Р Е Ш Е Н И Е
№ 1069 15.07.2021 година гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на първи юли, две хиляди двадесета и първа година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
И. Л.
прокурор: Дарин
Христов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1289 по
описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** Варненчик 303, вход 3, етаж 1, ап.36 и съдебен
адрес:***, адв. Й.А. от ВАК, против Решение № 260105/ 19.04.2021 г., постановено
по НАХД № 1009/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което
е ИЗМЕНЕНО наказателно постановление (НП) №
20-0304-001790 от 17.09.2020г., издадено от Началник Сектор РУ - Несебър към ОДМВР
Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП на касатора е наложени административни наказания “Глоба” в
размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца,
отнети са и 8 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 на МВР, КАТО е
НАМАЛЕН размера на наложената санкция „глоба” от 100 /сто/ лева на 50
/петдесет/ лева и наложената санкция лишаване от право да управлява МПС от 3
/три/ месеца на 1 /един/ месец. Относно НП в останалата му част, а именно в
частта, с която за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 10 лева, съдът е приел, че в тази му част НП е влязло в
законна сила, тъй като не е обжалвано в срока по чл.59, ал.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди
се, че е налице извършено от наказващия орган съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в неизписване на „предложението” на състава на допуснатото
административно нарушение, както и че в настоящия случай следва да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН – възражения, идентични с тези, изложени пред
първата инстанция. Моли се за отмяна на съдебното решение и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява и не се представлява. Упълномощеният процесуален
представител адв. Й.А. депозира молба преди
датата на съдебното заседание, в която сочи, че поддържа изцяло жалба си и
искането за отмяната на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас,
дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление № 20-0304-001790 от 17.09.2020г.,
издадено от Началник Сектор РУ - Несебър към ОДМВР Бургас, отговорността на Д. е ангажирана на
основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
За констатираното е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), подписан
без възражение, като въз основа на акта е издадено
процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като нарушението
е изчерпателно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правната квалификация
на нарушението. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на
закона, с изключение на размерите, при които са наложени санкциите. Съдът
обстойно се е спрял на възражението касаещо изписването на цифровата
квалификация на нарушението, като е приел, че непосочването по кое
„предложение“ на чл.140, ал.1 от ЗДвП е осъществено нарушението, не обуславя
извод за формална (процесуална) незаконосъобразност на НП. В подкрепа на този
свой извод, съдът е посочил, че хипотезата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е
приета за осъществена, освен от обстоятелствената част на акта и на НП, се
извежда и от приложената санкционна разпоредба – в случая чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП (а не чл.175, ал.3 от ЗДвП), както и че наказващият орган няма задължение
при изписването на цифровата квалификация на нарушението, да изписва цифрово и
конкретната хипотеза, например „предложение“, след като приложената такава е
ясна предвид описанието на деянието и за какво е ангажирана отговорността. В
подкрепа на този свой извод, съдът се е аргументирал и с разпоредбата на чл.26,
ал.1, т.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните
актове. След като е намерил деянието за доказано, извършвайки съвкупен анализ
на събраните доказателства, съдът е приел, че извършеното не би могло да бъде
прието за маловажно, но оплакването за явна несправедливост на наложените за
нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП наказания, е основателно, поради което е
уважил направеното искане за изменение на НП с намаляване на наказанията до
законоустановения минимум на същите. Относно второто осъществено нарушение,
съдът е приел, че в тази му част НП не е обжалвано и е влязло в сила.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Несебър
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК и касаторът е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. При постановяването на съдебното
решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитания свидетел и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения. При правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт.
Възраженията,
изложени пред настоящата касационна инстанция, са били наведени още пред първоинстанционният съд с жалбата
срещу издаденото наказателно постановление, на които първоинстанционният съд е
дал подробен, правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. В
тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в
сила от 01.01.2019г./ към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като
обосновани и законосъобразно направени. В
допълнение, съдът намира за необходимо да посочи, че с
оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи
безопасното движение по пътищата и недопускането на инциденти, нарушението
осъществено от касатора не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първоинстанционният съд също е достигнал до този извод,
като е приел,
че извършено не би могло да бъде прието за маловажно, но оплакването за явна
несправедливост на наложените за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП наказания,
е основателно, поради което правилно е уважил направеното искане за изменение
на НП с намаляване на наказанията до законоустановения минимум на същите.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.
В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора в настоящото производство, разноски на поискалия такива
касационен жалбоподател не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260105/19.04.2021 г., постановено
по НАХД № 1009/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.