Решение по дело №569/2022 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Решение № 166/13.09.2022 г. по АНД № 569/22 г. на РС
Търговище.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от НК.
Постъпило е постановление от 23.08.2022 г. на прокурора по реда на
чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 85/2022 г. по описа
на РУ - Търговище – Х.М., да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като му се наложи
административно наказание.
В съдебно заседание представител на РП не се явява.
Обвиняемият се признава за виновен, описва фактическата обстановка
и изказва съжаление за извършеното. В с.з. не се явява. Неговият защитник
пледира за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК и налагане на
минимално наказание.
При преценка на събраните по делото доказателства по ДП № 85/2022
г. по описа на РУ - Търговище, и в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
І. От фактическа страна.
ДП № 85/ 2022 г. по описа на ОД на МВР - Търговище е водено срещу
Х.. М. ЮС., ЕГН **********, роден в с. В., общ. Търговище, с адрес в
България с. К., общ. Търговище за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване е установено следното:
Обвиняемият Ю. е роден в България, но от 1992г. цялото му семейство
е се е изселило в Република Турция и всички в т. ч. и обвиняемият живеят
там. Като роден в България обвиняемият притежавал българско гражданство
и българско свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ срокът на което изтичал през 2022г. и обвиняемият решил да го
поднови. Българско СУМПС обаче съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ може да бъде издадено само на лица, „които са
установили обичайното си пребиваване в Република България за което
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“.
Така на 16.05.2022 г. обв. Х.Ю. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Търговище в гр. Търговище, за да подаде необходимите документи за
издаване на СУМПС. Там служителката в сектор „ПП“ - св. Д.Н., която
приела и обработила документите на обвиняемия му обяснила, че за да му
бъде издадено българско СУМПС е необходимо обичайното му пребиваване
да е в България и че съгласно &6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП „Обичайното пребиваване в Република България“ е мястото, където
дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
1

последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето
няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито
трудови връзки са на различна място от личните му връзки и което в
следствие на това последователно пребивава на различни места в две или
повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при
условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие
не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване“. Обвиняемият и отговорил, че отговаря на условията, тъй като
живее и има необходимите 185 дни престой в България и собственоръчно
попълнил и подал Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, с която независимо
че от тридесет години живеел в Турция декларирал, че е установил
обичайното си пребиваване в България. Тъй като в информационните системи
както на сектор „Български документи за самоличност“, така и на отдел
„ГРАО“ при Община Търговище, нямало данни, че обв. Ю. трайно се е
установил да живее в Турция - заявяването на промяната на настоящия адрес
е задължение на лицето, което си променя адреса, документите на обв. Ю.
били приети. Преди свидетелството да бъде издадено обаче била извършена
справка АИС Граничен контрол, при което било установено, че Ю.
категорично не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца в Република
България.
Горната фактическа обстановка се доказва от обясненията на
обвиняемият, показанията на свидетелите и останалите писмени
доказателства по делото.
Предвид гореизложената фактическа обстановка се налага извода, че
на 16.05.2022 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Търговище, обвиняемият Х.. М. ЮС. потвърдил неистина - че е установил
обичайното си пребиваване по смисъла на &6 т. 46 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена декларация, която по
силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на власт - съответен
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за удостоверяване
истинността на това обстоятелство, с което обв. Ю. осъществил състава на
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на
пряк умисъл от обвиняемия - Обвиняемият от 30 години живеел в Р.Турция и
знаел, че не е пребивавал 185 дни през последните 2 месеца в България, но
въпреки това декларира обратното - че е пребивавал в България.
Наказанието, което се предвижда за това престъпление е до 3 години
лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият не е
осъждан /реабилитиран/, и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. От престъплението не са причинени съставомерни
2

имуществени вреди.
С оглед гореизложеното съдът освободи обвиняемият от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК и на
основание чл.78а, ал.1 от НК му наложи наказание “глоба” в размер на 1000
лева. За да определи този размер на наказание съдът отчете смекчаващите
обстоятелства – изказаното съжаление за извършеното, съдействието за
разкриване на обективната истина, данните за семейното и имотно положение
на обвиняемият. Съдът не установи отегчаващи обстоятелства. Съдът намери,
че при така определеното наказание по размер ще бъдат постигнати целите на
наказателната превенция и репресия – индивидуална и генерална.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди обвиняемият да заплати по
сметка на ОДМВР – Търговище направените разноски на досъдебното
производство.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	166
Дата:	13 септември 2022 г.
Съдия:	Тодор Иванов Димитров

Дело:	20223530200569
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 август 2022 г.

Решение по дело №569/2022 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите