№ 12
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000405 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa, подадена от Е. В. В. от гр.Шумен, чрез
адв. Д., против решение № 10/23.03.2022г., постановено по т.д. № 59/2021г. по
описа на ШОС, с което съдът е уважил предявеният от Е. В. В. срещу ЗК Лев
Инс АД, иск за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие настъпило на 10.12.2020г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 03.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил исковата претенция за разликата над 60 000 лв. до претендираните
100 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва по чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ върху главницата, състояща се от определеното обезщетение за
неимуществени вреди и законна лихва по лихва по чл. 429, ал. 4 КЗ, като
неоснователна.
Въззивницата Е. В. В., чрез адв. Д., обжалва решението в частта, с която
съдът е отхвърлил исковата й претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ за разликата над 60 000 лв. до
1
претендираните 100 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане. Твърди нарушение нормата на чл.52 ЗЗД, както и неотчитане
конкретните обективно съществуващи факти и вида и характера на
нанесените телесни увреждания, подробно посочени и конкретизирани.
Намира присъденото обезщетение за крайно занижено и несъобразено с вида
и характера на нанесените телесни увреждания и продължителни негативни
последици, които и към настоящия момент не са отшумели. Сочи, че съдът не
е съобразил задължителните указания дадени с т.10 от ППВС № 4/1975г.,
както и със задължителната за съдилищата в страната съдебна практика,
цитирайки относима такава, в т.ч. и т.11 от ППВС №4/68г. Съответно на
изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение в
отхвърлителната част, като присъди на пострадалата допълнително 40 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди до пълната претенция от 100 000 лева.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор
от ЗК ЛЕВ ИНС АД-гр. София, чрез адв. И., с който се оспорва
основателността на въззивната жалба и моли съда да остави същата без
уважение.
Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба на ЗК ЛЕВ
ИНС АД- гр. София, чрез адв. И., с която се обжалва решението в частта, с
което съдът е уважил исковата претенция за неимуществени вреди за
разликата от 15 000 лв. до присъдените 60 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 03.02.2021г. до окончателното й изплащане, намирайки
присъдения размер за неоснователно завишен. Излага доводи за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение, намирайки присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно, респ. несъразмерно на
претърпените болки и страдания, което би довело до неоснователно
обогатяване. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли исковата претенция в съответните й части с всички произтичащи от
това последици. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски
пред първа и втора инстанция съобразно изхода от спора. Не се правят
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен
2
отговор от Е. В. В..
В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат
въззивните си жалби, а застрахователя и депозирания отговор по жалбата на
Е. В.. Претендират сторените във въззивното производство разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било
образувано по искова молба на Е. В. В. от гр.Шумен срещу ЗК Лев Инс АД,
София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания вследствие получени от ищцата при ПТП на 10.12.2021г., телесни
увреждания, ведно с законна лихва върху обезщетението, считано от
уведомяване на застрахователя на 03.02.2021г. до окончателното погасяване
на вземането както и на основание чл.497 КЗ законната лихва върху общия
размер на обезщетението и законната лихва по чл.429, ал.3 КЗ, считано от
изтичане на тримесечния срок пред застрахователя на 03.05.21г. до
окончателното погасяване на вземането. В исковата молба се твърди, че на
10.12.2020г, около 12:40 ч., в гр. Шумен, в района на ул.„Климент Охридски“
№ 35, настъпва ПТП между л.а.“Дачия”, модел „Логан“, рег.№Н NNNN АР,
управляван от правоспособния водач И А И, ЕГН ********** и пешеходката,
пресичаща на пешеходна пътека Е. В. В., ЕГН **********, при което били
причинени телесни увреждания на Е. В. В., изразяващи се в счупване на
пубиса (срамната кост), травма на лява колянна става, множество рани по
тялото, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, както и много други, в
резултат на което ищцата по спешност е била приета в „МБАЛ -
ШУМЕН“АД. Твърди се извършена в болничното заведение оперативна
интервенция на 11.12.2020г., при която е извършено закрито наместване на
фрактурите на двете рамена на пубисната кост както и лечение на травмите на
лява колянна става. Лечението на ищцата в „МБАЛ - ШУМЕН“ АД
продължило от 10.12.2020г. до 15.12.2020г., след което в домашни условия
съобразно предписанията на лекарите - при постелен режим като и към
настоящия момент нейното лечение продължавали. Наличието на
придружаващите заболявания, понесените травми, освен сами по себе си,
влияели силно негативно и влошавали цялостното здравословно състояние на
ищцата, тъй като пълното обездвижване повлиявало изключително лошо
както на профилактиката на диабета, така и на болестта на Паркинсон, от
които ищцата страдала. Поради използването на катетър ищцата развила
3
цистит, което допълнително увеличило нейните болки и страдания. В
момента твърди, че продължава да се придвижва с проходилка. Инцидентът
повлиял негативно на психо-емоционалното състояние; получила остра
психотравма; чувствала се много подтисната, страдала от безсъние, сънувала
кошмари, трудно се концентрирала, станала разсеяна и раздразнителна.
