№ 3741
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512967 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20152712 от 07.07.2021 г., постановено по гр. д. № 55083/2020 г. на
Софийски районен съд, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Б. Т.
Н. дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД , сумата 3495,99
лв. – главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г., в жилище с абонатен № 050204, находящо се на
адрес: гр. София, р-н „*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.04.2019 г., до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 161 лв. – мораторна лихва за забава от 14.09.2017 г. до
11.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
23190/2019 г. на СРС, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД над уважената част от 161 лв. до пълния претендиран размер от 190,40 лв.
Решението е обжалвано от ответницата Б. Т. Н., чрез пълномощника й адв. К. Б., в
частта, с която е признато за установено, че дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата 161 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 11.04.2019
г. Поддържа се в жалбата, че в тази му част решението е необосновано и неправилно, с
искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли
1
предявения иск за мораторна лихва. Излага се възражение, че жалбоподателката не дължи
процесната сума от 161 лв., представляваща мораторна лихва за посочения период, тъй като
тя не е титуляр на процесната партида и никога не е получавала фактури на нейно име, с
които да се претендират от нея парични задължения за този период. Фактурите били
издавани на името на друго лице – Б. О.П., и жалбоподателката никога не е знаела, че има
начислени задължения по партидата на процесния имот, никога не е била уведомявана от
„Т.С.” ЕАД за това, поради което няма как да е изпаднала в забава за тяхното плащане.
Излага се и довод, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи как е
образувана стойността на конкретно начислените суми за топлоенергия по партидата на
процесния имот, като представените от ищеца извлечения от сметки са били изрично
оспорени от ответницата, но съдът не е взел под внимание това оспорване.
Ответникът по въззивната жалба не е представил писмен отговор. С писмена молба
пред въззивния съд същият оспорва жалбата и настоява решението да бъде потвърдено в
обжалвана му част.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В исковата молба ищецът ”Т.-С.” ЕАД твърди, че между него и ответницата е налице
облигационна връзка по покупко-продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот –
жилище в гр. София, ж.к. „*******, в който имот е била доставяна топлинна енергия в
периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г. Ответницата била клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и използвала доставяната от дружеството топлинна енергия
през посочения период, но не заплатила доставената топлинна енергия за посочения период
в размер на 3495,99 лв., а дължимата от нея лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до
23.04.2019 г. възлизала на сумата 190,40 лв. За посочените суми в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23190/2019 г. на СРС. Иска от съда да признае
за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество посочените суми – главница и
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете. Възразява, че не са
представени доказателства за качеството й на потребител на топлинна енергия, че исковата
претенция или част от нея е погасена по давност, както и, че не са представени
доказателства за настъпването на изискуемостта на задължението и/или изпадането на
ответницата в забава съгласно общите условия. Във връзка с последното възражение
ответницата сочи, че не са издавани фактури на нейно име, поради което тя не е изпаднала в
забава по смисъла на чл. 84 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, и като съобрази предмета на обжалване, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал.1, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
2
Решението е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че ответницата
Б. Т. Н. дължи на ищеца„Т.С.” ЕАД сумата 3495,99 лв., представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г., в
жилище с абонатен № 050204, находящо се на адрес: гр. София, р-н „*******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.04.2019 г., до
изплащане на вземането.
Предмет на обжалване е решението в частта му, с която е уважена акцесорната
претенция за сумата 161 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата,
дължимо за периода от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г.
По силата на общото правило на чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Обезщетението се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо, тъй
като от този момент длъжникът е в забава. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая за процесния период от м. 07.2016 г. до м. 04.2018 г. са приложими Общите
условия, одобрени с решение на КЕВР № ОУ-01/27.06.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези
Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, след изтичане на този 45-дневен
срок потребителят е в забава на плащането на дължимите за съответния период суми за
доставена топлинна енергия, като изискуемостта на сумите не е предпоставена от покана от
кредитора до длъжника, тъй като задължението е срочно. В действащите към процесния
период Общи условия не е предвидено като условие, за да бъде поставен длъжникът в
забава, освен неплащането на задължението на падежа – получаване на фактура относно
дължимите суми за доставена топлинна енергия, или извършено по друг начин изрично
уведомяване на клиента за размера на задълженията за използваната топлинна енергия. С
оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответницата е изпаднала в
забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения за
доставена топлинна енергия, считано от изтичане на 45 дни от съответния отчетен период, за
който дължи стойността на потребената топлинна енергия. По тези съображения е
неоснователно направеното от ответницата с отговора на исковата молба и поддържано с
въззивната жалба възражение, че не е настъпила изискуемостта на процесното вземане за
незаплатена топлинна енергия, респ., че не е изпаднала в забава и не дължи претендираната
мораторна лихва. Неотносимо към предмета на спора е и въведеното от жалбоподателката
възражение, че не е титуляр на партидата, по която се води топлоснабдения имот, за който
се претендира заплащане на мораторна лихва. Същата е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в качеството й на титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, поради което е длъжна да заплаща цената на доставената топлинна
енергия. Задължението за заплащане на топлинната енергия, включително и акцесорното
задължение за заплащане на мораторна лихва за забава, е на собственика, респ. вещния
ползвател на топлоснабдения имот, без оглед на това на чие име се води партидата на
3
имота.
Що се касае до размера на дължимата мораторна лихва върху установена с влязлата в
сила част от решението главница, следва да се има предвид, че ответницата не е въвела в
срока по чл. 131 от ГПК, нито в хода на делото, възражение срещу размера на
претендираното акцесорно вземане. С доклада си по чл. 146 от ГПК, който не е бил оспорен
от страните, първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че за целия исков период /от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г./ размерът на тази мораторна лихва
е 190.40 лв. След приспадане на размера на мораторната лихва за периода от м. 05.2016 г. до
м.06.2016 г. /29.40 лв./, за която сума е прието, че не се дължи поради липсата на
доказателства за публикуване на фактурата за отчетния период на интернет страницата на
продавача съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., дължимата мораторна лихва
върху главница от 3495,99 лв. за периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2019 г. е в размер на 161
лв. , за която сума искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен.
С оглед на горното и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по
жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да ме заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в минималния предвиден
в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20152712 от 07.07.2021 г., постановено по гр. д. №
55083/2020 г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която е признато за
установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Б. Т. Н. дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата 161 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 14.09.2017 г. до
11.04.2019 г. върху главница от 3495,99 лв., представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия, доставена за периода от м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г., в жилище с абонатен
№ 050204, находящо се на адрес: гр. София, р-н „*******, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23190/2019 г. на СРС.
В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Б. Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******,
4
сумата 100 лв. за разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5