ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 726
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500572 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.248, ал.3
от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от Г. М. П. от
град Пловдив, ул. Звезда №28, ет.6, ап.18, ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. Д.Б., против определение
№1017/27.01.2022 г., постановено по гр.д. №5731/2021 г. по описа на РС
Пловдив, ХХII гр.с., с което е оставена без уважение подадената от
жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото решение в
частта относно разноските.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния
акт, тъй като до жалбоподателя е било изпратено съобщение, с което
насрещната страна го кани да изпълни задълженията си по договор за паричен
заем №51455/19.02.2020 г., сключен с „Кредит тайм“ ЕООД, продадено с
договор за цесия, което се претендира да е дължимо. Жалбоподателят твърди,
че не дължи претендираното вземане. С отговора на исковата молба
ответникът, след като разяснил подробно възможността да събере по
принудителен ред вземането, признал иска, като твърдял, че не следвало да
плаща разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Излагат се
подробни съображения за твърдяната неправилност. Иска се отмяна на
атакуваното определение, като решението, постановено по делото, се отмени
в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски, и се
осъди ответникът да заплати на ищеца 50 лв. разноски, а на Адвокатско
дружество „Гърбев“ - на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. – възнаграждение в
размер на 360 лв.
1
Ответното дружество „Макс колект“ ЕООД е депозирало подробно
становище за неоснователност на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен
от Г.П. срещу „Макс колект“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено в отношенията
между страните, че П. не дължи сумата от 1193.82 лв. по договор за паричен
заем №51455/19.02.2020 г., сключен с „Кредит тайм“ ЕООД. Направено е и
искане за присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение в полза на
АД „Гърбев“.
Отговор на исковата молба в законоустановения срок е постъпил,
като ответникът признава иска. Твърди, че не е дал повод с поведението си за
предявяване на иска, като разноските следва да се разпределят в съответствие
с чл.78, ал.2 ГПК. Направено е и искане за прекратяване на делото, като са
изложени подробни съображения. Ответникът не е изпратил представител в
съдебно заседание.
С постановеното по делото решение №2021/05.11.2021 г., предвид
направеното признание, искът е уважен. В съответствие с чл.78, ал.2 ГПК в
тежест на ищеца са възложени разноските за адвокатско възнаграждение на
ответника в размер на 360 лв.
С обжалваното определение №1017/27.01.2022 г. е оставена без
уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното решение в частта
за разноските. Съдът се е позовал на определение №549/29.11.2018 г. по
ч.гр.д. №4317/2018 г. на ВКС, IV г.о. и определение №474/07.11.2019 г. по
ч.гр.д. №3063/2019 г. на ВКС, IV г. о., като е приел, че ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, независимо, че е
отправял покани за доброволно изпълнение. Извънсъдебните претенции на
ответника за заплащане на дължими вземания, дори и със заплаха за
предприемане на съдебни мерки, не са повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
2
признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Доводите на първоинстанционния съд напълно се споделят от
настоящия състав, а в тази насока са и определение №95 от 22.02.2018 г. по
ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о., определение №318 от 25.07.2018 г. по
ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о., определение по ч.гр.д. №3300/2018 г. на
ВКС, III г.о. и други.
Действително, налице е и практика в обратната насока (цитирани и
от жалбоподателя в частната жалба). Противоречието в практиката на ВКС не
е отстранено по пътя на постановяване на тълкувателно решение, като
настоящия състав възприема вижданията, посочени в изброените
определения.
По изложените съображения и според настоящия състав са налице
и двете кумулативни предпоставки от чл.78, ал.2 ГПК - с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Ето защо
правилно в тежест на ищеца са възложени разноските с постановеното
решение. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил
без уважение искането за изменение на решението си. Определението му е
правилно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1017/27.01.2022 г., постановено
по гр.д. №5731/2021 г. на Пловдивски районен съд, V граждански състав, с
което е оставена без уважение подадената от адв. Д.Б. молба за изменение на
постановеното по делото решение в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3