Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 10.05.2021 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р
О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 8 април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 898 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание
128, т.2, вр. чл.245, ал.2, вр. с чл.242 от КТ, чл.221, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от ищцата Р.Д.И. с адрес: ***, с ЕГН:**********, със съдебен адрес:***,
пл.“С.“ № .- чрез адв.Б., против Г. „Н.“ ЕИК:., със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от управителя й Д. С. Р., с които моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъдена ответната страна да й заплати сумата от 4 200.00 лв.- по 700
лв. за дължимото й се трудово възнаграждение за месец април, май, юни, юли,
август и септември 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, смятана
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 30 лв.
обезщетение за лихва за забава, 5 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец април 2020 г. /падежът е на 01.05.2020 г./, 5 лв. върху
полагащото й се трудово възнаграждение за месец май 2020 г. /падежът е на 01.06.2020
г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец юни 2020 г.
/падежът е на 01.07.2020 г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец юли 2020 г. /падежът е на 01.08.2020 г./, 5 лв. върху
полагащото й се трудово възнаграждение за месец август 2020 г. /падежът е на
01.09.2020 г./, 5 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец септември
2020 г. /падежът е на 01.10.2020 г./, 700.00 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума, смятана от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, както и да й бъдат присъдени направените
разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е работила като „продавач - консултант“ в ответната кооперация.
Сочи се, че за времето от месец април
2020 г. до месец септември 2020 г. не ù било изплатено дължимото трудово
възнаграждение, възлизащо общо на 4 200 лв.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати на ищцата
следните суми: 4200.00 лв.- неизплатено трудово възнаграждение за месец април,
май, юни, юли, август и септември 2020 г. ведно със законната лихва върху тази
сума, смятано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
както и 30.00 лв. обезщетение за лихва за забава, 5.00 лв. върху полагащото й
се трудово възнаграждение за месец април 2020 г. /падежът е на 01.05.2020 г./,
5.00 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец май 2020 г.
/падежът е на 01.06.2020 г./, 5.00 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец юни 2020 г. /падежът е на 01.07.2020 г./, 5.00 лв.
върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец юли 2020 г. /падежът е на
01.08.2020 г./, 5.00 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец август
2020 г. /падежът е на 01.09.2020 г./, 5.00 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец септември 2020 г. /падежът е на 01.10.2020 г./ И 700 лв.
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сумата
смятана от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, чрез своята процесуална представителка- адв.Б.Б. ***, поддържа
предявените искове, като в съдебно заседание същата е направила увеличение на
размера на законната лихва за забава върху неизплатеното брутно трудово
възнаграждение със сумата от 81.28 лв., като претендира сумата от 3 535.69
лв.
В срока за отговор по чл.131 ГПК
ответникът Г. „Н.“ е изразила становище,
че исковата претенция за неплатено
трудово възнаграждение за месеците април- септември 2020 г. е процесуално
допустима, но е оспорен размера на същата, тъй като ищцата е получавала аванс.
По отношение на неизплатеното
трудово възнаграждение за месеците септември и октомври 2020 г. е изразено
становище, че претенциите са неоснователни и не следва да бъдат уважени, тъй
като за посочените месеци ищцата не е престирала труд, поради което не й се
дължало трудово възнаграждение и такова не й било начислявано във ведомостите
за заплати. Същата е била в отпуск.
Не е оспорена основателността на
претенцията за заплащане на трудово възнаграждение на ищцата за месеците април,
май, юни и юли 2020 г., като е признат и размера за сумата от 700.00 лв. за
всеки от месеците, но е оспорен размерът на същия, като е признат искът за
сумата от 695.40 лв., за всеки от месеците.
В съдебно заседание чрез своята
процесуална представителка- адв.С.И. ***, моли съда да постанови решение, което
да бъде съобразно с представените по делото писмени доказателства, а именно,
заключение на вещото лице, както и възраженията направени в отговора на
исковата молба. Моли да бъде упоменато в решението, че се отнася за брутно
трудово възнаграждение.
Районният съд, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за
установено и доказано следното:
Страните не спорят, че ищцата е работила
в ответната кооперация на длъжност „продавач – консултант“.
По делото е назначена и изслушана съдебно
- счетоводна експертиза, от заключението по която се установява следното:
Размерът на брутното трудово
възнаграждение за периода от 01,04,2020 г., до 30,09,2020 г., начислено във
ведомостите за заплати, е в размер на 3535,69 лева, а нетната сума е 2 601.43
лева. Начислената сума за възнаграждение е така както е договорена по трудовия
договор.
Законната лихва за забава на
плащането на сумите за периода от първо число на следващия месец до 16,11,2020
г - датата на подаване на исковата молба върху брутото трудово възнаграждение и
начислените суми за ползван годишен отпуск са в размер на 112.98 лв.- датата на подаване на исковата молба върху нетното трудово
възнаграждение и начислените суми за ползван годишен отпуск са в размер на 81.28
лв.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл.128, т.2 КТ:
При
предявен иск по чл.128, т.2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера
на уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже,
че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Наличието
на трудово правоотношение между страните за претендирания период не е спорно
между тях, а се установява и от събраните в производството писмени
доказателства. Съгласно разпоредбите на чл.128, т.1 и т.2 КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и
да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно
чл.8, ал.2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се
предполага до доказване на противното (по делото не се и твърди недобросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата). Предвид изложеното,
съдът приема, че ищцата е изпълнявала възложените ѝ трудови задължения
съобразно договореностите ѝ с работодателя и същият ѝ дължи пълния
размер на уговореното трудово възнаграждение.
Според
заключението на съдебно - икономическата експертиза, съдът приема за доказано,
че по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово
възнаграждение на ищцата за периода от 01,04,2020 г., до 30,09,2020 г.,
начислено във ведомостите за заплати, е в размер на 3535,69 лева, а нетната
сума е 2 601,43 лева. Неизплатеното БТВ е в размер на 3535,69 лева, а нетното е
2 601,43 лв. /аванс- 500.00лв, начет- 85,27 лв. и 50,00 лв. за дялов капитал на
ищцата/.
Следователно
ищцата доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период,
за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение и наличието на
отработване на претендираното трудово възнаграждение, а същевременно ответникът
не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати изцяло уговореното
трудово възнаграждение на ищцата. Ето защо, съдът намира иска за процесния
период за доказан по основание и до претендирание размера от 3535.69 лв.
По иска
с правно основание чл.221, ал.1 КТ.
Съгласно
текста, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя
без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди- при срочно трудово правоотношение. Съдът намира, че с
оглед ангажираните доказателства и най- вече заключението на вещото лице, искът
се явява основателен и доказан. Неизплатеното обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ
за неспазено предизвестие, според вещото лице, възлиза на 695.40 лв. като чиста
сума след приспадане на данъка по ЗДДФЛ, поради което искът следва да бъде
уважен в този размер.
По иска
с правно основание чл.86 ЗЗД.
С оглед
акцесорността на задължението за лихва по отношение на главния иск, следва да
бъде уважена и тази искова претенция.
Съгласно разпоредбата
на чл. 245, ал. 2 от КТ при забавено изплащане на трудовото възнаграждение
работодателят дължи законната лихва за забава на работника. Трудовото възнаграждение
се дължи ежемесечно (чл.270, ал.2 КТ), доколкото не е уговорено друго. По
делото не се спори, че трудовите възнаграждения при ответника се заплащали смятано
до последното число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането,
като в този смисъл е и заключението по изслушаната съдебно- икономическа
експертиза. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му (чл.84, ал.1 ЗЗД). Оттук и предвид диспозитивността
на нормата на чл.270, ал.2 КТ, то ответникът ще се смята за изпаднал в забава
за заплащането на всяко едно дължимо трудово възнаграждение от първото число на
последващия месец след този, през който е положен трудът. Лихвата за забава е
изчислена от вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза върху
дължимото брутно трудово възнаграждение от 3535.69 лв. за процесния период и е
в размер на 112.98 лв. Тъй като ищцата претендира заплащането на мораторна
лихва в този размер, искът следва да бъде уважен изцяло. Ответникът дължи
и лихвата от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
При този изход на спора и съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК ищцовата страна има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Същата претендира и доказва такива в размер на 300 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и
в този смисъл ответната кооперация следва да бъде осъдена да заплати тази сумата.
Съдът намира, че при разпределяне на
отговорността за разноски не следва да намери приложение разпоредбата на чл.78,
ал.2 ГПК, тъй като с незаплащането на дължимите суми на ищцата в срок
ответникът е дал повод за завеждане на делото и наред с това с отговора на
исковата молба е признал само отчасти исковите претенции.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Радомир дължимата държавна
такса в размер 195.95 лв., както и 120 лв. – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.И. с адрес: ***, с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, пл.“Свобода“ № 10- чрез адв.Б. следните суми:
- на основание чл.128, т.2 КТ - сумата 3535.69 лв. (три хиляди петстотин
тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) – незаплатено брутно трудово възнаграждение
за месеците април, май, юни, юли, август и септември 2020 г.;
- законна лихва за забава върху
главницата в размер на 112.98 лв. (сто и дванадесет лева и деветдесет и осем
стотинки) за периода от първо число на всеки следващ вземането месец до 16.11.2020
г.- датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Градска
потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.И. с адрес: ***, с ЕГН:**********, със съдебен адрес:***,
пл.“С.“ № .- чрез адв.Б., сумата от 695.40 лв. (шестстотин деветдесет и пет
лева и четиридесет стотинки)- обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА Градска
потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.И. с адрес: ***, с ЕГН:**********, със съдебен адрес:***,
пл.“С.“ № .- чрез адв.Б., сумата от 300 лв. (триста лева) – направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА
Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК:., със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Р. в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 195.95 лв. (сто деветдесет и пет лева и деветдесет
и пет стотинки) - държавна такса, както и 120 лева (сто и двадесет лева) –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/