Решение по дело №1767/2019 на Районен съд - Габрово

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № 104

 

                                  гр. Габрово 25.03.2020 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1767 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с основание чл. 79 във вр. с чл. 266 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Твърди се, че между страните по делото е подписан договор за изработка от 03.07.2019г. с предмет извършване на услуги: Полагане и шлайфане на бетон на обект на възложителя „Цар 05” ЕООД на адрес : гр. Севлиево, ул. " Марин Попов" № 64. Цената на изработката е определена на база приета оферта от ответника, неразделна част от договора, а количеството се установява с измерване на място. Освен това в същата оферта е определена единична цена на допълнителни услуги, които ищецът е извършил в полза на ответника.

След подписване на договора ответникът - възложител превел по банков път авансово сумата от 3 000лв. с ДДС, за което е издадена фактура № *********/07.07.2019г.

След получаването на аванса ищецът „П. и син – Н. П.” ЕООД - изпълнител по договора, пристъпил към изпълнение на договореното. Доставката на материалите била за сметка на ответника. Съгласно чл. 2 от договора, изпълнението е приключило в срок и по правилата на чл. З е направено съответното измерване на количеството изработка, в присъствието на изпълнителя Н. П. и представител на ответника Б.П. - син на управителката на ответника. На база измерването е съставена и фактура за окончателно плащане с № *********/16.07.2019г. на стойност 4 113.52лв. с ДДС. Управителят на ответното дружество обаче отказал да извърши разплащането без да предостави на ищеца съответните аргументи. Нещо повече - забранила му е да стъпва на обекта, поради което същият без да има вина не е досрязъл една разширителна фуга с дължина 7.20 л. м. и една с дължина 12 л.м., тъй като технологично това става минимум 15 дни след втвърдяване на положеният и шлайфан бетон, което обаче не се отразява на дължимото плащане.

До настоящият момент управителят на ответника отказва да изпълни задължението си за извършените основни и допълнителни услуги, подробно описани по видове и количества във тази фактура.

Към датата на предявяване на иска ответникът е в забава за плащане и съгласно уговореното в чл.14 от договора същият дължи на ответника неустойка за забава. Последната е определена в размер на 0.5 % дневно върху дължимата сума, но е лимитирана независимо от забавата с максимален размер 10% от неплатената сума. Тъй като забавата е около 60 дни, то за ищеца възниква правото да търси плащане на неустойката в максималният й размер т.е. 10% от дължимата по фактурата сума или 411.35 лв.

С оглед на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди "Цар-05" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Петър Падалски” №2, ЕИК *********, представлявано от И.Д.М. да плати на " П. и син - Н. П." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. " Св. Климент Охридски" №25, ЕИК ********* , представлявано от управителя Н. П.П. сумата от 4 113.52 лв. по чл.79 от ЗЗД, представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка сключен между страните на 03.07.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, както и на основание чл. 92 от ЗЗД да осъди "Цар-05" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Петър Падалски” №2, ЕИК *********, представлявано от И.Д.М. да плати на " П. и син - Н. П." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. " Св. Климент Охридски" №25, ЕИК ********* , представлявано от управителя Н. П.П. сумата от 4 11,35лв представляваща дължима договорна неустойка по чл.14 от договора от 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска

Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

 В законния срок е постъпил отговор от ответника, който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен.

Според него волята на страните, обективирана в разпоредбите на Договора за изработка, сключен между страните, включително и на чл. 12, т. 1, е еднозначна – за да се извърши плащане е необходимо завършването на обекта и приемането на извършената работа от страна на Възложителя - "ЦАР - 05" ЕООД. В случая такова завършване и приемане на изработеното от страна на Възложителя не е на лице.

На първо място, Възложителят въобще не е бил длъжен да приеме изработеното, съгласно чл. 9 и чл. 10 от Договора. Кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на части или частично изпълнение, дори когато дължимото е делимо по естеството си и дори Изпълнителят да е искал такова приемане. Уговореното по договора не е изпълнено изцяло, което от една страна се признава с посоченото в исковата молба, от друга страна се доказва с представен от ответника запис в Заповедната книга на обекта, направен на страница седем от арх. Н.Г. и Р.Г. - представляващ строителя на обекта "ЕХО-СТРОЙ" ЕООД.

