Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 28.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на тринадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Симона Цикова,
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 72
по описа на КнОС за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 260509/15.01.2021 г. от С.Н.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и адрес за призоваване: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, кантора ***, чрез пълномощника й адв. Ю.С., насочена против решение № 260188 от 23.12.2020 г., постановено от РС – *** по гр.д. № 1685/2020 г. по описа на същия съд.
Постановеният от районния съд съдебен акт се обжалва в частта, с която РС – *** е отхвърлил като неоснователен предявения от С.Н.К. против Р.Г.С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД над сумата от 5 851.07 лева до пълния предявен размер от 16 784 лева или за сумата от 10 932.93 лева и е осъдил С.К. да заплати на Р.С. сумата от 566.71 лева, представляващи направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Въззивницата релевира доводи за неговата неправилност в смисъл на незаконосъобразност. и необоснованост.
Оспорва като неправилни констатациите на съда относно доказаното от фактическа страна. Твърди, че съдът неправилно е приел и добавил към описаните в исковата молба и приети от ищцата разходи в размер на 5444.23 лева и допълнително направени разходи по закупуване на строителни материали в размер на 4320.01 лева, или на обща стойност 9 764. 24 лева, независимо че в с.з. на 26.02.2019 г. ищцовата страна изрично ги е оспорила с твърдението, че не се отнасят за имота на С.К. и по делото не са събрани доказателства, удостоверяващи конкретно материалите по фискалните бонове и стокови разписки да са вложени в обекта на К.. Твърди се, че като реален разход за материали би следвало да се приеме сумата 8 070 лева, посочена от в.л. П. в заключението на назначената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза. Определя се като неправилно приетото от съда, че доказаният разход за труд при ремонта на обекта е в размер на 9 365 лева, като се твърди, че разписките относно тези разходи, представени по делото и подписани от трети лица, са антидатирани, реално този разход за труд във връзка с ремонта следвало да бъде на стойност 4 807 лева, както е посочило вещото лице в заключението. Предвид признатите в съдебно заседание от ищцата разходи, направени от ответницата за закупуване на вещи, в размер на 560.98 лева и дадения на ответницата аванс за закупени мебели, описани в исковата молба в размер на 2007.50 лева, въззивницата твърди, че общата сума вложена в ремонтирания обект е на стойност 15 444.50 лева. Подчертава се, че изтеглената от ответницата сума от сметка на ищцата е в размер на 26 987.51 лева /обстоятелство, за което се твърди, че е безспорно установено по делото/ или разликата е в размер на 11 543,01 лева.
По същество се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се осъди Р.С. да заплати на С.К. още 5 691, 94 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се всички разноски върху уважената част на исковете направени в двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Р.Г.С. чрез процесуалния й представител адв. В. З.. С отговора се оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана като се иска отхвърлянето й и потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и постановено в пълно съответствие със закона и събраните доказателства. Оспорва се твърдението на въззивницата, че ответницата е изтеглила от сметката на К. сумата 26 987.51 лева. Твърди се, че ищцата не е доказала извършването на реална престация на пари от нея към ответницата Р.С. нито точния размер на „получената“ от С. парична сума. Сочи, че видно от приетото като доказателство извлечение от банкова сметка *** К., за всички посочени плащания и тегления изрично е записано, че те са извършени от самата К., като сред тях има плащания, извършени лично от ищцата, които не е възможно да бъдат извършени от ответницата, а от извлечението не се установява получени от ответницата парични суми. Подчертава се, че в решението не се открива анализ на доказателства, въз основа на които съдът е стигнал до безспорен извод за размера на сумата от 26 987.51 лева, който съдът е приел, че С. е получила от ищцата. Сочи се, че с аргументите от въззивната жалба за неодобрени от ищцата разходи за ремонта, се игнорират безспорно установени разходи за плащания на майстори, чиито възнаграждения са лично договаряни от ищцата. Отбелязва се, че въпреки твърденията на въззивницата, в с.з. на 26.02.2019 г. представените писмени доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК и не е открито производство по оспорване истинността на документи.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана въззивна жалба с вх. № 260835/25.01.2021 г. от Р.Г.С. чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. В. З., насочена против решение № 260188 от 23.12.2020 г., постановено от РС – *** по гр.д. № 1685/2020 г. по описа на същия съд.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, в която районният съд е осъдил Р.Г.С. да заплати на С.Н.К., на основание на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 5 851, 07 лв., ведно със законовата лихва върху исковата сума, считано от 26.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С.Н.К. сумата от 289,35 лева, представляващи направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска. Въззивницата счита решението на ДнРС в обжалваната му част за необосновано – порок на неправилно решение, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
- 2 -
Твърди се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, съдът не е извършил последователна логическа преценка на всички доказателства по делото, като не е анализирал всички възражения на процесуалния представител на ответника, а част от тях изцяло е игнорирал. Определя се като необоснован изводът на ДнРС, че „авансовото плащане е надлежно реализирано“. Сочи се, че в мотивите си ДнРС е игнорирал възраженията на ответника, за това, че в приетото като доказателство банково извлечение изрично е записано, че всички транзакции са извършени от С.К., без никъде да е посочено плащане или теглене на суми от Р. С.; че ищцата е имала неограничен достъп до парите и е могла да извършва свободно транзакции; че в извлечението са посочени плащания, извършени лично от ищцата, които е невъзможно да се извършат от ответницата; игнорирал е и доказателства, че към момента на връщане на банковата карта в банковите сметки на ищцата е имало наличност. Твърди се, че ищцата не е доказала, че е престирала реално определена сума пари на ответницата, както и не е доказала преминаване на пари от нейното имущество в имуществото на Р.С., като се сочи, че обстоятелството, че банковата карта на ищцата е била в ответницата определен период от време, не може да се приеме за доказателство за предаване на определена сума пари на ответницата. Твърди се, че ответницата в нито един момент не е получавала парични средства или други блага от ищцата, нито е била титуляр на банкова сметка, ***, по която ищцата да е превеждала парични средства. Акцентира се, че по делото не са доказани с допустимите от ГПК доказателствени средства нито наличните суми към началния момент, за който се твърди, че С. е получила някаква сума, с която се е обогатила, нито сумите в края на период, нито размера на реално извършени плащания по банковата сметка на ищцата, както и кой ги е извършил. Набляга се и на това, че не е доказано кое е волеизявлението на ищцата, с което е упражнила правото си на разваляне на договора, имащо правното значение на отпаднало с обратна сила основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че по делото не е установен цялостно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и решението в обжалваемата му част противоречи на материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, като се сочат редица решения и определения на ВКС в подкрепа на изразеното становище.
По същество се иска отмяна на решението на ДнРС в обжалваемата му част. Претендират се и разноските във въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С.К. чрез пълномощника й адв. Ю.С.. С отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, като същата се оспорва изцяло. Твърди се, че съдът правилно е приел, че са предявени искове по чл. 55, ал.1, пр. 3 и чл. 86 от ЗЗД. В подкрепа сочи изявления на ответницата дадени в отговора на исковата молба, както и дадени в образувано ДП. Противопоставя се на твърдението на С., че С.К. е разполагала с банковата си карта и е теглила суми от нея. Акцентира, че при условията на чл. 193 от ГПК са оспорени част от приетите от съда платежни документи за закупуване на материали и заплащане на труд с твърдение, че са неотносими към процесния ремонт. Твърди, че ответницата не е доказала по несъмнен начин какви точно суми е разходвала за ремонта и се позовава на назначената ССЕ, която е дала значително по-ниска стойност на действително извършените разходи от С.. Иска се оставяне на жалбата без уважение.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – *** е инициирано от С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** с адрес за призоваване: гр. ***, ул. „***” № **, ет. **, кантора ***, която е предявила искова претенция срещу Р.Г.С., с постоянен адрес:*** с искане ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 16 784 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД / съобразно молбата – уточнение на ищцата от 26.10.2020 г., депозирана по гр.д.№1 685/2020 г. по описа на РС – ***/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответницата били в изключително близки отношения, като К. дори предложила на С. да се занимава с ремонта на сутеренния етаж на къщата – собственост на ищцата, находяща се в с***, община **, за да може нейния съпруг / на ответницата/ и други нейни близки да изкарат допълнителен доход, като ответницата заявила, че за дейността, която тя ще осъществява не желае заплащане. За да има средства да се разплаща с доставчици на материали и за работата на съпруга й и други лица, ищцата, заедно с ответницата, отишли в офиса на банката в гр. *** и открили на името на ищцата две банкови сметки - едната в долари, в която на 09..2016 г. купувачът по договор за покупко – продажба на друг недвижим имот на ищцата й прехвърлил суми. Направили чрез нейния имейл интернет - банкиране, за да може Р.С. да извършва транзакции от собствения си компютър, като същата в рамките на две години е прехвърляла суми от доларовата сметка на ищцата в левовата такава и в последствие при нужда е теглила по 400 лева от банкомат. При идването си в България през лятото на 2017 г. ищцата видяла, че се работи по обекта, като върху стените на помещенията бил сложен гипсокартон, без антрето между спалнята и банята и тавана на банята, били поставени три ПВЦ прозореца. Р.С. я уверила, че работата по обекта продължава. След този разговор обаче майката на ищцата я уведомявала, че ремонтът не се довършва по неизвестно какви причини. Поради това ищцата няколко пъти говорила с ответницата - тя все чакала зет й от гр. *** да довърши ремонта, за да вземе парите той. Освен това не искала да наеме никой от селото, защото била скарана с повечето хора. През май 2018 г. при поредното прибиране на ищцата на село, видяла единствено изкопана дупка за водопровод и частично положена електрическа инсталация в помещенията. При разговора с Р.С., тя се оправдала, че мъжът й вече го мързяло да работи и тя се била изпокарала и с него. Р.С. категорично обещала, че мъжът й ще довърши ремонта. На 29.06.2018 г. изпратила снимки по вайбър на ищцата, от които се виждало, че в две от стаите е нареден ламинат, а ищцата забелязала, че няма поставени лайсни, праговете не са завършени и ламинатът е поставен в грешна посока, а не както се били договорили. След този разговор тя казала, че мъжът й ще върне ключа на майка й и те да си довършат ремонта, заявила, че парите не били на ищцата и нямало да й дава никакъв отчет. Тогава ищцата й казала да й върне картата, като я даде на майка й и направи отчет, за да се види колко пари са похарчени и за какво до този момент. След този разговор Р.С. спряла да отговаря при позвъняванията на телефона си. На 01.07.2018 г. получила от ответницата съобщение по вайбър, че занесла картата на майка й, както и описаните в исковата молба разходни документи, като ключ от имота и към момента на депозиране
- 3 -
на исковата молба все още не й бил върнат. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 16 784 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД / съобразно молбата – уточнение на ищцата от 26.10.2020 г., депозирана по настоящото дело/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, в който отговор се изразява становище за недопустимост на исковата претенция и неоснователност на същата по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения.
Видно от приетия по делото нотариален акт № ***, том ** рег. № **** дело № *** от 04.10.2013 г. по описа на нотариус С. С. – нотариус с район на действие – района на ДнРС, ищцата е собственик на жилищна сграда и гараж, както и на ½ идеална част от ПИ пл. № ***, за който е отреден парцел първи, попадаща в квартал 19 по плана на с. ***, община ***.
От приложено по делото преводно нареждане за кредитен превод по сметка ** в „***” АД, клон *** е преведена от А. И. П. на 09..2016 г. сумата от 16 500.00 лева и сумата от 18 500.00 лева.
От история на банковата сметка *** в „***” АД, клон *** на името на ищцата се установява, че към сметка **** в „***” АД, клон *** също на името на ищцата са направени различни преводи за периода от 29.08.2016 г. до 31.08.2018 г. възлизащи общо на сумата от 30762.00 лева.
От история на банковата сметка *** в „***” АД, клон *** на името на ищцата става ясно, че от същата са теглени различни суми в периода от 29.08.2016 г.до 31.08.2018 г., като изтеглените от АТМ устройство в страната суми са на обща стойност 23 281 лева. изтеглените от ПОС в страната суми са на стойност – 3059.09 лева, а изтеглените от ПОС в чужбина суми са на обща стойност – 560.78 лева.
От приетите по делото с исковата молба фискални бонове, стокови разписки, фактури, гаранционни карти и др. за закупени строителни, други материали и мебели се установява, че същите са за стойност в общ размер 7 451, 43 лева, в част от които като получател е посочена ответницата.
От представените с отговора на исковата молба фискални бонове, стокови разписки, фактури, гаранционни карти и др. за допълнително направени разходи по закупуване на строителни материали се установява, че същите са в общ размер на 4 320, 01 лева. По делото са представени и разписки от трети за процеса лица за получавани суми за извършвана от тези трети лица работа – от К. К. – за 195, 00 лева, от Й. К. – за 5 160 лева, от П. К. – за 2 560 лева, от В. И. – за 800, 00 лева, от Б. К. – за 350, 00 лева, от В. Й. – 300, 00 лева, обща сума за извършвана работа – 9 365, 00 лева. Така представените писмени доказателства са оспорени от ищцата в първото по делото открито съдебно заседание с твърдение, че същите са с дати, когато не е текъл никакъв ремонт в обекта, собственост на ищцата. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено пред РС – ***, ищцата признава следните сочени от ответника в отговора на исковата молба разходи и приложени за тях отчетни документи, както следва: помпа за сумата от 346, 00 лева, шкаф за баня за сумата от 159, 99 лева и огледало за 54, 99 лева, общо - 560, 98 лева.
За всестранно изясняване на спора пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л. А. К. - майка на ищцата, Й. К. Р., Й. К. К. – племенник на ответницата и П. Р. К. – съпруг на ответницата.
В показанията си свидетеля Л. А. К. сочи, че след продажбата на апартамент, собственост на ищцата, парите – 35 000 лева вложили в сметка на името на дъщеря й С.Н.К., като с парите решила да направи ремонт на сутеренния етаж. С. била в много добри взаимоотношения с Р. и мъжа й, който бил кмет и работил като майстор, затова и на тях възложила С. работата. Р. трябвало да отговаря за паричната част, а мъжът й да извърши ремонтната дейност. На тях им дала парите от апартамента, които били на карта. Първата зима сложили гипсокартон и замазка, започнали да правят и банята, но не била довършена. Между банята и салончето имало дупка, бидон и в него тръби, нищо не било довършено. Имали им голямо доверие, но като видели, че нищо не ставало, не се работело, а направеното било некачествено, започнали да искат да видят колко от сумата е похарчена. Р. идвала на кафе и тогава св. К. й говорила да идват майстори да работят, тъй като били минали две години. Ответницата тогава й казала, че няма майстори сега не били свободни или взимали скъпо, винаги се оправдавала. П. не работел по къщата. Ламинатът не бил сложен както искала дъщеря й, сложили го както им е удобно, от сметката били похарчени 27 000 лева и нещо. След кавгите от гр. Благоевград им доставили мебели, за които св. К. платила 2 470 лева.
От показанията на св. Й. . се установява, че е съсед на ищцата и познава къщата, където е правен ремонта. Виждал майстори на обекта през 2016 – 2017 г. През 2019 г. С. си дошла от Америка и го викнала да види какво е правено. Твърди, че са се постарали момчетата, но като се влизало в спалнята имало голяма дупка, не знае за какво би се използвала, гипскартонът по стените е направен добре, отпред имало навес, за да не вали дъжд едната му страна била леко кимнала. Р. е идвала там – в къщата на С. в ***. Не знаел С. да е давала пари, а и това не го интересувало.
От показанията на св. Й. К. се установява, че той бил главен майстор през 2016 г., месец декември. Работата му продължила до месец април 2017 г. П. му се обадил, казал му, че С. искала хора за започване на ремонт, св. К. казал цената на труда си на ищцата С. по телефона, тя се съгласила и започнал да работи по гипсокартона по таваните, имало изкопи, къртене на стълби, било мазе, сменили дограма, замазка, бетони, водопроводи, работата му излязла около 5 600 лева. Имало и други майстори. С. била доволна, като се прибрала 2017 г. казала, че ще купи агне да ги почерпи за свършената работа. П. К. му платил, с пари дадени от С., но св. К. не знае на кой.
От показанията на св. П. К. се установява, че със С. са добри приятели и роднини. При честите й идвания в дома им тя харесала как е направена къщата им и искала, ако може да направят и нейната така. За работата ангажирал Й. К., направили сметка какво ще се прави и С. се съгласила. След като се свърши работата, се обаждали на С. и й пращали снимки. Твърди, че С. предоставила картата на съпругата му. Едната сметка била в долари и от нея се прехвърляли суми в левовата сметка, това го правила жена му със съгласието на С.. Никога не е имало недоволство от С., даже ги събрала и купила агне. По нейно искане предали картата с тетрадка, в която се водели всички сметки. От нея били похарчени 26 000 лева и нещо. Били спрели ремонта по искане на ищцата през 2018 г. В картата винаги имало малко пари, чрез онлайн банкиране от
- 4 -
доларовата сметка били превеждани периодично малки суми, които жена му теглила. На Й. платили 5000-6000 лева. На В., който направил банята, платили 800 лева. Банята не била направена, не можело да се пусне вода, всички тръби били в голям бидон, закупена била помпа, която да изкачи водата. Бойлерът не работел, защото банята не е довършена, имало ел. мрежа в трите стаи. Сложили нова дограма, изолации, нови врати. Фактури за дограмата не са предоставяли, защото фирмата не дала фактура, но майката на ищцата присъствала на плащанията.
От приетото заключение на вещото лице инж. В. П. по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в мазето не е довършено основно сервизния възел и канализацията. Без довършване на същия е невъзможно обитаването на помещенията за живеене, не са поставени някои от контактите на ел. инсталацията. Над входа на мазето е поставен метален навес, но дъждовната вода и тази при топенето на сняг ще се стича направо към мазето, защото наклона е към него Пазарната стойност на количествата строително монтажни работи са: общо за видове СМР в т.ч. материали и труд и доставени материали в размер на 18 000 лева. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.02.2020 г., вещото лице е направила уточнение и поправка на заключението, като общо СМР и доставка материали - 15 045 лева.
При така констатираното от фактическа страна, районният съд е приел иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за частично основателен и го е уважил за сумата в размер на 5 851.07 лева, като за сумата над този размер или за сумата от 10 932.93 лева е отхвърлил иска като недоказан. Макар районният съд да е разгледал исковата претенция в хипотезата на третия фактически състав на разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, а именно на отпаднало основание, като краен резултат е приложил фактическия състав на предл. първо от цитираната правна норма, тъй като е постановил ответницата да върне на ищцата не всичко платено по договора с каквато правна последица е свързано уважаването на иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, а само това, което е получено при изначална липса на основание.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Институтът на неоснователното обогатяване има за цел защита на правата и интересите на правните субекти при получаване, придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически действия са лишени от правно основание. Съдържанието на породеното от неоснователно обогатяване облигационно отношение обхваща от една страна, правото на обеднялото лице да иска връщане на даденото без основание, а от друга задължението на обогатилото се лице да върне неоснователно полученото имущество.
В случая изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявения петитум субсидират правния спор под нормата на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД. Цитираната правна разпоредба урежда едни от т. нар. кондикционни претенции, характерно за които е прякото престиране на едно имуществено благо и доколкото в такава насока са фактическите твърдения в исковата молба същите предопределят исковата претенция като такава с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката.
Правилно районният съд е разпределил между страните доказателствената тежест, като е указал, че ищцата следва да докаже предаване, съответно получаване на процесната сума при изначална липса на основание, а ответницата от своя страна да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.
По делото не е спорно, че между страните е бил сключен неформален и безвъзмезден договор за поръчка, при който ответницата се задължила от името на ищцата да извършва фактически действия по организирането на ремонт в приземния етаж на къщата на ищцата, а именно – намиране на майстори, закупуване на материали, заплащане на майсторите и др. Не е спорно, а и се потвърждава от отговора и от показанията на разпитаните свидетели – св. Л. К. и св. П. К., че ищцата К. предоставила на ответницата С. дебитната си карта, както и достъп до сметките й чрез интернет банкиране, при което последната прехвърляла суми от валутната сметка на ищцата в левовата такава, като впоследствие от последната теглила през АТМ многократно суми, с които се разплащала от името на ищцата с наетите работници, както и закупувала строителни материали и обзавеждане.
От приложеното по делото извлечение от откритите на името на ищцата валутна и левова банкови сметки се установява, че от валутната сметка ответницата /в този см. виж показанията на св. К., ценени в условията на чл.172 ГПК и доколкото признават неизгодни факти/ чрез интернет банкиране прехвърляла суми към левовата сметка, като общия сбор на същите е в размер на 30 762.00 лева. От левовата сметка ответницата пък теглила многократно суми за разплащане с майсторите и закупуване на материали. В подкрепа на установеното са както представените писмени доказателства – стокови разписки, фактури, представената от ответницата лична тетрадка, в която записвала разходваните суми, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. От разплащателната сметка ищцата е теглила различни суми в периода от 29.08.2016 г.до 31.08.2018 г., като изтеглените от АТМ устройство в
- 5 -
страната суми са на обща стойност 23 281 лева, заплатени на ПОС в страната суми са на стойност – 3059.09 лева, а заплатени на ПОС в чужбина суми са на обща стойност – 560.78 лева. Доколкото по делото е установено, че за периода, в който са извършени сочените банкови транзакции, дебитната карта на ищцата е била във владение на ответницата, то съдът приема за доказан факта, че изтеглените от АТМ устройство в страната суми са на обща стойност 23 281 лева, изтеглените от ПОС в страната суми са на стойност – 3059.09 лева и същите са били изтеглени именно от ответницата или сумирано се получава сума в общ размер на 26 340.09 лева.
По делото ответницата представя доказателства за изразходване на сума в размер на 21 136.44 лева, от които: 7 451, 43 лева за закупени материали с приетите приложени към исковата молба отчетни документи като писмени доказателства; 4 320, 01 лева за закупени материали с приетите като писмени доказателства приложени към отговора на исковата молба отчетни документи и за 9 365, 00 лева за възнаграждения за труд с приети с отговора на исковата молба като писмени документи разписки от трети за процеса лица. Последните два разхода съдът приема за доказани, макар в обратна насока да са възраженията на ищцата, релевирани пред настоящата инстанция. Ищцата с депозираната пред настоящата инстанция въззивна жалба признава сумата в размер на 15 444.50 лева като действително вложена в ремонтирания обект. Същите документи са представени с отговора на исковата молба и макар в съдебно заседание да са били оспорени от ищцата не е открито производство по реда на чл.193 ГПК, при което съдът кредитира отразените в същите разходи като действително извършени.
Доколкото се установи, че ответницата е изтеглила от сметката на ищцата сума в общ размер на 26 340.09 лева, а е доказала изразходване на сума за процесния ремонт в размер на 21 136.44 лева, то искът е основателен и доказан за сумата от 5 203.65 лева.
Районният съд е уважил иска за сумата от 5 851.07 лева, при което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е осъдил ответницата С. да заплати на ищцата сумата над 5 203, 65 лева до 5 851.07 лева и вместо това искът следва да бъде отхвърлен за тази разлика или за сумата от 647, 42 лева, а в останалата част ще бъде потвърдено.
По разноските:
Делото е разглеждано два пъти от първоинстанционен съд и два пъти от въззивен съд. При първоначалното разглеждане на делото в първоинстанционното производство ищцата е направила разноски в размер на общо 1 972 лева, от които 672 лева – д. т., 1100 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева за в. л., а при повторното разглеждане на делото – сумата от 830 лева за адвокатско възнаграждение или общо за първоинстанционното производство разноски в размер на общо 2 802 лева. При първоначално разглеждане на делото от въззивната инстанция ищцата е имала качеството на въззиваема и не е правила разноски по водене на делото, а при повторното разглеждане на делото във въззивното производство е направила разноски в общ размер на 712 лева, от които 112 лева д. т. и 600 лева за адвокатско възнаграждение.
При първоначалното разглеждане на делото в първоинстанцицонното производство ответницата е сторила разноски в размер на 870 лева за адвокатско възнаграждение, а при повторното разглеждане на делото – сумата от 800 лева за адвокатско възнаграждение или сторените в първоинстанционното производство разноски са общо в размер на 1 670 лева. При първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция ответницата е направила разноски в общ размер на 533 лева, от които сумата от 233 лева за заплащане на д. т. и сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, а при повторното разглеждане на делото е сторила разноски в размер на 720 лева, от които 120 лева за заплащане на д. т. и 600 лева за адвокатско възнаграждение
При този изход на производството на ищцата С.К. следва да се присъдят разноски сторени в пъвоинстанционното производство размер на 868, 72 лева съобразно уважената част на иска, а на ответницата Р.С. следва да се присъдят разноски в размер на 1 152, 23 лева съобразно отхвърлената част на иска. За въззивното производство на ищцата С.К. следва да се присъдят разноски в размер на 316, 60 лева предвид частичната неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна, а на ответницата Р.С. се дължат разноски за въззивното производство в размер на общо 612, 68 лева, предвид основателността на въззивната жалба при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция и частичната основателност на въззивната жалба в настоящото производство.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260188 от 23.12.2020 г., постановено от РС – *** по гр.д. № 1685/2020 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която Р.Г.С., с постоянен адрес:*** е осъдена да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сума за разликата над 5 203,65 лева до 5 851.07 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 26.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която Р.Г.С. е осъдена да заплати на С.Н.К. сумата от 289, 35 лева разноски по водене на делото, а С.Н.К. е осъдена да запати на Р.Г.С. сумата от 566, 71 лева разноски по водене на делото И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Предявеният от С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против Р.Г.С., с постоянен адрес:*** иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 647, 42 лева, като получена от ответницата без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2018 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260188 от 23.12.2020 г., постановено от РС – *** по гр.д. № 1685/2020 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА му, в която Р.Г.С., с постоянен адрес:*** е осъдена да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума до размер от 5 203,65 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 5 851, 07 лева до предявения размер от 16 784 лева.
ОСЪЖДА Р.Г.С., с постоянен адрес:*** да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата от 868, 72 лева, представляващи направените по делото
- 6 -
разноски, сторени в първоинстанционното производство и сумата от 316, 60 лева разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на Р.Г.С., с постоянен адрес:*** сумата от 1 152,23лева, представляващи направените по делото разноски за първоинстанционното производство и сумата от 612, 68 лева разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: