О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /12.03.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 12.03.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1916/2019 г. по описа на РС - Провадия,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М.Т.Г., Р.В.П.
и Т.В. Христова, в качеството им на наследници по закон на Веско Радев
Георгиев, ЕГН **********, б.ж. на гр. Провадия, починал на 13.10.2008 г., чрез
адвокат Асен Димов, против „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване, че
ищците не дължат на ответника сумата в общ размер от 3698.36 лева, за потребена
ел. енергия за периода от 22.09.2017 г. до 21.09.2018 г., от която М.Т.Г. не дължи сумата от 2465.56
лева, Р.В.П. не дължи сумата от 616.40 лева и Т.В. Христова не дължи сумата от
616.40 лева, представляваща корекция на сметка по партида за обект на
потребление: гр. Провадия, кв. „Север”, бл. 1, вх. В, ап. 10, с клиентски №
********** и абонатен № **********, с титуляр на партидата Веско Радев
Георгиев, починал на 13.10.2008 г., за която е издадена фактура № ********** от 22.08.2019 г.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства, да изготви проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца:
Твърди, че СТИ, респ. неговата схема на свързване
не е манипулирана от ищците, нито е потребена ел. енергията, начислена за
неустановен период на обща стойност 3698.36 лева. Потребителят не е уведомяван,
че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел.
енергия. Не е присъствал представител на ищеца на проверката, нито се е запознал
със съдържанието на изготвения констативен протокол. Свидетелите, подписали се
в протокола от проверката, съставен от служителите на „ЕРП Север“ АД, не са
присъствали на самата проверка, а само формално са разписали изготвения
документ. Свидетелите не са възприели лично и непосредствено показанията на
скритите тарифи на електромера, нито същите са им показвани на екрана на лаптоп
или таблет. Освен това, служителите на „ЕРП Север“ АД са заблудили свидетелите,
че електромерът се подменя рутинно на всеки пет години и това е причината за
неговия демонтаж. Никой не е разяснил на свидетелите, че има проблем с
електромера и по-точно с отчитането по някаква скрита /невидима/ за абоната и
за свидетелите тарифа и всъщност това е причината да се демонтира СТИ. Не е присъствал
и представител на полицията.
Ищците считат, че претенцията на
ответното дружеството, обективирана в гореописаната фактура, е неоснователна. Всички действия по определянето и изчисляването
на корекционната сума са извършени едностранно, без присъствие и съгласие на ищците или на техен
представител. Твърдят, че електромерът се намирал на такова място, че всеки има
възможност безпрепятствено да извършва интервенция върху СТИ и/или върху
схемата му на свързване и да му въздейства без знанието на абоната. Считат, че по този начин се
накърняват правата на потребителите, респ. на ищците. Твърдят също, че към настоящия момент не са им представени
данни и документи, от които да е видно, от кога и при какви обстоятелства е
констатирано твърдяното неточно измерване на потребяваната ел.енергия, на какво
се дължи неправилното отчитане и как е формирана претендираната сума. Излагат,
че до СТИ имат достъп само служители на третото неучастващо по делото дружество
„ЕРП Север“ АД, поради което вина за възможно неправилно отчитане и/или
неотчитане на СТИ може да има само електроразпределителното дружество /арг. чл.
25, ал. 2 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД /. Само служителите на
ответното дружество или на „ЕРП Север“ АД биха могли да установят нередности в
работата на електромера и то своевременно и да предприемат действия за
отстраняването им без да накърняват правата на потребителите. Считат, че
ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията си от общите
условия на „ЕРП Север“ АД. Позовава се на чл. 50 от ЗЗД. Твърдят, че основанието
за начисляването на процесната сума е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват, че в процесния обект на потребление
е изразходвано твърдяното количество ел. енергия, като твърдят, че никога в същия
не е имало потребление за такива големи суми в такъв кратък период. Считат, че
единственият вариант, за да се натрупа такова голямо потребление от СТИ на
адреса на потребление, е то да е манипулирано от служителите на „ЕРП Север“ АД,
тъй като само те имат достъп до уредите за търговско измерване и разполагат със
софтуер за дистанционно въздействие върху показанията на СТИ. Възразяват, че демонтираният електромер не е представен за експертиза на
компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил
демонтиран. Отделно изрично оспорвам, че не е
имало данни за сумарния регистър при демонтажа на електромера. Оспорват начина, методиката и основанието за начисляване на
сумата от 3698,36 лева, като
считат същите за неправилни и незаконни. Твърдят, че всички начислени по
партидата суми за периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните
срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия не е представил на потребителя
конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за
измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на
процесния адрес. Твърдят, че размерът на тази парична сума е произволно
определен и начислен, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение
на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, като сумата
е начислена по цени за технологичен разход и мрежови услуги на клиент на краен
снабдител. В договора на абоната за доставка и пренос на ел. енергия не се
съдържала действителна клауза, по силата на която се дължи процесната сума, а и
същият не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие
преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена
посредством СТИ ел. енергия. Оспорват констативния
протокол на „ЕРП Север“ АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Абонатът
не е присъствал на проверката, не е присъствал и негов законен или доброволен
представител. Според ищците ответникът следва да
ангажира доказателства, че протоколът е съставен от компетентни
лица, оправомощени служители на
„ЕРП Север“
АД, които имат правомощия да извършват проверки и са надлежно
упълномощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от
Председателя на ДКЕВР да осъществяват подобни проверки съгласно чл.
78, ал. 1 вр. чл. 80, ал. 1 от ЗЕ. Считат, че ответното дружество грубо е нарушило тези
правила и че лицата извършили проверката и съставили процесния констативен
протокол /служители на „ЕРП Север“ АД / не са били оправомощени да извършват
подобни проверки. Излагат, че за да произведе правни последици самият
констативен протокол, следва извършената проверка да е законосъобразна и
същата да е извършена от лица посочени изрично в нормата на чл. 38 от Закона за измерванията.
Твърдят, че съобразно списъка на лицата, оправомощени за проверка
на СТИ и на компоненти и допълнителни устройства към тях /към 22.11.2016 г./ нито
едно от взаимно свързаните дружества „Енерго-Про Варна“ ЕООД, „Енерго-Про
Продажби“ АД, „ЕРП Север“ АД, "Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕООД, не присъства в него. Поради това считат, че към настоящия момент третото за
спора лице „ЕРП Север“ АД не притежава правомощие
да извършва проверки съобразно императивните норми на закона, като служителите
им не притежават законови правомощия да извършват проверки върху средствата за
търговско измерване, отчитащи електроенергия. Оспорват правното основание, на
което електроснабдителното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД се позовава, че
може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа
енергия, а именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично изброени
реквизити при различните хипотези на корекция, определени в ПИКЕЕ. Твърдят, че
съставеният констативен протокол не
отговаря на изискванията изрично посочени в чл. 47 и чл.
48 от ПИКЕЕ, поради което същият е негоден да удостовери фактите, отразени в
него. Отделно от това твърдят, че корекцията на сметка е извършена не съгласно
ПИККЕ, а по силата на чл. 19, т. 7 от Общите условия на „Енерго - Про Мрежи“
АД. Според ищците в тежест на ответника е да докаже осъществяването на
нерегламентиран достъп до СТИ от тяхна страна. При липса на доказателства в
тази насока не би могло да се презюмира виновно поведение на потребителя.
Поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е
задължение на електроразпределителното дружество, в качеството му на негов
собственик. В този смисъл недобросъвестното поведение на „ЕРП Север“ АД не би
следвало води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
потребителите, чрез извършване на корекции на сметките им, без да е установена
точната дата на въздействие върху средството за търговски измерване/СТИ/.
Позовават се на задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Оспорват, че ОУ на ДПЕЕ на „Енерго
- Про Продажби" АД от 2014 г. са влезли в сила по отношение на
потребителя, тъй като решението на
КЕВР, с което същите са одобрени, е отменено с окончателно решение на ВАС.
Следователно между страните са в сила старите ОУ на ДПЕЕ на „Е ОН България
Продажби” ЕАД, одобрени от ДКЕВР /КЕВР сега/ от 2009 г. Според ищците ответникът
следва да докаже, че начисленото количество ел. енергия е доставено на абоната,
поради което същият да дължи нейното заплащане. Продажбата на ел. енергия се
подчинявала на общите правила на договора за продажба и в частност на договора
за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги
за реално предоставена стока. Излагат, че законовата възможност за корекция
на сметка за ел. енергия за изминал период /ЗЕ/, не означавало автоматично
начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след
надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
клиента-потребител, регламентирани в чл. 48, ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ,
вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел. енергията,
неправилно/неточното ѝ измерване или неизмерване се дължат на виновното
поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди
вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност, на
която се позовавал ответникът, по принцип била изключение, доколкото ангажира
отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено
на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на
потребителя на ел.енергия, не се съдържала в ЗЕ, поради което оставала
приложима общата разпоредбата на чл.
82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите,
очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов
нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни
правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на
ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключвали вината на
насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само
регламентирали принципите за установяване (методиката, начина, процедурата)
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл. 83, т. 6 от ЗЕ
и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключвали необходимостта от установяване, че
именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от
ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на
преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ), или
най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание. Сочат, че според
действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28,
ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество,
което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава
правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с
извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В
тежест на ответника било да докаже наличие на осъществен без санкцията на
дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му,
като при липса на данни в тази насока не можело да се презумира виновно
поведение на потребителя. Недопустимо било без да е доказана вина на абоната,
изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата
отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото
правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя било договорно и
единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за съконтрагента ѝ вреди. По тези съображения молят искът да бъде уважен.
Претендират разноски. Правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника в случай, че същото надвишава минималния размер съобразно Наредба №
1/2004 г.за минималните адвокатски възнаграждения.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
Твърди
се, че искът е частично недопустим поради липса на правен интерес.
Оспорва
иска като неоснователен.
От исковата молба било видно, че М.Т.Г. /съпруга на
абоната/ е предявила иск за установяване недължимост на 4/6 идеални части от
цялата сума по фактурата, а съгласно чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗН
делът на този ищец от наследството на починалия ѝ съпруг бил 1/3. С оглед на това твърди, че М.Т.Г.,
в качеството й на наследник по закон на Веско Радев Георгиев имала правен интерес от установяване
недължимост на сумата 1232.78 лева, представляваща 1/3 от общата сума по фактура
№ **********/22.08.2019 г. За остатъка от сумата до предявения с исковата молба
размер от 3698,36 лв. за ищцата не бил налице правен интерес от предявяване на
иска, поради което счита, че същият е недопустим. Поради това
моли съда да прекрати
производството по делото по отношение на предявения от М.Т.Г. иск за сумата
над 1232,78 лева, представляваща 1/3 от общата сума по фактура №
**********/22.08.2019 г.,поради липса на правен интерес.
Претендира
направените разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
По основателността на
предявения иск:
Счита, че предявеният
иск е изцяло неоснователен.
Налице било правно
основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищците, а именно вземането на
„Енерго - Про Продажби” АД за потребена електрическа енергия на стойност
3698,36 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/22.08.2019 г.
Процесната сума представлявала цената на реално доставена и потребена
електрическа енергия в размер на 19601 кВтч, и се дължала на основание ПИКЕЕ,
вр. чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Не оспорва, че между абоната
Веско Радев Георгиев и ответника съществува валидно договорно правоотношение,
по силата, на което абонатът е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърждавам обстоятелството,
че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол.
Твърди, че ищците не са актнвно
легитимирани да предявят настоящия иск.
Навежда доводи, че ищците обосновавали правната си
легитимация единствено с качеството си на
наследници на титуляра на партидата за процесния обект, а именно лицето Веско Радев
Георгиев. От представените по делото писмени доказателства обаче
се установявало, че Веско Радев Георгиев е починал преди възникване на
задължението по процесната фактура. Доколкото наледственото правоотношение
възниквало към датата на смъртта, то в наследството, оставено от Веско Радев
Георгиев се включвали правата, задълженията и фактическите състояния, възникнали и съществуващи към
датата на смъртта. Към датата на смъртта на Веско Радев Георгиев задължението за
заплащане на потребената
енергия не е било възникнало. Фактът на издаване на фактура на
името на наследодателя на ищците било обусловено и е следствие от виновно
неизпълнение от страна на ищците на задължението им по договор да уведомят
дружеството - ответник за настъпила промяна в собствеността на обекта и да
направят искане за откриване на нова партида в уговорения по договор 30 - дневен
срок. Поради
това задължението за заплащане на процесното количество енергия не било
част от наследствената маса и
не би могло да бъде поето от ищците с приемане на наследството.Това било самостоятелно
основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
Отделно от горното,
излага, че разпоредбите на
Общите условия имали обвързваща сила между страните. Праводателят на ищците и ответникът
се намирали в продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа
енергия, като правата и задълженията им се уреждали от Закона за енергетиката.
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т. З от
Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ
във връзка с чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ. Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и
Общите условия на ДПЕЕ на
„Енерго - Про Продажби” АД. Общите условия на
„Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД били годен
източник на облигационни задължения между абоната и двете енергийни предприятия
на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на
силата на закона, било последица от следните юридически факти: 1/ Общите
условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от
Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от
10.06.2004 г.). Общите условия били действащи към датата на извършване на
проверката на средството за търговско измерване и били издадени на основание
чл. 98а от ЗЕ; 2/ същите били публикувани, съгласно изискването на чл. 98а, ал.
З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет
страницата на ответното дружество; 3/ липсвало допълнително писмено
споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ и чл. 93, ал. З от
Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено
несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30- дневен срок от влизането им в сила; 4/ приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл.
98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Налице било
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия: 1. ответното дружество и титулярът по партидата били
страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД;
2. Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно
и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
град Провадия, кв. Север, вх.В, ап. 10, с абонатен № ********** и клиентски №
**********; 3. на 21.09.2018 г. била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на абоната от служители на
„Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама независими свидетели,
които не били служители на електроразпределителното дружество. Дружеството нямало
вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване
на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване.
„Електроразпределение
Север” АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление
на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138- 07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване и според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ имало право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Електроразпределение Север” АД изпълнявало договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 от ЗЗД. За
извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 1105025. При проверката било установено, че в регистър 1.8.3. има
показания в размер на 19601 квтч, в регистър 1.8.1. били отчетени
1932 квтч, в регистър 1.8.2. - 3271 квтч. Процесният електромер бил демонтиран,
подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №
507515 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол
за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение, той бил
съставен в присъствието на член на домакинството на клиента. Извършената
проверка на електромер с фабр. № 1115 0315 0079 0235, на неговата цялост и функционалност,
притежавал съответната юридическа стойност. Твърди, че в имота на абоната е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка. Експертизата била извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол №
1576/13.08.2019 г. Установено било наличие на преминала енергия на тарифа 3 -
19601,0 kWh, която не била визуализирана на дисплея. На
21.08.2019 г. „Електроразпределение Север” АД съставило становище за
начисляване на
електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено
било точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 19601 квтч.
На 22.08.2019 г. „Енерго-Про Продажби” АД издало фактура № **********, с което била
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 3698,36 лв. При липса на данни за техническа неизправност на
електромера извън извършената манипулация, следвало да се приеме,
че установеното след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер на 19601
квтч било реално доставено и консумирано от абоната. Начислена била
сума, представляваща стойност на доставена и потребена от абоната
електроенергия. Несъответствието в измерването било установено едва при
извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е
било допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не
представлявало служебно начисление от страна на електроразпределителното
дружество, а било
реално потребено количество, което било отчетено от СТИ, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Позовава се на чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди,
че никъде в посочената разпоредба не се посочвало, че същата е
приложима само по отношение на СТИ с дистанционен отчет и нормата
следвало да намери приложение във всички случаи, в които е налице посоченото в нея
несъответствие. Счита, че под понятието „измервателна група“, употребено
единствено в текста на чл. 50 от ПИКЕЕ, следва да се има предвид всяка
техническа система, отговаряща на определени метрологични характеристики и предназначена за измерване на ел. енергия, независимо от
броя на техническите и спомагателни средства, с които осъществява
измервателната си функция. С оглед на което без каквото и да било фактическо и
правно значение било дали измервателната система се състояла от всички или само
от част от изброените в чл. 17 от ПИКЕЕ елементи.
От Констативния
протокол за извършена проверка се установявало, че в случая измервателната
група се е състояла от посочените в чл. 17, т. 2, т. 4 и т. 5 от ПИКЕЕ
елементи, а именно електромер, токови вериги, входящи и изходящи предпазители,
тарифен превключвател. Въз основа на това твърди, че провереното средство за
измерване изпълвало понятието „измервателна група“, визирано в текста на чл. 50
от ПИКЕЕ. Посочената разпоредба била приложима във всички случаи, в
които имало несъответствие между отчетеното от СТИ /представляващо част от
измервателната група по смисъла на чл. 50 ПИКЕЕ/ и данните за потребена енергия
от ежемесечен отчет на електромера, съдържащи се в информационната база на ответното
дружество. Процесната сума се дължала от абоната като насрещна престация по
договора за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и
представлявала левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа
енергия. Процесната
фактура била издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Касаело се за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за
минало време, различна от предвидените в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционни основания,
чрез която се остойностявало действително консумирана електрическа енергия,
която е била отчетена от скритите регистри на средството за търговско
измерване. Технически било невъзможно да се установи точното количество
електроенергия, преминало поотделно по всяка една от тарифите - дневна, нощна и
върхова, респективно остойностяването да се извърши според действащите за всяка
от тях цени. В действителност, консумираното количество електрическа енергия било
остойностено по цени за
технологични разходи, които били
значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа.
При това положение потребителят бил поставен в по-привилегировано положение,
отколкото ако манипулацията не е била извършена и електроенергията е била коректно
отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл, извършената от
ответното дружество корекция не представлявала санкция, а цена на доставена и
консумирана ел. енергия. Да се приеме обратното би довело до неоснователното
обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на електрическа енергия. Установеното софтуерно
вмешателство в програмата за параметаризация на СТИ имало за цел именно отклоняване на част от
потребената енергия от абоната в невидим регистър и препятстването по този начин
на възможността тази потребена енергия да бъде отчетена като показания при ежемесечния
отчет. Неправомерното вмешателство има за своя цел именно „укриване“ на част от потребената
от абоната енергия. С писма от „Електроразпределение Север” АД и
от „Енерго - Продажби” АД до абоната били приложени констативният протокол от
техническата проверка и фактурата. Съгласно
разпоредбата на чл. 200. ал. 1. предл. пъров от ЗЗД, купувачът на стока е
длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената
доставка на електрическа
енергия. Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17. т. 2 от ОУ на
ДПЕЕ /2007
г./, от които страните били обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната
в имота електрическа енергия. Моли съда, в случай че приеме неприложимост на
чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, да отхвърли иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и
решение № 150/26.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
По изложените съображенения моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
Не се спори по делото, че между абоната Веско Радев Георгиев и ответното дружество е съществувало валидно договорно правоотношение, че
е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба
адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол, че въз
основа на констативния протокол е извършена корекция на количеството потребена
електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за
процесната сума.
При
разпределение на доказателствената тежест: в тежест на ответника по
предявения против него отрицателен установителен иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание,
от което правото е възникнало, и в претендирания размер, а в
тежест на ищеца е да докаже наведените правоизключващи, правопогасяващи или
други възражения срещу правото на ответника. В тази връзка ответникът следва да установи наведените
с отговора лични и правопораждащи възражения, – в т. ч. възражението, че сумата
е начислена на валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е
налице хипотеза за корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху
СТИ, както и размера на претендираната сума.
Съдът
УКАЗВА на ищеца М.Т.Г. да уточни дали имотът – обект на потребление е
придобит в режим на СИО, доколкото цената на отреченото спорно материално право
е равна на 4/6 от претендираната от ответника сума.
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца М.Т.Г., че не сочи
доказателства относно обстоятелството, че имотът – обект на потребление е
придобит в режим на СИО с оглед размера на отреченото спорно материално право.
По доказателствените искания на страните:
Следва да се допуснат за приемане като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи.
Искането на ответника за допускане на
съдебно – електротехническа експертиза с поставени в отговора на исковата молба
задачи е относимо и основателно и следва да се уважи.
Искането на ищците да бъде задължено ответното дружество на основание
чл. 190 от ГПК да представи протокол за монтаж на процесното СТИ, протокол от
извършената проверка, въз основа на която е извършена корекцията, протокола от
БИМ за извършената проверка и фактурата, по която е начислена исковата сума е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, доколкото с отговора
ответното дружество вече е представило исканите документи.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.04.2020 г. от 11:30часа, за които дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА назначаване на съдебна – електротехническа експертиза по искане на ответника, със задача, посочена
в отговора му. Определя първоначално възнаграждение в размер на 250 лева,
вносимо от ответника в 1 – седмичен срок
от получаване на определението. Назначава за вещо лице Драгомир Драгиев, вписан
под № 405 в списъка на вещите лица към ОС – Варна, който да се призове за
работа след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца М.Т.Г. да
уточни дали имотът – обект на потребление е придобит в режим на СИО.
УКАЗВА на ищеца, че не М.Т.Г., че не сочи доказателства относно относно
обстоятелството, че имотът – обект на потребление е придобит в режим на СИО с
оглед размера на отреченото спорно материално право.
УКАЗВА на ищците, че не представят посоченото
като приложение към исковата молба писмо от „Енерго – Про Продажби” АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците да бъде задължено ответното дружество на основание чл.
190 от ГПК да представи протокол за монтаж на процесното СТИ, протокол от
извършената проверка, въз основа на която е извършена корекцията, протокола от
БИМ за извършената проверка и фактурата, по която е начислена исковата сума,
като неоснователно.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба,
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите
на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца
– и от отговора на ответника с приложенията към него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: