М О
Т И В И
Към присъда по НЧХД № 137/2021 г. на
АРС, ІІ н.с.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на К.Р.П., с която същият е повдигнал
обвинение срещу подсъдимата М.Т.Ч., за
това че:
През периода от 11.01.2021 г. до 24.01.2021 г. в град Асеновград, при
условията на продължавано престъпление и конкретно на датите: 11.01.2021 г.,
14.01.2021 г. и 24.01.2021 г. е приписала престъпление на частния тъжител К.Р.П.
ЕГН ********** по чл. 325б ал. 2 т. 2 и т. 4, във вр.
с ал. 1 от НК, като е разпространила информация в социалната мрежа Фейсбук чрез публикации на личната си фейсбук
страница и чрез медии - ТРАФИКНЮЗ.БГ, БГДЕН.БГ и БЛИЦ.БГ, а именно че К.П. и Р.
П. са убили по особено жесток начин нейни кучета, като клеветата е
разпространена публично, Престъпление по чл.148 ал. 2, предл.
1, във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 предл.
2, във вр. с чл. 147 ал. 1, във вр.
с чл. 26 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
частният тъжител К.П., лично и чрез поверениците си -
адвокат М. и адв. К., поддържа повдигнатото обвинение
със същата фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на
подсъдимата и налагане на справедливо
наказание.
В наказателното производство не е
предявен граждански иск.
Подсъдимата М.Ч. се възползва от процесуалните си права и не дава
обяснения по обвинението. Защитникът адв. С. излага
защитна позиция, че престъплението
предмет на обвинението не е
извършено от подсъдимата, както и че доказателствата не се установява по
несъмнен начин авторството и вината и в извършването на престъплението в които е обвинена.
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.Т.Ч. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, вдовица, с
основно образование, неосъждана, работеща в „Ново Мес“-
Пловдив, с адрес: ***, ЕГН **********.
Съгласно фактическите твърдения изложени в
тъжбата на 11.01.2021 г. на личната си фейсбук
страница подсъдимата М.Ч. публикувала няколко снимки на убито куче, както и
пояснения за жестокото убийство на животното, като уточнява, че по беззащитните
й кучета е стреляно с пушка, както и че някои от тях са бити и изоставени в
безпомощно състояние. В коментарите под публикациите й на зададените и въпроси
се твърди, че М.Ч. е посочила като автори на деянията нейните съседи Р. и К. П.,
като е заявила, че могат да се видят в предаването съдебен спор на 19.10.2019
г., което е било на тема също за убити от тях няколко кучета и са останали ненаказани,
защото имали връзки в полицията. На 14.01.2021 г. подсъдимата публикувала пост
със същите снимки на убити и малтретирани кучета, към който имало приложена и
жалба входирана в Районна прокуратура – Асеновград. В
жалбата се твърди, че се сочат имената на братята К. и Р. П., като евентуални
извършители на зверствата над кучетата. Отново в коментарите на потребителите
се твърди, че Ч. е посочила, че извършители са съседите на имота – братята Р. и
К. П., както и че в профила си
публикувала линк към статия на електронната страница на „Трафикнюз.бг“ озаглавена „Нечовешко. Дегенерати стреляха и биха
изоставени и болни кучета в Асеновград“.
На 24.01.2021 г. на личната си фейсбук
страница М.Ч. публикувала снимки на убито куче с текст на снимките: „Пак в
Асеновград, същите които посегнаха на другите ми кучовци.
Поредното ми убито по най-брутален начин. Нямам сили вече да се боря. Кошмарът няма
край. Почивай в мир скъпичък. Твърди се в тъжбата, че
в коментарите под тези снимки отново се сочи
от подсъдимата, че Р. и К. П. отново са убили нейно куче. Всички тези
публикации включително и коментарите на подсъдимата са били изтрити и вече не
са налични във фейсбук профила на подсъдимата, но се
твърди, че са били възприети от неограничен кръг потребители, включително и
близки на тъжителя и са предизвикали вълна от коментари и негативни и
заплашителни реакции по отношение на сочените извършители. В хода на съдебното
следствие се установи, че действително на 14.01.2021 г. е била подадена жалба
от подсъдимата М.Ч. ***, касаеща сигнализирането на
органите за убито и ранено куче в стопанисвания от подсъдимата „Приют“ за
кучета, като по случая е извършена проверка от органите на полицията. В рамките
на същата е констатирано наличието на мъртво и разпрано куче в приюта й, както
и на друго, което е ранено. Видно от приложените материали по случая е
образувано ДП № 202/2021 г.по описа на РП-Пловдив, ТО-Асеновград за
престъпление по чл. 325б ал.1 от НК, което към момента на е приключило.
В хода на съдебното следствие бяха допуснати и
разпитани в качеството на свидетели лицата, поискани от страна на частния
тъжител – свидетелките Марина Георгиева и Гергана Михайлова от показанията на
които се установява, че като активни участници в множество групи във „Фейсбук“, включително и в групата „За по-добър живот в гр.
Асеновград“ са попаднали на постовете на потребител с фейсбук
профил „М.Ч.“, в които посоченото лице, което не познавали лично съобщавало за
жестоко отношение към отглеждани от него животни, като конкретно съобщавало, че
едното куче било убито по жесток начин, а друго било простреляно и ранено.
Съответно били качени на същия профил и снимки на убито и ранено куче, както
и рентгенови снимки на раненото куче, от
които се виждало, че то е простреляно със сачма. Посочена била и банкова сметка
***. И двете свидетелки посочват, че в коментарите под постовете директно и
индиректно, като извършители на зверството били посочени именно двамата братя К.
и Р. П., а публикациите намерили широк отзувк сред
интернет потребителите и особено сред групите на защитници на животните, които
публикували множество заплашителни коментари и изразявали готовност за саморазправа.
Това и накарало двете свидетелки да се свържат с тъжителя К.П. и да го уведомят
за протичащата интернет комуникация по негов адрес и на практика от тях именно
тъжителят разбрал за публикациите и за техния размах. В различни интернет медии
във връзка със случая с убитите кучета били публикувани няколко статии, в които
било отразено, че данните за жестокостта над животните са получени от М.Ч., която
полагала грижи за безпризорните кучета. Като доказателства към тъжбата са
приложени и копия на скрийншотове на публикации в
Интернет, в профила на М.Ч., включително и на коментари под постовете.
След внимателен анализ на събраните в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателства съдът намира, че от тях
не може да се направи безспорен извод за несъмнена доказаност
на обвинението по отношение на всяко от трите деяния, които съставляват негов предмет.
Както вече се каза, всички деяния, чрез
които се твърди, че е извършено наклеветяването, чрез приписване на престъпление
са извършени чрез публикации на Фейсбук страницата на
потребителя М.Ч.. За да се установи, дали в постовете се съдържат изявления, които
са обективно годни да доведат да реализацията на обективния състав на
престъплението клевета е необходимо да се изследва конкретното съдържание на
публикациите, както като отделни писмени изявления, така и в цялостния контекст
на изявленията по конкретната тема. Само по този начин съдът може директно да
провери дали в тях действително се съдържат позорящи обстоятелства по отношение
на личността на частния тъжител, които са неистински или му се приписва
извършването на престъпление. Доколкото обаче в тъжбата се твърди и по делото е
установено, че постовете и коментарите са били изтрити и вече не са налични в
интернет-пространството и обективно не съществуват в твърдяната директория,
очевидно е невъзможно директното им установяване с точното им съдържание. Не е
налице и техническа възможност за установяването им като точно съдържание,
както и пълния обем на кореспонденцията, в които се съдържат коментарите, за да
могат да бъдат адекватно съпоставени като информативност
към определени твърдения. Единствените косвени доказателства за съдържанието на
коментарите, в които се твърди, че подсъдимата е посочила като извършители на
умъртвяването и жестокостта към кучетата се съдържат в показанията на
свидетелките Георгиева и Михайлова, които обаче също не са в състояние точно да
възпроизведат съдържанието и пълния текст на коментарите, за да е ясно в какъв
контекст са отправени. Приложените ксерокопия на скрийншотове
направени на страници във фейсбук, също не са годни
доказателства да удостоверят наличието на определена информация, тъй като не
притежават характеристиките на годни писмени или веществени доказателства,
изготвени по надлежен процесуален ред. От друга страна, публикуването на жалба
до прокуратурата във фейсбук, дори и условно да приемем,
че е извършено от подсъдимата М.Ч., като самостоятелно действие, изключено от
други уточняващи коментари, само по себе си не реализира изпълнителното деяние
на престъплението клевета чрез преписване на престъпление. Това следва и от
съдържанието на самата жалба, от което е видно, че пострадалото лице – в случая
М.Ч. е потърсила защита от компетентните органи, като е сигнализирала за
извършено престъпление, умъртвяване на животно, каквито данни обективно са се
потвърдили в хода на извършената проверка. В жалбата същата излага известните й
факти, както и отношенията й с лицата, с които е имало конфликти във връзка с
отглеждането на кучетата, което е нейно право и задължение. Никъде в жалбата
обаче не се сочи тъжителят като директен извършител на престъплението. Ако беше
така и ако подсъдимата Ч. умишлено беше набедила тъжителя П. в извършването на
престъпление, което знаеше, че не е извършил, нямаше да е налице клевета, а
набеждаване в престъпление, което е престъпление от общ характер съставомерно по чл. 286 от НК. Такива данни обаче
не са установени от прокуратурата, а напротив по жалбата е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител, което не е приключило, но по което
има достатъчно данни за извършено престъпление, тъй като умъртвяването на
едното куче и раняването на другото са факт.
Но независимо от изложеното, с оглед спецификата на конкретните деяния, за които е повдигнато обвинение, а
именно постове и коментари в най-голямата социална мрежа „Фейсбук“,
които скоро след това са изтрити съдът намира, че проблемът е изцяло доказателствен, тъй като от наличните доказателства
обвинението не е доказано по несъмнен начин и по делото не е безспорно
установено авторството на деянието. По делото не е категорично доказано, че
именно подсъдимата лично е написала от профил с име М.Ч. коментарите и
публикациите, чрез които се твърди, че е приписано престъплението. По делото не
са представени никакви доказателства в тази посока, освен разпечатка от стената
на тъжителката, която предвид свободния достъп и естеството на интернет
общуването не доказва авторството на деянието. Не е доказано дори
обстоятелството, че Фейсбук –профила на потребител М.Ч.
е ползван и регистриран именно от нея. Създаването на личен акаунт
/профил/ или „влизането“ във Facebook се осъществява само чрез
свободно регистрирани потребители, като регистрацията на потребители не се
контролира за достоверност на данните. Не е задължително и е напълно възможно
регистрирания профил с името на определен човек, да не отговаря на неговата
личност. Общоизвестна е порочната практика да се създават т.нар. фалшиви
профили, през които има възможност за изпращане на текстове и изображения. След
направената регистрация системата автоматично създава лична страница на
потребителя /т.нар. стена/, на която могат да бъдат оставяни съобщения от други
профили и препратки към външни страници. Именно липсата на гаранции, че един
профил отговаря само и единствено на една личност и само тази личност има
възможност да се изразява от този профил поставя под съмнение авторството на
деянието. По делото освен компютърна разпечатка, която няма самостоятелна доказателствена стойност, не са представени никакви други
доказателства, които да обвържат подсъдимата като автор на изразите,
публикувани в профила. При горепосочения начин на регистрация и достъп до Фейсбук автор на
текстовете, написани на т.нар. лична страница /стена/ може да бъде всяко
наказателно отговорно лице, което от чужд профил или регистриран от него т.нар.
фалшив профил да публикува всякакви твърдения и коментари. Още повече, че в
случая дори конкретните публикации не са налични в профила, който се твърди, че
е на подсъдимата, което на отделно основание
води до извод за недоказаност на
престъплението от обективна страна. С оглед установената фактическа обстановка
и след нейния правен анализ, съдът намира, че остава недоказано обвинението за
престъпленията, описани в тъжбата. Не са установени по несъмнен начин както
реализирането на изпълнителното деяние, така и авторството на подсъдимата М.Ч.
в извършването на престъплението.
Ето защо и базирайки се на доказателствата и техния анализ, Съдът намира, че
обвинението за престъплението по чл.148 ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1 т. 1 и
т. 2 предл. 2, във вр. с
чл. 147 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, извършено по отношение на частния тъжител К.Р.П. не е доказано по несъмнен начин и от
доказателствата не може да се направи несъмнен извод, че подсъдимата е
извършила престъплението, което и се вменява във вина. В предвид правилото на чл. 303 ал.1 от НПК, че
присъдата не може да почива на предположения и изискването по ал.2 на същия
текст за несъмнена доказаност на обвинението, и като
намери, че е налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че
подсъдимата М.Т.Ч. не е извършила престъплението предмет на обвинението Съдът я
призна за невинна и я оправда по повдигнатото и с тъжбата обвинение за това
престъпление.
Поради изхода на делото и на основание чл. 190 ал.1
от НПК съдът възложи направените по делото разноски от подсъдимата М.Т.Ч. в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощения и защитник в
тежест на частния тъжител.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: