№ 128
гр. Горна Оряховица, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20224120200166 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с жалба от В. АТ. Ж. против Наказателно
постановление № 35-0000189/01.03.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък
РДАА – Плевен), с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвтП/му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.31 ал. 1 изр.1
пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ(наричана накратко Наредба №
34 или наредбата).
В жалбата са развити доводи за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от упълномощен защитник. Излага становище за
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Въззиваемата страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ПЛЕВЕН, представлявана от директора П.К., не се
представлява.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
На 11.02.2022 г. на ПП I-4 Варна- София км.166+800 жалбоподателят
управлявал автомобил с рег. № Н ****ВМ. Видно от разрешение за
таксиметров превоз на пътници № 2212/01.01.2022г./с осн. чл. 24а ЗАвтП/, за
този автомобил разрешение е издадено на „****** 13“ ООД, притежаващ
удостоверение за регистрация № ***** от 21.07.2017г./л.9/. От показанията на
св.Ив.Ив./СЗ 17.05.22г.-л.29-30/ се установява, че той е предоставил на
жалб.Ж. един от общо четири автомобила, които той и майка му
притежавали/. Лично смъкнал табелата „такси“. Управляваното от
жалбоподателя пътно превозно средство с рег. № Н ****ВМ претърпяло ПТП,
след което на мястото за проверка били изпратени свидетелите М. и Ал.М. –
инспектори в РДАА – Плевен, които изпълнявали правомощия,
регламентирани в ЗАвтП. В хода на проверката жалбоподателят не
представил изискано му удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“. Въз основа на така установените факти свидетелят М. съставил
против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение бл.№ 315795 от 11.02.22г./л.7 от делото/. В. АТ.
Ж. подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от
акта. На 01.03.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля акт за установяване на административно нарушение,
началникът на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно
постановление № 35-0000189/01.03.2022 г., с което приел изцяло
фактическите констатации на актосъставителя и наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. Препис от
наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 14.03.2022 г.
На 18.03.2022 г. Ж. подал жалбата си против постановлението/л.3/.
Жалбата е подадена в срок.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М.,
М., Ив.Ив., обясненията на жалбоподателя и приетите писмени доказателства,
описани подробно в протокола за проведеното съдебно заседание.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в
акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди
изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
2
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Независимо от изложеното по-горе обаче обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно чл.31 ал.1 изр.1 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров
превоз на пътници/Наредба № 34/, при управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" , както и валидно
удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните
органи същият е длъжен да ги представи, както и документите, предоставени
му от търговеца. Санкционната норма, приложена от АНО /чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАвтП/, изисква санкционирането на водач на МПС, който извършва
обществен транспорт. За да е съставомерно описаното в НП непредставяне на
посоченото удостоверение, следва да се установи по безспорен начин, че
водачът е извършвал обществен транспорт, управлявайки таксиметров
автомобил, което е и основния спорен момент по делото. В обясненията си в
хода на производството В. АТ. Ж. посочва, че процесният лек автомобил му е
предоставен от св.Ив.Ив., както и че не е извършвал таксиметров превоз.
Пътувал е по лична работа. Обясненията кореспондират с показанията на
св.Ив.. Освен тази безпротиворечива група доказателства, са събрани и такива
чрез показанията на свидетелите М. и М.. Свидетелят М. посочва, че е
направил извод за нарушението въз основа на следното: “След като е
управлявал водача таксиметров автомобил, значи е имал качеството на
таксиметров шофьор“. Нямало забрана таксиметровия автомобил да се
използва като личен, но следвало да е с изключен апарат и без поставен знак
„такси“. Всъщност и двете така посочени обстоятелства са посочени в НП по
описания начин. И двамата служители на РДАА – Плевен посочват
безпротиворечиво, че процесният автомобил е бил обърнат и няма как да
знаят към момента на произшествието дали той е имал знак „такси“.
