РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 28.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15741 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Производството
е образувано по искова молба от Й.П.Р., Н.Й.П. и Д.Й.Т. (конституирани
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалната ищца Й.Н.Р.)
срещу „Застрахователна компания „Л.И.“ АД. В исковата молба се твърди, че
01.01.2019 г. в гр. София, около 13,30 ч. лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №
*******, управляван от Е.П.Й.,*** , от ул. „Капитан Димитър Списаревски“ към
бул. „Ц.Л.“, с намерение да завие наляво по бул. „Ц.Л.“. Сочи се, че лекият
автомобил, като навлиза в кръстовището с бул. „Ц.Л.“, на пешеходната пътека на
бул. „Ц.Л.“ участва в пътнотранспортно произшествие с пресичащата по
пешеходната пътека, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила,
пешеходка Й.Н.Р.. Поддържа се, че видно от съставения констативен протокол,
както и от справката от интернет страницата на Гаранционен фонд, отговорността
на водача на гореописания автомобил за вреди, е застрахована по застраховка
„Гражданско отговорност“ в „Застрахователна компания „Л.И.“ АД, полица № BG/22/118002493950,
с период на покритие от 21.08.2018 г. до 20.08.2019 г.
Поддържа
се, че в резултат на произшествието пострадалата е получила травматични
увреждания, като окончателната диагноза е – нестабилни амиелични фрактури на Th12 и
L2 прешлени, като и е извършена оперативна
интервенция с много голям обем и сложност – задна транспедикуларна стабилизация
на нива Th10,
11 и L1 и L3. Във връзка с лечението на получената травма,
първоначалната ищца сочи, че е извършила разходи за лечението, свързани със
закупуване на скъпоструващи консумативи (импланти),
лекарствени продукти и медицински изделия, подробно описани в исковата молба.
Поддържа, че от страна на ответното дружество е предложено споразумение, но тъй
като размерът на обезщетението не е справедлив, не се е достигнало до
извънсъдебно уреждане на спора.
Ето
защо, ищците, в качеството им на наследниците на Й.Н.Р. молят съда, на
основание чл. 432 КЗ, да осъди ответното застрахователно дружество, да им
заплати от по 1/3 ид. част от сумата от 130 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматичните увреждания на Й.Р., настъпили вследствие на
процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на претенцията при ответника - 25.01.2019г., както и по 1/3 ид. ч. от сумата от 8531,12
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
заплащане на скъпоструващи консумативи за операция, медицински и ортопедични
изделия, както и лекарствени продукти и консумативи, свързани с лечението на Й.Р.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът
„Застрахователна компания „Л.И.“ АД признава наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Релевира
възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, като твърди, че тя не е изпълнила задължението си, регламентирано
в чл. 113, т. 1 от ЗДвП, да се съобрази с разстоянието на приближаващите се
превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ,
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.
На
основание чл. 300 ГПК, във вр. с чл. 383, ал. 1 НПК, съдът е обвързан от споразумение, обективирано в протокол от
съдебно заседание от 25.11.2019 г., по НОХД № 8717/2019 г. по описа на СРС, НО,
18 състав, относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С
оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, като безспорно не се нуждае от
доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца
делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по
застрахователна полица № полица № BG/22/118002493950, сключена за лек автомобил
„Тойота Ярис“, с рег. № *******, към датата на ПТП.
Съгласно заключението на приетата по
делото съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвена, в резултат на процесната травма Й.Н.Р. е получила
нестабилни амиелитични (инкомплектни) фрактури на дванадесети гръден и втори лумбален прешлен; леко степенна форма
на мозъчно сътресение и контузия в поясния отдел на гръбнака; лявата
гръдна половина, корема и контузии в дясното рамо и десния лакът. В Клиниката
по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Анна“ АД е извършена оперативна интервенция,
изразяваща се в задна транспедикуларна стабилизация на нива Th10, Тh11, L1 и L3. Ранният
следоперативен период протича без усложнения и ищцата е изписана на десетия ден
след травмата. По своя медико-биологичен характер, описаните фрактури и
последствията от тях, могат да бъдат определени като трайно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Според вещото лице доц. Т.Ш.,
неврохирург, ищцата е претърпяла високо енергийна травма, а именно удар от
движещ се автомобил, и може да се каже с голяма вероятност, че описаните
нестабилни амиелитични фрактури на дванадесети гръден и втори лумбален прешлен, са последица от
процесната травма. Следва да се отбележи обаче, че на проведените
рентгенографии има данни за клиновидно снижение на осми гръден прешлен и
остеопоротична костна структура. Имайки предвид възрастта на ищцата и косвените
рентгенови данни за остеопороза, има макар и малка теоретична възможност да
настъпят спонтанни фрактури и деформации на прешлените, предхождащи травмата.
Възможно е разграничение на острата травматична увреда от стари предшестващи
увреди на прешлените посредством ЯМР, но такъв не е направен. Остеопорозата,
съчетана с процесната висока енергийна травма, е твърде вероятна причина за
възникване на фрактурата.
Съгласно експертизата, анталгичната поза
и болките в кръста с ирадиация към двата крака персистират на 9-тия месец след
травмата. Болки с продължителност повече от шест месеца се характеризират като
хронични и вероятността те да изчезнат е незначителна. Съдейки по
продължителността на болковия синдром и естеството на състоянието на Й.Р., те
най-вероятно ще са трайни.
Свидетелката К.В.Т., дъщеря на Д.Т.,
сочи че Й.Р., нейна баба, е била активен човек за възрастта си. След инцидента
и операцията, е била замаяна, дезориентирана и се е оплаквала от болки,
емоционално не се е чувствала добре.След изписването, нейната майка се е преместила
в къщата, в където живеят с дядо й, за да се грижи, за около 4 месеца. Й.Р. е
била на обезболяващи, но непрекъснато се е оплаквала от болки в таза и левия
крак, не е можела да се обслужва сама. След третия месец е започнала да
извършва движения, с проходилка. Към
датата на смъртта й, не е излизала от в къщи, лежала е през повечето време,
опитвала се е да сяда за малко. Починала е на 19.04.2020 г., след операция, тай
като е имала запушване на червата.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
като съобрази обстоятелствата, установени в споразумението по чл. 382 НПК,
задължителни за гражданския съд по аргумент от чл. 300 ГПК и наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, настоящият състав намира че са налице предпоставките за ангажиране
на З. „Л.И.“ АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Относно размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от
съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на травматични
увреждания.
В тази връзка настоящият състав съобрази
заключението на съдебномедицинската експертиза, съгласно която Й.Н.Р. е
получила нестабилни амиелитични (инкомплектни) фрактури на дванадесети гръден и втори лумбален прешлен; леко степенна форма
на мозъчно сътресение и контузия в поясния отдел на гръбнака; лявата
гръдна половина, корема и контузии в дясното рамо и десния лакът. Ищцата е
претърпяла сериозна оперативна интервенция – фиксация в преходен сегмент на
гръбнака, което заедно с претърпените фактури е предпоставка за нарушение в
статиката и баланса на тялото и хронични болки в гърба. Налице са болки,
промяна в стойката и походката на ищцата. От значение за определянето размера
на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната,
както и възрастта на пострадалата към момента на настъпването на увреждането (81
години). Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 48 000 лв. (по 1/3 ид.
част за всеки ищец представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.
В
настоящото производство се претендира и присъждането на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение на
травматичните увреждания, получени от инцидента, за следните лекарствени
продукти и медицински изделия: колан „Ломбакс
Дорзо“ на стойност 250 лв., по фактура №
**********/11.01.2019 г., от „М.“ ЕООД с фискален бон; лекарствени средства на
стойност 79.40 лв. по фактура № ********** от 10.01.2019 г., от „Тон - Фарма“ ЕООД и фискален бон; лекарствени средства на стойност 36 лв. по фактура № ********** от 12.01.2019 г., издадена от „Т.-Ф.“ ЕООД и
фискален бон; памперси на стойност 15.98 лв. по фактура № ********** от
13.01.2019 г., издадена от „И.24“ ООД и фискален бон; проходилка на стойност 75
лв. по фактура № ********** от 15.01.2019 г., издадена от „А.М.“ ЕООД и
фискален бон; памперси и лекарствени средства на стойност 28.10 лв. по фактура
№ **********/24.01.2019 г., издадена от „И.24“ ООД с фискален бон; лекарствени
средства за 13.82 лв. по фактура №
**********/13.02.2019 г., издадена от „И.24“ ООД с фискален бон; лекарствени средства
на стойност 13.82 лв. по фактура № *********/27.02.2019 г., издадена от „И.24“
ООД с фискален бон; компютърна томография на лумбални прешлени на стойност 120
лв. по фактура № **********/15.03.2019 г., от ДКЦ „Света Анна“ ЕОО; ортопедичен
матрак на стойност 2099 лв. по фактура № **********/14.10.2019 г., от „Б.Г.“
ЕООД ведно с фискален бон от същата дата.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза разходите по лечебния и
възстановителния процес са били необходими. Така претендираните разходи, с
оглед момента на извършването им, и обстоятелството, че са за медицински
изделия, необходими за лечението на получените травматични увреждания в
областта на поясните прешлени, мотивира настоящият състав да приеме, че
представляват понесени от първоначалната ищца имуществени вреди от процесното
ПТП, поради което претенцията следва да бъде изцяло уважена за сумата от общо
8531,12 лв. (по 1/3 ид. ч. за всеки ищец, съобразно
наследствените им права).
Относно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, съдът намира,
че доказателства в тази насока не са събрани по делото. Обратното, съобразно
показанията на свидетелката Е.П. С., водач на лекия автомобил, тя е била
заслепена от слънцето, не е забелязала и
е бутнала пешеходката. Движела се е с много ниска скорост по време на самия
удар, и веднага е спряла. Не си спомня как се е движела пешеходката, мисли че
по-скоро е имала бавен ход, била е накрая на пешеходната пътека.
С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца
за неимуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от 48 000 лв. (по 1/3 ид. част за всеки ищец, или по 16 000 лв. за всеки), а за разликата до претендираните общо 130 000 лв. подлежи на отхвърляне
като неоснователен, като тази за имуществени вреди следва да бъде изцяло
уважена.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл.
429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите, ограничавайки ги по размер (само в рамките на
застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и
непроизнасянето и неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на
застрахователното обезщетение, застрахователят дължи лихва за собствената си
забава, дори и при надхвърляне на застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал.
2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 128 от
04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І Т.О. на ВКС и решение № 167 от
30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ Т. О. на ВКС).
Следователно законна лихва се дълги от датата на
предявяване на претенция до застрахователя, от 25.01.2019 г. Върху претенцията за
имуществени вреди, се дължи лихва от датата на исковата молба, съобразно
направеното искане в тази насока.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищците сумата от 713,91 лв. , разноски за адвокатско възнаграждение.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
бъдат присъдени направените разноски в размер на 59,19 лв., за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 2261,24 лв., както и
сумата от 163,23 лв. за медицинска експертиза, заплатена от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК *******, със
съдебен адрес ***, да заплати на всеки
един от ищците Й.П.Р., ЕГН **********,***,
Н.Й.П., ЕГН **********,***, Д.Й.Т., ЕГН **********,***, поотделно, представлявани от адв. К.Д., поотделно, застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени
вреди от техния наследодател Й.Н.Р., настъпили вследствие на ПТП, реализирано
на 01.01.2019 г., в гр. София, на
бул. „Ц.Л., по вина на Е.П.Й., водач на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, както
следва:
- сумата от по 16 000
лв., представляваща обезщетение за търпените от Й.Н.Р. неимуществени вреди
(болки и страдания) от получените травматични увреждания от процесното
пътнотранспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху тази сума от 25.01.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до пълния
размер от по 1/3 ид. част от общата сума от 130 000 лв.
- сумата от по 2
843,70 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Й.Н.Р. имуществени
вреди за извършените медицински разходи за лечението й, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.12.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 713,91 лв., представляваща сторени от
ищците разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й.П.Р., ЕГН **********,***, Н.Й.П., ЕГН **********,***, Д.Й.Т., ЕГН **********,***
да заплатят на „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 59,19 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка ***
2261,24 лв. и сумата от 163,23 лв., за депозит за
съдебномедицинска експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: