Р Е Ш Е Н И Е
№
457 03.12.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 07.11.2019г.,
в публичното съдебно заседание в
следния състав:
Председател:
Методи Величков
Секретар: Емилия
Павлова
Прокурор: Моника Любомирова
като разгледа докладваното от съдията
Методи Величков гражданско дело № 317 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1-ро от ЗОДОВ.
По съображения изложени
в исковата молба, ищецът И.К.И. моли да бъде осъден ответникът Прокуратурата на
Република България да му заплати:
На основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 30 000 лева, съставляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу
него Досъдебно производство № 185 от 2009г. по описа на ОДМВР П. и НОХД № 546/2007г.,
по което впоследствие е бил оправдан с присъда № 12 от 26.03.2013г. на Пернишкия
окръжен съд, влязла в сила на 21.05.2014г.
На основание чл.2, ал.1, т.З от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 3000 лв.,
съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи
адвокатски хонорари по горните наказателни дела.
Законната лихва върху двете суми, считано
от 21.05.2014г. до окончателното им изплащане.
Моли да му бъдат
присъдени и направените разноски.
Ответникът –
Прокуратурата на Република България, чрез Моника Любомирова – прокурор в
Окръжна прокуратура – гр. Перник, оспорва както претенцията за неимуществени
вреди, така и претенцията за имуществени вреди, като недоказани по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
претенциите за присъждане на лихви за забава. Възразява срещу искането за
заплащане на разноски в настоящето производство.
Пернишкият окръжен съд след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК,
приема за установено следното:
С постановление от 16.11.2010г.
по ДП № 185 от 2009г. по описа на ОДМВР П., И.К.И. е бил привлечен като
обвиняем за извършени от него престъпления от общ характер по реда на чл. 253,
ал.4 във връзка с ал.3,т.2, във връзка с ал.1 от НК, извършени в периода от ***г. до ***г. Това обвинение е
било частично изменено с постановление от 31.05.2011г. по отношение броя на
извършените сделки и стойността им. Окръжна Прокуратура - Перник е внесла обвинителен акт по това обвинение срещу И. К. И.
на 05.10.2011г., вследствие на което бе образувано НОХД № 348/2011г. по описа
на ОС Перник, в което същият е участвал в качеството на подсъдим.
С Присъда № 7 от
28.02.2012г. на Окръжен съд Перник по НОХД № 348/2011г., с която И. е признат
за невиновен в извършването на престъпленията, предмет на обвинението и изцяло
оправдан по тях.
На 13.07.2012г. с
Решение № 224 постановено по ВНОХД № 452/2012 по описа на Апелативен съд С.,
НО, 6-ти състав, Присъда № 7 от 28.02.2012г. на Окръжен съд - Перник, постановена
по НОХД № 348/2011г. е била отменена, а делото беше върнато на първата
инстанция за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Перник поради
допуснати процесуални нарушения от страна на решаващия първостепенен съд,
изразяващи се в неправилно изготвяне на съдебния протокол от заседанието на
постановяване на присъдата и наличие на явно противоречие в мотивите на
атакувания съдебен акт, водещо до неяснота на същите. В резултат на това е било
образувано ново НОХД № 249/2012г. по описа на Окръжен съд – Перник, по което И.
е имал качеството на подсъдим.
С Присъда № 12 от
26.03.2013г. по НОХД № 249/2012г., Пернишкият Окръжен съд отново го е признал
за невиновен и го е оправдал изцяло по повдигнатите му обвинения по реда на чл.
253,ал.4,вр. ал.3,т.2,вр.
ал.1 от НК.
На 04.03.2014г. с
Решение № 392 постановено по ВНОХД № 936/2013г. по описа на Апелативен съд С.,
НО, 4-ти състав, оправдателната присъда № 12/26.03.2013г. на Пернишкия Окръжен
съд, постановена по НОХД № 249/2012г. е потвърдена изцяло.
С Решение № 257 от
21.05.2014г. на ВКС е оставено в сила Решение № 392 от 04.03.2014г. постановено
по ВНОХД № 936/2013г. на САС и на 21.05.2014г. втората оправдателна присъда на
Пернишкия окръжен съд е влязла в законна сила.
Следователно налице
е хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1-ро от ЗОДОВ.
Няма твърдения и
данни по делото, спрямо И. да са вземани мерки за неотклонение – „задържане под
стража“ или „домашен арест“ на досъдебното производство. Видно от приложеното ДП
№ 185/2009г. на ОДМВР П., том I, /л. 22 от същото/ и НОХД № 348/2011г.
по описа на Пернишкия окръжен съд до влизане в сила на оправдателната присъда,
т.е. и в досъдебното производство и в съдебното производство, И. е бил с мярка за
неотклонение – „подписка“.
Времето от датата
на привличането на И. като обвиняем до влизането на оправдателната присъда в
сила е от 16.11.2010 до 21.05.2014г. е 3 години, 6 месеца и 5 дни. За
престъплението, за което И. е бил обвинен, се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди лева до двеста
хиляди лева. Самото обвинение касае периода от време от ***г. до ***г.
– продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложеното НОХД № 348/2011г. и двете цитирани
постановления, представени с исковата молба.
Видно от
приложеното свидетелство за съдимост на И.К.И. от ***г., същият е осъждан, както
следва:
С решение № 311/28.05.2003г.,
по НАХД № 332/2003г. по описа на П. районен съд, за деяние по чл. 343,б, ал.1
от НК, извършено на ***г., като на основание чл. 78А от НК му е наложено
административно наказание.
Със споразумение от
18.12.2007г., по НОХД № 546/2007г. по
описа на Пернишкия окръжен съд, влязло в
сила на 18.12.2007г.:
- по 321, ал.2 вр. с чл. 257 вр. с чл. 256 вр. с чл. 26, ал.1
, вр. с чл. 20, ал.2 от НК за престъпления извършени
в периода от ***г. до ***г., като му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца.
- по 321, ал.2 вр. с
чл. 257, вр. с чл. 256 вр.
с чл. 26, ал.1 , вр.
с чл. 20, ал.2 от НК за престъпление извършено към ***г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500лв.
На основание чл.
23, ал.1 и ал.3 от НК му е определено едно общо наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година и шест месеца и глоба в размер на 2500лв.
Изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца е било отложено
по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
С присъда № 51/25.01.2006г.,
но НОХД № 01878/2015г. по описа на П. районен съд, за деяние по чл. 343в, ал.2,
вр. ал.1 от НК, извършено на ***г., като на основание
чл. 78А от НК му е наложено административно наказание.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът не възприема довода, че обвинението,
касаело извършването на престъпление, извършено в изпитателния срок по
постигнатото споразумение и ищецът бил заплашен от ефективна присъда с
наказание „лишаване от свобода“, което да изтърпи с предходното наказание,
поради което изпитвал изключителен страх. И по постигнатото споразумение за
двете престъпления и по предявеното обвинение по което, впоследствие И. е бил оправдан,
се касае за продължавани престъпления по чл. 26, ал.1 от НК, като периодите от
време се дублират макар и частично, поради което престъплението по обвинението
не се явява извършено в изпитателния срок по осъждането със споразумението. Следователно
дори да се е достигнало до осъдителна присъда, то наказанията по нея и по
споразумението би следвало да се комулират по реда на
чл. 25 от НК.
Неснователни са и
доводите, че поради наложен запор върху апартамента на ул. „***“, който му бил
единствено жилище, той, жената, с която живее на съпружески начала –
свидетелката М.И.Г. и детето им, се
наложило да живея в къща с майка му, баща му, брат му – свидетелят К.И. и съпругата
и детето на последния, както и че собственикът се опасявал да не изгуби
апартамента си. От приложените по делото
доказателства не може да се направи извод, че върху апартамента, находящ се в ***, собственост на И.И.,
е била наложена възбрана от страна на прокуратурата. Дори и да имаше наложена
такава възбрана, то нейната функция не е да се прекрати ползването на
апартамента, а да се противопостави на правата на евентуален купувач след
нейното налагане. Отделен е въпросът, че съгласно свидетелските показания на К.И.,
дадени в с. з. на 11.01.2012г. по НОХД № 348/2011г. – брат му си е продал апартамента, поради
единствената причина, че е получил изгодна цена около 80 000лв. –
90 000лв. и тогава /2008-2009г./ е отишъл с М. да живеят в двуетажна къща при родителите
му, находяща са в ***.
При положение, че
обвинението срещу И. е било повдигнато на 16.11.2010г., а детето *** е родена,
на ***г., то съдът намира, че тя е зачената, далеч след предявяването на
обвинението и неговото изменение на 31.05.2011г. Това означава, че предявеното обвинение, с
нищо не е попречило на нормалните отношения между И.И.
и М.Г.. Единствено по повод на обвинението М.Г. е разпитвана като свидетел и по
досъдебното производство и в съдебното производство /на ***г. и ***г./, за
закупен с нейни средства мотоциклет „Хонда“ на И.И., което й е причинило неудобства, от което И. е изпитвал
срам, че той е причината за това.
От свидетелските
показания на К.И. и М.Г. се установява, че по времето от повдигането на
обвинение срещу И.И. до влизането в сила на
оправдателната присъда, И. е бил притеснен, изнервен, напрегнат,
раздразнителен, разтревожен и депресиран. Съдът възприема свидетелските
показания в тази им част, тъй като те кореспондират помежду си и с нормалната
човешка реакция в случай на предявяване на обвинение и внасяне на обвинителен акт за тежко престъпление за
което се предвижда наказания лишаване от свобода за срок от три до дванадесет
години и глоба от 20 000лв. до 200 000лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Изхождайки от периода от време, през което е продължило
наказателното преследване – 3 години, 6 месеца и 5 дни, когато същият е бил под
угрозата да му бъде наложено евентуално наказание лишаване от свобода за срок
от три до дванадесет години и глоба от 20 000лв. до 200 000лв. и от
конкретните негативни отражения на същото върху емоционалната сфера на И.,
съдът намира, че сумата от 3500лв. би го обезщетила за претърпените от него
неимуществени вреди.
Сумата следва да се
присъди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на влизане на
оправдателната присъда в сила – 21.05.2014г. до окончателното изплащане. За
горницата над 3500лв. до пълния претендиран размер от
30 000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение
имуществените вреди. Видно от приложения договор за правна помощ /л.19 от ДП №
185/2009г. на ОДМВР П., том I,/ И.И. е упълномощил
адвокат Г.М. да го защитава по същото дело, като впоследствие и в съдебната
фаза адвокат М. го е защитавал. Сумата 300лв. е изплатена изцяло и в брой,
поради което същата представлява имуществени вреди, направени от обвиняемия И..
Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 300лв.,
ведно със законните лихви за забава, считано от 21.05.2014г. до окончателното
изплащане. За горницата над 300лв. до пълния претендиран
размер от 3000лв. обезщетение за имуществени вреди, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е направил
разноски по делото в размер на 1020лв. /1000лв. адвокатски хонорар и 20лв.
за държавна такса/. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 117,45лв., съразмерно на уважената част от исковете
Водим от гореизложеното
и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на И.К.И., с EГН **********, следните суми:
-На
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, сумата от 3500 лева,
съставляваща обезщетение за причинените ми неимуществени вреди, вследствие на
воденото срещу него Досъдебно производство № 185 от 2009г. по описа на ОДМВР П.
и НОХД № 546/2007г. по описа на Пернишкия окръжен съд, по което впоследствие е
бил оправдан с присъда № 12 от 26.03.2013г. на Пернишкия окръжен съд, влязла в
сила на 21.05.2014г., ведно със законните лихви за забава, считано от 21.04.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, като за горницата над 3500лв. до пълния претендиран
размер от 30000лв. отхвърля иска като
неоснователен;
-На
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, сумата от 300
лева, съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
представляващи адвокатски хонорари по горните наказателни дела, като за
горницата над 300лв. до пълния претендиран размер от
3000лв. отхвърля иска като неоснователен;
-На основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 117,45лева,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването
му на страните.
Съдия: