Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 14.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на
тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. №
13643 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД предявен от „У.Б.“ АД против С.С.К., ЕГН **********,
Н.К.К., ЕГН *********** и А.М.С., ЕГН ********** за обявяване за недействителен
спрямо „У.Б.” АД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба № 103, том VII, peг. № 18841, дело №
1079/2012 г. на нотариус М.Г., с peг. № 622, вписан в СВП с № 101, том CXI,
дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012 г., сключен между С.С.К. и Н.К.К. - като
продавачи и А.М.С. – като купувач, в частта, с която С.С.К. се е разпоредила в
полза на А.М.С. като й е прехвърлила собствеността на 1/2 идеална част от
недвижим имот, притежавА.от нея в режим на СИО със съпруга й от самостоятелен
обект в сграда с ид. 68134.1932.376.2.29 по КККР на гр. София, СО, находящ се в
сграда № 2, с предназначение: жилище, представляващ Апартамент № 26, на
3 надпартерен етаж, на кота + 8,70 метра, във вход „В“ /сграда 2/ на жилищната
сграда, с адм. адрес гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „********“, в блок № 2Б,
с площ от 109.79 кв.м., състоящ се от: входно преддверие, дневна-кухня, две
спални, баня-тоалетна, тоалетна и балкон, заедно с прилежащото на апартамента Мазе
№ 25, в сутерена /на кота -3.50 м./, във вх. „В“ /сграда 2/, с площ от 2.28
кв.м., заедно с 1.933% ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч.
от правото на строеж върху ПИ, съставляващ ПИ с ид. 68134.1932.376, а по
доказателствен акт УПИ XI- 20, 344, 376 от кв. 56, по пл. на гр. София, м.
„Манастирски ливади-запад“, целият с площ от 2 155 кв. м., както и направените
разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че
към 08.05.2012 г., а и понастоящем между „У.Б.” АД и ответницата С.С.К., в
качеството й на солидарно отговорно лице е налице правоотношение във връзка със
сключен Договор за банков кредит под условие № 223/29.12.2011 г., изменен с
последващи анекси към него, по силата на който Банката е предоставила кредит в
размер до 1 421 000 лева на кредитополучателя „К.“ ЕАД и солидарния длъжник С.С.К.
с краен за погасяване до 14.07.2013 г.
Ищецът излага, че съгласно
Договор за банков кредит под условие № 223/29.12.2011 г. ответницата С.С.К. е
встъпила в дълга по договора по реда на чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 121-127 ЗЗД, вр.
304 ТЗ, като с подписването му, тя се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя.Твърди, че кредитополучателят „К.“ ЕАД е прекратил
погасяването на договора за кредит като последното плащане е извършено на
09.07.2013 г.
Поддържа, че поради изтичането
на 14.07.2013 г. на крайния срок за погасяване на задълженията по договора, на
13.09.2013 г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, като към този момент вземането на кредитора „У.Б.“ АД е било
изискуемо в пълен размер. В тази връзка Банката се е снабдила с изпълнителен
лист за дължимите суми, по повод на който на 21.02.2014 г. е било образувано
изп. дело № 201479600400112 на ЧСИ Ш.Д..
Ищецът твърди, че на 29.10.2012
г., ответницата С.С.К. и вторият ответник Н.К.К. са продали на третия ответник А.М.С.
/възходяща на първата ответница/ правото на собственост върху собствения си
имот чрез договор за покупко-продажба, находящ се в гр. София, ул. „********,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том
VII, peг. № 18841, дело № 1079/2012г. на нотариус М.Г., peг. № 622 на НК.
В исковата молба се сочи, че
към тази дата - 29.10.2012 г. ищецът „У.Б.” АД, както и към настоящия момент
има качеството на кредитор на ответницата С.С.К. по посочения Договор за банков
кредит под условие № 223/29.12.2011 г. В тази връзка се излага, че сключеният
договор за покупко-продажба на недвижим имот има за пряка последица намаляване
имуществото на длъжника, което по арг. от чл. 133 ЗЗД служи за общо
удовлетворение на кредиторите му (сред които е и Банката), поради което счита
че извършената покупко-продажбата на недвижимия имот, представлява сделка, която
го уврежда, тъй като с нея ответницата С.К. е намалила имуществото си, което
препятства възможността на Банката да се удовлетвори от стойността на имота при
евентуална публична продан.
В настоящия случай ищецът
твърди, че както продавачи С.С.К. и Н.К.К., както и майката на първата
ответница и купувач по договора – А.М.С.
са знаели за увреждането, тъй като знанието се предполага поради наличието на
роднински връзки между тях.
Ищецът излага, че първата
ответница в качеството си на физическо лице - солидарен длъжник несъмнено е
била наясно, че има неизплатени задължения към Банката по посочения договор за
кредит. Твърди се, че към момента на продажбата и ответницата А.С. – купувач по
сделката също е знаела, че Банката е кредитор на ответника – продавач, което се
обуславя от факта, че същата се явява възходящ на ответницата С.С.К..
Поради изложеното ищецът
твърди, че за него е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 135
от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо него сключения на 29.10.2012 г.
договор за покупко-продажба.
В срока за писмен отговор след
предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответницата С.С.К. оспорва
предявения иск като недопустим по отношение на ответника Н.К.К., тъй като
същият няма качеството на длъжник на Банката и в този смисъл ищецът не
притежава качеството на кредитор по отношение на него. Излага, че тя се е
задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя „К.“ АД за изпълнение на
задълженията по процесния договор за кредит, по който Банката се легитимира
като кредитор, като сочи, че тя е поела задължението лично по договора, във
връзка с извършване на търговската й дейност, поради което съпругът й не следва
да отговаря.
На следващо място оспорва иска
като неоснователен поради което моли да бъде отхвърлен изцяло или евентуално до
размера на 1/2 ид. ч. от имота, поради което моли да бъде до размера на тази
идеална част, с която бившият й съпруг - недлъжник се е разпоредил, поради
това, че извършеното от него разпореждане е действително за съответната му част
от имота. Оспорва твърдението на ищеца за това, че е действала с намерение да
увреди кредитора, както и твърденията за знание за увреждане у нейната майка и
бившия си съпруг.
В срока за писмен отговор след
предоставена съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът Н.К.К. оспорва
предявения иск като недопустим поради това, че няма качеството на длъжник
спрямо кредитора, поради което счита, че не е налице правен интерес от
завеждане на иска спрямо него. На следващо място, оспорва иска като изцяло
неоснователен или като неоснователен до размера на 1/2 ид. част от имота.
В срока за писмен отговор след
предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответницата А.М.С. оспорва иска
като изцяло неоснователен. Не оспорва, че с договор за покупко-продажба е
закупила от дъщеря си и съпругът й правото на собственост върху процесния
недвижим имот, но оспорва, че процесната сделка е увредила ищеца, както и че тя
е знаела, че ищецът е кредитор на дъщеря й. В тази връзка поддържа, че никога и
по никакъв повод не е уведомявА.от дъщеря си за съществуването на договора за
кредит, по който тя като солидарен длъжник е поела задължение за заплащане на
банков кредит към „У.Б.“АД, както и за анексите към него.
На следващо място оспорва
твърдението на ищеца за наличие на недобросъвестност от нейна стрА.при
сключването на сделката, тъй като счита, че действието е извършено на 09.04.2010
г. със сключване на предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот. Посочва се, че предвид наличието на нотариална заверка,
договорът е с достоверна дата, като от същия се установява, че продажбата е
извършена преди възникване на вземането по договора за кредит от 29.12.2011 г.
Посоченото изключва каквото и да било знание за увреждане от нейна страна, тъй
като към момента на предварителния договор за покупко-продажба не е съществувал
нито дълг, нито вземане, нито кредитор на ответницата, тъй като същият е
придобил това качество след повече от година от сключването му. В тази връзка
излага, че процесният нотариален акт за покупко-продажба на имота е сключен не
с цел да увреди кредитора, а за изпълнение на поетото с предварителния договор
облигационно задължение за прехвърляне собствеността върху него, което изключва
и намерение на страните за увреждане на кредитора.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа стрА.следното:
По делото е представен Договор
за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и документирани акредитиви № 223/29.12.2011 г., сключен между
„У.Б.“ АД - като Кредитор и „К.“ ЕАД, представлявано от С.С.К. -като
Кредитополучател и С.С.К. – като физическо лице, в качеството на Солидарен
длъжник, видно от който кредиторът е предоставил на кредитополучателя и при
солидарната отговорност на солидарния длъжник, кредит в размер до
1 421 000 лева, до който размер Банката поема кредитни ангажименти
под формата на банкови гаранции и/или документални акредитиви при условията
определени в Договора и в ОУ с краен срок на договора, съгласно чл. 4.1.2. до 13.02.2013
г..
Съгласно чл. 14.3. с
подписването му Кредитополучателят и
Солидарният длъжник декларират, че обезпечават и изпълняват договора в
качеството си на главен, съответно солидарен длъжник, който на основание чл.
121-127 от ЗЗД встъпва в изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора и се задължава солидарно да отговаря с него за изпълнение на
задълженията по него.
По делото е представен Анекс №
1 от 17.01.2013 г. към Договор за банков кредит под условие за поемане на
кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции № 223/29.12.2011 г.,
сключен между „У.Б.“ АД и „К.“ ЕАД и С.С.К., с който страните са променили
крайния срок на договора, който е бил продължен до 15.04.2013 г.
С Анекс № 2 от 13.03.2013 г.
към Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под
формата на банкови гаранции и документални акредитиви № 223/29.12.2011 г.,
сключен между „У.Б.“ АД, „К.“ ЕАД и С.С.К. като солидарен длъжник крайният срок
на договора е бил продължен до 14.07.2013 г.
От представената Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 24.01.2014 г., издадени по
ч.гр.д. № 38129/2013 г. на СРС, І ГО, 49 с-в е видно, че длъжниците „К.“ ЕАД и С.С.К.
са осъдени да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД сумата от 1 243 699,95
лв. - главница по договор за банков кредит под условие № 233/29.12.2011 г.,
Анекс № 1/17.01.2013 г. и Анекс № 2/13.03.2013 г., ведно със законна лихва за
периода от 13.09.2013 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на
26 238,40 лв. за периода от 09.07.2013 г. - 12.09.2013 г. и 25 398,77
лв. – държавна такса.
По делото е представен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том VII, peг. №
18841, дело № 1079/2012 г. на нотариус М.Г., вписан в СВП с peг. № 622, под №
101, том CXI, дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012 г., видно от който на
29.10.2012 г. С.С.К. и Н.К.К. – като продавачи са продали на А.М.С. – като
купувач следния недвижим имот, находящ а именно: самостоятелен обект в сграда с
ид. 68134.1932.376.2.29 по КККР на гр. София, СО, обл. София, в сграда № 2, с
предназначение: жилище, апартамент, представляващ Апартамент № 26, на 3
надпартерен етаж, на кота + 8,70 м., във вход „В“ /сграда 2/ на жилищната
сграда, с адм. адрес гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „********“, в блок № 2Б,
с площ от 109.79 кв.м., състоящ се от: входно преддверие, дневна-кухня, две
спални, баня-тоалетна, тоалетна и балкон, заедно с прилежащото на апартамента МАЗЕ
№ 25, в сутерена /на кота -3.50/метра, във вход „В“ /сграда 2/ на жилищна
сграда, със светла площ на мазето от 2.28 кв.м, заедно с 1.933% ид. ч. от
общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху ПИ,
съставляващ ПИ с ид. 68134.1932.376, съставляващ по доказателствен акт УПИ XI-
20, 344, 376 от кв. 56, по пл. на гр. София, м. „Манастирски ливади-запад“,
целият с площ от 2155 кв.м. за продажна цена в размер на 136 000 лева,
платима по банков път в срок до 30.04.2013 г., с която продавачите са се
задължили да погасят кредит към „Банка Пиреос България“ АД, обезпечен с ипотека
върху продаваемия имот, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
акт № 99, том I,
дело № 89/2008 г. на нотариус № 185 на НК.
