К № 3609103 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на С.Л.Т., ЕГН **********,***, в
качеството му на законен представител на „ЕС ЕЛ ТИ Карго“ ЕООД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.Л.Т.
обжалва процесния електронен фиш и по съображения, изложени в жалбата, моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, като претендира разноски.
Редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, а в нарочна молба
поддържа искането за отмяна на електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, както и претенцията относно разноските.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи
по същество на делото в насока потвърждаване на електронния фиш и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш
е издаден срещу С.Л.Т., за това, че на 20.04.2020г. в 10:47 часа в път ІІ-64,
км.31+500, посока на движение от с.Граф Игнатиево към с.Черноземен, при
ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак „В 26“ и тчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч с МПС ИВЕКО ДЕЙЛИ, вид Товарен автомобил,
рег.№ *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-М511, като при разрешена скорост 60 км/ч е
установена скорост 74 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. Като
собственик, на когото е регистрирано МПС-то, било вписано „ЕС ЕЛ ТИ Карго“
ЕООД, ЕИК *********, със законен представител С.Л.Т., ЕГН **********, и на последния била наложена глоба 50лв за нарушение по
чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство
по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените
доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни,
взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.
При тази
фактическа установеност съдът приема, че е осъществен състава на вмененото
административно нарушение. По делото са приложени писмени доказателства,
сочещи, че процесния автомобил е собственост на „ЕС ЕЛ ТИ Карго“ ЕООД, ЕИК
*********, със законен представител С.Л.Т., ЕГН **********. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак.”. В конкретния случай скоростта е била
ограничена с пътен знак “В 26” – до 60 км/ч, а същата е била превишена от
водача на превозното средство. Същевременно предвид факта, че същото е
собственост на юридическо лице, то в случая наказанието е наложено на законния
представител, доколкото от негова страна не е посочено лице, на което да е било
предоставено управлението на МПС за процесната дата, предвид нормата на чл.188,
ал.2 от ЗДвП.
Описаната
противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда
на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 50 лв. водач,
който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч.,
какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно
определен, поради което и за съда, а също и за наказващия орган липсва
възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя.
Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от
пороците, твърдени в жалбата, както и несъстоятелни се оказват възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони при
установяване на нарушението, за което са налице и доказателства по делото.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
атакуваният Електронен
фиш Серия К № 3609103 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на С.Л.Т., ЕГН **********,***, в
качеството му на законен представител на „ЕС ЕЛ ТИ Карго“ ЕООД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата
на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено
в изготвяне на писмено становище по делото.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.