Решение по дело №1955/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 312
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Кристиян Антониев Попов
Дело: 20212100501955
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева М.а

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501955 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от М. К. Г. с ЕГН **********, срещу Решение №
261074 от 12.08.2021 год. по гр. д. № 1713/2016 г. по описа на РС – Бургас, с
което е отхвърлен като неоснователен предявения от М. К. Г. иск срещу
В.Н.Н. с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата от
10 000 евро, представляваща заплатена на отпаднало основание част от
продажната цена по предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот от 16.10.2015 г., съгласно пункт 4, пр. 2 от договора.
Жалбоподателят изразява недоволство от така постановеното съдебно
решение, като на първо място посочва, че първоинстанционния съд не е
обсъдил доказателствата по делото, като е допуснал и процесуални
нарушения при събирането на доказателствата, поради което фактическите
изводи на съда били необосновани. Първоинстанционният съд бил пропуснал
да съобрази, че е налице влязло в сила конститутивно съдебно решение
постановено по иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чиято СПН се
разпростирала върху фактите и обстоятелствата относно изправността на
страните по предварителния договор. Също така съдът неправилно мотивирал
решението въз основа на възражения относно недействителността на клауза
от процесния договор, които не са въвеждани в производството и страните не
са се позовали на тях. Жалбоподателят твърди, че неправилно
1
първоинстанционния съд приел, че ответникът оспорва твърдените от ищеца
факти относно явяването на страните в нотариалната кантора. Липсвало
твърдение от ответника, че ищецът е изпаднал в забава. Необоснован бил
изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не се е явил в кантората на
Нотариус Бинка Кирова. Аргументира се становището, че от свидетелските
показания на Нотариуса се установява, че ответника не е имал намерение за
сключването на окончателен договор и именно той бил неизправна страна и е
препятствал изповядването на сделката. Моли за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на иска. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от В.Н.Н., в който се твърди, че постановеното
решение е обосновано и законосъобразно. Изложени са съображения, че
предварителния договор е незаконосъобразен и не може да бъде обявен за
окончателен. Твърди ,че не е собственик на имота и няма как да бъде
продавач по договор за покупко-продажба. Ищецът не бил спазил срока за
окончателно плащане, а на уговорената крайна дата, въззиваемият се бил явил
пред нотариуса с готовност за сключване на окончателния договор. Твърди,
че е развалил предварителния договор и след това ищецът бил извършил
плащане. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на
изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Ищецът твърди, че на 16.10.2015г. е сключил с ответника предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който последният се е
задължил да му прехвърли правото на собственост върху своята ¼ ид. част от
дворно място, находящо се в гр.*** ул.*** №***, ведно със собствените му
идеални части от сградите и подобренията в него, срещу цена от 50 000 евро.
Твърди също, че въпреки плащането на горната сума, продавачът не е
изпълнил задължението си да сключи окончателен договор с него по
нотариален ред, поради което е предявил иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, уважен с
влязлото в сила решение по гр. дело № 1088/2016г. на РС Бургас. С оглед на
това, сочи и че съгласно пункт 4, пр.2 от предварителния договор продажната
цена следва да се намали с 10 000 евро. Иска от Съда да осъди Н. да му върне
тази сума, като по-лучена на отпаднало основание. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е изправна страна по процесния
предвари-телен договор и не дължи връщане на исковата сума.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между страните на 16.10.2015г., по силата на който
2
ответникът се е задължил да прехвърли на Г., в срок до 45 работни дни,
впоследствие продължаван на два пъти, по взаимно съгласие – до 15 и до
21.01.2016г., правото на собственост върху своята ¼ ид. част от дворно място,
находящо се в град ***, ул. ул.“***“ № ***, ведно със собствените му
идеални части от сградите и подобренията в него, за цена от 50 000 евро, с
левова равностойност 97 792 лв., платими, както следва: 50 000 лв. на същата
дата, а останалите 47 792 лв. – при подписването на нотариалния акт.
В чл. 4 е предвидено, че при неизпълнение на договора от продавача,
купувачът има право да иска обявяване на договора за окончателен по реда на
чл.19, ал.3 ЗЗД, в който случай цената следва да бъде намалена със същата
сума.
По настоящото дело следва да се съобрази доказателствената тежест
при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съобразно която ищецът доказва даването, а
ответникът е този, който следва да докаже основание за получаването на една
облага.
Не се спори, че продажната цена по предварителния договор е заплатена
в цялост. Установено е основанието за заплащането на тази сума – обявеният
за окончателен предварителен договор от 16.10.2015 г. Спорен е единствено
въпросът, дали продажната цена по договора следва да бъде намалена
съобразно уговорката в чл. 4 от сключеният между страните предварителен
договор от 16.10.2015 г.
Според настоящата съдебна инстанция уговорена неустойка в размер на
10 000 евро не противоречи на добрите нрави и изводите на
първоинстанционния съд в тази насока са неправилни. Този извод се споделя
и от върховната съдебна инстанция в Решение №122/18.07.2019 по дело
№3238/2018 на ВКС, в което е застъпено виждането, че неустойка по
предварителен договор за покупко-продажба в двоен на продажната цена
размер не противоречи на морала и добрите нрави. Следва да се има предвид
още, че уговореното от страните намаления на продажната цена при
неизпълнение няма правната характеристика на неустойка. Това е така тъй
като неустойката в размер на 10 000 евро е уговорена в хипотезата когато
купувачът е развалил предварителния договор. Според волята на страните
вложена в уговорката на чл. 4 по предварителния договор, при неизпълнение
от страна на продавача вследствие на което купувачът е предявил иск по чл.
19, ал. 3 ЗЗД, каквато е настоящата хипотеза, продажната цена следва да бъде
намалена с 10 000 евро. В тази хипотеза не е предвидено възникването на
парично задължение в тежест на продавача за неустойка, тъй като
договорната хипотеза на чл. 4 предвижда втората част от цената, която следва
да се плати при сключването на окончателния договор да бъде намалена, като
към този момент тя все още не е платена. Уговореното намаляване на
продажната цена не притежава обезщетителна функция, поради което тази
уговорка не може да се квалифицира като неустойка.
Неоснователни за възраженията на въззивника, че съдът в настоящото
производство е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение по гр. дело № 1088/2016г. на РС Бургас, с което е уважен искът по
3
чл. 19, ал. 3 ЗЗД между същите страни, като приеме за установен факта, че
В.Н. е бил неизправна страна по предварителния договор. Следва да се има
предвид, че съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019
г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, обективните предели на силата на
пресъдено нещо обхващат правопораждащите факти за спорното материално
право. В производството по обявяване на предварителния договор за
окончателен, неизпълнението и изправността на която и да е от страните не е
правно релевантен факт, тъй като не е елемент от фактическия състав на
потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Поради тези съображения с оглед доказателствената тежест при иск по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, положителните факти – явяването на В.Н. в кантората на
нотариуса на уговорената дата и представянето на необходимите документи
за сключване на окончателния договор, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване по настоящото дело. Доказателствена
тежест носи ответникът – В.Н., тъй като те представляват основанието той да
получи цената в пълен размер. Този извод е в съответствие и с принципната
постановка, че кредиторът доказва сключването на договора, а длъжникът
следва да докаже, че е изпълнил по него, тъй като неизпълнението е
отрицателен факт, който не може да бъде възложен за доказване от
кредитора.
От показанията на нотариус Бинка Кирова се установява, че ответникът
не е осигурил всички необходими документи и не е имал желание да сключи
окончателен договор. От представени и неоспорени разпечатки от електронна
кореспонденция осъществена от нотариуса и ответника е видно, че
последният е бил запознат с изискуемата документация нужна за сключването
на окончателния договор.
Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на показанията на
свидетеля М., който твърди, че Н. е представил на уговорената дата
необходимите документи за сключването на окончателен договор. Това е
така, защото няма данни свидетелят М. да е бил запознат, какви документи е
следвало да представи Н. пред нотариуса. Самият М. заявява, че Н. не е бил
съгласен с предварителния договор и се е явил при нотариус Кирова с цел
предоговаряне на условията по него, което не предполага готовността на Н. да
сключи окончателния договор. Заявеното от свидетеля М. в съдебното
заседание пред първоинстанционния съд – „ Знам, че Н. имаше всички
документи за сключването на договор“ е голословно твърдение. Никъде в
показанията си М. не е заявил, че е очевидец на тази документация.
Изводът, че Н. не е одобрявал, вече сключения предварителен договор
се потвърждава и от представеното по делото уведомление от Н. до Г. от
20.01.2016 г. изпратено до ищеца чрез куриер. Видно от текста на този
документ, Н. не е доволен от вече сключения предварителен договор и не
изразява готовност за сключване на окончателен договор. Налице е и
документ (л. 152) видно от който Г. е изразил готовността си да се разплати с
ответника. Поради това за настоящата инстанция се явява еднозначен
изводът, че Н. не е желал сключването на окончателния договор и не е
представил необходимите документи на уговорената дата в нотариалната
4
кантора, което го прави и неизправна страна по предварителния договор, в
който изрично е включено уговорка с такова облигационно задължение. При
това положение, въззивния съд приема, че е ответникът не проведе пълно
доказване по отношение на фактите съставляващи основание да получи
пълната цена по договора, а ищецът проведе успешно насрещно доказване,
като разколеба убедеността на съда относно достоверността на показанията на
свидетеля М..
При тези съображения цената на недвижимия имот по окончателния
договор следва да бъде намалена с 10 000 евро, които са заплатени от ищеца
на отпаднало основание, тъй като неизпълнението от страна на Н. е условие,
сбъдването на което води до намаляване размера на дължимата престация от
Г.. При това положение платените от ищеца 10 000 евро подлежат на връщане
и предявеният иск се явява основателен.
Поради несъвпадане на крайният извод на въззивната инстанция с този
на първоинстанционния съдебен състав, обжалваното решение следва да бъде
отменено, а предявеният иск да бъде уважен в цялост.
При този изход на спора разноските и за двете съдебни инстанции
следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемия-ответник.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261074 от 12.08.2021 год. по гр. д. № 1713/2016
г. по описа на РС – Бургас, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 пред. 3 ЗЗД В.Н.Н. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** ул.*** **, да заплати на М. К. Г. с ЕГН
**********, сумата в размер на 10 000 евро (десет хиляди евро)
представляваща заплатена на отпаднало основание част от продажната цена
по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.10.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Н.Н. с ЕГН **********, с
адрес гр.*** ул.*** **, да заплати на М. К. Г. с ЕГН **********, сумата в
размер на 5 673,50 лв. (пет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и
петдесет стотинки) представляващи разноски сторени от ищеца пред
първоинстанционния и въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6