На второ място за да бъде считано, че кредиторът неоснователно отказва приемането на изработеното и съответно е изпаднал в забава относно приемането на изпълнението, е необходимо той да бъде изрично поканен да приеме изработеното, като поканата следва да бъде отправена по подходящ начин, така че тя да достигне до Възложителя и получаването й да може да се удостовери по безспорен начин. В случая такава покана нито е получавана от ответното дружество, нито то разполага с информация такава въобще да е отправяна. Цитираното в исковата молба "измерване на количеството изработка" в присъствието на представител на ответника не може да бъде счетено за приемане на изработеното или за покана за приемане на изработеното, следователно не може и да се счете, че Възложителят е изпаднал в забава, още повече, че измерените количества не отговарят на действителните.

Въпреки, че с исковата молба се твърди, че на служители на ищцовото дружество е било забранено да стъпват на обекта, поради което той не е завършен - т.е., че "ЦАР - 05" ЕООД недобросъвестно възпрепятства изпълнението, никакви доказателства в тази насока не са представени. Напротив, ответното дружество има безспорен интерес договореното между страните да бъде изпълнено. Към настоящия момент това се явява и пречка за подписване на Акт обр. 15 и съответно Акт обр. 16 за обекта, което от своя страна води до настъпването на имуществени вреди за "ЦАР - 05" ЕООД. В този смисъл той категорично оспорва твърдението на ищеца, че не го е допуснал до обекта.

Въз основа на изложеното ответникът заявява, че не е настъпил падеж за плащане на договорената цена, според безспорните клаузи между страните, че плащането ще бъде извършено след завършването и предаването на обекта на Възложителя. Съставянето на фактура № ********* от 16.07.2019 година от страна на ищцовото дружество не може да замести настъпването на падежа, още повече, че фактурата не е представена надлежно на ответника и той не е надлежно поканен да я заплати, преди завеждането на иска.

Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че е извършена работа в количества и стойности съобразно фактура № ********* от 16.07.2019 година. В първи ред на фактурата - "Полагане и шлайфане на бетон" е посочено количество от 385,56 (триста осемдесет и пет цяло и петдесет и шест) кв. м. Съгласно становището и чертежа на арх. Н.Г. - проектант на обекта, което ответникът прилага към отговора на исковата молба, площта на шлайфания бетон е само 365,28 (триста шестдесет и пет цяло и двадесет и осем) кв. м. Също така към настоящият момент изцяло не са шлайфани допълнително 6 (шест) кв. м. бетон, разположени до западната стена на обекта. Съответно счита, че не дължи плащане за посочената разлика в размер на 26,28 (двадесет и шест цяло и двадесет и осем) кв. м.

На следващо място на седми ред от фактурата "Рязане и фугираме" е посочено количество от 106 (сто и шест) линейни метра. Цялата дължина на разширителните фуги на обекта е 100 (сто) линейни метра, а не описаните 106 (сто и шест), като още с исковата молба ищецът е посочил, че не е изпълнил разширителни фуги с обща дължина 19,20 (деветнадесет цяло и двадесет) линейни метра.

Ответникът счита, че и в останалите редове на фактура № ********* от 16.07.2019 година не са посочени верни количества, отразяващи действително вложените материали и извършени работи.

Въз основа на гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените искове, с всички законови последици от това или алтернативно - да не ги уважава в целия претендиран размер, като му присъди направените съдебни и деловодни разноски на основание чл. 78 от ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка :

 По иска с основание чл.79 във вр. с чл. 266 от ЗЗД :

На 03.07.2019г. между „Цар – 05” ЕООД като възложител и „П. и син – Н. П.” ЕООД  в качеството на изпълнител е сключен договор за изработка с предмет „Полагане и шлайфане на бетон на обект на адрес гр. Севлиево, ул. „Марин Попов” № 54. Срокът за изпълнение на  договорените СМР е 17.07.2019г., а цената е съгласно Приложение № 1 към договора представляващо оферта изготвена от изпълнителя.

При сключване на договора  възложителят с фактура заплатил аванс от 3 000.00 лева, което е безспорно между страните.

От показанията на свидетеля П. П. се установява, че той е баща на  управителя на ищцовото дружество Н. П. и е участвал в изпълнението на възложената работа. По професия свидетелят е  строителен инженер със специалност „промишлено и гражданско строителство” и притежава професионална компетентност в областта на строителството. Според свидетеля срокът за изпълнение на  договорените СМР бил 10 дни, като възложителят  се задължил да осигури кофража и арматурата.

От страна на дружеството изпълнител било взето решение, работата да бъде извършена на три етапа, като общата площ  на  настилката се раздели на три полета. За всяко от полетата се извършвал монтаж на кофраж, полагане на метална арматура , наливане на бетон  полагане на посипка и шлайфане. След завършване на работното поле следвало фугиране и преминаване към следващото поле.

След завършването на работата по второто поле възникнала допълнителна работа. Налагало се да се направи естакада за влизане във вътрешността на обекта, тъй като имало разлика в нивата между кота „0” на обекта и  прилежащия терен. За тези допълнително необходими СМР нямало яснота при сключване на договора. Наложило да се копае допълнително, за да се направят отпред греди, след което се налагало четвърто наливане на бетон.

Взето било решение третото поле да се отлее частично, след което да се направи четвърто отливане на естакадата, тъй като там поради наклона се изисквал по- гъст бетон, за да не се свлича. Технологично се налагало първо да се  отлеят гредите за естакадата, да  се изчака  втвърдяването , след което да се свали кофража и да се  нареди арматурата, за да се отлее бетона.

Когато дружеството изпълнител започнало работа заварило работното поле окрайчено с бетон – рандбалки, върху които да се монтират колонките на сградата, за да може да се постави покрив, което било задължително условие да може да се работи с бетона.

След наливането на естакадата, площадката била намокрена и покрита с найлон, за да засъхне равномерно. Преди дружеството изпълнител да напусне обекта, управителят му и представителят на възложителя - д-р П. измерили квадратурата. Били останали 5 кв. м. не шлайфан бетон на входа на халето, тъй като ширината на шлайфащата машина била 90 см., а отвора на входа – 110 см. Това налагало, ако се шлайфа, машината да се движи само напред и назад, при което можело да се получат дупки в бетона. Затова било взето решение там бетона да не се шлайфа, с което се съгласил и д-р П..

Според свидетеля от арматурата били използвани 114 бр. мрежи предоставени от възложителя. Била измерена хоризонталната повърхност на площадката от кофраж до кофраж. Поради това, че останалите две фуги трябвало да се изрежат след засъхване на бетона, с д-р П. се уточнили  това да стане след една седмица.

В съответствие с измерванията, на следващия ден от страна на „П. и син – Н. П.” ЕООД била изпратена на възложителя процесната по делото фактура № *********/16.07.2019г. на стойност 4 113.52лв. с ДДС, което било окончателното доплащане за извършената работа.

Свидетелят П. твърди, че дружеството изпълнител е имало намерение да довърши срязването на фугите в халето на ”Цар -05” ЕООД, но това не се случило, защото управителката на ответното дружество заявила претенции и оспорила фактурираните дейности, след което им забранила да стъпват на обекта, като ги заплашила с полиция.

От страна на ответното дружество по делото е представено  становище от главния проектант на обекта Н.Г., съгласно което към 01.08.2019г., не е довършена настилката  от шлайфан бетон и не са завършени прорезните фуги. Арх. Г. е приложил и становище за  площта на шлайфания бетон при изключване на цокъла, изпълнен под фасадните панели. В съдебно заседание в качеството на свидетел обаче, арх. Г. прави уговорката, че не е присъствал по време на изпълнението и не може да каже дали цокълът не е изпълнен в последствие след шлайфането на бетона, т.е. върху шлайфан бетон.

По реда на чл. 176 от  ГПК бе изслушана и  И.М. – управител на ответното дружество ”Цар -05” ЕООД. Тя заяви, че  към момента, когато ищецът е започнал работа  цокълът под ограждащите стени бил изпълнен като твърди, че цокъл и рандбалка е едно и също нещо. Освен това смята, че  от страна на изпълнителя е извършена една посредствена работа, като отрича да  му е забранявала да довърши срязването на фугите и да го е заплашвала с полиция. Отрича на обекта да има естакада, каквато е описана от ищеца, както и да е получила окончателната фактура за извършените СМР, оспорва и начина на фактуриране на желязото – в килограми.

За изясняване на обстоятелствата по делото бе   назначена строително техническа експертиза, от чието заключение, прието от съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се установява, че при посещението на вещото лице на място в обекта собственост на фирма „Цар-05" ЕООД в гр. Севлиево на ул. „Марин Попов" № 64 е констатирано, че обектът предмет на делото представлява склад с метална носеща конструкция, покрита с покривни панели с външни оградни стени от термопанели. Подът е изпълнен от стоманобетонова настилка с обща площ 386,06 кв.м. Част от него в размер на 357,45 кв. м е от шлайфан бетон. Има наклонена рампа пред една от вратите с площ 21,83 кв.м. и денивелация 0,46 м. от грапав бетон и настилка от не шлайфан бетон с площ 5,58 кв.м. Не е шлайфана и бетоновата настилка в размер на 1,2 кв.м. която се намира под колоните на металната конструкция, която държи покрива. Размерът на необходимия кофраж за изпълнението на обекта е 37,89 кв.м. Необходимата армировка за това количество бетонова настилка възлиза на 3049 кг. мрежа Ф8 и 102 кг. Ф6,5 за столчета общо 3151 кг. арматура. Видно от представената ми фактура № ********** от 12.07.2019 г. за покупка на арматура от Възложителя закупени са 100 броя заварени мрежи от ф8 през 20см. с размери 2x4 м, които представляват 3160 кг. Налага се извода, че закупената арматура е вложена в обекта. Необходимото по норма количество е в размер на 3151 кг., а вложеното количество по документи е 3160 кг., като разликата е незначителна.

От направените проучвания на технологията на извършване шлайфането на бетон се установява, че технологично шлайфането се извършва с кръгообразни действия на машина за шлайфане с диск с диаметър 0.90 м., която има борд 0,05 м т.е общият диаметър на машината е 1,00 м., като е важно кръгообразните движения да се препокриват. На място има участък с размери 1,15 х 4,85 м. с разлика в нивата между нивото на настилката и тази на рампата. При извършване на препокриващи се кръгообразни движения ще останат дъгообразни участъци между стената и машината, което показва, че е невъзможно да се извърши шлайфане на бетона между рампата и стоманобетоновата външна стена във вътрешността на халето. Този участък е с площ 5,58 кв.м. и не е шлайфан. Не е шлайфан и бетона под 10 бр. колони, който е в размер на 1,2 кв.м. Бетоновата настилка покриваща участъка на рампата е грапава. Не може да се докаже, че е шлайфана преди това, още повече, че от двете страни на рампата има бетонови  стени, които пречат на шлайфането по описаните по горе причини. Според вещото лице грапавостта е постигната ръчно. Този участък е с площ 21,83 кв.м.

При тези обстоятелства вещото лице приема, че общата площ на бетоновата настилка е в размер на 386.06 кв.м., площта на шлайфания бетон е 357,45 кв.м., а площта на нешлайфания бетон е 28,61 кв.м. Необходимият кофраж е в размер на 37,89 кв.м, а вложената армировка е 3160 кг.

След измерване на място е установено, че размера на изрязаните и обработени фуги е 80,73 м, а на неизрязаните фуги е 18,62 м.

След справка с действащия Справочник за цените в строителството и проучване на пазарните цени на фирми изпълняващи тези строителни дейности в региона на гр. Габрово се установяват цените на позиции 4, 5 и 6 от приложената в делото оферта с включена печалба 10%, без ДДС . Съобразно измерените на място количества на извършената работа средната пазарна цена по  изброените позиции е 956.81 лева.

Средната пазарна цена на  извършените от ищцовото дружество  дейности по  процесната по делото фактура , съгласно заключението е  6 190.79 лева, в което са включени : полагане на бетон, шлайфане на бетон, доставка и полагане на посипка, доставка и полагане на импрегнатор, направа на ивичен кофраж, полагане на двойна армировка, полагане на двойно армиран бетон, рязане на фуги и фугиране с материал.

В съдебно заседание обаче, вещото лице обръща внимание, че в процесната по делото фактура и в офертата, представляваща приложение към договора за изработка  единичната цена на ивичен кофраж е дадена в линейни метри, а в практиката тя се изчислява в квадратни метри, също така полагането на бетон е дадено в  квадратни метри, а в практиката то се изчислява в кубични метри.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение във връзка със сключен договор за изработка.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че  изпълнителят по договора  „П. и син – Н. П.” ЕООД е изпълнил задълженията си по сключения договор в уговорения срок.

Във връзка с възникналия между страните спор, досежно частичното неизпълнение на възложените СМР, съдът възприема  заключението на вещото лице, което при огледа на място е установило, че площта на нешлайфания бетон в обекта на ответника след приключването на възложените СМР е  28,61 кв.м., а неизрязаните фуги са 18,62 м.

Това неизпълнение обаче не може да се вмени във вина на  ищцовото дружество, доколкото се установи, че не шлайфаният бетон се намира на места, където е невъзможно използването на шлайфаща машина / под рандбалките, които са били вече изработени при започването на работата,  на рампата и между рампата и стоманобетоновата външна стена във вътрешността на халето/, а фугите  не са досрязани, поради това, че възложителят не е допуснал на обекта дружеството изпълнител.

От показанията на свид. П., които съдът кредитира, тъй като кореспондират със заключението на вещото лице, се установява че възложителят е бил надлежно уведомен чрез представителя му на обекта за  невъзможността да се шлайфа пространството между рампата и стоманобетоновата външна стена във вътрешността на халето. По този начин е спазено изискването на чл. 5 т.4 от сключения договор и изпълнителят следва да се счита добросъвестен.

По отношение на  рампата съдът възприема изцяло становището на вещото лице, че същата не е шлайфана поради техническата невъзможност тази операция да бъде изпълнена. По начина на изпълнението си обаче рампата е годна да се използва по предназначение, поради което възложителят дължи заплащане  за изработката й, с изключение на възнаграждение за шлайфане.

Съдът кредитира и показанията на свид. П. П. досежно това, че  управителят на ”Цар -05” ЕООД И.М. е отказала  да допусне на обекта дружеството изпълнител, за да довърши срязването на фугите. Въпреки, че М. отрича да е получавала окончателната фактура за плащане преди депозирането на исковата молба, от показанията на арх. Н.Г. се установява, че спор между страните относно обема на извършените СМР е имало още преди 01.08.2019г. и именно този спор е станал причина  той да изготви обяснителна записка и да изчисли площта на шлайфания бетон в халето.  Това налага извода, че процесната по делото фактура е била предявена за плащане на възложителя след приключване на СМР и то в периода между датата на съставянето й - 16.07.2019г. и  извършения в заповедната книга на обекта запис от арх. Г. – 01.08.2019г. , т.е показанията на П. П. за възникналия спор с управителя на ”Цар -05” ЕООД след изготвяне на фактурата, следва да се считат за достоверни.

По отношение да възнаграждението, което следва да бъде заплатено от възложителя на изпълнителя :

Начинът на заплащане на извършените СМР  и начинът на отчитането им е уговорен в офертата на изпълнителя, която е приложение на сключения договор за изработка. От заключението на вещото лице се установява, че за някои от извършените СМР страните са възприели  мерна единица, която се различава от възприетата в практиката : единичната цена на ивичен кофраж е дадена в линейни метри, а в практиката тя се изчислява в квадратни метри, а полагането на бетон е дадено в  квадратни метри, докато в практиката то се изчислява в кубични метри.

Съдът намира, че така постигнатата уговорка между страните е в съответствие с прогласената от чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето и не е в противоречие с добрите търговски практики.

С оглед на изложеното  и като съобразява  СМР, за които вещото лице на място  е установило, че са извършени, съдът намира, че възложителят следва да заплати на изпълнителя за  полагане и шлайфане на бетон цена определена по следния начин :

 по пункт 1 от фактурата –  полагане и шлайфане на бетон 385,56 кв. м. на стойност 2 698.92 лева, цената следва да се намали със стойността на нешлайфаната чест от бетона  28.61 кв.м. по 5.50 лева ед. цена съгласно заключението на експертизата или 157.36 лева или дължимата сума е 2 541.56 лева ;

по пункт 2 от фактурата – доставка и полагане на посипка 385,56 кв. м. на стойност  1 515.25 лева цената следва да се намали за горницата над измерените от вещото лице 357.45 кв. м. по 3.93 лв. единична цена или със сумата 110.47 лева, или дължимата сума е 1 404.78 лева;

по пункт 3 от фактурата доставка и полагане на импрегнатор 385,56 кв. м. на стойност 385,56 лева цената следва да се намали за горницата над измерените от вещото лице 357.45 кв. м. по 1.00 лев единична цена или със сумата 28.11 лева, или дължима сума 357.45 лева.

по пункт 5 от фактурата- полагане на двойна армировка 3 234.00 кг. с  единична цена 0.20 лева на  обща стойност 646.80 лева, цената следва да се намали за горницата над установените от вещото лице 3 160.00 кг. със сумата 14.80 лева, или дължима е  сума  в размер на 632.00 лева.

По пунктове  4 и 6 не следва да се извършва намаление.

 и по пункт 7 от фактурата - рязане на фуги 106.00 м на стойност 265.00 лева следва да се намали с цената на несрязаните фуги с дължина 18.62 м.  с единична цена 2.50 лева - 46.55 лева или дължимата сума е в размер на 218.45 лева.

Или общо дължимата от възложителя сума е 5 570.64 лв. без ДДС от която следва да се приспадне  платеният аванс от 2 500 лева без ДДС или задължението на ответника е 3 070.64 лева без ДДС , 3 684.77 лева с ДДС.

До посочения размер следва да бъде уважен иска с основание чл.79 във вр. с чл. 266  ал.1 от ЗЗД, като за разликата над 3 684.77 лева с ДДС, до пълния предявен размер от 4 113.52 лева с ДДС следва да бъде отхвърлен.

По иска с основание чл. 92 от ЗЗД :

Съгласно  чл. 9 и 10 от сключения между страните договор задължение на възложителя е да приеме работата ако то съответства на уговореното. При приемането на изработеното възложителят следва да направи всички възражения за неправилно изпълнение, в случай че недостатъците са видими при обикновен преглед.

От събраните по делото доказателства е видно, че  при приключване на  СМР и измерването на количеството на извършените работи на обекта е присъствал  представител на  управителя на „Цар 05” ЕООД – синът на управителя И.М. – д-р П.. Последният, както се установи от показанията на П. П. и от обясненията на И.М. е присъствал  на строежа по време на извършването на СМР, занимавал се е с доставката на необходимите материали. В протокола за откриване на строителната площадка на обекта Б.П. е посочен като представител на възложителя.

С оглед на горното съдът намира, че след приключването на изработката, работата е била надлежно приета от възложителя, представляван от Б.П..

Последващите възражения от страна на  управителя на ответното дружество, доколкото касаят недостатъци видими при обикновен преглед са преклудирани.

Тъй като неустойката при забава в плащането е уговорена  в размер на 0.5%  от неплатената сума за всеки просрочен ден, но в размер не по- голям от 10%, което означава дневна неустойка от 15.35 лева и месечна неустойка от 460.50 лв., което надхвърля 10% от размера на неизпълнението - 3 070.64 лева без ДДС, съдът счита че предявеният иск с основание чл. 92 от ЗЗД следва да бъде уважен до размер на  307.06 лева, а за горницата до пълния предявен размер от 411.35 лева да бъде отхвърлен.

 С оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че не са налице основания за намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 089.11 лева, съобразно уваженият размер на исковете.

Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 64.79 лева.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

                                    Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА „ЦАР - 05” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.”Петър Падалски” № 2, представлявано от управителя И.Д.М., със съдебен адрес *** – чрез адвокат К.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на  „П. И СИН – Н. П." ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Св. Климент Охридски” № 25, представлявано от управителя Н. П.П., със съдебен адрес *** – чрез „ Адвокатско дружество Николов, М. и съдружници”- адвокат Т.М.,  сумата от 3 684.77 лева / три хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ главница, ведно със законното лихва, считано от 17.09.2019г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 79 във вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД, като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ до пълния предявен размер от 4 113.52 лева  ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ЦАР - 05” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.”Петър Падалски” № 2, представлявано от управителя И.Д.М., със съдебен адрес *** – чрез адвокат К.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на  „П. И СИН – Н. П." ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Св. Климент Охридски” № 25, представлявано от управителя Н. П.П., със съдебен адрес *** – чрез „ Адвокатско дружество Николов, М. и съдружници”- адвокат Т.М.,  сумата от 307.06 лева / триста и седем лева и шест стотинки/ неустойка за забавено плащане, ведно със законната лихва считано от 17.09.2019г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 92 от ЗЗД като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ до пълния предявен размер от 411.35 лева  ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ЦАР - 05” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.”Петър Падалски” № 2, представлявано от управителя И.Д.М., със съдебен адрес *** – чрез адвокат К.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на  „П. И СИН – Н. П." ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Св. Климент Охридски” № 25, представлявано от управителя Н. П.П., със съдебен адрес *** – чрез „ Адвокатско дружество Николов, М. и съдружници”- адвокат Т.М.,  направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете  в размер на 1 089.11 лева / хиляда осемдесет и девет лева и единадесет стотинки/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „П. И СИН – Н. П." ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Св. Климент Охридски” № 25, представлявано от управителя Н. П.П., със съдебен адрес *** – чрез „ Адвокатско дружество Николов, М. и съдружници”- адвокат Т.М. ДА ЗАПЛАТИ на  „ЦАР - 05” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.”Петър Падалски” № 2, представлявано от управителя И.Д.М., със съдебен адрес *** – чрез адвокат К.Ф. направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 64.79 лева / шестдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/.

Препис от решението да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ  :