Ищцата твърди, че изпитва огромен страх от невъзможността да се
възстанови напълно. Ползва услугите на домашен помощник и психолог.
Твърди се, че отговорност за инцидента носи водача на л. а. марка „Дачия“ И
А И, като във връзка с така настъпилото ПТП било образувано ДП №
1207/2020г. по описа на РП-Шумен. От установеното до настоящия момент
било видно, че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника, предоставящо покритие по
чл.493 от КЗ. Ищцата твърди, че в качеството си на увредено лице, на
03.02.2021г., представила пред ответната страна застрахователна претенция
по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощни, констативен, протокол за ПТП
с пострадали лица, история на заболяването. Поради липсата на отговор
ищцата твърди, че е налице основание за завеждане на прекия иск срещу
застрахователя. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лева и законни лихви до окончателното изплащане на задължението.
Претендира деловодните разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва валидността на
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ рег.
№BG/22/1200008200446, сключена от ответното дружество и И А И, издадена
на 19.03.2020г. за период 22.03.2020г. - 21.03.2021г. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП на 10.12.2020г. изложен в исковата молба, както и че
единствено соченото за делинквент лице с действията си е причинило
настъпване на деликта. Предвид липсата на автотехническа експертиза, счита,
че пострадалото лице се е поставило в ситуация на повишен риск, предвид
зимната обстановка и състоянието на пътя, поради което твърди
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Оспорва и всички останали
твърдения в исковата молба относно механизма на ПТП, че причинените
травми са в пряка, причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието. Оспорва размера на предявената искова претенция за
4
неимуществени вреди, като прекомерна и заявена в противоречие, както с чл.
45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Намира, че претенцията за неимуществени вреди е в изключително завишен
размер, за да съответства за репариране на нематериални вреди в техния
действителен размер, каквото е изискването на закона.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която ищецът не навежда нови обстоятелства и поддържа заявеното в
исковата молба. Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба, в
която ответникът заявява, че оспорва изцяло исковата молба, поддържа
изложения писмен отговор и направените в него доказателствени искания.
Въззивният съд, въз основа на въведените с жалбите оплаквания на
страните, събраните доказателства, в рамките на правомощията си, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК и са надлежно
администрирани. Същите са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при наличие на интерес от обжалването като отговарят на изискванията
на чл.262 ГПК, поради което се преценяват от въззивния съд като
процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, по
всички останали въпроси съдът е ограничен от въведените с жалбата
оплаквания.
Постановеното от ШОС решение е валидно и допустимо. Поставеният с
въззивните жалби въпрос касае единствено размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 ЗЗД както и
дължимостта на законна лихви върху паричното вземане за разликата. В
останалата част, която е била предмет на оспорване пред първата инстанция,
съдът намира, че страните са възприели изводите на съда. С двете жалби не е
повдиган спор относно наличието на съпричиняване на вредите съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД, произнасяне по което възражение е налице от
първоинстанционният съд както и относно присъдените лихви. И
пострадалото лице, и застрахователят обжалват решението единствено по
отношение формираните мотиви по приложение на чл.52 ЗЗД и определения
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. По
5
правилността на обжалвания акт настоящата инстанция е обвързана от
направените с жалбата оплаквания, които в случая очертават по-тесен
предмет на въззивното производство, свързан с определяне размер на
обезвреда на пострадалия от непозволеното увреждане.
Към исковата молба е приложен препис от протокол от открито съдебно
заседание по НОХД № 1001/2021 г. по описа на ШРС, с което е одобрено
Споразумение по силата на което се приема за безспорно установено, че И А
И, е виновен, че на 10.12.2020г. в гр.Шумен по ул.„Климент Охридски“ в
близост до дом №35, при управление на МПС л.а.„Дачия Логан“, рег.№ Н
NNNN АР нарушил правилата за движение - чл.119, ал. 1 от ЗДП - при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е. В. В. от гр.Шумен,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник за
срок по-голям от 1 месец, средно за около 3 месеца, обусловено от фрактура
на горния клон на лявата срамна кост на таза, като деянието е извършено на
пешеходна пътека. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, на чиито
последици се приравнява и постигнато в наказателното производство
споразумение съгласно чл.382 НПК, съдът следва да приеме, че е налице
деликт, както и че посочените в исковата молба телесни увреждания са
причинно-следствена връзка с ПТП.
От друга страна, не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по ГО на виновния за ПТП водач при ответното дружество
както и предварителното сезиране на застрахователя със заявление на ищцата
от 03.02.2021г. по реда на чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Не се спори, че обезщетение не е било определено и
изплатено на ищеца. В полза на увреденото лице, ищец по спора е възникнало
правото да предяви пряк иск за понесените вреди, в случая неимуществени
вреди, от процесното ПТП, направо пред застрахователя на ГО на деликвента.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на И А И е застрахована при
ответника, въз основа на валидно сключена застраховка по застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ №BG/22/1200008200446, относно
управляваното от него МПС - л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № Н
NNNN АР МПС.
6
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства се
установяват и претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с
нанесените ѝ телесни увреждания.
Ищцата твърди, че в резултат на тези увреждания е понесла болки и
страдания описани подробно в исковата молба. За установяване на характера
и вида и последиците от травматичните увреждания е назначена СМЕ и СПЕ.
Според първата, в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване
на горното ляво рамо на пубисна кост. Съгласно окончателната диагноза,
поставена в лечебното заведение е налице счупване на пубиса/срамна кост/,
закрито. Констатирани са заварени придружаващи заболявания като
хипертонично сърце, последици от мозъчен инфаркт, неисулинозависим
захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна полиневропатия, болест
на Паркинсон.
Констатирано е извършено под анестезия закрито наместване на
фрактурата без вътрешна фиксация. Препоръчан е постелен режим и
антитромботична терапия. При прегледа на ищцата от вещото лице по СМЕ е
установено, че увреденото лице накуцва и се придвижва с бастун.
Ограничени са движенията в лява колянна става като има и артрозни
промени. Клякане е невъзможно без помощ. Болезнени и затруднени са
движенията в поясната област на гръбначния стълб. Травмите от ПТП са
обусловили затруднение в движенията за период от 30 дни, когато е бил
препоръчан и спазван постелен режим. Обичайният срок на лечение на
претърпяното от ищцата счупване на горното рамо на лява пубисна кост
според заключението отнема 3-5 месеца като е завършило с костно срастване
на счупената кост. С това лечението е приключило, макар да не е налице
оздравяване в смисъл на пълно възстановяване на ищцата след травмата. Това
е така, тъй като получените увреждания са изострили съпътстващи
заболявания – артрозни промени в поясния отдел на гръбначния стълб и лява
колянна става, поради което ищцата изпитва в тези области болки и
движенията и са ограничени. Налице са отключени едновременно с
увреждането дегенеративни промени в същите области. Именно те
причиняват продължаващите болки, страдания както и ограничения в
движенията на снагата и долния крайник. Изпитваните в момента болки са
свързани с отключените дегенеративни промени. Налице е добра прогноза за
7
възстановяване от травмата при подходяща терапия с рехабилитация и
медикаменти. /вж.на л.110 и сл./ В устните си обяснения вещото лице
поддържа даденото заключение. Допуска, че е възможна и травма в ляво
коляно, получена при падането, но сочи, че не е открил констатирана такава в
медицинската документация. Не е представена и документация за проведена
рехабилитация. Травмата обостря съществуващите артрозни промени с оглед
възрастта на пострадалата, но е с добра прогноза за възстановяване близко до
предходното. /на 74 години/ Според вещото лице, не е извършвана операция
на ищцата, а констатираната травма е на горно и долно рамо на лявата
пубисна кост. Оздравителния процес при ищцата е протекъл нормално и без
усложнения.
Пред въззивната инстанция е била допусната психологическа
експертиза, от заключенията на която се установява, че липсва документация
и данни за психическото състояние на ищцата към момента на ПТП както и за
проведени прегледи и лечение във връзка с това. Тъй като реакцията на
получените травми и последиците от това са негативни, ищцата е потърсила
психологическа помощ след това, която продължава и към момента. Според
вещото лице, с оглед индивидуалната реакция на инцидента, е необходима
консултация с психиатър за приемна медикаменти за намаляване на
тревожността. Констатирана е такава тревожност и страх от неизвестността,
чувство за безперспективност както и нежелание за социално общуване.
Излизането от дома е съпроводено със страх и напрежение. Психологичното
изследване не очертава данни за актуални компоненти на разстройства в
когнитивните процеси, но е засегната личностовата сфера, социалното и
емоционалното функциониране. При ищцата са констатирани акценти в
психологически аспект като затвореност, ограничаване на споделянето, избор
на контакти, трудно допускане до вътрешните преживявания, фрустрация.
Последното от своя страна води до напрежение и малоценностни
преживявания.
При анализ на коментираните заключения, извършен едновременно с
преценка и на събраните свидетелски показания относно оздравителния
процес и личността на пострадалата, въззивният състав намира, че ПТП е
допринесло за травми както във физически, така и в психологически и
емоционален план. Съгласно практиката на ВКС в решение №93/2011г. на
второ т.о. и решение №507/2015г. на Първо т.о., ВКС, ППВС №4/1968г. и
8
много др., размерът на обезщетенията за неимуществени /морални/ вреди се
определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Всяко лице, чиято
телесна цялост е претърпяла негативно въздействие може да претендира
парична обезвреда за понесените във връзка с травмите болки и страдания.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което размерът на
обезщетението следва да бъде определен от съда по вътрешно убеждение, въз
основа съвкупен анализ на конкретните факти по спора и съобразно
обективни критерии, посочени в Постановлението и цит.практика като
възраст, социално положение на пострадалия, време на оздравителния
процес, възстановяване и интензитет на болките, икономическа конюнктура и
др. Необходимо е съдът да посочи конкретните обстоятелства, от значение за
неимуществените вреди, независимо от дефинитивното им съответствие със
справедливостта съгл. чл.52 ЗЗД. В тази връзка въззивният съд е длъжен да
обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Не на последно място, съгласно цит. ППВС 4/1968г., съдът следва да отчете
както получените при увреждането, така и всички вреди, които ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, но
единствено тези, които имат своя източник процесното ПТП.
Действително, получената от ищцата травма – счупване на пубисна кост
в ляво /счупване на таза/, е отнело от 3 до 5 месеца за възстановяване, което е
било съпроводено с болка и страдание, тъй като при това увреждане не се
извършва оперативно наместване на фрактурата. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че оздравителния процес е протекъл без усложнения, че
костта е срастнала, а болките и ограничените движения, констатирани от
вещото лице по СМЕ, са в резултат от обострени дегенеративни промени по
лява колянна става и гръбнака. Налице са добри прогнози за възстановяване
на състоянието отпреди ПТП, вкл. посредством балнеолечение и
физиотерапия. Независимо от това, поради напредналата възраст на ищцата,
получените травми имат по-дълготраен резонанс, отколкото при млад човек.
Увреждането е задълбочило и обострило съществуващи вече артрозни
промени в гръбначния стълб и крайниците, особено ляв долен крайник. И към
момента на прегледа от вещото лице ищцата е със затруднено движение, с
накуцваща походка, не може да кляка без чужда помощ, изпитва болка в
посочените области, движи се с бастун. Това актуално състояние е пряко и
непосредствено обусловено и от получената травма на таза. При това
9
положение, съдът следва да отчете, че е невъзможно пълно възстановяване на
състоянието на пострадалата, тъй като то се комплицира и от нейните
съпътстващи заболявания, последните без връзка с конкретното събитие.
Съдът отчита и настъпилите поради инцидента промени в психологическия и
емоционален статус на ищеца. Разпитаните свидетели установяват, че е
налице пълна промяна в личността на пострадалата – от борбен и
изключително общителен, активен човек, Е. В. е станала затворена и трудна
за комуникация, депресивна и тревожна. Тези показания са потвърдени
изцяло от проведената психологическа експертиза, поради което се
възприемат от съда като достоверни и обективни. Налице е комплексно
увреждане на ищеца, което макар преодоляно, ще има неблагоприятни
последици в дългосрочен план върху общото здравословно състояние.
Едновременно с това, ищцата не е претъпяла сериозни медицински
интервенции, не се налага приемане на лекарства, не е получила трайни,
загрозяващи или инвалидизиращи я травми. Актуалното състояние е в
голяма степен обусловено от съществуващи и заварени заболявания. Въз
основа на изложеното съдът намира за справедлив размер на обезщетяване на
пострадалата сумата от 40 000 лева. Поради изложеното, подадената от
застрахователя жалба съдът намира за частично основателна. Не съответства
на посочените по-горе обстоятелства размер на обезщетението от 15 000 лева.
Същевременно, не са налице и обстоятелства, които да налагат промяна на
обезщетението в посока завишаването му над 40 000 лева до присъдените от
първата инстанция 60 000 лева, а още по-малко до претендирания с исковата
молба и с жалбата размер от 100 000 лева, в който случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване на пострадалия, а не до справедливо
компенсиране на вреди.
Върху присъдения размер се следва и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва от момента на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане, каквото е било присъдено пред
първата инстанция. В тази част решението на ШОС не е обжалвано, поради
което не попада в предмета на жалбите произнасяне на съда относно
дължимата лихва и нейният начален срок. С жалбата на ищеца е била
претендирана единствено лихва върху евентуално увеличения размер на
обезщетението.
10
Поради частично съвпадащите изводи на двете инстанции, решението
на ОС-Шумен следва да бъде ревизирано съобразно изложените съображения
на въззивния съд по размера на обезщетението. В полза на ищцата се дължи
обезщетение в размер на 40 000 лева ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, считано от 03.02.2021г./датата на
уведомяване на застрахователя/ до окончателното изплащане. В частта
относно лихвата страните не са имали спор във въззивното производство.
По разноските: Съобразно крайния резултат застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата за производството
пред окръжния съд държавна такса от 1600 лева, съобразно уважената част от
иска, ведно със съответна част от сторените за сметка на бюджета разноски за
двете експертизи в размер на 280 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК. С
определение по чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащането
на държавна такса и разноски за производството. Дължимата за въззивното
производство от въззивника Ел.В. държавна такса, следва да бъде възложена
върху застрахователя съобразно обжалваемия интерес, или сумата от 500
лева, вносими по сметка на ВнАС, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Съразмерно
следва да бъде заплатена от застрахователя и част от депозита по допусната
пред въззивния съд СПЕ, в размер на 167 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
В полза на въззивника ЗК Лев Инс следва да бъдат възложени и
сторените от насрещната страна разноски за двете инстанции съобразно
крайния резултат по спора, като адв.възнаграждения следва да бъдат
присъдени на пълномощниците общо съобразно представените договори по
чл.38 ЗА за безплатна правна помощ, определени съобразно размери по
Наредбата. Съответно, възнагражденията следва да бъдат определени от съда
съгласно чл.38 ЗА вр.чл.36, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2 Наредбата за МРАВ
№1/2004г. като за първа инстанция се дължи сумата от 1412 лева, а за
въззивна инстанция сумата от 692 лева, изчислени съобразно обжалваемия
интерес и уважената част от иска/жалбата.
Поради частичното отхвърляне на иска се дължат разноски и на
застрахователя, но доказателства за сторени такива в първоинстанционното и
въззивното производство не са ангажирани.
Воден от изложеното, съдът на основание чл.271 ГПК
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10/23.03.2022г., постановено по ТД №59/2021г. по
описа на Окръжен съд –Шумен, в обжалваната част, в която съдът е уважил
иска на Е. В. В., ЕГН **********, гр.Шумен срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, София, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата във връзка с получени травми от ПТП на 10.12.2020г. в
гр.Шумен, за разликата над 40 000 лева до присъдения размер от 60 000 лева,
по жалбата на ЗК Лев Инс АД, ЕИК *********, София както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. В. В., ЕГН **********, гр.Шумен срещу ЗК
ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на застрахователното
дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея в резултат на ПТП на 10.12.2020г. в гр.Шумен, за
разликата над 40 000 лева до присъдените 60 000 лева, ведно със законната
лихва от уведомяване на застрахователя на 03.02.21г. до изплащането на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №10/23.03.2022г., постановено по ТД
№59/2021г. по описа на Окръжен съд –Шумен, в останалата обжалвана част, в
която съдът е отхвърлил иска на Е. В. В., ЕГН **********, гр.Шумен срещу
ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата поради получени травми от
ПТП на 10.12.2020г. в гр.Шумен, за разликата над 60 000 лева до
претендираните 100 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, по въззивна жалба на Е. В. В..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВнАС, дължимата за
производството по въззивна жалба вх.№1603/2022г. на Ел.В., държавна такса
в размер на 500 лева съобразно обжалваемия интерес както и съразмерна част
от депозита за СПЕ във това производство, в размер на 167 лева, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШОС, дължимата за
производството по т.дело №59/2021г. държавна такса в размер на 1600 лева
12
съобразно уважената част както и съразмерна част от депозита за двете
експертизи в размер на 280 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, ДА ЗАПЛАТИ на
пълномощниците на ищеца адв.Жени Тасева и адв.Павлина Русева, гр.София,
ул.Христо Белчев №2 общо възнаграждение за безплатно
проц.представителство пред двете инстанции, съобразно уважената част от
иска, в размер на 1 412 лева за първа и 692 лева- за въззивна инстанция,
съобразно обжалваемия интерес и уважената част, на осн.чл.78, ал.1 и ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13