Р Е Ш Е Н И Е

   №

гр. София, 17.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9298 по описа за 2018 г., по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) от ищцата М.Т.Г. срещу „З.Д.Е.“ АД, за сумата от 100 000 лв., представляваща З.обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на Т.К.К., настъпила като последица от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.05.2015 г. в гр. Хасково, от М.П.А. като водач на товарен автомобил марка „Опел”, с рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от 01.05.2015 г. до окончателното плащане на застрахователното обезщетение.

Ищцата твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на товарния автомобил, за което е налице и влязла в сила присъда на наказателния съд. Излага, че делинквентът е блъснал пресичащия улицата пешеходец – нейния баща Т.К.К.и в резултат на това е настъпила смъртта му. Предвид загубата на нейния близък е търпяла и продължава да изпитва силни емоционални страдания. Сочи, че ѝ е изплатено извънсъдебно З.обезщетение от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 50 000 лв., чийто размер бил неоснователно занижен с оглед търпените болки и страдания, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Ответникът „З.Д.Е.“ АД признава наличието на З.правоотношение, деликтното поведение от страна на водача на товарния автомобил, в резултат на което е настъпила смъртта на бащата на ищцата, както и че е заплатил З.обезщетение от 50 000 лв. Счита, че този размер е справедлив и не следва да бъде присъдено допълнително обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т.К.К., който като пешеходец се е движил на необозначено за това място, при наличие на тротоар, и не е съобразил поведението си с движещия се автомобил, предприемайки пресичане.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид задължителната сила на присъда от 14.07.2016 г. по н.о.х.д. №340 по описа 2016 г. на ОС - Хасково, на основание чл. 300 ГПК, не се нуждаят от доказване обстоятелствата, установени с нея, а именно: че на 01.05.2015 г. в гр. Хасково, М.П.А. като водач на товарен автомобил марка „Опел”, с рег. № *******, е нарушила правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Т.К.К., което деяние представлява престъпление.

С доклада по делото като безспорно е отделено и обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищцата деликвент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника, и последният и е изплатил З.обезщетение от 50 000 лв.

Според дадените показания от свидетеля Т.К., дъщеря на ищцата, Т.К.К.и майка ѝ са споделяли общо домакинство, като живеели в къща на два съседни етажа. Сочи, че М.Г. е приела много тежко загубата на баща си, станала е затворена след инцидента и до момента продължава да скърби за него.

Предвид гореизложеното, включително и като взе предвид платеното от ответника извънсъдебно З.обезщетение, настоящият състав намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 ЗЗД и поначало отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взема предвид възрастта на починалия към датата на ПТП (91 г.), както и тази на ищцата (70 г.), а от друга страна отчита факта, че М.Г. е загубила своя баща по един трагичен начин - в непосредствена близост до дома им, като се установява, че между тях е съществувала силна емоционална връзка, тъй като ищцата е полагала ежедневни грижи за него, които обстоятелства неминуемо засилват емоционалните страдания.

Предвид горепосочените обстоятелства и като съобрази социално-икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от М.Г. се равнява на сумата от 90 000 лв.. Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, а също така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.

Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т.К.К., който като пешеходец се е движил на необозначено за това място, при наличие на тротоар, и не е съобразил поведението си с движещия се автомобил, предприемайки пресичане.

Според показанията на свидетеля М.П.А., водач на процесния т.а. „Опел“, ПТП е настъпило около 17:00 ч., след подминаване на кръстовището между ул. „Строител“ и ул. „Юндола“. Твърди, че не е видяла човек на пътя, но предполага, че това е възможно да се дължи на слънцето, което е блестяло в очите ѝ. От двете страни на пътя е имало тротоар, движението е двупосочно, но свидетелката е карала по средата на пътното платно с около 30 км/ч. Категорично сочи, че от нейната дясна страна са били паркирани автомобили, но не е сигурна дали е имало такива отляво. Изказва предположение и, че колите са били паркирани наполовина на тротоара и наполовина на пътното платно, като след ПТП част от колите са преместени от техните собственици.

По делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, установяваща следния механизъм на ПТП.

На 01.05.2015 г., около 17:50 ч., в гр. Хасково, по ул. „Строител“, в посока от изток на запад, към кръстовището с ул. „Юндола“ се е движил т.а. „Опел”, с рег. № *******, управляван от М.П.А., със скорост около 50 км/ч, в посока от изток на запад. В същото време пострадалият пешеходец Т.К.К.се е движил по платното за движение в същата посока, като според вещото лице най-вероятно към момента на удара е заобикалял спрян (паркиран) автомобил до южния затревен тротоар в зоната срещу №9. Водачът на товарния автомобил късно е видял пешеходецът, поради което го е блъснал с предната си дясна част със скорост от около 50 км/ч, на около 3,25 м. вдясно от левия бордюр, при обща широчина от 6,10 м. При удара пешеходецът е бил качен върху предния капак и главата му е била ударена от челното стъкло. След удара пешеходецът е отхвърлен напред. Водачът на т.а. „Опел“ е реагирал чрез спиране и е завил наляво при опит да предотврати удара, но със закъснение, най-вероятно заслепен за известно време от слънцето. Възможната причина пешеходецът да се окаже около средата на платното за движение е наличие на спрян автомобил до южния тротоар.

При съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства настоящата инстанция намира възражението за недоказано, тъй като не се установява категорично противоправно поведение от страна пешеходеца, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП. Безспорно е, че водачът на товарния автомобил изобщо не е възприел движещия се по пътното платно пешеходец, а показанията на други очевидци на инцидента не са ангажирани, поради което не може да се определи посоката на движение на пешеходеца, нито дали се е движил успоредно на тротоара или косо по пътното платно, или го е пресичал. Предвид преклонната възраст на починалия (91 години), а и неоспореното твърдение в исковата молба, че е ползвал бастун, житейски логично е лицето да се е придвижвало с бавен ход, в който случай според таблица №1 към задача №2 от САТЕ отстоянието на автомобила от мястото на удара е било 70 метра.  Процесното МПС се е движило по прав участък, в светлата част на деня, поради което и двамата участника в движението обективно са имали възможност да възприемат поведението си на пътното платно. Освен това наличие на  разстояние от 70 м. между двамата участника в движението, преценено в съвкупност с посоченото на скицата към задача 1.1 на (л. 181) местоположение на автомобила в момента на навлизане в опасната си зона за спиране (50 м.), сочи че МПС е било на значително разстояние преди пресичане на кръстовището между двете улици и пешеходецът не е могъл да знае дали автомобилът ще продължи направо или ще завие в една от двете посоки. При това положение, пешеходецът не е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП (в релевантна към датата на ПТП редакция от ДВ, бр. 51/2007 г.), тъй като е бил на достатъчно голямо разстояние (поне 70 метра) от приближаващото се МПС, поради което е имал основания да очаква, че шофьорът ще му осигури възможност безпрепятствено да напусне пътното платно, независимо дали е преминал на срещуположния тротоар или е заобикаля паркиран на тротоара автомобил. Фактът, че ударът е настъпил почти по средата на пътното платно и бавния ход на възрастния пешеходец изключва изненада за водача от внезапно възникнала опасност. По вече изложените съображения не се доказва категорично да е нарушено правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не се твърдят, нито се установяват обстоятелства, мотивиращи извод за неспазване на изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗДВП (пешеходецът да е удължил ненужно пътя и времето за пресичане, както и да е спрял без необходимост на платното за движение или да е преминал през ограждения от парапети или вериги).

Предвид гореизложеното и отчитайки извънсъдебно заплатеното от застрахователя обезщетение за същото събитие в размер на 50 000 лв., съдът намира, че определеното по справедливост обезщетение от 90 000 лв. следва да бъде намалено с тази сума, поради което искът се явява основателен до размера на 40 000 лв., а за разликата над нея, до предявените 100 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъденото обезщетението от 40 000 лв. следва да бъде начислена от датата на увреждането – 01.05.2015 г., до окончателното погасяване на задължението.

По отношение на разноските:

            На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. А.И.А., съобразно уважената част от иска, сумата от 1412 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, ищецът следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, направените по делото разноски в общ размер на 280 лв., от които 180 лв. – депозит за САТЕ и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006 г., вр. чл. 37 Закон за правната помощ и вземайки предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от иска, общо разноски в размер на 1640 лв., от които 1600 лв. - държавна такса и 40 лв. - депозит за САТЕ.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Искър, бул. „*******, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на М.Т.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. А.А., сумата от 40 000 лв., представляваща З.обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на нейния баща Т.К.К., настъпила като последица от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.05.2015 г. в гр. Хасково, от М.П.А. като водач на товарен автомобил марка „Опел”, с рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от 01.05.2015 г. до окончателното плащане на застрахователното обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъдените 40 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищцата - адв. А.И.А.,***, офис №9,  съобразно уважената част от иска, сумата от 1412 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА ищцата М.Т.Г., ЕГН **********, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените по делото разноски в общ размер на 280 лв.

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски в общ размер на 1640 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               

 СЪДИЯ: