РЕШЕНИЕ
№…
12.06. 2019г. гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №257 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е образувано на основание въззивна жалба от „***“ЕООД с ЕИК*** срещу Решение № 426/ 06. 03. 2019 г. по гр. д. № 6863/ 2018 г. по описа на П.ския районен съд в ЧАСТТА, в която въззивният жалбоподател е осъден на основание чл.55, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД вр. чл. 81, т. 1 и т. 2 вр. чл. 84, ал. 1 от Виенската конвенция за международни продажби на стоки да заплати на въззиваемата страна „***“АД сумата за разликата от 5543 евро до 8098 евро, в която част не е уважено възражението за прихващане за сумата от 2555 евро, направено от въззивника в първоинстанционното производство.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно , като бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД вр. чл. 81, т. 1 и т. 2 вр. чл. 84, ал. 1 от Виенската конвенция за международни продажби на стоки за разликата от 5543 евро до 8098 евро като погасен чрез прихващане.
Въззиваемата страна „***“АД с ЕИК*** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил следното:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД вр.чл.81, т.1 и т.2,
вр.чл.84, ал.1 от Виенската конвенция за международна продажба на стоки „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.П., ул.***№***, вх.***, ап.***, представлявано от П.Н.Х., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД закрит тип – Р.Л.,
с идентификационен номер ***, седалище – Л., гр.Ш., ул.*** №***, представлявано
от В.В., сумата от 8098,00 евро, получена
на отпаднало основание – развален договор за продажба на металообработваща
машина ***, за който е издадена проформа-фактура №*** г., ведно със законната
лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от
10 000,00 евро ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с
дължими
на ответника от ищеца суми /за
разноски за запазване на машината, подлежащи на обезщетяване на основание
чл.74, чл.87 и чл.88, т.3 от Конвенцията
на ООН за договорите за международна продажба на стоки/ в размер на 1902,00 евро.
ОСЪЖДА на основание
чл.86, ал.1 от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.***№***, вх.***, ап.***, представлявано от П.Н.Х., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД закрит тип – Р.Л., с идентификационен номер ***,
седалище – Л., гр.Ш., ул.*** №***, представлявано от В.В., обезщетение за забава
върху сумата от 8098,00 евро за периода 11,09,2017 г. – 14,12,2017 г., в размер на 261,34 евро, като за разликата
до претендираните 322,72 евро ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр.ал.3 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.***№***, вх.***, ап.***, представлявано от П.Н.Х., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД закрит тип – Р.Л., с идентификационен номер ***, седалище – Л., гр.Ш., ул.*** №***, представлявано от В.В., сумата от 1799,66 лева, представляваща деловодни разноски по компенсация.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в частта, в която възражението за прихващане на въззивника е уважено в размер на 1902 евро с левова равностойност 3720 лева, а за разликата до сумата от 4457 евро с левова равностойност от 8720 лева възражението за прихващане не уважено и съответно предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД вр чл. 71, ал.1, т. 1 и 2 вр. чл.84, ал. 1 от Виенската конвенция за международна продажба на стоки е уважен за сумата от 8098 евро, а не за сумата от 5543 евро, както твърди въззивникът. Налице е спор между страните за калкулирани разходи от 5000 лева в представена от въззивника фактура в първоинстанционното производство № *** г., издадена от „***“ЕООД по договор за влог от *** г. на стойност от 8500 лева без ДДС и за монтаж и демонтаж на машина на стойност 5000 лева.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че въззивникът като продавач по договора притежава правото на обезщетение за съхранение на машината на основание чл. 74 и чл. 87 ВКМПС, но не е приел за дължима сумата за монтаж и демонтаж на процесната машина в размер на 5000 лева по цитираната по- горе фактура, тъй като е тълкувал договора за влог между въззивника и третото лице „***“ ЕООД и е приел, че разходите за монтаж и демонтаж на машината са включени в уговореното месечно възнаграждение в размер на 1200 лева. Съдът е приел, че са налице два монтажа и демонтажа на машината за оглед от въззиваемия и за пренасяне в склада на третото лице, съответно монтаж за оглед от купувач на машината – трето лице след разваляне на договора между страните и демонтаж за доставка на машината на това трето лице. Съдът е посочил, че по делото не са събрани доказателства за стойността на монтажа / демонтажа на машината, като във фактурата е посочен един монтаж / демонтаж, а въззивникът е твърдял 2 бр. монтаж/ демонтаж за посочения период.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на районния съд досежно размера на уваженото възражение на прихващане от въззивника. От доказателствата по делото, което не се оспорва от страните, се установява, че въззивикът е сключил договор за влог на машината на *** г. с „*** „ ЕООД като съгласно чл. 5, ал.1, т. 1 от договора влогодателят (въззивникът) се е задължил да заплати на влогоприемателя възнаграждение за пазене на машината в размер на 1200 лева с вкл. ДДС за всеки месец, в който машината се съхранява от влогоприемателя, като в цената влиза един брой монтаж и един брой демонтаж на машината.От така посочения текст на договора става ясно, че в цената за съхранение страните по договора за влог са уговорили и разноски за монтаж и демонтаж на машината, като въззивният съд възприема мотивите на районния съд за логическата възможност от монтаж и демонтаж на машината в периода на действие на договора за влог, което изключва възможността страните по договора за влог да уговарят допълнителни суми и възнаграждения за монтаж и демонтаж на машината, както се твърди от въззивника въз основа на издадената от „***“ЕООД фактура.
По изложените съображения съдът приема, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 вр. 80 ГПК въззивникът дължи разноски на ваззиваемата страна. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК от въззиваемата страна, разноските са в размер на 1160 лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая е приложима Наредба №1/ 09. 07. 2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът счита с оглед предмета на въззивно обжалване, че не е налице правна и фактическа сложност относно спора за направеното възражение за прихващане от въззивника в първоинстанционното производство за сумата от 5000 лева за монтаж / демонтаж на процесната машина, тъй като в пърроинстанционното производство са събрани доказателства и са направени фактически и правни изводи по предмета на спора, които не се оспорват от страните. С оглед на това съдът съобразява разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от наредбата за възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за изготвяне на отговор на въззивна жалба, като счита, че следва адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна да е в размер на 600 лева, а не както е уговорено в размер на 1160 лева.По тези съображения съдът счита, че следва въззивникът да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски във въззивнната инстанция в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК, V граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Решение № 426/ 06. 03. 2019 г. по гр. д. № 6863/ 2018 г. по
описа на П.ския районен съд в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която„***“ ЕООД с ЕИК*** е
осъдено на основание чл.55, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД вр. чл. 81, т. 1 и т. 2 вр. чл. 84, ал. 1 от Виенската конвенция за
международни продажби на стоки да заплати на „***“АД от закрит тип, Л., с
идентификационен код*** сумата за разликата
от 5543 евро до 8098 евро.
РШЕНИЕ№ 426/ 06. 03. 2019 г. по гр. д.
№ 6863/ 2018 г. по описа на П.ския районен съд в останалата част като необжалвано
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал. 5 вр. чл.80 вр. чл.7, ал.2, т. 2 и чл.
9 , ал. 1 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „***“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на „***“АД от закрит тип, Л., с
идентификационен код*** направените във въззивната инстанция деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, ал. 2 ,
т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :