Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1142/31.7.2020г. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На тридесети юли Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2439 описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
514203-F545093/27.05.2020г. на Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП -
Варна, с което на «Д.Е.Т. ЕООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1916,66 лева
на основание чл.183 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД НАП – Варна , на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на «Д.Е.Т. ЕООД, булстат ***
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на
200 / двеста / лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано
по жалба на представляващ санкционираното лице против НП №
514203-F545093/27.05.2020г. на Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП - Варна,
издадено на основание чл.53 от ЗАНН.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление. Считат се за нарушени чл.43 ал.1 и ал.4 и чл.52
ал.2 от ЗАНН. Сочи се, че данъчно задълженото лице не е било уведомено за
настъпилата дерегистрация, поради което е налице
маловажен случай на нарушение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП, изложени
с жалбата. Претендират се разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли за
присъждане на разноски.
По съществото на делото моли
наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
След преценка на събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното
:
На 28.04.2020г. при проверка по повод на подадено заявление за регистрация
по ЗДДС, св. А. установила, че «Д.Е.т. ЕООД, като лице , което не е регистрирано
по ЗДДС е издало документ- фактура от 05.02.2020г. , с посочени в нея данъчна
основа и ДДС в размер на 1916,66 лева.
Регистрацията на «Д.Е.т. ЕООД по
ЗДДС била служебно прекратена , като акта за дерегистрация
бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК. Дерегистрацията
на дружеството била от 04.02.2020г.Предвид горното, на 05.05.2020г. св. А. съставила акт за установяване на
административно нарушение. В
обстоятелствената му част било описано установеното.
Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, като в срок по административнонаказателната
преписка не постъпили възражения.
Впоследствие, на 27.05.2020г. въз
основа на акта било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗДДС
на лицето било наложено административно наказание на основание чл.183 ал.1 от
същия закон.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства – извлечение от
информационния масив на ТД НАП; акт за регистрация по ЗДДС; акт за дерегистрация по ЗДДС; протоколи от 08.01.20г. и от
17.01.2020г.; съобщение по чл.32 от ДОПК и др.
При проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване
на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното
постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е.
спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са
изяснили фактическата обстановка, като по административнонаказателната
преписка са били приложени доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено
административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на
административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение,
както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна
квалификация по ЗДДС.
Съдът намери, че административно
наказващият орган неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че
се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде
санкционирано по смисъла на закона.
В настоящия казус, от приложения по
делото акт за дерегистрация се установява , че
дружеството е било дерегистрирано на 04.02.2020г. по
реда на чл.32 от ДОПК.
Липсата на данни на дружеството – адресат на акта за дерегистрация
да са били връчвани книжа по повод настъпилата
дерегистрация,
както и факта, че визираната в НП фактура е издадена в деня, следващ
отбелязването за връчване по реда на чл.32 от ДОПК на 04.02.2020г., очертава
извършеното нарушение като такова с
изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и
в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното
нарушение. При преценката, че е налице маловажен случай на нарушението съдът
отчете и липсата на данни от нарушението да са настъпили вредни последици,
както и сформираното критично отношение къв
извършеното.
Що се отнася до възразеното, че е незаконосъобразна процедурата по предявяване
на АУАН, съдът изхождайки от съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение, намери възражението за неоснователно – видно от
надлежно извършеното вписване, АУАН е бил предявен и екземпляр от него е бил
връчен на представляващ въззивното дружество на 05.05.2020г.
След като обсъди възраженията,
наведени с жалбата и намери част от същите за основателни, съдът отмени НП като
необосновано.
Съдът присъди разноски, съобразно
направеното искане от процесуалния представител на въззивното
дружество.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: