РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500661 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от „Йеттел
България” ЕАД, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, срещу решение № 262668/23.12.2021 г. по гр.дело №
12281 по описа на РС Пловдив за 2020 г.
С обжалваното решение РС Пловдив отхвърля предявените от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против АЛ. В.
Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът АЛ. В. Д. дължи на ищеца
следните суми: сумата от 180,99 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 11.03.2018г.,
сумата от 99,79 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 26.04.2017г., изм. с
1
допълнително споразумение от 03.07.2018г., сумата от 47,18 лв.,
представляваща сбор от лизингови вноски за мобилен апарат Huawei Mate 10
Lite Dual Blue за периода от 05.08.2018г. до 04.10.2018г. по Договор за лизинг
от 11.03.2018г., сумата от 401,03 лв., представляваща предсрочно изискуем
сбор от лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.03.2018г., с който е
предоставен мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue, дължими за
периода 04.10.2018г.-04.03.2020г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 08.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2519/ 01.06.2020 г.
по ч. гр.д. № 4879/ 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V-ти гр. с-в.
С постъпилата въззивна жалбата се обжалва част от постановеното
решение № 262668/23.12.2021 г. по гр.дело № 12281 по описа на РС Пловдив
за 2020 г., а именно в частта, в която се отхвърлят предявените от „Теленор
България“ ЕАД против АЛ. В. Д. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. 345, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът АЛ. В. Д. дължи на ищеца следните суми: сумата от
47,18 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за мобилен апарат
Huawei Mate 10 Lite Dual Blue за периода от 05.08.2018г. до 04.10.2018г. по
Договор за лизинг от 11.03.2018г., сумата от 401,03 лв., представляваща
предсрочно изискуем сбор от лизингови вноски по Договор за лизинг от
11.03.2018г., с който е предоставен мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual
Blue, дължими за периода 04.10.2018г.- 04.03.2020г., ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.05.2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 2519/ 01.06.2020 г. по ч. гр.д. № 4879/ 2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, V-ти гр. с-в.
Решението в частта, в която се отхвърлят предявените искове за сумата
от 180,99 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 11.03.2018г. и за сумата от 99,79
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 26.04.2017г., изм. с допълнително
споразумение от 03.07.2018г., ведно със законната лихва върху посочените
2
суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
08.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2519/ 01.06.2020 г. по ч.
гр.д. № 4879/ 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V-ти гр. с-в, не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Жалбоподателят счита решението неправилно в обжалваната част, като
излага съображения, че е погрешен извода на съда за липса на представени
доказателства за наличието на облигационна връзка между страните,
произтичаща от договор за лизинг, както и такива, които по убедителен и
несъмнен начин да установяват, че процесните устройства са предадени за
ползване на ответника. Счита, че с подписване на процесния договор за
лизинг ответникът е декларирал, че съответната лизингова вещ е била
предадена и годна за употреба (чл. 4 от Договора за лизинг от 11.03.2018 г.),
длъжникът е извършвал доброволни плащания, с което се потвърждава
валидно настъпило облигационно правоотношение, дължимостта на
лизинговите вноски и изпълнение на задължението на ищеца за предаване на
лизинговия актив и обезпечаване на възможността на потребителя да си
служи с вещта. Твърди липса на доказателства за изпълнение на насрещните
задължения на лизингополучателя, поради което претенцията за предсрочно
изискуеми лизингови вноски се основава на ал. 1 и 2 на чл. 12 от ОУ към
договорите за лизинг, което не е обвързано по никакъв начин с действието на
договора за лизинг, както и не води до никакви други неблагоприятни
последици за лизингополучателя. Излага съображения, че с обявяване на
предсрочна изискуемост се губи преимуществото на срока от страна на
ответника, като санкция за неизпълнение на задълженията му, а за
лизингодателя възниква възможност да иска изпълнение във вида и размера,
който би имал при изтичане на срока. Счита, че решението е неправилно,
поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила,
че е необосновано, направеният от съда извод е неточен и не съответства на
действителната фактическа обстановка, поради което моли да бъде отменено
в обжалваната част и да бъдат присъдени разноски във въззивното
производство, както и в първоинстанционното, съобразно уважената част от
исковете.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. по чл. 263 от
3
ГПК. В писмена молба преди съдебно заседание моли да бъде оставена без
уважение подадената въззивна жалба, тъй като правилно съдът е приел, че
сумата за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина или
инциатива на потребителя се претендира неоснователно, моли да бъде
потвърдено постановеното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422
от ГПК, като настоящото производство касае предявеният иск за
установяване на дължимост на лизингови вноски, с правно основание чл. 422
ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД. Ищецът, в допълнителна уточняваща молба от 02.11.2020 г., твърди, че
между страните е сключен Договор за лизинг от 11.03.2018 г., за предоставяне
на мобилен телефонен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue, при условията,
уговорени в договора. Предвид липсата на изпълнение на задължението от
страна на ответникът, ищецът се е снабдил за претендираната сума със
Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гр. дело №
4879/2020 г. на ПРС. Доколкото заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Ответникът, чрез назначения си особен
представител, е оспорил бланкетно предявения иск като неоснователен.
По делото е представен договор за лизинг от 11.03.2018 г., подписан от
страните, ведно с приложимите общи условия към него, също подписани от
страните, както и ССЕ, според която от извършената проверка на
представените по делото доказателства и счетоводството на ищеца се
установява, че задълженията са надлежно осчетоводени, като размерът на
дължимите от ответника по договор за лизинг суми възлизат на 376,50 лв. В
мотивната част на заключението се сочи, че има постъпили плащания, с които
са били погасени част от задълженията, като дължими са останали част от
начислените във фактура от 05.11.2018 г. лизингови вноски от 401,03 лв., като
с извършеното плащане от страна на ответника на 17.01.2020 г. остатъкът на
дължимите лизингови вноски бил 376,50 лв.
4
Първоинстанционният съд е приел, че от събраните в производството
по делото доказателства не се доказва наличие на облигационна връзка между
страните, произтичаща от договор за лизинг и общи условия към него, поради
което и предявеният установителен иск, досежно признаване за установено
дължимостта на проценсите суми следва да бъде отхвърлен изцяло.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото в
обжалваната част, е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в
обжалваната част, единствено по изложените във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. След преценката им, настоящият съдебен състав не споделя
направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните
съображения:
Установява се от приетия по делото договор за лизинг от 11.03.2018 г.,
който не е изключен от доказателствата по делото, че страните са сключили,
съответно са обвързани от договор за лизинг, съгласно който лизингодателят
се задължава да предостави за временно и възмездно ползване на
лизингополучателя мобилен телефонен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue,
срещу заплащане на възнаграждение, посочено в чл. 3 от договора. В
разпоредбата на чл. 4 от договора е посочено, че лизингополучателят, чрез
подписа си, декларира и потвърждава, че е получил устройството във вид,
годен за употреба, функционира правилно и съответства напълно на
договорените технически характеристики. Съгласно чл. 342 ал.1 ТЗ с
договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване
вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на производството
доказателства, обуславят извода, че страните са обвързани от договора за
оперативен лизинг, като лизингодателят е изправна страна по отношение на
задължението си да предостави за ползване лизинговата вещ за процесния
период. По делото липсват доказателства лизингополучателят да е върнал
предсрочно предоставеното му по договора мобилно устройство, както и
доказателства да е заплатил всяка от лизинговите вноски на падежа. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че макар да липсват доказателства за
5
предсрочната изискуемост на вземанията за лизинговите вноски за периода от
05.10.2018 г. – 04.03.2020 г., когато е настъпил падежа на задълженията,
същите безспорно са били изискуеми към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК респ. към датата на подаване на исковата молба, с която е
предявен иск за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК. Съгласно
задължителните указания по т.9 от ТК №4 от 18.06.2014г. по Тълкувателно
дело №4/2013г. на ОСГТК ВКС, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на
чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основана разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес. Настоящият състав приема, че след като съдът е
длъжен на основание чл.235 ал.3 ГПК да съобрази всички факти настъпили
преди подаване на заявлението имащи отношение към изискуемостта на
вземането, то при наличие на доказателства за настъпила изискуемост на
вземането съгласно условията на договора, независимо от липсата на
доказателства за предсрочната му изискуемост, следва да се приеме за
доказан факта на настъпване на падежа на всяка една от претендираните
лизингови вноски към датата на подаване на заявлението, поради което
предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен за
доказания размер, съгласно приетото заключение на ССЕ, неоспорено от
страните. Според заключението на приетата експертиза размерът на
дължимите от ответника суми по договор за лизинг от 11.03.2018 г. е в размер
на 376,50 лв., като незаплатени, съгласно мотивната част на заключението, са
останали част от лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.03.2018г., с
който е предоставен мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue, дължими
за периода 04.10.2018г.- 04.03.2020 г., до който размер искът е основателен и
доказан, а в останалата част жалбата се явява неоснователна. Като е
достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е
постановил отчасти неправилен акт, който в частта, с която е отхвърлен иска
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, за признаване на установено, че
АЛ. В. Д. му дължи сумата от 376,50 лв., представляваща сумата от
6
неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.03.2018г., с който е
предоставен мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue, дължими за
периода 04.10.2018г.- 04.03.2020 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2519/ 01.06.2020 г. по ч.
гр.д. № 4879/ 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V-ти гр. с-в, следва да
бъде отменен, като вместо това искът бъде уважен за сумата от 376,50 лв., а в
останалата част, до пълния предявен размер, за сумата от 47,18 лв.,
представляваща сбор от лизингови вноски за мобилен апарат Huawei Mate 10
Lite Dual Blue за периода от 05.08.2018г. до 04.10.2018г. по Договор за лизинг
от 11.03.2018г., и за сумата над 376,50 лв. до пълния претендиран размер от
401,03 лв., представляваща предсрочно изискуем сбор от лизингови вноски по
Договор за лизинг от 11.03.2018г., с който е предоставен мобилен апарат
Huawei Mate 10 Lite Dual Blue, дължими за периода 04.10.2018г.- 04.03.2020г.,
решението на РС – Пловдив следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски,
съобразно уважената част в заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство. В заповедното производство са присъдени със заповедта за
изпълнение разноски в размер на 385 лв., за вземане в общ размер на 728,99
лв. като съразмерно уважената част от претенцията се дължат в размер на
дължат разноски в размер на 198,80 лв. От направените в
първоинстанционното производство разноски, посочени в списък на
разноските в размер на 985 лв., инкорпориран в молба-становие от 02.11.2021
г., съответно на уважената част от исковете се дължат разноски в размер на
508,72 лв. Във въззивното производство са сторени разноски в размер на
25.00 лв. държавна такса и 250 лв. възнаграждение за особен представител, от
които съразмерно на уважената част от жалбата се дължат разноски в размер
на 231 лв. Или следва да бъдат присъдени разноски за жалбоподателя, общо
за заповедното, исковото и въззивното производство, по ч.гр.д. № 4879/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, гр.дело № 12281/2020 г. по описа на РС
- Пловдив и въззивно гр.дело № 661/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, в общ размер на 938,52 лв.
Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК,
7
Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262668 от 23.12.2021 г., постановено по гр.дело
№ 12281 по описа на РС - Пловдив за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, иск против АЛ. В. Д., ЕГН **********, установителен иск с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, във вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът АЛ. В. Д. дължи на ищеца сбор от лизингови вноски по Договор
за лизинг от 11.03.2018г., с който е предоставен мобилен апарат Huawei Mate
10 Lite Dual Blue, дължими за периода 04.10.2018г.- 04.03.2020г., до размера
от 376,50 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.05.2020 г., до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2519/ 01.06.2020 г. по ч. гр.д. № 4879/ 2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V-ти гр. с-в., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АЛ. В. Д., ЕГН **********, гр.
Пловдив, ул. „** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 376,50 лв. (триста седемдесет и шест лева и
петдесет стотинки), представляваща сбор от лизингови вноски по Договор за
лизинг от 11.03.2018г., с който е предоставен мобилен апарат Huawei Mate 10
Lite Dual Blue, дължими за периода 04.10.2018г.- 04.03.2020г., ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.05.2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 2519/ 01.06.2020 г. по ч. гр.д. № 4879/ 2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, V-ти гр. с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, в която е отхвърлен
предявеният от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
8
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, установителен иск против АЛ. В. Д., ЕГН **********, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът АЛ.
В. Д. дължи на ищеца сумата от 47,18 лв., представляваща сбор от лизингови
вноски по Договор за лизинг от 11.03.2018г., за мобилен апарат Huawei Mate
10 Lite Dual Blue за периода от 05.08.2018г. до 04.10.2018г., както и
лизингови вноски над сумата от 376,50 лв. до 401,03 лв., по Договор за лизинг
от 11.03.2018г., за мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue, дължими за
периода 04.10.2018г.- 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 08.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2519/ 01.06.2020 г.
по ч. гр.д. № 4879/ 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V-ти гр. с-в.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА АЛ. В. Д., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. „****, да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
от 938,52 лв. (деветстотин тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки)
представляващи направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
4879/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в първоинстанционното
производство по гр.дело № 12281/2020 г. по описа на РС - Пловдив и
производството по въззивно гр.дело № 661/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9