Свидетелят М. посочва и че апаратът не е работел. На мястото на ПТП М. и
М. не видели пътници от автомоблила.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, който
се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Превозът по
смисъла на този закон е изпълнението на задължението на превозвача по
договор за превоз. За изпълнението на това задължение се дължи
възнаграждение. "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка. Таксиметров превоз на пътници може да се
извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може
да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за
регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва
3
да отговаря на изискванията на чл. 24 ЗАвтП. Правоотношенията между
регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово
име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. Таксиметров превоз на
пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към
удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които
има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще
се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл.
12а, ал. 5. Съгласно чл.24 ал.2 от ЗАвтП, регистрираните търговци по чл. 12,
ал. 1 извършват таксиметров превоз с водачи, които притежават
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил , валидно за
съответната община, и са психологически годни. Правоотношенията между
търговеца и водача се уреждат с писмен договор.
В разглеждания случай съдът въз основа на показанията на всички
свидетели приема за безспорно установено това,че на посочените в акта за
установяване на административно нарушение място и дата
жалбоподателя не е осъществил таксиметрова дейност по смисъла на § 1,т.1
вр. с т.3 и т.26 от ДР на ЗАвт.П и не е превозвал срещу заплащане
граждани , при което да е бил длъжен да притежава и носи описаните в
АУАН и изискуеми се по силата на цитираните по-горе разпоредби
документи. Още в самият АУАН актосъставителят при описание на
нарушението не е посочил, тъй като не е установил, че жалбоподателят
е осъществявал таксиметрова дейност по смисъла на ЗАвт.П, а е приел и
въвел една фикция, каквато нито законът/ЗАвт.П/, нито подзаконовите актове
по прилагането му познават, а именно, че управлява таксиметров автомобил,
за който има разрешение за извършване на таксиметров превоз, следователно
е извършвал обществен превоз.
Жалбоподателят В. АТ. Ж. не е санкциониран от
административнонаказващия орган при наличието на безспорност относно
неговата вина. Настоящата инстанция намира, че в случая АУАН и НП не са
годни да послужат за реализиране на административнонаказателна
отговорност.
По дефиницията таксиметровия превоз на пътници е обществен превоз
срещу заплащане. Легална дефиниция на понятията “обществен превоз”,
“превоз на пътници” и “таксиметрови превози” са дадени в § 1,т.1,2 и 26 от
ДР на ЗАвтП, съгласно които “ "Обществен превоз" е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.;3. "Превоз на
пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз
на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага.”, а "Таксиметрови превози" са
превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
4
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили …….”. Съгласно легалната
дефиниция на понятието "таксиметров превоз", регламентирано в
разпоредбата на § 1 т.26 от ДР на ЗАвт.П, такива са превозите на пътници
срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка,
с леки автомобили. За съставомерността на извършеното деяние е
необходимо лицето да управлява таксиметровия автомобил, да извършва
таксиметров превоз на пътници, като от обективна страна се изисква
изпълнително деяние, осъществено чрез действие - транспортиране на
лица, имащи качество на пътници по зададен от тези пътници маршрут
срещу заплащане.
В случая жалбоподателят е установен от контролните длъжностни лица
като водач на автомобил, койтоне отговаря на останалите изисквания на
чл.21 от Наредбата - автомобилът не е бил обозначен със знак «ТАКСИ»,
както и не е описано има или няма останалите обозначения по цит.законов
текст. Автомобилът следва да е обозначен със знак "ТАКСИ", който трябва
да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или
на специално монтирано за целта устройство върху покрива на автомобила
(приложение № 8)-по арг. от чл.21 ал.1 т.11. Изрично и в самото НП е
описано като част от обстоятелствата по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, че МПС е без
поставен знак такси и с изключен ЕТАФП.
Всичко изложено налага обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Поради това следва Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ /в структурата на която е административния орган/ да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя В. АТ. Ж. направените по
делото разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от
14.03.2022 г./л.27 от делото/.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000189/01.03.2022 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен ( РДАА – Плевен), с което на В. АТ. Ж. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева на
основание чл.93 ал.1 изр.1 от ЗАвт.П, като незаконосъобразно.
О С Ъ Ж Д А ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на В. АТ. Ж.,с ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6