Няма спор по делото, а
посоченото обстоятелство се установява и от приложеното Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки изх. № РСИ16-УФ01-439(1) от 16.11.2016 г., че А.М.С.
/трети ответник по делото/ е майка на С.С.К. /първи ответник по делото/.
По делото е представен
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2010 г.,
сключен между С.С.К. и Н.К.К. – като продавачи и А.М.С., видно от който
продавачите са се задължили да прехвърлят на купувача собствеността върху свои
съсобствени недвижими имоти, един от които е и процесния Апартамент № 26,
находящ се в гр. София, СО, р-н „Витоша“, м. „Манастирски ливади“, ул. „********“
на III надпартерен етаж, във вх. "Б", /сграда 2/ на жилищната сграда,
със застроена площ от 109.79 кв.м., заедно с прилежащото Мазе № 25 от
2.28 кв.м., също така върху Подземен Гараж № 13, в сутерена на жилищната
сграда, изградена в описания ПИ, с площ от 17,34 кв.м.. В чл. 2 от договора е
уговорено, че купувачът се задължава да заплати уговорената цена в размер на
245 000 лева, която е следвало да бъде платена, както следва: В чл. 2.1. е
уговорено, че при подписване на договора купувачът следва да плати сума в размер на 24 500 лв.; а
остатъкът от сумата в размер на 220 500 лева ще бъде изплатена в деня на
подписване на окончателния договор. В чл. 3 е предвидено, че страните се задължават
да сключат окончателен договор не по-късно от 30.09.2012 г., като промяната на
уговорения срок може да стане само по взаимно съгласие между тях. Видно от
отбелязването върху договора, на 09.04.2010 г. помощник – нотариус М.Г.при
нотариус П.П., рег. № 157 на НК е удостоверила полагането на подписите върху
договора от С.С.К., Н.К.К. и А.М.С..
Представено е и заверено копие
от Писмо изх. № 66 от 26.11.2018 г. на нотариус П.П., рег. № 157 на НК, с което
нотариусът е удостоверила, че в общия регистър за 2010 г. под рег. № 3443 от
09.04.2010 г. е записано – „Заверка на подпис върху предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – Ап. 26, заедно с мазе № 25 и подземен гараж
№ 21 в гр. София, м. „Манастирски ливади“, ул. „********“ на 3 надпартерен етаж
и ап. № 16, заедно с мазе № 2 и подземен гараж № 21, в гр. София, м.
„Манастирско ливади - запад“, ул. „*****със страни по предварителния договор – С.С.К.,
Н.К.К. и А.М.С..
Представен е и заверен
препис-извлечение от Общия регистър на нотариус П.П. за 2010 г. относно
записване с рег. № 3443, ведно с предходната и следващата страница, от които
също се установява съществуването на заверка на подписите върху предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот – Ап. 26,, заедно с мазе № 25 с
посочените страни по договора под рег. № 3443 от 09.04.2010 г.
Приложен е и Договор за жилищен
кредит № 131/R/2008
г., сключен на 16.05.2008 г. между „Банка Пиреос България“ АД и С.С.К. и Н.К.К.
– като кредитополучатели и А.М.С. – като солидарен длъжник, видно от който
Банката им е предоставила кредит в размер на 62 000 евро, от които: сумата
от 25 016 евро за финансиране покупката на процесния недвижим имот - Апартамент
№ 26 с площ от 109.79 кв. м., в Сграда 2, на III надпартерен етаж, вх. Б,
заедно с мазе № 25, с площ от 2.28 кв.м., находящ се в гр. София, община
Витоша, м. „Манастирски ливади-запад“ и сумата от 36 984 евро - за довършителни
работи.
Видно от представения по делото
нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № 99, том I, рег. №
1917, дело № 89 от 27.05.2008 г. на нотариус С. Г.за обезпечаване вземанията на
„Банка Пиреос България“ по Договор за жилищен кредит № 131/R/2008 г.,
кредитополучателите са учредили договорна ипотека върху процесния недвижим имот
– Апартамент № 26, находящ се в гр. София, м. „Манастирски ливади“, ул. „********“.
По делото е представено Удостоверение
за настоящ адрес, издадено от СО, р-н Витоша, изх. № РВТ18-УГ01-7413 от
31.05.2018 г., видно от което, считано от 29.06.2010 г. ответницата А.М.С. е
регистрирА.с настоящ адрес:***.
От приложеното Решение от
09.10.2013 г. по д. № 9959/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 91 с-в се установява, че
на основание чл. 50 от СК е прекратен по взаимно съгласие бракът на С.С.К. и Н.К.К..
Представени са банкови бордера
за извършени парични преводи от ответницата А.М.С. в полза на „Банка Пиреос
България“ АД, в които като основание за плащане е посочено - погасяване на кредит, както и платежни
нареждания с наредител А.М.С. в полза на С.С.К. за преводи както следва: от
30.10.2012 г. за сумата от 42 000 лв.; от 01.11.2012 г. за 30 200
лв.; от 14.11.2012 г. за сумата от 35 000 лв. и от 15.11.2012 г. за сумата
от 29 000 лв. – с основание за превод по нотариален акт.
От ищеца по делото е
представена Справка по имотната партида на С.К., видно от която под № 13 е
видно, че на 28.01.2011 г. С.К. и Б.Б.дарят 2/3 от къща в кв. „Хр. Ботев“ на А.М.С.,
която впоследствие е продадена на 14.02.2012 г.
От показанията на свидетеля Х.Т.В.се
установява, че от 1992 г. се познава със съпруга на А.С.. Посочва, че през
месец май 2018г., когато е бил на гости на ответницата е разбрал, че има
някакъв проблем с недвижим имот. Свидетелят сочи, че е дошла призовкарка, която
й е донесла призовка, към която е имало и изпълнителен лист за 1 400 000 лв., а
ответницата е била много притеснена, учудена и изплашена и е казала, че не знае
за какво става въпрос. Тогава е разбрала за съществуването на искова молба.
Свидетелят поддържа, че през 2009 г. ответницата го е помолила да й помогне с
багажа, защото си е взела апартамент в квартала. Посочва, че от 2009 г.
ответницата А. живее сама в апартамента на новия адрес в кв. „Манастирски
ливади“, на третия етаж, който си е купила през 2009 г. Казвала му е, че й е
много удобен, защото е с гараж и вътрешен асансьор и затова си го е купила Не е
виждал документи, но знае, че тя е купила апартамента на третия етаж, тъй като
е търсила да си купи апартамент, а същият е бил закупен от дъщеря й С..
Свидетелят сочи, че отношенията
между нея и дъщеря й С. са се влошили много след 2011 г., а към средата на 2011
г. С.се е изнесла от тях. Не знае двете да са поддържали отношения в периода между
2011 г. и 2016 г., но знае, че са ги възстановили през 2016 г., когато
ответницата А.С. е сменила втората си става и знае за всичко това от нея
самата, тъй като тя е споделяла с него и го е молила ако може да потърси дъщеря
й, защото не й вдига телефона.
От показанията на свидетеля Б.С.Б./брат
на ответницата С.К. и син на ответницата А.С./ се установява, че отношенията
между ответницата С.и мъжът й Н.К. са били перфектни до края на 2010 г. В началото
на 2011 г. тя е започнала по рядко да се прибира, което е довело до влошаване
на отношенията със съпруга й, в резултат на което в средата на 2011 г. са се
разделили. Свидетелят Б.посочва, че отношенията между С.и А.са били нормални до
този момент, но в средата на 2011 г. майка му е застанала на страната на
съпругът й Н., тъй като той се е грижел основно за децата, я тя му е помагала,
поради което сестра му С.и майка му са се скарали и са спрели да се чуват.
Сочи, че двете са се сдобрили
през 2016 г., когато са сменили втората става на майка му. Преди да се влошат
отношенията между тях, майка му е живеела в апартамента на сестра му на ул.
„Легия“ № 1 на третия етаж, а С.е живеела на отсрещната стрА.на улицата в сграда
в непосредствена близост. В началото на 2006 г. - 2007 г. сестра му е закупила
апартамента с кредит и е станала негов собственик, но след като майка му се е
изнесла от старата им къща и е решила да я продаде, тя се е нанесла в този
апартамент през 2009 г. и през 2010 г. са сключили предварителен договор със
сестра му и зет му, за да придобие тя апартамента, тъй като й е харесал и до
момента продължава да си живее сама в него. Свидетелят посочва, че майка му е
искала да бъде близо до внуците си, а тъй като е била със сменени стави е
искала да й бъде по-удобно, поради което е харесала апартамента заради парко-мястото
и топлата връзка с апартамента и асансьора. Свидетелят посочва, че след като
двете са си развалили отношенията, той лично е водил комуникацията между тях за
финализиране на сделката по прехвърляне на апартамента, след като е разбрал, че
имат предварителен договор и че имат сключен договор за кредит за този
апартамент, по който майка му също е съдлъжник. Посочва, че той е потърсил
сестра си и я е убедил, че трябва да отиде при нотариус. Спомня си, че при
нотариуса сестра му е закъсняла, била е нервна и не е искала да говори с никой,
искала е само да подпише документите и да си замине. Изслушала е нотариалния
акт, разписала се и си е тръгнала. Знае, че още по времето, когато майка му е
продала къщата, тя е заплатила месечни вноски за погасяване на кредита за
апартамента на траншове, но не помни дати и цифри, но всичко е било платено по
банков път.
Посочва, че към 2012 г. майка
му не е знаела за сключения договор за банков кредит. Узнала е миналата година,
когато е получила призовка за парко мястото, която е по същия договор и е била
много притеснена от сумите по него. Установява, че майка му е била съдлъжник по
ипотечните кредити от 2006 г. за двата апартамента, но не е знаела за други
кредити освен тях. Тя не е могла да повярва, че сестра му С.е сключила договор
за такава голяма сума пари каквито и проблеми да е имала и съответно как ще се
връща, за какво е похарчена и че въобще дължи сумата, а той самият също е
научил за този договор, тогава когато и майка му е разбрала.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна стрА.следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Уважаването на иска предполага установяване на следните
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, а именно: 1/
ищецът да има качеството на кредитор на длъжника; 2/ извършването на валидно
правно действие (сделка) от длъжника; 3/ действието (сделката) да уврежда
ищеца; 4/ длъжникът да е знаел за увреждането и 5/ ако сделката е била
възмездна третото лице, с което длъжникът е договарял, респ. в чиято полза е
извършена сделката също да е знаел за увреждането. Липсата на която и да е от
посочените кумулативни предпоставки препятства възникването на правото по чл.
135 ЗЗД и обуславя неоснователност на иска на кредитора, чрез който се иска
отмяна на сключена от длъжника разпоредителна сделка.
С оглед на изложените правни
съображения, съотнесени към установената фактическа обстановка, че извършената
от длъжника разпоредителна сделка е възмездна, то в настоящата хипотеза е
необходимо да се установи налице ли е знание за увреждане на кредитора, както
по отношение на длъжника, така и по отношение на приобритателя – третото лице.
Качество „кредитор“ по смисъла
на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко трето лице - титуляр на действително вземане
по отношение на ответника като това качество се установява към момента на
извършване на увреждащото действие. Ирелевантно за това е дали вземането е
ликвидно и изискуемо към момента на осъществяване на разпоредителната сделка
/Решение № 4 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В
производството по Павлов иск, съдът не може да проверява съществуването на
вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен в хипотезата ако това вземане
е отречено с влязло в сила съдебно решение /Решение № 552 от 15.07.2010 г. по
гр.д. № 171/2009 г. на ІV г.о. на ВКС/
В тежест на ищеца по делото е
да установи качеството си на кредитор, имащо характер на материална
предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен
интерес.
В тази връзка съдът намира, че
от събраните доказателства по делото се установи, че на 29.12.2011 г. е бил
сключен Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти
под формата на банкови гаранции и документирани акредитиви № 223/29.12.2011 г.
между ищеца „У.Б.“ АД - като Кредитор и „К.“ ЕАД, представлявано от С.С.К. -
като Кредитополучател и ответницата С.С.К. – като физическо лице, в качеството
на Солидарен длъжник, по силата на който кредиторът е предоставил кредит в
размер на 1 421 000 лева, до който размер Банката е поела кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции с краен срок на договора до 13.02.2013
г. Установи се също така, че впоследствие между страните са били сключени и последващи
анекси - Анекс № 1 от 17.01.2013 г., както и Анекс № 2 от 13.03.2013 г., с
които е бил продължен крайният срок на договора, считано до 14.07.2013 г.
По делото се установи също
така, че до уговорения краен срок не са били изпълнени задълженията по
договора, поради което ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 24.01.2014 г. по ч.гр.д. № 38129/2013 г. на СРС, І
ГО, с която длъжниците „К.“ ЕАД и С.С.К. са били осъдени да заплатят солидарно
на „У.Б.“ АД дължимите суми по договор за кредит № 233 от 29.12.2011 г. и е
образувано изп. дело № 201479600400112 на ЧСИ Ш. Дервиш.
Следователно, настоящият състав
намира за установено по делото, че ищецът „У.Б.“ АД е доказал качеството си на
кредитор по отношение на ответницата С.С.К., а наред с това по делото не са
налице данни претенцията на ищеца, обуславяща качеството му на кредитор да е
била отхвърлена с влязло в сила решение.
В тази връзка съдът намира, че
по делото е установена първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, а именно, качеството кредитор на ищеца по отношение на длъжника С.С.К..
На следващо място по делото се
установи, че първата ответница С.С.К. се е разпоредила в полза на ответницата А.М.С.
с притежавани от нея идеални части от съсобствен недвижим имот, придобит по
време на брака й в режим на СИО с договор за покупко – продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том VII, peг. №
18841, дело № 1079/2012 г. на нотариус М.Г. /вписан в СВп с peг. № 622, под №
101, том CXI, дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012 г./, сключен на 29.10.2012
г. ответницата С.С.К. и ответникът Н.К.К. са продали на ответницата А.М.С.
процесния недвижим имот – Апартамент № 26, на 3 надпартерен етаж, във
вход „В“ /сграда 2/ на жилищна сграда, с адм. адрес гр. София, СО, ул. „********“,
в блок № 2Б, с площ от 109.79 кв.м., заедно с Мазе № 25, в сутерена с
площ от 2.28 кв.м срещу заплащането на цена от 136 000 лева по банков път
в срок до 30.04.2013 г., с която продавачите са се задължили да погасят кредит
към „Банка Пиреос България“ АД.
Съдът намира, че прехвърлянето
на собствеността върху процесния имот чрез договор за покупко-продажба,
извършено от първата в полза на втората ответница безспорно представлява правно
действие, което уврежда ищеца, като кредитор на ответницата С.К., тъй като
намалява притежаваното от нея имущество, което съгласно чл. 133 ЗЗД служи като
общо обезпечение на кредитора и от което същият може да се удовлетвори. В тази
връзка, съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - наличие на увреждащо действие, защото такова е всяко действие, с което се
намаля възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
В конкретния случай, доколкото
извършената сделка от ответниците е възмездна за уважаване на предявения иск
следва да се докаже и наличието на знание у длъжникът и съдоговорителят му
/третото лице/ за увреждането.
Във връзка с изложените вече
правни изводи относно наличието на качество кредитор на ищеца по отношение на
ответницата С.К. по валиден договор за банков кредит № 233/29.12.2011 г., както
и че е извършена разпоредителна сделка на 29.10.2012 г., която е последваща
сключването на договора за кредит, с която ответницата безспорно е намалила
имуществото си, в резултат на което е осуетила възможността на кредитора да се
удовлетвори посредством него се налага извод за наличие на знание у длъжника -
ответницата С.К. за увреждането на кредитора към момента на извършването й.
Спорно по делото е
обстоятелство
относно наличието на третия елемент от горепосочения фактически състав, а
именно знанието на третото лице А.М.С. за увреждане на кредитора.
От представеното Удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки изх. № РСИ16-УФ01-439(1) от 16.11.2016 г. се
установи, че А.М.С. /трети ответник по делото/ е майка на първата ответница С.С.К.,
а също така се установи, че вторият ответник Н.К.К. е бил съпруг на С.К. към
момента на извършване на разпоредителната сделка – 29.10.2012 г., като
впоследствие бракът между тях е бил прекратен с Решение от 09.10.2013 г. по д.
№ 9959/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 91 с-в.
Следователно по отношение на ответницата А.С.К. съществува оборима
презумпция за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на
ответната стрА.е да обори тази презумпция.
В настоящия случай от
представения по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, с нотариална заверка на подписите peг. № 3443/ 09.04.2010 г. на нотариус
П.П., peг. № 157 на НК се установи, че ответниците С.К. и Н.К. са се задължили
в качеството им на продавачи да продадат на А.С. – като купувач посочени в него
недвижими имоти, сред които и процесният апартамент.
Съдът намира, че от ответната
стрА.не беше доказано оспорването на достоверността на датата на предварителния
договор с твърдения, че вероятно на тази дата сключилите го страни са сключили
договор, но същият не е бил за посочените в него имоти. Това е така, тъй като
от представеното по делото Писмо изх. № 66 от 26.11.2018 г. на нотариус П.П.,
рег. № 157 на НК се установи, че нотариусът е удостоверил, че е заверил
посочения предварителен договор, като в Общия регистър за 2010 г. се съдържа
номер на заверката, договора и датата на сключване, страните, както и имотите,
предмет на договора. От представения по делото Общ регистър за 2010 г. се
установи, че под рег. № 3443 от 09.04.2010 г. е записано „Заверка на подпис
върху предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – Ап. 26,
заедно с мазе № 25 и подземен гараж № 21 в гр. София, м. „Манастирски ливади“,
ул. „********“ на 3 надпартерен етаж и ап. № 16, заедно с мазе № 2 и подземен
гараж № 21, в гр. София, м. „Манастирско ливади - запад“, ул. „*****със страни
по предварителния договор – С.С.К., Н.К.К. и А.М.С.. Следователно от
представеното извлечението се установи, че процесният имот е бил предмет на
посочения предварителен договор и в този смисъл, настоящият състав намира, че
оспорването не е било успешно доказано.
По отношение на направеното
оспорване съдържанието на договора досежно това, че същият не отразявал
действителната воля на страните, съдът намира, че на първо място следва да се
има предвид, че съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави, т.е. те имат свобода на договяране съгласно чл. 9 ЗЗД. Следователно страните могат свободно да договарят условията по него, така
както сметнат за добре и съответно тяхната воля е такава, каквато е отразена в
него.
На следващо място видно от представения
по делото нотариален акт, който по съществото си представлява окончателен
договор, същият е сключен в изпълнение на предварителния договор като с него се
удостоверява, че поетите с предварителния договор задължения са изпълнени от
страните, така както са поети, от което следва изводът, че действителната воля
на страните е била такава, каквато е отразена в предварителния договор.
Настоящият състав намира за
несъстоятелно направеното възражение за нищожност на предварителния договор,
поради уговарянето на обща цена за имотите, тъй като няма пречка страните да
договарят обща цена за имоти, а впоследствие с окончателния договор да бъде
определена конкретна цена за всеки конкретен имот. Нещо повече по делото се
установи, че уговорената продажна цена на имота в окончателния договор е била
изцяло платена от купувача по него - А.С., което се установи от представените 4
броя платежни нареждания от 2012 г., в които като основание за плащане е
посочено „по нотариален акт“. В действителност в основанието не е посочен
конкретния апартамент, но наредените суми по платежните нареждания в размер на
съответно на сумите от: 29 000 лв.; 35 000 лв.; 30 200 лв.; и
42 000 лв. или в общ размер на 136 000 лв. отговарят на посочената в
нотариалния акт цена на апартамента от 136 000 лв., поради което съдът
намира, че по делото е установено, че купувачът е изпълнил задължението си по
нотариалния акт за заплащане продажната цена за апартамент № 26 в размер на 136
000 лева.
Съдът намира за недоказани по
делото наведените от ищеца твърдения, че предварителният договор е бил сключен
през 2010 г. с намерението да бъде използван като защита срещу бъдещ иск по чл.
135 ЗЗД, независимо от това, че конкретният кредитор към този момент да не е
бил известен, както и че цената за процесния апартамент е била платена с пари
от имот, който преди това е бил дарен от ответницата С.К. на майка й А.К., за
което е представено извлечение от Справка от ИКАР. В тази връзка следва да се
има предвид, че твърдяното дарение, с което С.К. и брат й Б.С.даряват 2/3 ид.
части от къща, находяща се в гр. София,
кв. „Христо Ботев“ е извършено на 28.01.2011 г., когато не е съществувал дълг и
съответно не е съществувал кредитор на ответницата С.К., за да може да се
изведе извод за каквато и да е предварително замислено увреждане, извършено с
него. Наред с това дори и да се приеме, че имотът е бил дарен, в действителност
е била дарена съответна идеална част от имота и след като С.К. се е разпоредила
с тази си част от имота, то приобретателят има право да се разпорежда с имота,
както прецени, вкл. и като използва средствата за покупка на процесния
апартамент, още повече, че към датата на сключване на предварителния договор не
е имало възникнало вземане на кредитора. Поради изложеното, съдът намира, че
наведените възражения от ищцовата стрА.за предварително подготвена схема за
увреждане на кредитора са недоказани.
Неоснователно е и
възражението,че окончателния договор е сключен след крайния срок за сключването
на такъв фиксиран в предварителния договор.Действително уговорения краен срок
за окончателния договор е бил 30.09.2012
год./раздел ІІ,т.3/,но в договора е предвидена възможност за промяната на тази
дата по взаимно съгласие на страните по него. Няма изискване това съгласие да е
писмено,а факта,че окончателен договор е сключен около 3 месеца по-късно
означава,че страните очевидно са постигнали съгласие за промяна на посочения
по-горе срок, удължавайки го с няколко месеца.
По настоящото делото е
направено оспорване от ищцовата стрА.и на значението на предварителния договор
за покупко-продажба от 09.04.2010 г., поради това, че ищецът счита, че моментът
на увреждането на кредитора е не датата на предварителния договор, тъй като с
него не се прехвърля право на собственост върху недвижимите имоти, а
окончателният договор за продажба.
Съдът намира за неоснователно
това оспорване, тъй като безспорно със сключването на предварителния договор на
09.04.2010 г. е възникнало вземане на купувача - А.С. спрямо продавачите С.и Н.
Колеви. Знанието на купувача за увреждане на кредитора при прехвърляне на
недвижим имот от длъжник, извършено с предварителен договор, носещ достоверна
дата, следва да се преценява не към момента на сключване на окончателния
договор, а към момента на сключване на предварителния договор. Този извод
произтича от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, според която
знанието се преценява при постигане на съглашение за възмездно прехвърляне на
имота. /в този см. Решение № 263/ 21.01.2019г. по г.д. № 1384/ 2018г. на ВКС
ГК, IV г.о./.
Видно от представения от ищеца
Договор за банков кредит под условие № 223, същият е сключен на 29.12.2011 г.,
от което следва, че вземането на ответницата А.С. по предварителния договор е
възникнало 1 год. и 8 месеца преди възникване на вземането на ищеца по договора
за кредит. В този смисъл съдът намира, че не би могло да се приеме, че към
датата на сключване на предварителния договор за продажба на имота някоя от
страните по него е знаела за вземане на кредитор, което е възникнало години
по-късно, а още по-малко, че е възможно купувачът по този предварителен договор
- А.С. да е знаела, че със сключването му уврежда кредитор на продавача, който
към този момент не е съществувал, вземането на който е възникнало след почти 2
год.
Посоченото дава основание на
съда да направи извод, че към момента на сключването на предварителния договор
на 09.04.2010 г. предвид наличната нотариална заверка на същия е обективно
невъзможно да е било налице знание или намерение за увреждане на кредитор,
чието вземане не е било възникнало. Поради изложеното, настоящият състав
приема, че от ответната стрА.по делото е проведено успешно обратно доказване за
липсата на знание и намерение за увреждане на кредитора от купувача по сделката
А.С. към момента на сключване на предварителния договор.
Съдът намира, че към момента на
сключване на окончателния договор на 29.10.2012 г., също не е било налице
знание за увреждане на кредитора у третото лице, в чиято полза е извършено
разпореждането - А.С., както и у втория ответник по делото Н.К..
Няма спор по делото, че
страните по атакуваната сделка са майка и дъщеря, поради което по отношение на
тях е приложима оборимата законова презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание
за увреждането от ответницата А.С., приобретателка по сделката, поради което
оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответната страна.
Следователно ответницата следва да проведе пълно обратно доказване, че не е
знаела за увреждането, като на общо основание за това са допустими всякакви
доказателства за това вкл. и свидетелски показания.
В тази насока от ангажираните
от ответниците гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х.В./семеен
приятел/ и Б.С.Б., /брат на първата и син на третата ответница/ се установи, че
за съществуването на процесния договор, ответницата А.С. е разбрала през месец
май 2018г. във връзка с получени от нея от призовкар съдебни книжа по дело, към
които е бил приложен изпълнителен лист за 1 400 000 лв., както и искова молба и
именно тогава тя е разбрала за процесния договор за кредит. Свидетелят В.сочи,
че тя е била много притеснена, учудена и изплашена и не е знаела за какво става
въпрос, а свидетелят Б., че когато майка му е получила призовка е била много
притеснена от сумите по този договор и не можела да повярва, че сестра му С.е
сключила договор за такава голяма сума пари и как ще се връща, за какво е похарчена,
както и че дължи сумата. Свидетелства също така, че майка му А.С. е била
съдлъжник по ипотечните кредити от 2006 г. за закупуването на двата
апартамента, но не е знаела за други кредити освен тези два.
От показанията и на двамата
свидетели се установи, че в периода от средата на 2011 г. до 2016 г.
отношенията между ответницата С.К. и майка й А.С. са се влошили значително.
Съгласно показанията на свидетеля Б.Б.в началото на 2011 г. се влошили
семейните отношения между С.К. и нейният съпруг Н.К., поради което в средата на
2011 г. те са се разделили. Посочва, че до този момент отношенията между С.К. и
майка му А.С. са били нормални, но в средата на 2011 г. майка му е застанала на
страната на съпругът й Н., защото той се е грижел основно за децата, а тя му
помагала, поради което двете със сестра му се скарали и спрели да се чуват.
Свидетелят сочи, че двете са се сдобрили през 2016 г., когато са сменили
втората става на майка му. Показанията на свидетеля Б.се подкрепят и от тези на
свидетеля В., който също посочва, че отношенията между А.С. и дъщеря й С. са се
влошили много след 2011 г., а към средата на 2011 г. С.се е изнесла от тях.
Свидетелят сочи, че не знае двете да са поддържали отношения в периода между
2011 г. и 2016 г., но знае, че са ги възстановили през 2016 г., когато
ответницата А.си е сменила втората става, а всичко това му е известно, тъй като
тя е споделяла с него и го е молела ако може да потърси дъщеря й, защото тя не
й вдига телефона.
Наред с това от показанията на
свидетеля Б.С.се установи, че през 2007 г. сестра му С.е закупила процесния
апартамент с кредит, но след като майка му се е изнесла от старата им къща и е
решила да я продаде, тя се е нанесла в този апартамент през 2009 г. и през 2010
г. са сключили предварителния договор за него със сестра му и зет му, тъй като
апартаментът й е харесал много и до момента продължава да си живее сама в него.
Тези намерения на ответницата А.С.
се потвърждават и от показанията на свидетеля В., от които се установи, че
ответницата А.С. го е помолила да й помогне да пренесе багажа си, защото си е
купила апартамента на 3 етаж в кв. „Манастирски ливади“ и от 2009 г. живее сама
в него. Казвала му е, че й е много удобен, защото е с гараж и вътрешен асансьор
и затова си го е купила от дъщеря си, която живее в отсрещната сграда. От
показанията на свидетеля Б.С.се установи също така, че поради влошените
отношения между двете, той лично е водил комуникацията между тях за
финализиране на сделката по прехвърлянето на апартамента по сключеният преди
това между тях предварителен договор, както и поради това, че майка му е била
съдлъжник по двата ипотечни договора за кредит, с които са били закупени
апартаментите. Свидетелства, че той лично е потърсил сестра си и я е убедил, че
трябва да отиде при нотариус, както и че
знае, че още по времето, когато майка му е продала къщата, тя е
заплатила месечни вноски по кредита за апартаментите, като е извършила това на
траншове изцяло по банков път. Следователно от показанията и на двамата
разпитани по делото свидетели се установи, че отношенията между двете ответници
са се влошили през 2011 г. и са били влошени към датата на изповядване на
сделката, както и че са се нормализирали едва през 2016 г., поради което
ответницата А.С. не е знаела за процесния кредит, сключен от дъщеря й С.К. и е
узнала за него едва с получаване на съдебните книжа по образуваното дело. Съдът
кредитира свидетелските показания на двамата свидетели, тъй като са
последователни, вътрешното непротиворечиви и взаимно допълващи се, а наред с
това са дадени в резултат на преки впечатления.
Липсата на знание у третата ответница
А.С. за увреждането се установява не само от свидетелските показания, но същите
кореспондират и намират опора и в останалите събрани по делото доказателства, а
именно, както вече бе изложено от предварителния договор за продажба от 09.04.2010
г., от който предвид нотариалната заверка на подписите към датата на
сключването му би могло да се направи обоснован извод за това, че е било
обективно невъзможно да е налице знание или намерение за увреждане у
ответницата А.С. на кредитор, чието вземане не е било възникнало към този
момент.
Наред с това, обстоятелството,
че ответницата А.С. живее на посочения адрес считано от 2009 г., непосредствено
след като е сключила предварителния договор за покупко-продажба, както и че е
закупила този имот след продажбата на старата й къща, поради това, че го е
харесала поради удобствата му се потвърждават и от представеното Удостоверение
за настоящ адрес, издадено от СО, изх. № РВТ18-УГ01-7413 от 31.05.2018 г.,
видно от което, считано от 29.06.2010г. ответницата А.М.С. е регистрирА.с
настоящ адрес:***.
Поради изложените правни
изводи, съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства за
наличието на знание за увреждане на кредитора и ищец по делото у ответницата А.С.
- приобретателка по сделката.
При гореизложеното съдът
намира, че от ответната стрА.по делото бе проведено успешно насрещно оборване
на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за липсата на знание за увреждане на
кредитора „У.Б.“ АД у ответницата А.С. – купувач по процесната разпоредителна
сделка, а предвид липсата на знание у купувача по сделката няма как да е налице
и намерение или сговор за увреда.
Поради изложеното, съдът
намира, че липсата на една от посочените кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД води до препятстване възникване на правото
по чл. 135 от ЗЗД и обуславя неоснователност на иска на кредитора за отмяна на
сключената от длъжника разпоредителна сделка. В тази връзка, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен на това основание и като такъв следва да се
отхвърли.
При този изход на делото,
ищецът следва да заплати направените от ответниците разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК. От ищцовата стрА.е направено възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните разноски от ответниците за адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените заседания, както и предвид
факта, че същото е уговорено в близък до предвидения по Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от
4250 лв. Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати разноски на ответниците за адвокатско възнаграждение, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК, както следва: на ответницата С.К. сумата от 5000
лв. и на ответниците Н.К. и А.С. сумите от по 4500 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********против
С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.К.К., ЕГН ***********, със съдебен
адрес:***, пл. „********, офис 8, чрез адв. С. и А.М.С., ЕГН **********, с
адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Бургас, пл. „********, чрез адв.
Б. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо
„У.Б.” АД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба № 103, том VII, peг. № 18841, дело №
1079/2012 г. на нотариус М.Г., с peг. № 622, вписан в СВП с № 101, том CXI,
дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012 г., сключен между С.С.К. и Н.К.К. - като
продавачи и А.М.С. – като купувач, в частта, с която С.С.К. се е разпоредила в
полза на А.М.С. като й е прехвърлила собствеността на 1/2 идеална част от
недвижим имот, притежавА.от нея в режим на СИО със съпруга й, представляващ:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.376.2.29 по КККР на гр.
София, СО, находящ се в сграда № 2 по кадастрални схема, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ АПАРТАМЕНТ № 26,
на 3 надпартерен етаж, на кота + 8,70 метра, във вход „В“ /сграда 2/ на
гореописаната жилищна сграда, в жилищна сграда с административен адрес гр.
София, СО, р-н „Витоша“, ул. „********“, в блок № 2Б, със застроена площ от
109.79 кв.м., състоящ се от: входно преддверие, дневна-кухня, две спални,
баня-тоалетна, тоалетна и балкон, при съседи по доказателствен акт: апартамент
№ 25, апартамент № 27, стълбищна площадка, улица и двор, при съседи по
кадастрални схема: на същия етаж: 68134.1932.376.2.28, 68134.1932.376.2.30, под
обекта 68134.1932.376.2. 26, над обекта: 68134.1932.376.2.32, заедно с
прилежащото на апартамента МАЗЕ № 25, находящо се в сутерена /на кота -
3.50/ м., във вход „В“ /сграда 2/ на жилищна сграда, със светла площ на мазето
от 2.28 кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор на мазетата, мазе
№ 26 подземен гараж № 29 и надземен гараж № 9, заедно с припадащите се 1.933%
ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху ПИ, в който е построена сградата, съставляващ ПИ с идентификатор
68134.1932.376, а по доказателствен акт УПИ XI- 20, 344, 376 от кв. 56, по плА.на
гр. София, м. „Манастирски ливади-запад“, целият с площ от 2 155 кв. м., при
съседи на УПИ, съгласно документ за собственост: улица, УПИ XV-370, 371, УПИ
VIII-22, УПИ IX-405, УПИ Х-24 и УПИ XVI-488.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ******** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С.С.К., ЕГН ********** сумата от 5000 лв., на Н.К.К., ЕГН ***********
сумата от 4500 лв. и на А.М.С., ЕГН ********** сумата от 4500 лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалванe от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: