Мотиви към присъда № 626, постановена по НОХД №5045 по
описа за 2010 г. на БРС
Производството
по делото е образувано по повод обвинителен акт на Окръжна прокуратура в
гр.Бургас внесен по реда на чл.357 ал.1 т.3 от НПК в БРС, с който срещу Г. А. *** с ЕГН ********** са
повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 159 ал.2 т.1,т.2, т.4 и
т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК за това, че:
В периода месец януари 2010 г. - 03.10.2010 г., в град Б., в
съучастие като извършител с К. С. Г.,
ЕГН **********, последният също действал като извършител, набирал,
транспортирал с автомобил М. с per. № ... (с последващ per. №
...) и с мотопед Ш. с per. № ..., и приемал отделно лице
- Д.В.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия
независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило
осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез използване на състояние на
зависимост, и чрез обещаване, даване, и получаване на облаги
и по чл. 159А, ал. 2, т. 1, т.
2, т. 4, и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 вр. чл.23 ал.1 от НК, за това, че:
В условията на съвкупност с горепосоченото
престъпление, в периода месец април 2009 г. - 04.08.2010 г., в град Б., в съучастие като извършител с К. С. Г., ЕГН **********, последният също действал като извършител, набиран,
транспортирал с автомобил М. с
per. № ... (с последващ per. № ...), и приемал отделно лице - С.Ж.Д.,
ЕГН ****, с цел да бъде използвано за
развратни действия независимо от съгласието му, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез
използване на състояние на зависимост, и чрез обещаване, даване, и получаване
на облаги
и срещу К. С.Г.
***, с ЕГН ********** са повдигнати обвинения за извършени престъпления по
чл.159а ал.2 т.1, т.2, т.4, т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, за това, че:
В периода месец януари 2010 година – до
03.10.2010 година, в град Б., в съучастие като извършител с Г.А.Н., ЕГН **********, последният също
действал като извършител, набирал, транспортирал с автомобил „М.” с peг. №
... /с последващ peг. №
.../ и с мотопед Ш. с peг. №
... и приемал отделно лице - Д.В.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвано
за развратни действия независимо от съгласието му, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез
използване на състояние на зависимост, и чрез обещаване, даване, и получаване
на облаги.
4. За престъпление по чл. 159А, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и
т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.23 ал.1 НК , за това, че:
В условията на съвкупност с горепосоченото престъпление, в периода месец
юли 2010 година - месец септември 2010 година в град Б., набирал отделно лице -
Д.М.Т., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия
независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило
осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез използване на състояние на
зависимост и чрез обещаване на облаги.
5. За престъпление по чл. 159А, ал. 2, т. 2, т.4 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.23 ал. НК, за това, че
В условията на съвкупност с горепосочените престъпления, в периода месец
май 2010 година - месец юли 2010 година в град Б., набирал и транспортирал с
автомобил „М.” с peг. №
... /с последващ peг. №
.../, отделно лице - Д.К.С., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за
развратни действия независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
използване на принуда, чрез използване на състояние на зависимост и чрез
обещаване, даване и получаване на облаги.
6. За престъпление по чл.159а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, за това, че
в условията на съвкупност с горепосочените
престъпления, през месец април 2010 година в град Б., набирал отделно лице, а
именно бременната жена - Г.М.Х., ЕГН **********, с цел продажба на детето.
7.За престъпление
чл. 159А,
ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1
от НК за това, че
в условията на съвкупност с
горепосочените престъпления, в периода месец април 2009 година – до 04.08.2010
година, в град Б., в съучастие като извършител с Г.А.Н., ЕГН **********, последният също действал като извършител,
набирал, транспортирал с автомобил М. с peг. №
.../с последващ peг. №
.../ и приемал отделно лице - С.Ж.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвано
за развратни действия независимо от съгласието му, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез
използване на състояние на зависимост, и чрез обещаване, даване, и получаване
на облаги.
8. За престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предложение първо, вр. чл.
23, ал. 1 от НК и чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1, чл. 73, ал. 1
и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, за това, че
В условията на съвкупност с
горепосочените престъпления, на 15.10.2010 година в град Б., без надлежно
разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр.
чл. 30 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1 от ЗКНВП - 1.113 грама коноп
/марихуана, канабис/ със съдържание на основно активно действащо наркотично
вещество тетрахидроканабинол 0.80 % и 4.034 грама коноп /марихуана, канабис)
със съдържание на основно активно действащо наркотично вещество
тетрахидроканабинол 1.20 %, с общо тегло 5.147 грама на стойност 30.88 лева
9. За престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, във вр. с
чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 2, и чл. 56, ал. 1, вр. чл, 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ и чл.
43 от ППЗКВВООБ, за това, че
В условията на съвкупност с
горепосочените престъпления, на 15.10.2010 г. в град Б., държал огнестрелни
оръжия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - пистолет Зораки,
модел 914, с фабричен номер 106134, произведен като газ - сигнален, видоизменен
в огнестрелно оръжие, пистолет Екол, модел 99, калибър 9 мм, със заличен
фабричен номер, произведен като газ - сигнален, видоизменен в огнестрелно
оръжие, револвер Екол, модел Гризли, калибър 9 мм, със заличен фабричен номер,
произведен като газ - сигнален, видоизменен в огнестрелно оръжие, без да има за
това надлежно разрешение съгласно чл. 5, ал. 2, и чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50,
ал. 3 от ЗОБВВПИ и чл. 43 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ППЗКВВООБ/.
10. За престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, във вр. с
чл. 7, ал. 1 и чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, и чл. 43 от
ППЗКВВООБ за това, че
В условията на съвкупност с горепосочените
престъпления, на 15.10.2010 година в град Б., държал боеприпаси по смисъла на
чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) - 12 броя патрони, произведени като
сигнални, преработени в боеприпаси за огнестрелни оръжия, чрез ръчно
преснарядяване със сачми с размери (6.0) 5.5 мм, и затворени с парафин, 40 броя
патрони калибър 22 (5.6 мм), американско производство на фирма Федерал, от
които 20 броя с увеличен заряд - магнум, с дължина на гилзата 26.7 мм, и 20 броя
от тип Лонг райфъл, с дължина на гилзата 15.11 мм, и 18 бр. ловни патрони
калибър 12 с червена полиетиленова шпула, българско производство, заводски
снарядени със сачми 6/0 - 5.5 мм, без да има за това надлежно разрешение
съгласно чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ и чл. 43 от Правилника за
прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите /ППЗКВВООБ/.
В хода на досъдебното производство по отношение и на
двамата подсъдими са взети мерки за неотклонение „Задържане под стража”
Подсъдимият Н. редовно призован чрез Началника на Затвора в гр.Б. се явява
лично в съдебно заседание. За подсъдимия Н. се явяват упълномощените от него
адвокати–адв.К. и адв.Н. и двамата от БАК също редовно призовани, а за
подсъдимия Г. адв.Д.Р.–БАК надлежно упълномощена и редовно призована.
Подсъдимият Н.
дава обяснения по време на съдебното следствие. Не се признава за виновен и по
двете повдигнати му обвинения. Защитниците му, адв.К. и адв.Н., искат от съда
да бъде оправдан и по двете обвинения. Навеждат аргументи за несъставомерност
от обективна страна на престъплението трафик по чл.159а ал.1 НК по отношение на
подсъдимия Н. Навеждат се доводи за липсата на съучастие на подсъдимия Н. с
подсъдимия Г. като съизвършители.
В последната си дума подсъдимият Н. заявява, че не е
търсил момичета, че те сами са идвали при него, никой не ги е викал. Сами са му
правили орална любов, той не ги е карал, давал им е по някой лев.
Подсъдимият Г. дава обяснения в хода на съдебното
следствие. Не се признава за виновен по нито едно от повдигнатите
обвинения. Счита, че срещу него е налице
репресия. Твърди, че заради ревността на момичетата Д., Д. и С. се е стигнало
до тук. Смята, че те са били влюбени в него и всяка една от тях го е ревнувала
от другата. Отрича категорично да е заплашвал или оказвал принуда, по отношение
на която и да е от тях. Те сами са му се „натискали”. Смята, че налице са
користни цели у Д., за да даде показания. Отрича категорично да е транспортирал
някое от момичетата до клиенти за сексуални услуги. Счита, че полицейските
служители са го принуждавали да „накисне” Н., защото са искали него да
„натопят”. Твърди, че разследването по делото е тенденциозно и предубедено. В
последната си дума подсъдимият Г. иска от съда да го оправдае по всички
повдигнати срещу него обвинения.
Защитата на подсъдимия Г. адв.Р. навежда доводи за
несъстамвомерност от обективна страна на деянието „трафик” по отношение на Д., Д.
и С. по смисъла на чл.159а ал.1 НК, за което е обвинен Г. Счита, че не е налице
„набиране”, тъй като сами момичетата са търсели Г.. Твърди, че момичетата са
деца, оставени без родителски грижи, но в същата време съвсем не са беззащитни.
Това им неравностойно положение ги е направило агресивни, меркантилни,
злопаметни и отмъстителни. Отчита, че тези им качества са следствие от ниското
им интелектуално ниво, което момичетата имат, като подчертава техният начин на
разсъждение, примитивизма, с който те гледат на света и отношенията между
хората. Адв.Р. счита, че не се доказва „принуда” осъществена от Г. над Д., Д. и
С. Навежда доводи, че е налице стремеж тези момичетата да бъдат представени
като жертви. По отношение на обвиненията по чл.354а ал.3 т.1 НК и по чл.339
ал.1 НК също смята, че не са доказани от обективна страна изпълнителните
деяния. Защитата на подсъдимия Г. иска от съда да го оправдае по всички
повдигнати обвинения.
Конституираните в хода на досъдебното следствие с
постановления на водещия разследването С.К. – баща на подсъдимия Г. и Р.С.-
майка на подсъдимия Г. също искат от съда да бъде оправдан сина им.Навеждат
доводи за това, че синът им е бил влюбен в неподходящо момиче. И двамата в
пледоариите си твърдят, че познават Д.М.Т. още от много малка и двамата знаят,
че тя расте в ДДЛРГ „А.К.”.
Конституираната в хода на досъдебното следствие с
постановление на водещия разследването Р.К.–майка на подсъдимия Н. в
пледоарията си иска от съда да бъде оправдан сина й. Алтернативно иска, ако
съдът го счете за виновен, да му наложи минимално наказание.
Прокурорът поддържа внесения в съда обвинителен акт с
от правна и от фактическа страна с изключение на обвинението срещу подсъдимия Г.,
за това, че е набирал отделно лице – бременната Г.М.Х., с цел да продаде детето
и поддържа останалите обвинения срещу Н. и Г.
Предлага при превес на отегчаващи вината обстоятелства
–събраните характеристични данни на Н. –преписки и висящи дела да бъдат
наложени наказанията „лишаване от свобода” в размер на осем години и глоба в
размер на 17 000 лева и по двете повдигнати му обвинения. На основание
чл.23 ал.1 НК предлага да бъдат кумулирани и да бъде определено едно общо в
размер на най-тежкото от тях, като към него бъде присъединена и глобата. От на
общо и най-тежко наказание осем години лишаване от свобода да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият Н. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по настоящото наказателно дело.
Предлага на подсъдимия Г., предвид характеристичните
данни за личността му и предишно осъждане, да му се наложи наказание от по 10
(десет) години лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията „трафик” и
максималната глоба в размер от 20 000 лева, а за престъпленията по чл.354а
ал.3 т.1 НК да му се наложи наказанието две години лишаване от свобода и глоба
в размер на 3 000 лева. За престъпленията по чл.339 ал.1 НК да му се
наложат наказания от по 6 (шест) години лишаване от свобода. Прокурорът
предлага на съда на основание чл.23 ал.1 от НК да кумулира наказанията на
подсъдимия Г. и да определи едно общо в размер на най-тежкото от тях, а именно
10 (десет) години лишаване от свобода и да бъде присъединена глобата в
размер на 20 000 лева. Поддържа
искането на основание чл.53 и чл.354а ал.6 от НК да бъдат отнети в полза на
държавата предметите, които са послужили за извършването на престъпленията.
Предлага на основание чл.68 ал.1 НК, съдът да приведе в изпълнение наложеното
на подсъдимия Г. наказание по влязлата в сила присъда постановена по НОХД
№492/2008 г. по описа на БРС в размер на 1 година и шест месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален режим „строг” в затвор от
закрит тип, а определеното общо и най-тежко наказание да бъде изтърпяно също
при първоначален режим „строг”в затвор от закрит тип. Предлага да се приспадне
от общото най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият Г. е бил с МНО „Задържане под стража”.
С оглед
събраните по делото в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.А.Н. с ЕГН ********** *** е неосъждано
лице, видно от справката за съдимост находяща се на лист № 55 от том І-ви на ДП
№569/10 г.ОД МВР Б.
Подсъдимият К. С. Г. ЕГН ********** *** е осъждан с
присъда №630/08г. постановена по НОХД №492/08 г. по описа на БРС и потвърдена с
Решение №262/08 г. по ВНОХД №140/08 г. по описа на БОС, влязла в сила на
05.12.2008 г. на лишаване от свобода за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК
в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от 4 (четири) години (лист №56 на гърба от том І-ви
на ДП №569/10 г. по опис на ОДМВР Б.). Настоящата деятелност на подсъдимия Г. е
в изпитателния срок на тази присъда.
Подсъдимите Н. и Г. се познават от години. От
обясненията им е видно, че техните отношения са били служебни. Г. бил нает на
работа при Н. като ... и помощник във ф. му находяща се в село Т.
Свидетелките Д.В.Д., ЕГН **********
-непълнолетна, Д.М.Т., ЕГН ********** - непълнолетна, Д.К.С., ЕГН **********, Г.М.Х.,
ЕГН **********, и С.Ж.Д., ЕГН ********** - непълнолетна, са възпитанички на
ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.” в град Б. Свидетелите Т.Т.Р. и Г.Г.К. също са възпитаници
на дома.
Свидетелката Д.Т. се запознала
с подсъдимия Г. ***. Г. и Д.Т.
започнали интимна връзка, която по-късно Г. използвал, за да се запознае с
други млади жени, живущи в ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.”, включително с Д.Д. *** Г.
запознал в последствие Д.Д. и С.Д. и с подсъдимия Н.
През февруари на 2009 г.
свидетелката С.Д. се запознала чрез свидетелката Д.Т. с подсъдимия Г. След
около седмица-две започнала да излиза с Г. и с Д.Т. и да посещават кафенета.
Една вечер отишла със свои приятели в дискотека „Е.”. Там случайно срещнала Г.,
който бил заедно с Д.Т., която впоследствие изпратил и се върнал отново в
дискотеката. Тогава Г. казал на свидетелката С.Д., че много я харесва и че
искал да прави секс с нея. Същата вечер С.Д. имала доброволен сексуален контакт
с Г. Същата вечер, Г. започнал да й се обяснява, че е „хлътнал” по нея и че
много я харесва. След това срещите на С.Д. с Г. продължили с посещения в
кафенета, на които срещи присъствала и Д.Т. През април 2009 г. Г. се свързал по
телефона със свидетелката С.Д. и поискал от нея да се срещнат. Свидетелката
приела. С.Д. се срещнала с Г. ***. Още в началото на срещата Г. нанесъл удар в
гърдите на С.Д. и я упрекнал, че не отговаря на телефонните му обаждания,
заплашително посочвайки на свидетелката, че е много „отмъстителен и
гаден". След това Г., възползвайки се от уплахата на С.Д., завел същата в
П. п., град Б. Там Г. със заплашителен тон, повтаряйки на свидетелката, че е
„отмъстителен и гаден" и че „всичко може да направи", заявил на С.Д.,
че трябва да работи за него като проститутка и да му дава половината от така
спечелените парични суми. Г. целял да използва С.Д. за развратни действия -
проституция, обещавайки й получаване на облаги -парични суми от предоставените
сексуални услуги и сам искайки да получи такива облаги, като в същото време се
възползвал от състоянието на зависимост на свидетелката, която била поставена в
неравностойно социално положение - без родителски грижи и без близки, които да
се грижат за нейната безопасност, както и без постоянни доходи. През следващите
месеци Г. непрекъснато се обаждал по телефона на С.Д., като искал от нея да
започва да предлага платени сексуални услуги като проститутка. Г. заплашвал С.Д.,
че ще я пребие, ако не започне да проституира за него. Н. и Г. решили заедно да
експлоатират С.Д. като я използват за развратни действия-платени сексуални
услуги. През месец октомври на 2009г. Г. запознал Н. със С.Д. Това станало като
посетили ресторант „И.”. На тази среща присъствала и Д.Т. Д.Т. преди срещата
казала на свидетелката С.Д.:”Виж, сега ще ходим на една среща и ще те запознаем
с един много голям човек в Б. – Ж. Т.”. На срещата Н., по думите на С.Д.,
„започнал да й сваля звезди”. След около десетина дни, след тази среща Г.
изчакал пред интерната свидетелката С.Д. и й казал:”Иди да видиш Ж.”. С.Д. го
попитала защо, но Г. й отговорил, че не знае. Тъй като свидетелката не знаела
къде живее Н., Г. й предложил да я закара с неговия автомобил марка „М.” с
рег.№ ... След това я оставил пред жилището на подсъдимия Н.,***, зад сградата
на І-во РУП. Г. й казал като приключи срещата да му се обади и че ще дойде да я
вземе. Свидетелката се качила на последния етаж на кооперацията и след като и
отворил Н. и я поканил в неговата стая разбрала за какво я е търсел. Поканил я
да му направи орална сексуална услуга без презерватив. След като Н. свършил,
свидетелката С.Д. се обадила на Г., че е свършила и след това се прибрала. След
това всеки втори ден Г. започнал да звъни на свидетелката С.Д. и да й указва,
че трябва да отиде при Н. Свидетелката С.Д. ходела, тъй като се страхувала от Г..
Г. по един и същи начин по телефона убеждавал всеки път С.Д. да посети Н. ***,
а в последствие и сам транспортирал с автомобил М. с per. №
... свидетелката до жилището на Н..
Целта на Г. и Н. била С.Д. да бъде приемана и използвана за развратни действия.
Г. указвал на С.Д. да отиде в дома на Н. като й разпореждал като
„приключи", да му се обади. Това се е случило около 10 пъти. Още втория
път, когато посетила Н., С.Д. му казала, че е на 15 години. В дома на Н., последният приемал
свидетелката и я убеждавал да осъществява орален сексуален акт с него. След
това С.Д. по телефона уведомявала Г., че е „свършила". По начин, идентичен
на описания, в продължение на около два месеца, след съответни телефонни
обаждания на Г., свидетелката С. Д. е
била пращана от Г. до дома на Н., където предоставяла на Н. орални сексуални
услуги. През януари 2010 г. свидетелките С.Д., Д.Д. и Г.Х. се разхождали в центъра
на гр.Б. и С.Д. търсела да си купи подарък за рождения си ден. Докато вървели
трите по ул.”А.Б.”, Н. я извикал по име и отишъл при тях. С.Д. му казала, че
днес е рождения й ден, след което Н. я поканил заедно с приятелките й да отидат
в дома му и да празнуват там заедно рождения ден. Н. подарил една възглавничка
на С.Д. с надпис „обичам те” на английски език. Вечерта трите свидетелки в дома
на Н. употребили алкохол и слушали музика. Около полунощ напуснали и трите дома
му и отишли в дискотека. Н. не тръгнал с тях.
С.Д. разбрала, че по същото време Г. използва
и свидетелката Д.Д. като проститутка с цел получаване на облаги, включително,
че Г. предоставя и Д.Д. на Н. за орални сексуални услуги в дома му в град Б.
През април 2009 г. Г. продължил по телефона да иска от С.Д. да проституира за
него. Възползвайки се от страха на С.Д., през април 2010 г., Г. транспортирал с посочения автомобил марка „М.” свидетелката до хотел „Л.” в град Б., където
я предоставил на свидетеля М.О.Х. за
платени сексуални услуги. Свидетелят Х. станал познат на С.Д. с псевдонима „Т.”.
Преди това Г. бил обещал на свидетеля Х. да му осигури за секс услуга
„манекенка". В стаята в хотела Х. заплатил на Г. сумата от 120 лева, след
което се съвкупил със свидетелката С.Д. Х. потвърдил на С.Д., че е заплатил на Г.
сумата от 120 лева. След това Г. транспортирал със същия автомобил марка „М.” с
рег.№ ... С.Д. до дома й, като й предал сумата от 60 лева. До началото на
лятото на 2010 г. свидетелят Х., чрез Г. и срещу 120 лева за всеки отделен път,
платени на подсъдимия, още три пъти ползвал сексуалните услуги на свидетелката С.Д.,
отново в стая в същия хотел. До хотела Г. транспортирал С.Д. с посочения
автомобил „М.”, като след всяка предоставена сексуална услуга й предавал сума в
размер на 60 лева. През това време, почти всяка вечер, С.Д. излизала заедно с Г.
и ходели в дискотеки, но без свидетелката Д.Т., тъй като през това време Г. и Т.
били скарани. През април 2010 г. Г. транспортирал с посочения автомобил
свидетелката С.Д. ***, където срещу сумата от 100 лева я предоставил за
сексуални услуги на неустановено по делото лице (чужденец). Последното лице дало
допълнително и сумата от 20 лева на С.Д. След това Г. предал на свидетелката
сумата от 50 лева. На същия ден, вечерта, С.Д. отново имала доброволен
сексуален контакт с Г. в дома му. В началото на лятото на 2010 г. Г. отново с
посочения автомобил транспортирал С.Д. до хотел „Б.”, където тя предоставила
платена сексуална услуга на същото неустановено лице (чужденец). Последното
отново дало сумата от 20 лева на свидетелката. Този път Г. предал на С.Д. само
сумата от 30 лева, като й обяснил, че „я глобява", защото не отговаряла на
телефонните му обаждания. Непосредствено преди началото на лятото на 2010
г. Г. с посочения автомобил транспортирал С.Д. ***, където свидетелката отново
била предоставена на свидетеля Х. за платена сексуална услуга. Свидетелят Х.
заплатил на Г. сумата от 120 лева, а подсъдимият Г. предал на свидетелката сумата от 60 лева.
След това свидетелката С.Д. се опитала да прекъсне връзките си с Г., но
последният продължил упорито да я търси, включително и в дома й. Г. целял С.Д.
да продължи да проституира за него. Свидетелката С.Д. се обадила по телефона на
Н. и го излъгала, че е в София при брат си и го помолила да каже на Г. да
престане да я търси. Н. й обещал, че ще му каже. След два –три дни, обаче Г.
продължил с обажданията си по телефона на С.Д.. Звънял на нейни приятелки,
които да му съдействат да вземе багажа на свидетелката С.Д. от квартирата й и
след това да го прибере при себе си така, така че С.Д. да отиде лично при него,
за да си го вземе. Г. определил на С.Д. глоба в размера на 50 лева на минута,
ако й звъни по телефона и тя не се обади веднага. На 04.08.2010 г. Г. успял да
срещне С.Д. до ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.”, като стискайки с ръка врата й, я заплашил,
включително, че ще я пребие и че „ще й нареже лицето", и че ще „прави с
нея каквото си поиска", упреквайки свидетелката, че се укрива от него.
След този случай С.Д. депозирала жалба в П. РУП при ОД на МВР-Б. Първите жалби
свидетелката С.Д. *** заради Г., тъй като същият ходел непрекъснато пред дома й
и я е чакал. След този случай С.Д. депозирала жалба и сведения до П. РУП при ОД
на МВР – Б., в които описала случая от 04.08.2010 г. С.Д. посочила в този
заявителски материал, че описаното било мотивирано от желанието на Г. тя да
проституира за него. С.Д. научила, че Д.Т., Д.Д., и Д.С., също се използват за
развратни действия от Г., а Д.Д. - и от Н.. С.Д. разбрала и че Г. е нанесъл
побой над Д.С. и над Д.Т., защото се опитали да му откажат да проституират за
него. Г. дори заплашил С.Д. „да внимава да не й се случи същото" като на Д.Т.
Свидетелката С.Д. била очевидец и как Г. нанася удари на Д.Д., защото
последната отказвала да проституира за него. С.Д. разпознава Г. като лицето,
познато й като „К.”, а Н., като лицето, известно й като Г. „Т.”. Свидетелката С.Д.
често виждала, че подсъдимия Г. носи у себе си пистолет, което допълнително
засилвало страха й от него. Освен това е била виждала в лекия му автомобил
марка „М.” два броя метални тръби с диаметър колкото диаметъра на опаковка от
дезодорант и два ножа.Свидетелката С.Д. е чувала от Г. и от Н., че е много
хубава. Г. е коментирал пред Н., че трябва да я запознаят с някого. И двамата
подсъдими са й казвали да не споменава пред други на колко години е, тъй като
всички хора познавали Н. и че щяла да го изложи. На парти на именния ден на
подсъдимия Н. *** свидетелките С.Д. и Д.Д. присъствали, когато двамата
подсъдими Г. и Н. предлагали и двете свидетелки на присъстващите там мъже за
предоставяне на сексуални услуги.
През януари 2010 г., в град Б.,
свидетелката Д.Д. заедно със свидетелката С.Д., се срещнали с подсъдимия Н.,
който бил представен на Д.Д. като Г. Т. Д.Д., С.Д. и Г.Х. посетили дома на Н. ***
по повод рождения ден на С.Д. Малко по-късно Д.Д. видяла до ДОВДЛРГ Ал. Г. К.”,
град Бургас, подсъдимия Г. и свидетелката Д.Т., които се намирали в ползвания
от подсъдимия автомобил М. с per. № ... След това Д.Д. се
запознала и с подсъдимия Г., познат й като „К.”. С него и със свидетелката Д.Т.,
заедно, започнали да излизат и да посещават кафенета. Така станали приятели и
започнали да излизат задно и да ходят в заведения. При едно от излизанията си
заедно с Г. бил и подсъдимия Н. Това станало при посещението им в дискотека „А.”.
При една от срещите подсъдимият Г. дал на свидетелката Д.Д. мобилен телефон и
карта към него, за да може да има връзка с него, като я търси с цел да бъде
използвана за развратни действия. През февруари на 2010 г. Д.Д. посетила сама и
доброволно дома на Н. *** и била приета в него от подсъдимия Н.. Същата вечер
свидетелката Д.Д. по собствено желание извършила на подсъдимия Н. орален
сексуален акт и преспала у тях. На сутринта Н. й дал 20 лева и й казал да си
купи нещо. След около седмица след това посещение, Г. казал на Д.Д., че трябва
да отиде при Н. в конкретен час, вечерта. Д.Д. отишла в дома на Н. в уречения
час и отново му извършила орален сексуален акт както и първия път. Н. отново й
дал 20 лева. Н. целял да мотивира и използва Д.Д. като я приемал за развратни
действия - сексуални услуги, чрез обещаване и даване на облаги - парични суми
срещу предоставените сексуални услуги, като в същото време се възползвал от
състоянието на зависимост на свидетелката, която била поставена в неравностойно
социално положение - без родителски грижи и без близки, които да се грижат за
нейната безопасност, както и без постоянни доходи. В дома на Н. свидетелката Д.Д.
му извършвала орални сексуални актове, за което подсъдимият й заплащал по 20
лева, указвайки й да си купи „нещо". Г. и Н. решили заедно да експлоатират
Д.Д., използвайки я за да извършва сексуални услуги срещу заплащане. След това,
в известен период от време до 03.10.2010 г., по начин идентичен на описания, Д.Д.
била многократно приемана от Н. ***, където извършвала орални сексуални услуги
на подсъдимия срещу сумата от по 20 лева. Г. винаги указвал на свидетелката в
какъв конкретен час да посети дома на Н., като й заявил, че трябва да му
предава половината от получаваните от Н. суми. Г. дори наложил „глоба" на Д.Д.,
тъй като посетила дома на Н. без негово знание. Това станало една вечер, когато
Г. срещнал Д.Д. в близост до дома „А.Г.К.”, хванал я за врата и й казал оттук
нататък да го предупреждава когато ходи при Н.. Свидетелката Д.Д. осъществила
сексуален контакт с подсъдимия Г. в неговия автомобил марка „М.” per. №
... Свидетелката го направила, тъй като се страхувала Г. да не й „направи
нещо”. След 02.08.2010 г. свидетелките Д.Д., С.Д., Г.Х. и още едно момче от
интерната в гр.Б. се разхождали, когато на С.Д. й се обадили по телефона и тя
тръгнала към квартирата си. Д.Д. потеглила към интерната. Видяла подсъдимия Г.
в автомобила му „М.” с рег.№ ... Подсъдимият Г. казал на С.Д. да влезе в
колата, излязъл от автомобила, а на Д.Д. казал да се приближи към него. Г. се
засмял, но свидетелката видяла, че е стиснал юмрук. Започнал да обижда
свидетелката Д.Д. и й казал, че не може да се скрие от него. Докато й говорел я
ударил с юмрук в областта на корема, при което свидетелката се свила, Г. я
ударил в гърба. Свидетелката С.Д. видяла всичко. В това време покрай тях минал
човек, Г. прегърнал Д.Д., за да не си личи какво всъщност прави и след като
непознатият подминал, казал на Д. да се качи в колата. Това се случило преди
посещенията й в хотел „Л.” в гр.Б. Междувременно в описания период (до
03.10.2010 г.) Г.
използвал Д.Д. за предоставяне на платени сексуални услуги и на други лица.
През пролетта на 2010 г., подсъдимият Г. транспортирал с автомобил „М.” с per. №
... свидетелката Д.Д. до хотел „Л.”, където двамата посетили стая, наета от
свидетеля Х.. Г. обяснил на Х., че може да ползва сексуалните услуги на
свидетелката Д.Д. срещу 100 лева (за 1 час сексуални услуги), които следвала да
му плати лично. Свидетелят Х. заплатил сумата от 100 лева на Г. и се съвкупил
двукратно с Д.Д., която му извършила и орална сексуална услуга. След това, със
същия автомобил, Г. отвел Д.Д. от хотела. В последствие свидетелят Х. се
оплакал по телефона на Г., че свидетелката Д.Д. е взела предмети от минибара на
стаята, без да го уведоми, като подсъдимият му предложил при следващ път да
осигури на свидетеля Х. за платени секс услуги „манекенка" срещу сумата от
120 лева. За извършените от Д.Д. сексуални услуги Г. й предал сумата от 30
лева. Известно време след това Г. отново предоставил свидетелката Д.Д. на
свидетеля Х. за сексуални услуги в стая в същия хотел в град Б. Свидетелят Х.
се съвкупил с Д.Д., за което заплатил на Г. 100 лева. Подсъдимият предал на
свидетелката Д.Д. сумата от 30 лева. През септември 2010 г. свидетелят Х.
отново се свързал с Г., който довел в наета от свидетеля стая в хотел „Л.” свидетелката
Д.Д. За целта Г. транспортирал свидетелката до хотела с мотопед марка „Ш.” с per. №
... Свидетелят Х. заплатил на Г. 100 лева, след което се опитал да се съвкупи с
Д.Д., но не успял, защото свидетелката изпитвала болки след скорошен аборт. Х.
по телефона се свързал с Г., който отново посетил хотелската стая. Г. и Х. се
договорили подсъдимият да върне 50 лева на свидетеля, а Д.Д. да предостави
орална сексуална услуга на Х.. След като Д.Д. осъществили орален сексуален акт
с Х., свидетелката напуснала хотела с управлявания от Г. мотопед „Ш.” с per. №
... Последното било видяно от свидетеля Х. След това св. Д.Д. се опитала да се
укрие от Г.. Д.Д. разпознава Г. като лицето, познато й като „К.”, а Н., като
лицето, известно й като Г. „Т.”. Свидетелката Д.Д. също разпознава свидетеля Х.
като лицето, познато й като „Т.”. Д.Д. знаела, че Г. експлоатира за развратни
действия и свидетелката С.Д.. Чувствайки се притисната от действията на Г.
свидетелката Д.Д. дори обмисляла да сложи край на живота си.
До към месец декември на 2008
г. свидетелката Г.М.Х. живяла в дома за деца лишени от родителски грижи „Р. К.”
в гр.Б. до навършването на 18 годишната си възраст. Свидетелката Х. имала много
приятелки в ДОВДЛРГ „К.”.При срещите си с приятелката си от дома – С.Д.
забелязала подсъдимия Г., като впоследствие от св.С.Д. разбрала, че е приятел
на свидетелката Д.Т.. Свидетелката С.Д. й казала за подсъдимия Г. – К., че е
много „пекан” и че се разбирали добре.С. й казала още, че ползвала К. като
охрана в смисъл, че ако някой започне да я притеснява, обаждала се и той й
решавал проблемите. Свидетелката Х. твърди, че по това време не е била
бременна, а е инсценирала бременност, за да се предпази от приятелите на С.Д.,
като например Г. Целта на свидетелката Х. била да не позволи да й се случи
това, което се е случило на С.Д.-„за да не правят с нея това, което правят със С.”.През
това била сама, не е имала приятел. Носела под дрехите си възглавничка и дори Г.
не разбрал, че е не е бременна. Споделила на С. и Д., че е решила да остави
детето си в дома „Майка и дете” временно „докато си стъпи на краката”.За това
решение разбрал и подсъдимия Г. Към месец април 2010 г., в град Б., Г. се
срещнал със свидетелката Х., като й предложил да я изведе извън Р. България и
след раждането на детето й да го предостави на други лица срещу парична сума. Г.
обяснил на Х., че и двамата могат до получат значителни парични суми.
Свидетелката Х. категорично отказала предложеното от Г., но се изплашила силно,
защото знаела, че трябва да се защитава сама и е била сигурна, че няма кой да й
помогне. В показанията си даден пред съдия от БОС свидетелката Г.Х. в хода на
досъдебното производство, споделя, че страхът й по това време е бил да не би да
я принудят да проституира, тъй като свидетелката знаела от другите момичета и
че Г. работел за „Т.” (Н.) като сводник. Лично е била свидетел на разговор по
телефона между С.Д. и подсъдимия Г., в който разговор е ставало ясно, че С.Д.
трябва да отиде при Н. в дома му и да прави секс с него, за което той й плащал.
Свидетелката Г.Х. в тези показания споделя, че се е случвало С.Д. да е казвала,
че е неразположена, при което същият й казвал: ”Прати ми Д.”. Свидетелката Г.Х.
твърди, че такива разговори е имало много пъти. За всички ходения на
свидетелките Д. и С. до дома на „Т.”, Х. твърди, че Г. е знаел. В показанията
си дадени пред съдия от БОС свидетелката Г.Х. твърди, че Г. и Н. предоставяли
жени за извършване на платени сексуални услуги, включително възпитаничките на
дома -Д.Д. и С.Д.. Х. разбрала, че Г. е нанесъл побой над свидетелката Д.С.,
защото тя отказала да проституира за него. Х. знаела, че Д.Т. също проституира
за Г. и че последният е заплашвал С.Д., за да я мотивира да проституира.
Свидетелката Г.Х. разпознава Н. като лицето, познато й като „Т.”, а Г.-като
лицето, познато й като „К.”. През септември 2010 г., св. А.Л.Д. - приятел на свидетелката
Г.Х.,*** с Г., защото искал да защити свидетелката, която силно се страхувала
от подсъдимия. При срещата на Г. и Д., подсъдимият заявил, че не се интересува
от Х., а се опитва да намери С.Д. А.Д. разпознава в Г. лицето, познато му като
К. По делото са представени и приети от съдебния състав писмени доказателства
находящи се лист №№145-150 от делото, от които е видно, че в РЗК и в МБАЛ „Д. М.”-Б.
не се съдържа информация досежно това в периода от 01.06.до 31.12.2010 г. в
регистъра с пациенти да има данни Г.М.Х. да е постъпвала за лечение, раждане
или аборт. От писмо, изходящо от МЦ ”К. –доц.М.” ООД Б. е видно, че на 11.01.2011г.
свидетелката Г.Х. е постъпила, за да й бъде извършено прекъсване на
бременността по желание в първия триместър. В тази клиника не е било
регистрирано раждане от Г.Х. От представените от обвинението и приети като
писмени доказателства по делото писма на лист №225,226 и 227 от делото е видно,
че в МБАЛ „Л. х.” Б., МЦ”С. С.”- Б. и МБАЛ-Б. АД лицето Г.М.Х. ЕГН ********** няма регистриран
личен лекар в посочените лечебни заведения и не фигурира като пациент в нито
един амбулаторен журнал за акушеро-гинекологичния кабинет за периода юни 2010
г. до януари 2011г. За обстоятелството дали Х. е била бременна през пролетта на
2010 г. в 5-6 месец, по искане на обвинението, съдебният състав разпита
свидетеля И.М.О., който е настанен и живее в дом за деца лишени от родителски
грижи „Р. К.” в гр.Б. От показанията на свидетеля О. е видно, че същият не си
спомня коя година е станало това, когато един ден е срещнал свидетелката Г.Х.,
която познава от центъра „Р. К.” в близост до ІІІ-тя поликлиника в гр.Б. и я е
попитал как е детенцето, тъй като коремът и бил не е бил надут, но е знаел от
преди това, че е била бременна. Х. била сама. След прочитането на показанията
на свидетелката Г.Х. дадени пред съдия от БОС в хода на съдебното следствие
поради съществени разминавания между показанията й даден в хода на съдебното
следствие и в хода на досъдебното производство досежно наличието на бременност,
свидетелката Х. потвърждава показанията си дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство, с изключение на това че в посочения период април- май
месец на 2010 е била бременна.
До месец май 2010 г.,
свидетелката Д.С. живяла в ДОВДЛРГ „А.К.” в град Б. След това го напуснала
поради навършване на пълнолетие. Запознала се с подсъдимия Г. още преди да
напусне дома. През месец март на 2010г. на един рожден ден свидетелката Д.Т. споделила на свидетелката Д.С.,
че взема хапчета успокоителни, тъй като К. (свидетелката в залата посочва
подсъдимия Г.) я е бил пускал на клиенти за секс срещу пари. Д.Т. й споделила,
че първоначално с подсъдимия Г. били приятели, но по-нататък е станало нещо
друго. Започнал да я бие. Свидетелката С. познавала Д. и С. от дома. Двете също
се оплакали на свидетелката С., че били бити от Г., защото не искали да работят
за него платени секс услуги. Тогава Г. знаел, че С., Д. и Д. са непълнолетни. Д.Т.
е била приятелка на свидетелката Д.С..
Свидетелката Д.С. се запознала чрез свидетелката Д. Т. с подсъдимия Г. Г. решил да мотивира и
използва С. за развратни действия – предоставяне на сексуални услуги, чрез
обещаване, даване и получаване на облаги - парични суми, като в същото време се
възползвал от състоянието на зависимост на свидетелката, която била поставена в
неравностойно социално положение - без родителски грижи и без близки, които да
се грижат за нейната безопасност, както и без постоянни доходи, и
непосредствено напуснала казания дом, където живяла до навършване на
пълнолетието си през април 2010 г. Г. се сдобил с номера на телефона на С. и
започнал да я търси непрекъснато чрез обаждания. През юли 2010 г. Г.
транспортирал С. с описания автомобил „М.” с per. №
... до хотел „Б.” в град Б., където я предоставил на лице от мъжки пол, което
не е установено при разследването, за извършване на платена сексуална услуга.
Заедно с тях била и свидетелката Т..
Свидетелката С. извършила орален полов акт с това неустановено лице, за
което получила 100 лева. Т. й поискала част от парите и С. й дала по-малко от
половината. Д.Т. й споделила, че когато
има пари са отивали при Г. В последствие
Г. се срещнал със С. ***. С. избягвала до този момент подсъдимия, защото се
страхувала от него и знаела, че набира млади жени от ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.”, които
да проституират за него. Г. запитал С. дали иска да работи за него като
проститутка, но свидетелката заявила, че не желае да проституира за него. Г.,
обаче нанесъл на С. силни удари в корема и в бъбреците. Г. съобщил на Д.Т., че С.
е отказала да проституира за него, поради което й е нанесъл побой. Свидетелката
С. научила, че Д.Д. и Д.Т. са мотивирани от Г. да проституират за него и че Д.Д.
предоставя получени суми от платените сексуални услуги на Г., а последният й
оставя незначителни средства. С. разбрала в последствие, че Г. е нанесъл тежък
побой на Д.Т. От нея свидетелката С. разбрала, че това е защото Т. не
отговаряла на телефонните обаждания на Г. и че я е карал да проституира.
Свидетелката С. разпознава в Г. лицето, познато й като К.
Свидетелката Д.Т. първоначално
имала интимна връзка с подсъдимия Г. Д.Т. знаела, че Г. и Н. експлоатират за
развратни действия млади жени от ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.”, включително С.Д. и Д.Д.,
и научила, че клиентите на подсъдимите се интересуват и от нея. Д.Т. била
очевидец как Н. и Г. предлагат за платени сексуални услуги С.Д. и Д.Д. на техни
гости по време на парти за именния ден на Н. в двора на къщата му. Д.Т.
разбрала от Г., че С.Д. и Д.Д. са извършвали сексуални услуги на лице, познато
й като „Т.”, а платените за това парични суми е получил Г., като последният е
предоставил част от паричните суми на Н., както и че Д.Д. и С.Д. по нареждания
на Г. предоставят орални сексуални услуги на Н.. През месец юли 2010 г. Г.
решил да мотивира и използва и Д.Т. за развратни действия - сексуални услуги,
чрез обещаване на облаги -парични суми, като в същото време се възползвал от
състоянието на зависимост на свидетелката, която била поставена в неравностойно
социално положение - без родителски грижи и без близки, които да се грижат за
нейната безопасност, както и без постоянни доходи. През месец юли 2010 г., в
град Б., подсъдимият Г. поискал от Д.Т.
да започне да предоставя сексуални услуги на различни лица срещу парични суми.
Първоначално Д.Т. отказала на Г., но в последствие разбрала от свидетелката Д.С.,
че Г. й нанесъл побой, защото и от нея поискал да проституира за него.
Последното уплашило Д.Т. и тя споделила за случващото се на свидетелката Е.М.
-социален работник в ДОВДЛРГ. Г. разбрал, че Д.
Т. е разказала за случващото се на М., и заявил пред свидетелката Т.:”Като
дойде оная новата много взе да се отваряш”. В последствие и след съдействие на М.,
Д.Т. разговаряла и със свидетеля Р.Д.Д.
- до началото на септември 2010 г. служител на ОД на МВР - Бургас. Г. обаче
нанесъл побой на Д.Т., защото тя се опитала да откаже да проституира за него.
Кръвонасяданията, възникнали в резултат от побоя, Д.Т. показала на М.. През юли
2010 г. Г. причакал св. Д.Т. ***, и започнат да й нанася удари с ръце,
включително с носен от него бокс, с поставена върху него ръкавица. Целта на Г.
била да сплаши Д.Т. и да я мотивира да се подчини на искането му да
проституира. Силно окървавена, Д.Т. започнала да крещи от болка и за помощ и
силно да плаче. Свидетелката В.И.З., живуща ***, дочула виковете от болка и за
помощ и плача на свидетелката Д.Т.. Свидетелката З. напуснала дома си и видяла
в гръб извършителя на побоя, който напускал района на случилото се.
Свидетелката З. видяла, че лицето на св. Д.Т. кърви силно. В шок от случилото
се, Д.Т. треперела и плачела, поради което свидетелката З. я прибрала в дома си
и се опитала да й окаже първа медицинска помощ и да я преоблече. Свидетелката Д.Т.
споделила на З., че е възпитаник на ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.”, град Б. и че побоят й
е бил нанесен от неин „приятел". Свидетелката З. разпознава свидетелката Д. Т., като видяната млада жена, на която бил
нанесен побой. Д.Т. посочила на З., че ще посети своя „вуйчо", живущ на
близо, и напуснала дома й. След това Д.Т. се придвижила до дома на своя познат
– свидетеля С.П.И., когото познавала от известно време и се ползвал с нейното
доверие и когото наричала „вуйчо". Д.Т. била вече споделяла със С.И., че Г.
се опитва да я мотивира, включително и чрез принуда, да проституира. Свидетелят
И. видял нараняванията на Д.Т., която му разказала за случилото се. След този
случай, Г. продължил да се опитва да се срещне с Д. Т., а свидетелят И. се опитал да попречи на това. Пред
свидетеля И., Д.Т. заявила, че се страхува да сигнализира за случая
ръководството на ДОВДЛРГ „К.”, защото директорът ще предупреди Г. Споделила му
още, че Г. заплашвал и искал да ползва
за проституция не само нея, но и други млади жени от ДОВДЛРГ Ал. Г. К. В
периода от юли 2010 г. до септември 2010 г. Г. продължил при срещите си с Д.Т.
да я убеждава да проституира за него като всеки път й напомнял, че „може да
направи всичко с нея". Д.Т. научила и че Г. е участвал в побой над
свидетелката М.Г., заради отказа й да допуска Г. в дискотека „П.” с
непълнолетни момичета, включително и с нея. Свидетелят И. разпознава Г. като
лицето, познато му като К. Д.Т. разпознава Г. като лицето, познато й като К., а
Н., като лицето, известно й като Г. Т..За отношенията между подсъдимите
свидетелката Д. в хода на съдебното следствие в показанията си твърди, че са
„странни”. В прочетените и приобщени по делото показания дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия от БРС, свидетелката Д.Т. твърди, че Г.
„прави всичко така, че да получи одобрението на Троянеца, за да може да му
гласува по-голямо доверие.” Твърди още, че :”За всеки път, когато К. пуска
момиче, той плаща процент на Г. „Т.”. В хода на съдебното следствие Т. твърди,
че не е виждала Г. да дава някакви пари на Н.
Свидетелят Х. разпознава
подсъдимия Г. като лицето, осигурило му С.Д. и Д.Д. за платени сексуални
услуги.
С.Д., Д.Т. и Д.Д. разпознават
свидетеля Х. като лицето, познато им с псевдонима „Т.”.
Анонимен свидетел I (АС 1)
посочва, че Н. и Г. набират жени, между
които непълнолетни момичета, за да ги използват за развратни действия, като за
целта Г. ползва и описания автомобил М. АС 1 потвърждава, че в описаните
по-горе периоди от време за Г. са проституирали Д.С., С.Д., Д.Т., и Д.Д. В хода
на съдебното следствие АС1 на зададените му въпроси от страните по делото
твърди, че допреди познанството на Д.Т. с подсъдимия Г., се е обличала предимно
с мъжки дрехи, обувала се е винаги с по-големи от нейния крак маратонки,
подстригвала се е късо, като целта на тази визия е била, за да не искат от нея
секс, не само от лица по улиците на Б., където е просела, но и лица от ДОВДЛРГ
„К.”. Преобразяването й е станало откакто е тръгнала с Г. Пуснала си е дълга
коса, обличала се е с добре подбрани дрехи. Демонстрирала е самочувствие,
разполагала е с мобилни телефони, чанти аксесоари, гримирала се е, ходела е на
токчета.
След започването на
разследването по делото, на 15.10.2010 г. било извършено претърсване и
изземване, одобрено от съдия при БОС, при което в дома на подсъдимия Г. ***, и
в мотопед „Ш.” с per. № ..., паркиран до външната
входна врата на къщата от вътрешната страна, били намерени и иззети укритите и
държаните във фактическа власт от обвиняемия на различни места - 1.113 грама
коноп (марихуана, канабис) със съдържание на основно активно действащо
наркотично вещество тетрахидроканабинол 0.80 % - съхранявани от Г. в 4
полиетиленови плика с червен кант (джъмпери), укрити в джоб под кормилото на
описания мотопед, 4.034 грама коноп (марихуана, канабис) със съдържание на
основно активно действащо наркотично вещество тетрахидроканабинол 1.20 % -
съхранявани от Г. в полиетиленов плик с клипс, поставен в друга найлонова
торба, в която се намирал и плик с тютюн и ножици и др. вещи, укрити в таванско
помещение на посочената къща, пистолет Зораки, модел 914, с фабричен номер
106134, произведен като газ - сигнален, видоизменен в годно за ползване по
предназначение огнестрелно оръжие чрез монтиране на допълнителна втулка с цел
заздравяване на цевта - държан укрит, ведно с празен пълнител от Г. под черната
кожена седалка на казания по-горе мотопед, пистолет Екол, модел 99, калибър 9
мм, със заличен фабричен номер, произведен като газ -сигнален, видоизменен в
годно за ползване по предназначение огнестрелно оръжие чрез монтиране на
стоманена втулка закрепена за цевта, увеличаваща нейната дължина и дулния
пробег на проектилите - държан от Г. укрит в черен куфар в таванско помещение
на посочената къща, револвер Екол, модел Гризли, калибър 9 мм, със заличен
фабричен номер, произведен като газ - сигнален, видоизменен в годно за ползване
по предназначение огнестрелно оръжие чрез отстраняване на преграда в цевта,
препятстваща преминаването на твърди частици и монтиране на стоманена втулка в
цевта - държан от Г. укрит в черен куфар в таванско помещение на посочената
къща. При следственото действие било открито и удостоверение на името на Г. за
закупуване на пистолет Зораки. При следственото действие били открити и иззети
и укритите и държани във фактическа власт от Г. на различни места боеприпаси, -
12 броя патрони, произведени като сигнални, преработени в боеприпаси за
огнестрелни оръжия, чрез ръчно преснарядяване със сачми с размери (6.0) 5.5 мм,
и затворени с парафин - държани от Г. укрити в кухина на таванско помещение в
къщата на посочения адрес, в черен куфар в същото помещение, а един такъв
патрон е бил намерен и в цевта на описания пистолет Екол, модел 99, калибър 9
мм, със заличен фабричен номер, 40 броя патрони калибър 22 (5.6 мм),
американско производство на фирма Федерал, от които 20 броя с увеличен заряд -
магнум, с дължина на гилзата 26.7 мм, и 20 броя от тип Лонг райфъл, с дължина
на гилзата 15.11 мм -държани от Г. в черен куфар в таванско помещение на
посочената къща на ул. Батак № 23, град Бургас, и 18 бр. ловни патрони калибър
12 с червена полиетиленова шпула, българско производство, заводски снарядени
със сачми 6/0 - 5.5 мм" - държани в същия куфар от Г.
Според балистичната експертиза
(лист №43-47 от том VІ-ти на ДП) описаните 2 пистолета и револвер са годни за
ползване по предназначение огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ). Според същата експертиза описаните патрони са годни за ползване по
предназначение боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Подсъдимият Г. не притежавал надлежно разрешение за държане и съхранение на
огнестрелно оръжие съгласно чл. 5, ал. 2, и чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ) и чл. 43 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ). Вещото
лице поддържа в хода на съдебното следствие експертното си заключение.
Подсъдимият Г. не притежавал надлежно разрешение за държане и съхранение и на
боеприпаси съгласно чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ и чл. 43 от
ППЗКВВООБ.
Общото количество на описаното
наркотично вещество - коноп (марихуана, канабис), открито и иззето при
описаното следствено действие е 5.147 грама на стойност 30.88 лева съгласно
експертиза на лист №30 от том VІ-ти на ДП №569/2010 г. Конопът (марихуана,
канабис) със съдържание на основно активно действащо наркотично вещество
тетрахидроканабинол е високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Подсъдимият Г. не е имал надлежно разрешително
съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда
за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, за
държане и/или съхранение на посоченото наркотично вещество.
В апартамент обитаван от подсъдимия Н. е била
открита видеокамера марка „Панасоник” и с постановление на водещия
разследването е била назначена експертиза, в която вещото лице да отговори на
въпроси след като прегледа съдържанието на видеокамерата и прилежащите към не
карти носители на памет, включително касети, да се извадят снимки да се извадят
снимки с потенциална идентична стойност на лицето Д.В.Д. от видеокамерата, след
което да се извърши сравнение със снимка на лицето Д.Д. от информационните
масиви на МВР. Видно от протокол №228/19.10.2010 г. (лист №35 от том VІ-ти от
ДП№569/2010 г. по описа на ОДМВР Б.) вещото лице поради техническа невъзможност
(липса на зарядно устройство на камерата) не е могло да извлече снимков
материал съдържащ се в записите находящи се на информационния носител на камерата.
Свидетелят И.И.Я. знаел, че Д.Д.
е имала сексуални отношения с подсъдимия Н., тъй като е виждал запис направен с
видеокамерата собственост на Н. как свидетелката му прави орален сексуален акт
(„свирка” по думите на свидетеля Я.) Я. бил виждал у Г. газ - сигнален пистолет
„Зораки”. Г. го държал в лекия си автомобил паркиран пред дома му под
шофьорската седалка. Поводът бил, когато Г. дал пистолета на свидетеля С. Б.
през лятото на 2009 г., тъй като последният имал някакви проблеми.
При извършеното претърсване и
изземване, одобрено от съдия при БОС, в дома на подсъдимия Н. ***, били открити
и иззети и цветни снимки с изображения на млади полуголи жени, между които и
свидетелката С.Д. и свидетелката Д.Т. В дома на Н. бил намерен и преносим
компютър „Дел”, в чиято памет при експертно изследване, били намерени файлове,
съдържащи изображения на полуголи млади момичета в предизвикателни пози лист
№64-68 от том №VІ-ти от ДП №569/2010 г по описа на ОДМВР Б. и фотоалбум на лист
№50 от том VІ-ти).
Г.Д.С. също знаел, че Г.
работел за Н. като охрана. Г. разказал
на С., че осигурява свидетелката Д.Д. на Н. за орални сексуални услуги и че е
набирал и мотивирал Д.Д. да проституира за него. Г. заявил на С., че иска да
нанесе побой и над свидетелката С.Д., защото не искала „да му свърши някаква
работа”. Знаел, че Г. е употребил физическо насилие над С.Д.. Подсъдимият Г.
споделил на свидетеля С., че е нанесъл побой на свидетелката Д.Т. Свидетелят С. присъствал и на нанесен
побой над свидетелката М.Г. от страна на подсъдимия Г., мотивиран от факта, че
свидетелката - помощник салонен управител на дискотека „П.”, град Б., не
разрешавала Г. да посещава заведението с непълнолетни лица от женски пол. В
рамките на следствен експеримент на 16.10.2010 г. свидетелят С. показал лично
на служители на полицията мястото на нанасяне на побоя и мястото, където Г.
укрил веществени доказателства, свързани с побоя - ръкавици (една от тях били намерена и иззета
при извършен оглед) и метална тръба. С. разпознава Г., известен му с псевдонима
К., и Н., познат му с псевдонимите „Ж.” и „Т.”. Свидетелката Д.Т. от своя
страна разпознава С. като лицето, известно й като Г. или Г. - приятел на Г.
По време на своята работа в
посочената дискотека, Г. често виждала Г. да посещава дискотеката с различни
млади жени, които били очевидно непълнолетни, а и разбрала, че Г. поддържа
интимни отношения с непълнолетно момиче от ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.”, град Бургас. Г.
предупредила Г. да не посещава управляваното от нея заведение с непълнолетни
млади жени, за които й било известно и че проституират. На 26.09.2010 г. на Г.
бил нанесен побой от лица с маски, които й нанесли множество удари с ръце и с
бухалка.
Г. получило множество
наранявания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Г.
разпознава в Г. лицето, познато й като К. Според свидетелката С.Д. побоят над Г.
бил извършен от Г. и приближени лица на Н. Показанията на Г. се потвърждават от
заявеното от АС 1.
В процесиите периоди в ДОВДЛРГ
Ал. Г. К.”, град Б., работели свидетелите А.А.М. – с. р., Е.В.М. – с. р., Л.А.
Д. – с. р., В.С.Д. – м. с. и Й.Т.Т. – д. на дома.
Свидетелката Е.М. през времето
докато била на работа в ДОВДЛРГ „К.” през май, юни и юли на 2010 г. научила от
свидетелката Д.Т. (известна й като Д.), че нейният „приятел К." –
подсъдимият Г., когото М. често била виждала да посещава Т. в дома, искал от
нея да работи като проститутка за него. При разговора си с М., Д.Т. била силно притеснена и
уплашена и се колебаела дали да подаде сигнал за случващото й се до правоохранителните органи. Д.Т.
споделила на М., че Г. работи за подсъдимия Н., познат й като Т., че и
последният се занимавал със същото, с което и Г., а именно предоставяне на
сексуални услуги от млади жени, използвани да проституират. Д.Т. обяснила на М.,
че С. Д. и Д.Д. също предоставят
заплатени сексуални услуги, мотивирани от Г. М. често била виждала Г. да идва
до дома с моторно превозно средство – л.а.”М.” с per. №
... Свидетелката М. споделила за наученото от нея на свидетеля Р.Д.Д. - до началото на септември 2010 г.
служител на ОД на МВР - Б. Свидетелят Р.Д. се срещнал и със свидетелката Д.Т.,
която пред него потвърдила заявеното пред М. и допълнила, че Г. поискал от нея
да проституира за него и да му дава част от получените парични средства. В
последствие св. Д.Т. показала на свидетелката М. кръвонасяданията си - синини в
областта на корема от двете страни, след нанесен й от Г. побой. Д.Т. обяснила
на М., че Г. й е нанесъл побой, защото тя не искала да проституира за него. М.
видяла, че лицето на Д. Т. е почти напълно обезобразено. Д. Т. обяснила на М., че Г. й е нанесъл побой в
близост до ДНА, град Б., защото е разбрал, че иска да подаде оплакване до
органите на полицията, а от друга страна и поради това, че искал тя да
проституира за него. М. видяла, че Д.Т. има големи белези и червени и сини
петна по кожата в областта на лицето - около очите. Д.Т. споделила на М., че Д.Д.
и С.Д. също проституират. Д.Т. и М. се свързали по телефона отново със
свидетеля Р.Д. и му разказали за побоя на Г. над Д.Т. и за обстоятелствата
около това събитие. Свидетелят Р. Д. се срещнал с Д.Т. и видял белезите по
лицето й от нанесения побой. Пред св.Р.Д.Д.Т. заявила, че не желае да подава
писмен сигнал до правоохранителните органи, защото С.Д. направила това, но след
като това стигнало до знанието на Г., С.Д.
била заплашвана и физически малтретирана, Д.
Т. споделила на св.Р.Д., че Д.Д. и С.Д. също проституират, но се
страхуват да подадат оплаквания до органите на полицията, а Д.Д. била
мотивирана чрез принуда от Г. да осъществява платени орални сексуални услуги на
Н.. Свидетелката М. разпознава в Г. лицето, известно й като К.
Св. Л.А. Д. работел в
процесния период към а. „Д. з. д.”. Работил с 23 деца от дома, в това число и Д.Т..***
–август на 2010 г. от нея научил, че Г. искал тя да проституира за него, като я
заплашвал със саморазправа, като например, че ще я залее с киселина и че ще я набие. Д. бил виждал често Г. в
близост до дома да управлява описания мотопед (тип скутер) Ш.с per. №
...
Т. споделила на Д., че Г. работи за Н.. Според Д. в дома се знаело, че
Д. Д. и С. Д. предоставят сексуални услуги под мотивацията на двамата
подсъдимите. Д. разпознава в Г. лицето, известно му като К.
Пред свидетелката А.М., в края
на август 2010 г., св. Д.Д. споделила, че е бременна, което се потвърдило след
преглед. За бременността на Д.Д. научила и св. В.С. ***, бременността на Д.Д.
била прекъсната и било изяснено, че е била бременна от 3 месеца. Св. Д.Т.
споделила през юли 2010 г. на св. А.М., че „приятелят й я притеснявал и искал
от нея нещо". На 18.10.2010 г., след като 8 месеца била в бягство от дома,
св. С.Д. се завърнала в ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.”- град Б. С.Д. споделила на
свидетелката А.М., че се е укрила, тъй като се е страхувала от „приятеля"
на свидетелката Д.Т., който я заплашвал и принуждавал да проституира.
Свидетелката В.С.Д. знаела, че
„приятелят" на св. Д. Т. е „мутра", което научила във връзка с
работата си в дома. През месец юни на 2010 г. пред свидетеля Й.Т.-д. на ДОВДЛРГ
„А.К.”-Б. свидетелката Д.Т. се оплакала, че се страхува. Не казала от кого, не
поискала да направила и писмено оплакване. Й.Т. *** след 17,30 часа, който
чакал в района на дома. Й.Т. не знаел, че Д. Т., С. Д., и Д. Д., проституират.
Свидетелят Й. Т. бил уведомен от св. Д., че Д.Д. е направила аборт през август
2010 г.В началото на м.ноември на 2009 г. св.Й.Т. получил от анонимен гражданин
сигнал по телефона, който му казал, че момичетата от дома са се качили в черна
кола „М.” с рег.№ ... и това е станало отстрани на дома в близост до кафене „К.”.
Т. не разбрал кои са били възпитаничките на дома.
Свидетелката Т.Р. познава
свидетелката Д.Т. (Д.) и знаела за връзката и с Г. Р. често виждала Г. да
управлява автомобил М. с per. № ... и мотопед Ш.с per. №
... Виждала го е многократно пред ДОВДЛРГ „А.К.” в гр.Б. През 2009 г., лятото,
свидетелката Р. се запознала с Г. чрез свидетелката Д.Т. Тримата заедно
започнали да излизат и до посещават кафенета, дискотеки, да си ходят на гости.
При едно от посещенията си в дома на Г. свидетелката Р. се запознала с бащата
на Г.- С.Г.К. и заживяла с него на семейно начала. Тогава била на 17 години. На
свидетелката Р. направило впечатление, че Г. използвал близостта си с Д.Т., за
да се запознава с млади момичета от ДОВДЛРГ Ал. Г. К.”, град Б., които след
това мотивирал да проституират. Знаела за Д., че проституирала за Г. Въпреки
престоя си в дома на Г., свидетелката Р. не могла да разбере с какво се
занимава той. Свидетелката Р. на два пъти била канена от Г. при негов приятел,
който я харесвал, като същата разбрала, че се опитва да я накара да
проституира. Р. не се съгласила. Г. се опитал и да я покани на дискотека,
където да бъдат само двамата. Разбирайки, обаче какво ще последва, свидетелката
Р. отказала. Според нея С.Г.К. се съмнявал, че приятелката на сина му Д.Т.
проституира за подсъдимия Г.
Свидетелят Г.К. познавал св.
Д. Т. (Д.) и Д.Д., и знаел за връзката на Д.Т. с Г. Същият е възпитаник на
ДОВДЛРГ „А.К.” Б. К. често виждал Г. да управлява автомобил М. с per.
№ ..., и с едно „моторче” да транспортира Д.Т.
Свидетелят К. му направил впечатление, че откакто се познават Д.Т. и Г.,
първата никой не смеел да я „закача”. По същото време свидетелката Т. давала
дрехи на момичетата. Свидетелят К. разбрал от медицинската сестра в дома, че на
Т. и е бил нанесен побой. Свидетелят виждал Г. често да бъде съпровождан от
свидетеля С.Д.Б.
През септември 2009 г., в град
Б., свидетелят С. Б. се запознал с Г.
чрез Д.Т., която вече познавал. Пред Б., Г. заявил, че работи за Н., като
негова задача била да търси млади момичета, които да проституират и ги водел
при Н. Б. се сближил с Г. и разбрал, че подсъдимият набирал млади момичета от
ДОВДЛРГ „Ал. Г. К.”, град Б., като посещавал с тях заведения в града, след
което в повечето случаи имал сексуални контакти с тях, а в последствие ги
мотивирал да проституират за него. Б. узнал, че за Г. проституират Д.Т., С.Д. и
Д.С.. Б. знаел и че Г. разполагал с налична марихуана (канабис, коноп). Б. бил
виждал у Г. и револвер със заличени номера, произведен като газ - сигнален, но
преработен в огнестрелно оръжие, с преснарядени патрони за него. Б. знаел, че Г.
държи този револвер на таванско помещение на къщата, в която живеел. По
времето, когато бил заедно с подсъдимия Г., от септември до декември на 2009
г., Б. разбрал, че подсъдимият Г. се занимавал с чупене на коли, рязане на гуми
и побой над хора. С Н., свидетелят Б. също е излизал и са ходели в дискотеки,
но Н. по-рядко от Г. ходел на такива места. Б. разпознава Д.Т., като лицето,
познато му като Д. - интимна приятелка на подсъдимия Г. Свидетелят Б.
разпознава И.И.Я., като лицето, познато му като И. - приятел на двамата
подсъдими и охрана на Н.. Б. разпознава Г. като лицето, познато му като К. -
работещ за Н.
Автомобил М. с per. №
... и с последващ per. № ...), с номер на рама ..., до
06.10.2010 г. е бил регистрирана собственост на С. Х. А., ЕГН **********, но
фактически бил ползван и управляван от подсъдимия Г., за което свидетелства
справка на ОД на МВР – Б. лист №43 и 44
от том VІІ-ми на ДП №569/2010 г. по описа на ОДМВР Б. Според последната,
в периода 27.11.2009 г. - 30.04.2010 г. органите на полицията са спирали за
проверка този автомобил, като в него пътували Г., св. С.Б., св. Д.Т., св. Д.Д.,
и П. П. П. На 06.10.2010 г. автомобилът е регистриран като собственост на
подсъдимия Г. Автомобилът е бил огледан и иззет като веществено доказателство
по делото на 15.10.2010 г. При огледа на превозното средство в него бил открит
и бял плик, съдържащ цветна фотоснимка на горната част на тялото на гола млада
жена.
Мотопед Ш.с per. №
..., с номер на рама ..., е регистрирана собственост на подсъдимия Г.
Г. притежавал и автомобил О. В.
с per. № ...
По искане на защитата на
подсъдимия Г. бе разпитана в качеството на свидетел Ж. П. Д. От нейните
показания е видно, че същата от началото на 2010 г. до началото на м.март на
2011 г. е работела в ДОВДЛРГ „А.К.” като п. Конкретно не е работела със
свидетелката Д.Т. Децата от дома имали право на едни телефонен разговор в
понеделник и петък и то само от телефона в кабинета на директора на дома.
Спомня си за случай, в който е присъствала в кабинета на директора заедно със
свидетелката А.М. по това време последната замествала директора, в който случай
Д.Т. е провела разговор по телефона. Не чула, обаче разговора и не разбрал с
кога говори възпитаничката на дома. Това станало през лятото на 2010 г. По искана на защитата
в лицето на адв.Р. и адв.Н. съдът разпита в качеството на свидетели и М. М. В.,
К. Г. Б. и Н.С.Г. последният брат на подсъдимия Г.
От показанията на свидетеля Б.
е видно, че той познава и двамата подсъдими, тъй като са спортували заедно. С Н.
се познават от времето, когато са били колеги в Първа частна милиция – охранителна
фирма.Със свидетелките С., Д. и Д. се познавал от 2008-2009 г. от общи познати.
Разбрал, че с едно от момичетата Г. е имал интимни отношения. Свидетелят Б.
знаел, че тези момичета са от сиропиталището, от дома „Ал.К.”. Знаел за тях, че
са „леки момичета”, в смисъл, че са имали „контакти срещу заплащане”. Знаел, че
тези момичета са търсели Н., за да ги води в кафенета. Заедно с Н. са ходели на
плаж. Спомня си за едно събиране в началото на лятото на едно парти
организирано от Н. в двора на дома му. Момичетата дошли облечени в къси полички
и силно гримирани. Хапнали, пийнали и си тръгнали. Никой не ги е предлагал на
гостите. Н. дори не им обърнал внимание. Знаел, че от лятото на 2009 г. датира
връзката на Г. с едно от тези момичета. Разпознава по име че това са момичетата
С., Д. и Д. Твърди, че е запознавал тези момичета с Н. и му е казал, че са от
интерната, тъй като до тогава подсъдимият не знаел. Свидетелят отрича да е бил
обвиняем заедно с някой от подсъдимите по наказателно дело. Осъждан бил за
грабеж.
Свидетелят Р. И.И. познавал и
двамата подсъдими. Г. познавал по-отрано от баща му, който му е бил ш. и го е
возел една година време, тъй като свидетелят пострадал при автомобилна
катастрофа. Н. познавал, тъй като са съседи. Свидетелят И. си купил съседен
парцел на този, който притежавал Н. ***.
Откакто познавал Н. от 2005-2006 г. знаел, че се е занимавал с фермата си.
Познавал Д.Т. от две години. Знаел, че същата е гадже на Г. и често ги е виждал
заедно. Тъй като Т. знаела, че бил разведен от много години, един ден му
предложила да го запознае с едно момиче, като му казала да им сготви нещо.
Дошла с Д. Д.Т. му предложила, ако даде някой лев, че може да „бъде” с Д.
Свидетелят И. й казал, че са нямали уговорка за такова нещо и си отишъл в
неговата спалня. На сутринта двете момичета си тръгнали. Спомня си, че същата
вечер се излъчвало откриването на олимпиадата във Ванкувър-месец февруари на
2010 г. Свидетелят И. е ходел по молба на Г. в сиропиталището за да поправя
вратите и прозорците, тъй като било зима и студено.
Свидетелката М. В. познавал Н.
от много време, тъй като били близки семействата им. Г. познавала от пет шест
години. Живеела в близост до сиропиталището и познавала повече от децата,
живеещи там. Имала преки наблюдения относно поведението им. Знаела, че децата
от дома от десетгодишни крадат и проституират. За Д. знаела, че е приятелка на Г.
На 06.05.2010 г. дошли на именния ден на Н., въпреки че не са били поканени.
Според свидетелката били дрогирани. Не стояли много, хапнали и си заминали. Не
е чувала Н. да предлага тези момичета на клиенти. Свидетелката В. твърди, че не
е имала интимни отношения с Н. Познавала Д. от дете. Счита, че няма кой знае
каква разлика във външния вид на Т. от времето, когато я е виждала за първи път
до този момент. Не е забелязвала дали Д. е ходела винаги с дълга коса.
На свидетеля Н.Г. му била известна връзката на брат му с Д.Т. *** на
2009 г. и продължила до м.септември на 2010 г. По време на тази връзка описана
от свидетеля като „емоционална”, е имало моменти, в които са били и разделени.
Свидетелят живеел в една къща с майка си, брат си и дядо си. Счита, че Т. се е
намесила в личните отношения между братята и това ги влошило. Т. не ходела
редовно на училище и дори майка му- Р.С. я е водела с автомобил до училището.
За С. знаел, че Д. е запознала брат му с него. През месец октомври на 2010 г.,
преди да арестуват брат му, дошъл С. и носел със себе си някаква черна
торбичка, като помолил подсъдимия Г. да я вземе за няколко дни. Свидетелят
видял, че в нея има два пистолета. След това ги чул как двамата отиват в нагоре
в къщата, където живее той и брат му. По същото време дошло момче на име Г.,
който търсел подсъдимия Г., но след като свидетелят го пуснал през общата
входна врата на къщата, Г. видял, че подсъдимият имал мотопед и решил да остави
в него „нещо” и го оставил, но свидетелят не можал да види какво има в
торбичката. Свидетелят твърди, че в дома на подсъдимия Г. е идвала С. Знае, че брат му е имал автомобили, но не
знае какви марки са те. Знае, че брат му е имал и мотопед, който лично е
управлявал. Къщата, в която живеел с брат се е двуетажна и в нея живеели пет
семейства. На първия етаж живеел дядо му. Свидетелят също живеел на първи етаж,
тъй като дядо му живеел на село, понеже имал друго семейство. На втория етаж
живеели майка му, брат и баща му както и подсъдимият Г. Таванът на къщата се
ползвал от майка му, баща му и брат му. Не знае майка му или баща му да
употребяват наркотици, както и да са притежавали огнестрелно оръжие. Знаел, че
в къщата освен С. са идвали и други момичета. Една от тях била Д. Т. също била
идвала, но не знаел дали е живяла там. Не е сигурен тези момичета дали са
оставали да нощуват в къщата.
Двамата подсъдими дават
обяснения в хода на съдебното следствие.
Подсъдимият Н. в обясненията
си твърди, че първоначално когато се е
запознал със С.Д. и Д.Д. не е знаел, че и двете са непълнолетни и че живеят в
ДОВДЛРГ „А.К.” в гр.Б. За него те са изглеждали „добре облечени, гримирани
добре, на високи токчета”. Твърди, че след като е посещавал дискотеки с тях,
все пак е узнал от момичетата къде живеят. Запознанството му със С. и Д. е
станало посредством Д.Т., която по това време била интимна приятелка на Г..
Това ставало като Т. му предлагала да се запознае с момичето при условие да го заведе на ресторант, дискотека.
Н. ги е водил в ресторант, дискотека и след тези срещи С. и Д. са ходели в дома
му като там ги е хранил, предлагал им е алкохол и ги е карал да му правят
орални сексуални услуги. Признава, че им е давал по 20 лева за тези услуги.
Признава, че е снимал със собствената си камера в дома си Д. докато му извършва
орална сексуална услуга. Другите снимки на С. намерени в дома му при
извършеното претърсване и изземване са направени по искане на С. В последната
си дума Н. твърди, че не е търсел тези момичета. Д.Т. му предложила да го
запознае с тях както и Г., тъй като с последния са приятели. Посрещал ги е в
дома си, хранел ги е, правили са му орална любов, давал им е по някой лев.
Счита, че не е виновен по повдигнатите му обвинения, тъй като за разлика от
свидетеля Х., който ги е търсел по телефона и ги е викал, Н. не ги е търсел, те
сами са идвали при него.
Подсъдимият Г. в хода на
съдебното следствие също дава обяснения и в началото и в края преди
приключването. Твърди, че се е запознал с Д.Т. и са станали гаджета. Това било
през септември на 2009 г. Започнали да излизат на заведения, на плаж. Били са
също много често и в дома му. Д.Т. го запознала с нейните приятелки. Това
станало още през месец октомври, когато предложила да запознае Н. със С.Д. Два
месеца по-късно, в началото на м.ноември, Т. се разделила с Г., тъй като го е
ревнувала. По това време Г. вече познавал много от приятелките й и започнал да
излиза с тях в дискотеки. В края на м.ноември на 2009 г. пак се събрали. Т.
преди новата 2010 г. му казала, че е бременна, но Г. не бил сигурен, че е от
него. В началото на м.януари на 2010 г. Т. направила аборт. След този аборт тя
се променила. Станала по–агресивна. Започнали с Г. често да се карат, като тя
била инициатора за тези кавги. Тогава Г. започнал да се вижда със С. и с Д. С.
по това време спряла да се вижда с Н.. Г. счита, че Т. е искало от него да
ходят в дискотеки, на купони, да се среща с различни хора,”да бръмчи
навсякъде”. Упреквала го е че е ”улегнал” и че не искал да прави тройка с други
мъже Искала от него да бъде по-разкрепостен. Г. твърди, че действителната
възраст на Т. разбрал през лятото на 2010 г., когато посетили дискотека „М.” в
к.к С. б. по повод рождения й ден. Твърди, че не получавал никакви средства от
свидетеля Х.. Не знаел кой е осъществил побой над Д.Т. през лятото на 2010 г.,
тъй като по това време били разделени с нея. Г. познавал Г.Х. и знаел, че
същата е бременна. Х. разказвала, че търси къде да продаде детето, защото
нямала възможност да го гледа. Това била през месец май и това Г. научил от Т. Г.
категорично отрича да е имал уговорка с Н. да склонява момичетата към
проституция. Никога не е предавал на Н. пари, получени от тези момичета. Не е
имало случай Н. да е присъствал в неговия автомобил „М.” по повод
транспортирането на момичетата до хотел с цел неморални действия. Твърди, че не
е транспортирал С. и Д. с мотопеда си до трети лица с цел извършване на някакви
„несвойствени действия”, освен личните му взаимоотношения с тях. Не му е
известно Н. да е предлагал момичетата да извършват някакви неморални действия.
В началото не знаел, но впоследствие разбрал, че С. и Д. са неморални момичета.
Това установил при посещенията си в дискотеки с трите. С. се била запознавала с
момче и същата вечер тя си тръгвала с него. Д.Т., като разбрала, че Г. й е
изневерил с Д.Д., изгонила Д. от стаята си в дома и искала да се самоубива. Г.
счита, че трите приятелки са решили да си отмъстят на него и затова се е
стигнало до това производство. Г. твърди, че е помагал на Т. в училище водел я,
помагал й с уроците и оказвал благотворно влияние върху нея. Г. твърди, че
познава лицата С.Б. и с него го е запознала Т.. Заедно със С. е излизал два
месеца. Б. му е помагал при строително–ремонтните работи, които правел в дома
си. Дал му назаем 500 лева, които Б. взел за лекарства на баба си и не му ги е
върнал. Б. му е помагал и в отглеждането на кучета. Г. познавал И.Я. и Г.С.
Твърди, че имал само един автомобил, парите за покупката, на който взел назаем.
На трудов договор не е работел никъде. Преди бил работел на трудов договор в
охранителна фирма на летището. През 2009 и 2010 г. е ходел да помага във
фермата на Н. Превозвал е фураж. От там е получавал доходите си. За средствата,
които е имала Т. в процесния период, твърди, че това се средства, които й ги е
давал свидетелят И. -нейният „вуйчо” и от помощите, които държавата всеки месец
давала на децата от дома. Не отрича, че и той и е подарявал, но и тя му е
правила подаръци и той тогава още е заподозрял, „че ходи да работи и че иска да
ходи по дискотеки самичка”. В края на съдебното следствие Г. дава показания, от
които е видно, че счита, че между Д.Д., С.Д. и Д.Т., поради близките си
отношения в дома и това, че се живеели в близки отношения като сестри, е била
налична ревност една към друга. Очертава един любовен четириъгълник, в който е
попаднал. Ревността на тези момичета го е довело до сегашното му положение.
Всяка пооделно е била влюбена в него и затова се е стигнало до състояние, в което
да не могат да се понасят. Признава, че е било вторник, на двадесето число,
като не е ясно кой месец и година, С.Б. е отишъл в дома му и му е дал да държи
в себе си два пистолета и някакви патрони, като му казал, че са газови, тъй
като баба му е болна и за не я притеснява. Двамата с Б. се качили на тавана на
дома на Г. и ги оставили там. Признава, че в началото на 2010 г. Б. му е
донесъл в дома му пистолет”Зораки”, като впоследствие разбрал, че е бил
преправен. На тавана на дома му е разбрал, че и двата пистолета, които му
донесъл Б. са били бойни.
Описаната фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните
доказателства по делото - показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното
следствие и тези прочетени и приети по реда на чл.281 ал.1 т.2 предложение
първо и второ, по чл.281 ал.1 т.1 (дадени пред съдия и в присъствието на
психолози) и по чл.281 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 НПК, от обясненията на
подсъдимите, от протоколи за разпознаване приложените по делото, протоколите за
оглед, претърсване и изземване, протокола за следствен експеримент, направените
по делото експертизи и заключенията на вещите лица, фотоалбумите, приложените
веществени доказателства по делото, справки от V-то РУП на ОДМВР Б.,
заявителски материали до І-во РУП ОДМВР- Б., справки от ОДМВР Б., справките за
съдимост на подсъдимите, приложените документи от подсъдимите касаещи
характеристична справки за личността на подсъдимите, криминалистични справки, извършените
експертизи, приложените веществени доказателства, събраните справки от
следствения арест от началника на Затвора в гр.Б.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите С.Д., Д.Д., Д.С., Д.Т., Е.М., В.З., С.П.И., Р.Д., С.Б.,
М.О.Х., М.Г., Т.Р., Л.Д., В.Д., на АС1и на Г.Х. отчасти на И.Я. и Г.С., както и
показанията дадени в хода на досъдебното производство пред съдия на св.Ст.Д., Д.Д.,
Д.Т., Г.Х., А.Л.Д., Л.Д., А.М., С.И., А.Д. и Т.Р. Показанията на изброените
свидетели не си противоречат и се допълват взаимно. Съдът кредитира и частично
обясненията на подсъдимите както и свидетелските показания на Н.Г.
Съдът не
кредитира защитната теза на подсъдимия Н., изразена от неговите защитници, че
не са налице изпълнителните деяния визирани в чл.159а ал.1 НК по отношение на
подсъдимия Н. нито набиране, нито транспортиране, нито приемане. Не са налице
съответно и повдигнатите му обвинения за съучастничество с подсъдимия Г. като
съизвършители. Не се е доказал общност на умисъла между двамата подсъдими за
извършването на изпълнителните деяния и то със специалната цел да бъдат
използвани непълнолетните момичета за развратни действия. Съдът не кредитира и
защитната теза на адв.Р. относно липсата на умисъл у Г. за извършвана на
повдигнатите му обвинения по чл.159а ал.2 вр. ал.1 НК като и липсата на
специалната цел, която законът изисква в основания състав на трафик на хора.
Доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие
сочещи осъществяването на изпълнителните
деяния „набиране”, „приемане” и „транспортиране” на отделни лица –свидетелките С.Д.
и Д.Д. с цел да бъдат използвани за развратни действия са на първо място
показанията на двете свидетелки както и показанията на свидетелките Д.Т. и Г.Х.
дадени пред съдия в хода на досъдебното следствие и приобщени към съдебното
следствие по предвидения в закона ред, както отчасти и от обясненията на
подсъдимите.
На първо място свидетелките С.Д., Д.Д. и Д.Т. са
непълнолетни лица –деца, лишени от родителски грижи и възпитанички на ДОВДЛРГ
„А.К.” в гр.Б. Трите са приятелки и се познават от много години. Трите са
приятелки. В последствие от наличните
връзки на Г. със свидетелките с тях се е запознал и Н.. Активното поведение на
подсъдимия Г., честите му ходения, до дома, излизанията му с Т. не са останали
незабелязани за другите възпитаници на дома, а и от работещите по това време
там св.М. и Дюлгеров, както и че е било съобщено на директора Т. по телефона от
анонимно лице. Активността на Д.Т. да запознае приятелките си Д.Д. и Ст.Д. с Г.
не е останало и без активното участие на подсъдимия Г.. Излизанията на Д.Т. и С.Д.
с подсъдимия Г. са били свързани с ходения в дискотеки, заведения и кафенета.
Препятстването на посещенията на Г. и св.Ст.Д., като и други момичета в
дискотека „П.” в гр.Б. от страна на св.М.Г.-помощник салонен управител, е
довело до побой над нея нанесен й от Г. и в присъствието на св. Г.С. Тези
посещения в дискотеката са били един от начините, които е използвал Г. да
набира и мотивира свидетелките за експлоатацията им с цел проституция. Не само
това. Св. С.Д. споделила на свидетелката Г.Х. за подсъдимия Г., че е много „пекан”
и че ако имала неприятности с някого можела да разчита на него. Свидетелката С.Д.
е била ухажвана от Г., като и говорел, че е красива и бил „много хлътнал по
нея”. По този начин същият я е мотивирал да осъществила с него и доброволен
сексуален акт. Г. поискал да запознае с нея и подсъдимия Н.. За него св.Д.Т.
казала на Ст.Д., че е „много голям човек в Б.”. На Н.Т. предложила да го
запознае с едно „много хубаво момиче”. Н., както му предложила Т., поканил Ст.Д.
на ресторант, където присъствали Г. и Д.Т. Тогава на св.Д. й станало ясно, че Н.
е „започнал да й сваля звезди” и че я харесва. Действията на двамата подсъдими
показват недвусмислено, че и двамата поотделно и заедно са набирали
свидетелката С.Д. Набирането не винаги следва да става с недопустими средства.
Средствата може да са напълно легални, както например в настоящия случай, чрез
приятелски кръгове. Г. е употребил и принуда, изразяваща се в заплахи за живота
и здравето им, употреба на физическа сила, по отношение на св.С.Д. и Д.Д.,
обещавал им, давал им и получавал облаги–парични средства от предоставените от
свидетелките сексуални услуги с клиенти, които той им е намирал, уговарял е
цената с клиентите, давал е на свидетелките парични суми, като през цялото
време е знаел, че те са деца в уязвимо положение, използвайки състоянието им на
зависимост. Свидетелките Д.Д. и С.Д. са деца оставени без родителски грижи, без
близки, които да се грижат за тях, без постоянни доходи и Г. ги е използвал
като ги експлоатирал с цел предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане на
други лица и по този начин, поради занижените му морални критерии се е стремял
към лесен начин на живот. Г. е транспортирал свидетелките С.Д. и Д.Д. с
ползвания по това време от него л.а. марка „М.” с рег. № ..., както и с неговия
собствен мотопед марка „Ш.” с рег.№ ..., като е осъзнавал добре, че
транспортира свидетелките при клиенти, на които ги е предоставял, за да им
извършат сексуални услуги срещу заплащане като половината и понякога повечето
пари е вземал за себе си. Г. и спрямо двете свидетелки е осъществявал
изпълнителното деяние „набиране” по чл.159а ал.1 НК като използвал познанството
им с Д.Т., а в последствие е мотивирал същите и чрез използването на
принуда-употреба на сила и заплахи, чрез които ги е склонявал да бъдат
въвлечени в постигането на специфичната цел –предоставяне за развратни действия
в случая платени сексуални услуги.
Активен е бил и
подсъдимия Н. при извършването на изпълнителното деяние „набиране” осъществено
към св.С.Д. и Д.Д. Както сам признава, подсъдимият Н. водел е свидетелките в
дискотеки, в ресторанти, канили ги е в дома си, правел им е подаръци.
Свидетелката С.Д., десетина дни след срещата си с подсъдимия Н., е била
намерена от Г., който я чакал пред ДОВДЛРГ „К.”. При срещата Г. й казал да
отиде и да „види” Н. до дома му. Дотогава С.Д. дори не знаели къде се намира
дома на Н.. Г. предложил да я закара за целта я е транспортирал с л.а.”М.” с
рег.№ ... Когато била „приета” от Н. в дома му тогава С.Д. разбрала, какво е
била целта на Н., а именно да бъде използвана за развратни действия-орална
сексуална услуга. Дали е получила облаги, свидетелката отрича, но Н. твърди, че
й е давал по 20 лева. Такива действия по „приемане” от страна подсъдимия Н. на
св.С.Д. са станали още десетина пъти, чрез психическо въздействие върху волята
й, насочено към мотивирането й да участва в постигането на целта-използването й
за развратни действия от страна Г. и Н. В подкрепа на този извод са твърдението
в показанията на св.С.Д., че е получавала указания от подсъдимия Г., който и
определял деня и часа на срещата с Н., като последният я е „приемал” в дома си.
Н. целял сам да се възползва от С.Д. за развратни действия-орални сексуални
услуги давайки й материални облаги и в същото време се възползвал от
състоянието й на зависимост. С.Д. била поставена в неравностойно материално
положение – без родителски грижи и без близки, които да се грижат за нейната
безопасност, както и без постоянни доходи. Съгласно Тълкувателно решение №2
/2009 г. на ВКС при приемането деецът се съгласява да се възползва от жертвата
за реализирането на специалната цел – използването за развратни действия.
Действията по приемането от страна на подсъдимия Н. на св.С.Д. са станали при
започнало изпълнение на нейното „набиране” с цел използването й за развратни
действия от страна Н. и от подсъдимия Г. На рождения си ден била поканена от Н.
в дома му, но не сама, а със свидетелките Г.Х. и Д.Д., с цел запознанство и
привличането на последните две за постигането на целта използването им занапред
за развратни действия-предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане. След
запознанството с Д.Д., Н. заедно с нея с Г. и със св.Т. са посещавали
дискотеки. През следващия месец февруари Д.Д. отишла сама до дома на Н., тъй
като вече знаела къде живее и била „приета” от него. Н. е искал сам да се
възползва от свидетелката, тъй като била
поставена в неравностойно материално положение –без родителски грижи и без
близки, които да се грижат за нейната безопасност, както и без постоянни
доходи, като и е дала облага-парична сума. Същият я накарал да му извърши
орален сексуален акт. Поканил я да преспи у тях и на сутринта й дал 20 лева.
От тук нататък Д.Д. е ходела в дома на Н., но не без
активната намеса на Г., чрез психическото въздействие върху волята на Д.Д.,
насочено към нейното мотивиране да участва в постигането на специалната цел
предвидена в чл.159а ал.1 –да бъде използвана за развратни
действия-предоставяне на сексуални услуги. В подкрепа на този извод е
доказаното по несъмнен начин от показанията на св.Д.Д. даването на указания от Г.,
който и определял началния час и я карал да го предупреждава „когато е
свършила”. Съответно по несъмнен начин се доказа и налагането на „глоба” от Г.
на свидетелката Д.Д., когато е посещавала Н. без Г. да знае, както и
прилагането на заплаха над нея. По този идентичен начин, както със С.Д., така и
с Д.Д., подсъдимият Г. използвал състоянието на зависимост и на уязвимост на
свидетелките, като заедно с подсъдимия Н. са ги експлоатирали с цел развратни
действия. Н. е „приемал” и двете свидетелки сам възползвайки се от тях, като е
знаел, че и двете са непълнолетни и че същите са предоставяни от Г. за
сексуални услуги, като над същите е била осъществена принуда, изразяваща се в
заплахи и физическа сила, указвано им е кога да бъдат приемани от Н., обещавани
са им облаги, получавали са облаги от експлоатацията им. Двамата подсъдими
заедно са съгласували точно дните и часовете за приемане. Това активно
поведение от страна и на двамата подсъдими е целяло чрез психическо въздействие
на свидетелките, да ги насочат към тяхното мотивиране да участват в постигането
на целта – използване за развратни
действия. Подсъдимият Г. е транспортирал свидетелките С.Д. и Д.Д. с цел
използването им за развратни действия при свидетеля Х., като давал на свидетелките
половината от парите дадени му лично от свидетеля Х., а другата половина
получавал, като е давал и „процент” от тези облаги и на подсъдимия Н..
Транспортирането на свидетелките е ставало с мотопед „Ш.” с per. №
... и л.а. М. с рег.№ ..., първото превозно средство собственост на подсъдимия Г.,
а второто превозно средство ползвано през това време само от Г. През април на
2009 г. С.Д. е решила да не поддържа контакт с Г. и да не отговаря на обажданията
му, тъй като й е станало ясно каква е целта му да я експлоатира с цел
проституция. Тогава подсъдимия Г. я е ударил и я е заплашил. До началото на
лятото през 2010 г. същата е била експлоатирана с цел чрез проституция и водена
при свидетеля Х. и при друго неизвестно по делото лице. С.Д., искайки да се
откъсне от това положение, престанала да се обажда на повикванията по телефона
на Г.. Обадила се на подсъдимия Н. като го излъгала, че не е в Б. и го помолила
да каже на Г. да спре да я търси. Тогава Н. й обещал да се обади. Следователно Н.
е бил уведомен и е бил наясно, че спрямо С.Д. е оказана принуда и е бил наясно,
че това средство е за да бъде използвана за развратни действия, в случая да извършва
сексуални услуги срещу заплащане. Само два дни след този разговор с Н., Г.
продължил да й се обажда и когато я срещнал пред дома „Ал.К.” й казал че „ще я
нареже”, че „ще направи каквото си иска с нея”. Това било причината още същия
ден С.Д. да подаде жалба в І-во РУП на ОДМВР Б. Знаенето по това време от
страна на подсъдимия Н. на желанието на С.Д. да се прекрати нейната
експлоатация и това, че не иска да Г. да я търси с цел използването й за развратни
действия, дава убеждението у съда, че у двамата подсъдими по това време е бил
налице общност на умисъла за експлоатацията на свидетелката С.Д. и със
специалната цел предоставянето й за развратни действия и с това, че нейното
мотивиране е посредством принуда. Подобно е било положението и при свидетелката
Д.Д. Същата, след като е била експлоатирана с цел развратни действия и водена
при свидетеля Х., искала да се откъсне от тази експлоатация. През лятото на
2010 г. не била в Б. и още при завръщането си подсъдимия Г. я е заплашил и
удрял, като по този начин е целял да бъде мотивирана за използването й за
развратни действия. Тази заплаха е мотивирала свидетелката Д.Д. да бъде
използвана за развратни действия-предоставяне на сексуални услуги срещу
заплащане като била предоставена на св.Х. дори и след скорошен аборт. През това
време св.Д.Д. и до дни преди задържането на подсъдимия Н. го е посещавала по
описания по-горе начин и е била „приемана” от него като е бил наясно, че сам е
искал да се възползва от Д.Д. с цел експлоатация й –предоставяне на сексуални
услуги, с които е целял използването й за развратни действия. От показанията на
свидетелската Д.Т. дадени в хода на досъдебното следствие пред съдия и в
присъствието на психолог прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК и
приобщени към доказателствата по делото е видно, че Г. когато е „пускал”
момиче, т.е. използвал с цел проституция момичетата, е плащал процент на Н.. Г.
правел това, за да получи одобрението на Н. и за да може да му гласува
по-голямо доверие. Г. е работел за Н. и е искал да му докаже, че му е верен и
на него може да се разчита. В прочетените показания е видно, че на именния ден
на Н. на 06.05.2010 г., на парти, организирано в двора на къщата му, Н. и Г. са
предлагали присъстващите там свидетелки Д.Д. и С.Д. на присъстващите мъже- гости на партито.
Относно изпълнителното деяние „транспортиране”:
От показанията на св.Д.Д. Ст.Д. както и от свидетеля Х. се доказа по несъмнен
начин, че Г., в качеството на правоспособен водач на МПС е транспортирал
момичетата с използваните от него по това време автомобил марка „М.” с рег.№ ...или
със собствения си мотопед марка „Ш.” с рег.№ ... При превозване на отделните
лица – свидетелката С.Д. и Д.Д. от едно място на друго с превозните средства
описани по-горе, Г. е съзнавал престъпната цел на транспортирането–използването
на свидетелките за развратни действия, в случая за предоставянето на платени
сексуални услуги. До този извод се стига от събраните доказателства-показанията
на свидетелките Д.Д. и С.Д. и на свидетеля Х. Съгласно тълкувателно решение
№2/2009 г на ВКС, за да отговаря за
„транспортиране” по чл.159а ал.1 НК, не е задължително деецът за извършва сам
превоза на лицата. Достатъчно е да обезпечи транспортирането чрез предоставянето
на превозно средство с водач. Подсъдимият Н. признава, че не е правоспособен
водач на МПС. Същият твърди, че Г. е работел при него именно като шофьор.
Следователно умисълът в изпълнителното деяние „транспортира” е налице и у Н.,
тъй като сам е неправоспособен, е ползвал Г. за транспортирането на
свидетелките С.Д. и Д.Д. и то с една от целите по чл.159а ал.1 НК-използването
им за развратни действия.
При общност на умисъла и
съзнаване на престъпната цел-използването за развратни действия по чл.159а ал.1 НК, в настоящия казус подсъдимите Н. и Г. са „набирали”, заедно и поотделно, Н.
е „приемал”, Г. е „транспортирал” свидетелките Д.Д. и С.Д. съгласно
тълк.решение №2/2009 г. на ВКС двамата са съизвършители по смисъла на чл.20
ал.2 НК.
Двете свидетелки са дали
съгласието си за следването на подсъдимите, като само по този начин е могло да
бъдат постигнати целите на деянията по чл.159а ал.1 НК. Не се доказа активно
поведение на свидетелките Д.Д. и С.Д. на намирането на подсъдимите Г. и Н.
Поведението на свидетелките С.Д.
и Д.Д. за въвличането им в трафик е правно ирелевантно за наказателната отговорност на подсъдимите и при четирите
форми на изпълнително деяние по чл.159а ал.1 НК. Това е така и когато те сами
са искали да се присъединят. Ирелевантно е и какво е било поведението им преди
въвеждането им в трафика по чл.159а ал.1 НК. Съгласно тълкувателно решение №2/2009 г. на ВКС, съгласието на
жертвата за поставянето й в положение, което ще създаде предпоставките за
бъдещата й експлоатация няма юридическо значение за отговорността на
подсъдимите. В квалифицирания състав на чл.159а ал.2 т.1-6 НК са възпроизведени
цитираните в Протокола от Палермо средства като различни форми на въздействие
върху волята на жертвите на трафик, а когато тя е дете (каквито са лицата под
18 годишна възраст) е дори без значение използването им спрямо него. В
настоящия казус освен че свидетелките С. и Д. освен, че са непълнолетни лица са
налице и някои от средствата за въздействието върху волята им отразени в
чл.159а ал.2 т.2 предложение първо НК чрез използване на принуда. Доказа се по
несъмнен и категоричен начин употребата на физическа сила и заплаха от страна
подсъдимия Г. и към двете свидетелки, за да се въздейства върху волята им и
насилственото им склоняване да участват за постигането на целта, в случая да
бъдат използвани за развратни действия. Налице е и използването на състоянието
на зависимост и по отношение и на двете свидетелки Д.Д. и С.Д. по смисъла на
чл.159а ал.2 т.4 НК. В настоящия казус е налице злоупотреба с уязвимо
положение, което разновидност на състоянието на зависимост. Такова положение е
безспорно налице, тъй като и двете свидетелки са деца поставени в неравностойно
социално положение. Те са без родителски грижи и без близки, които да се грижат
за тяхната безопасност, като и без постоянни доходи. Двамата подсъдими са
знаели за това тяхно зависимо положение и са го експлоатирали с цел да
използват свидетелките Д.Д. и С.Д. за предоставяне на сексуални услуги срещу
пари. Налице е и средството предвидено в чл.159а ал.2 т.6 НК използвано и от
двамата подсъдими. На двете свидетелки са били обещавани и са получавали облаги
- парични суми. До този извод се стига въз основа на обясненията на Н. и
показанията на свидетелките Д.Д., С.Д.
както и Д.Т. Безспорно доказано е, че Г. е получавал от клиентите на
свидетелките облаги – парични суми в размер на половината, а понякога и повече
от половината от парите, които са получавали предоставяйки сексуални
услуги. В подкрепа на този извода, че и
подсъдимият Н. е получавал облаги - парични суми свидетелства Д.Т. в прочетените
по реда на НПК показания дадени в хода на досъдебното производство пред съдия.
Същата е била в интимна връзка с подсъдимия Г., прекарвала е доста време с него
и е обяснимо да знае повече за отношенията между двамата подсъдими. Прави
впечатление и че двете свидетелки са използвани не за инцидентни случаи на
облагодетелстване чрез проституция, а за продължително и трайно извършване на
тази дейност за получаването на облаги от страна подсъдимите.
Свидетелката Д.Т.-непълнолетна, през месец в
септември на 2009 г. се запознала с Г. Станали интимни приятели. Запознала го и
с други лица от ДОВДЛРГ „А.К.” в гр.Б., където била възпитаник. Двамата с
подсъдимия Г. прекарвали доста врем заедно включително в дома му, където
свидетелката от края на месец ноември на 2010 г. Свидетелката Т. му признала за
връзката си с мъже като Т., „В.” и чичо „А.”. Казала му, че това са богати мъже
и че е правила секс с тях. Г. поискал Т. да го запознае с тези мъже. Т. го
запознала с чичо „А.” бивш спонсор на ДОВДЛРГ „А.К.”-Б. През месец юли на 2010
г. Г. поискал от свидетелката Т. да я експлоатира с цел проституция. Искал от
нея да прави секс за пари с клиенти. Казал й, че иска от нея да му плаща
процент от заработеното и че щял да й бъде охрана. Това се случило през месец
юли на 2010 г. около 23,00 часа пред ДОВДЛРГ „А.К.” – Б. Т. му отказала
категорично. След два-три дни, след разговора, Т. разбрала, че Д.С. е била бита
от Г., тъй като отказала да проституира за него. Обадила му се по телефона и Г.
й уговорил среща, на която уж щяла да се види със свой приятел П. Мястото на
срещата било до ДНА в гр.Б, в близост до кафене „К”. Пред кафенето, на срещата
дошъл само Г., облечен в анорак и с бели ръкавици. Той прегърнал свидетелката Т.
и започнал да я удря с ръце по лицето. Ударите били силни и Т. се уплашила
много. Докато я е удрял Г. и говорел „с полиция ли ще ме заплашваш”, „така ли
ще ми говориш по телефона”. Т. започнала да плаче, да вика и Г. я оставил пред
един вход на жилищна кооперация, зад кафенето. Тръгвайки си от място в това
време от кооперацията излязла свидетелката В.З. Последната я прибрала в дома си
Т. и й дала чисти дрехи, тъй като по дрехите й имало кръв, която текла от
лицето й. Свидетелката З. я попитала кой е сторил това и Т. и казала „бившия ми
приятел”.Т. казал, че имала близък човек, при когото да отиде и това бил
„вуйчо” й. Обадили се по телефона на свидетеля С.И. и му казали, че Т. ще отиди
при него с такси. Свидетелката З. разпознала свидетелката Т. видно от протокола
за разпознавана на лист №21-28 от том№І от ДП №569/10 по опис на ОДМВР Б. Свидетелят
С.И. познавал Т. две, три години преди лятото на 2010 г. Свидетелката го
наричала „вуйчо”, въпреки че нямат двамата някаква родствена връзка. Познавал
от нея и Г., който е ходел до дома му с лека кола „М.” или с моторче и оттам е
вземал Т. Последната обяснила на св.И., че побоя й го е нанесъл Г., който бил с
бокс на ръката и над него е бил поставил ръкавица. Свидетелят И. й предложил да
уведоми директора на дома или охранителните органи, но Т. му казала, че няма
вяра на директора. След 10 дни Г. отново дошъл да я търси пред дома на
свидетеля И. Т. споделила на св.И., че Г. и нанесъл този побой, тъй като искал
тя да проституира за него и че ще я пребие, ако не прави това което й каже.
Свидетелят И. променил отношението си спрямо Г. и сменил позициите на бравата
на входната врата на жилището си, тъй като разбрал, че Г., след побоя над Т. й
отнел и чантата, където се намирали личните й документи, както и ключ от
входната врата на жилището на И. Свидетелят С.И. разпознал Г. видно от
протокола за разпознаване на лица на лист№ 47-53 от том №І от ДП №569/2010г. по
описа на ОДМВР-Б. Съдебният състав приема, за доказано по несъмнен начин, че Г.
е осъществила спрямо Т. изпълнителното деяние „набиране” и този извод на съда
следва от показанията на свидетелката Т. дадени в хода на съдебното следствие и
от прочетените и приобщени към делото показания на свидетелката по реда на
чл.281 ал.1 т.1 НПК пред съдия и психолог. Следва да се има предвид, че
показанията на пострадалата от престъплението „трафик” с изтичане на време след
престъплението могат да претърпят промяна в насока нежелание за свидетелстване
или прикриване на някои обстоятелства, дори отричане на предходни показания. За
промяна на процесуалното поведение на Т. може да има различни причини, като
например възможност Г. да продължава да я контролира и особено след даването на
показания пред съдия в ДП, да я е уговарял да ги промени. До този извод
съдебния състав стигна след като прие по доказателствата по делото изпратения
списък на лицата посетили Г., докато същият се е намирал в Следствения арест с
МНО „Задържане под стража” на лист №278 от НОХД №5045/2010 г. В случая
безспорно са налице доказателства, че над Т. е било оказано психично
въздействие над волята и че същата е изпитвала обоснован страх от Г. Този страх
се доказа в показанията й дадени в хода на съдебното следствие в промяна, в
насока на стремеж да оневини Г. В подкрепа на този извод, че Т. е изпитвала
страх от Г. са показанията на свидетелите Е.М., Р.Д., Л.Д., Д.С., като
последните двама са разпознали Г. видно от протоколите за разпознаване. В
настоящия казус се доказва, че подсъдимият Г. е осъществил изпълнителното
деяние „набиране” по чл.159а ал.1 НК с
цел използване на Т. за развратни действия като за целта е употребено
средството принуда (психическа и физическа) като и използването й на
състоянието на зависимост (уязвимост) по смисъла на чл.159а ал.2 т.4 НК. В
настоящия казус е налице злоупотреба с уязвимо положение, което разновидност на
състоянието на зависимост. Такова положение е безспорно налице, тъй като Т. е
поставена в неравностойно социално положение. Тя е без родителски грижи и без
близки, които да се грижат за нейната безопасност, като и без постоянни доходи.
Г. е знаел за това нейно зависимо положение и го е експлоатирал с цел да
използва свидетелката Т. за развратни действия. Налице е и средството
предвидено в чл.159а ал.2 т.6 НК използвано от Г. по отношение на Т. На
последната е било обещавана облага-парични суми. До този извод се стига въз основа
на показанията на свидетелката Т.
Д.С. се запознала, чрез Д.Т. с Г. през юли на 2010
г.Тогава Т. й предложила да се види с един неин познат. Разговорът станал в
двора на ДОВДЛРГ „К.” Б. Пред дома я чакал Г. с л.а.”М.” с рег.№ ... Г.
транспортирал С. до хотел „Б.”, където е била отведена при клиент. Там
свидетелката С. извършила орална сексуална услуга на клиента, за което получила
сумата от 100 лева. Половината дала на Т. Г. е искал от С. да продължи да
проституира с този клиент и още няколко пъти я е уреждал да ходи при него. С.
обаче не желаела. Постоянно й звънял по телефона, но С. не му отговаряла.
Срещнал я на площад „Т.” в близост до паметника на А. и я попитал защо не
отговаря на повикванията му по телефона. Когато С. му казала, че не иска да
проституира за него Г. започнал да я удря в корема и в бъбреците. Предупредил я
да не казва на никого за това, че я е удрял. Към този момент С. била пълнолетно
лице, от месец май на 2010 г. е напуснала ДОВДЛРГ „А.Коджакафалията” в Бургас
поради навършване на пълнолетие. Нейното положение също е било уязвимо, тъй
като е била без близки, които да се грижат за нейната безопасност, без
постоянни доходи. След месец май на 2010 г. е била „транспортирана” от Г. с цел развратни
действия в случая предоставяне на платена сексуална услуга. Принудата над нея е
била осъществена, след като същата е била „транспортирана” от Г. до клиент с
л.а.”М.” с рег.№ ..., за да бъде склонена и мотивирана и да бъде използвана за
развратни действия, в случая за извършване на платени сексуални услуги.
Обещавана й е облага получаване на парични средства, давана й е била такава
облага. Съгласно тълкувателно решение №2/2009 г. на ВКС „набирането” е
склоняване, вербуване и мотивирането на жертвата за някоя от формите за
използването й за развратни действия, каквато е проституцията. При користната
цел по чл.155 ал.1 предложение първо от НК в съзнанието на дееца са очертани
същите представи, но за мотивиране на жертвата за инцидентни случаи на
облагодетелстване чрез проституиране. В настоящия случай, не е налице деяние по
чл.155 ал.1 предл. първо от НК, тъй като видно от показанията на С., Г. е искал
от нея да бъде експлоатирана за един по-продължителен период от време.
Набирането, което в настоящия случай, което е извършено със средството принуда.
Това съдържание на престъпното набиране е изразено в активното поведение на Г.,
чрез психическо въздействие над волята на С. –многократното й търсенето по
телефона, употребата на сила. С тези действия на Г. е целял да въздействие
върху волята й и да я мотивира да участва в използването й за развратни
действия.
Съдът не кредитира защитната теза на адв.Р. относно
недоказаност на деянието по чл.339 ал.1 НК.Съдът кредитира защитната версия на
подсъдимия Г., в която твърди, а и свидетелят Н. Г.- брат на подсъдимия излага
в показанията си давени в хода на съдебното следствие, че три дни, преди подсъдимият Г. да бъде задържан с
МНО „Задържане под стража” в дома им в гр.Б. е дошъл свидетелят Б. и му е дал
два пистолета и торба с патрони. Казал на Г., че са газови и впоследствие
подсъдимият е разбрал, когато се качил с Б. на тавана на къщата в която живее и
ги оставили, че са бойни оръжия, а не газови. В началото на 2010 г. отново Б.
му бил върнал на Г. газовия пистолет „Зораки”, собственост на подсъдимия и
когото му го е върнал тогава едва Г. разбрал, че е била преправен на боен. С
обясненията и показанията се цели да се внесе съмнение в повдигнатото обвинение
за „държане” на боеприпаси и огнестрелни оръжия. „Държането” по чл.339 ал.1 НК
не изисква дълъг период от време. „Държането” представлява установяване на
фактическа власт върху предмета на престъпление от дееца, посредством действия,
които обективират принадлежността на вещта, като поставянето в жилище или части
от сграда обитавано от дееца или в собствено или ползване от него превозно
средство. В дефинирането на понятието „държане” е от значение не правото на
собственост, а обективното отношение на дееца към самата вещ, намерило израз в
осъществяването на трайна фактическа власт върху същата посредством система от
действия за нейното запазване, съхранение в същия вид, в който е получена от
дееца. В чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИС законодателят е задължил „всеки , който намери
оръжие, боеприпаси и взривни вещества незабавно да уведоми органите на МВР, без
да нарушава местоположението им.” По несъмнен начин се доказа от обективна
страна извършването на деянието по чл.339 ал.1 НК от страна на подсъдимия Г..
Въпреки възражението на адв.Р. за несъставомерност от обективна страна на
престъплението по чл.354а ал.3 т.1 предложение първо НК, същото се доказва по
несъмнен начин и от обективна и от субективна страна. В дефинирането на
понятието „държане” по смисъла на чл.354а НК е от значение не правото на
собственост и на принадлежността на държането без разрешение наркотично
вещество, а обективното отношение на дееца към самата вещ, посредством система
от действия за нейното запазване и съхранение в същия вид, в който тя е
получена от дееца. Местата, на които е намерено наркотичното вещество при проведеното
претърсване и изземване одобрено от съдия, са в мотопед „Ш.” с рег.№ ...,
собственост на Г. и паркиран до външната входна врата на къщата където живее,
от вътрешната страна, в обема на сградата, съхранявани в полиетиленови
пликчета, укрити в джоб под кормилото на описания мотопед. Наркотично вещество,
съхранявано в полиетиленов плик с клипс
е намерено укрито в ниша в стената в таванското помещение на посочената
къща, в която живее подсъдимия Г. Не само, че няма такава безпротиворечива
практика на съдилищата, че наркотичните вещества открити в общи части на
сгради, стълбищни клетки, тавани, мазета че не следва да бъдат вменени в
деятелността на определени лица, тъй като не са били в негова фактическа власт,
а точно обратното е прието в решение №109 от 21.04.2009 г. по
в.н.о.х.д.№704/2008 г. на Апелативен съд в гр.София, където наркотичните
вещества са открити и иззети от общо мазе на жилищен вход.
Не се доказа от обективна страна свидетелката Г.Х.
през месец април на 2010 г. да е била бременна в 5-6- ия месец, както тя самата
е твърди в показанията си дадени в хода на досъдебното производство пред съдия
от БОС и прочетени и приети към доказателствата по делото по реда на чл.281
ал.1 т.2 от НПК и показанията си дадени в хода на съдебното следствие. По
времето от м.април на 2010 г. същата не е в институция, поради навършване на
пълнолетие. Свидетелката споделя, че е инсценирала бременността си като
поставяла възглавничка на корема си, тъй като се страхувала че с нея може да се
случи същата което се случва на нейните приятелки С.Д. и Д.Д., предвид това
което лично е чувала от тях какво са ги карали да правят подсъдимите – да
проституират за пари. От прочетените показания свидетелката не отрича нищо,
освен това, че е инсценирала бременност. От събраните в хода на съдебното
следствие и приети към доказателствата по делото клиники, болници на
територията на гр.Б. не се установява свидетелката Х. да е била бременна или да
е раждала, но и свидетелката никъде в показанията си не сочи мястото, където е
родила дете, тъй като за аборт е било късно. Съдебният състав отчитайки
описаните в показанията на свидетелката Х. обстоятелства, които допълват и не
противоречат на показанията на свидетелките Д.Д., С.Д. и Д.Т. осъзнава защо е
искала да твърди за състоянието си на бременност и нейните страхове.
От
свидетелските показания на свидетелите поискани от защитата съдът на първо
място ги намира за пристрастни и не ги кредитира. За свидетелите Б., Н. и В. Я.
видно от справката на лист №278 от НОХД №5045/20101 г. по описа на БРС е видно,
че докато подсъдимият Н. е бил в следствения арест с взета МНО „Задържани под
стража” са го посещавали. Първите трима свидетели в показанията си твърдят, че
действително са присъствали на парти в чест на Н. в дома му, но не са чували и
виждали някой от подсъдимите да предлага на другите присъстващи мъже дошлите
като гости на партито С.Д. и Д.Д..
На основание на изложеното по-горе БРС направи
следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Престъплението
по чл.159а ал.1 НК е формално на просто извършване, тъй като в диспозицията на
нормата няма предвиден престъпен резултат. В основания състав законодателят е посочил
пострадалите в множествено число, докато за тях е употребено единствено число в
ал.2 т.1 и т.2 , която норма на ал.2 на чл.159а НК определя редица
квалифициращи отговорността обстоятелства спрямо деянието по ал.1.Единственото
число за пострадалите е употребено, когато жертвата на трафик е дете или когато
тя е въведена в заблуждение или лице, спрямо което е използвана принуда. След
като за квалифицирания състав е определено и единствено число за броя на лицата
от трафик, то още на по-голямо основание това ще важи и за основния състав, тъй
като той е определящият основаните признаци на престъплението.
За
отговорността за трафик на хора е без значение дали деецът цели сам за използва
пострадалите за развратни действия или ги предоставя на друго лице или лица да
се възползват от тях. Когато деянията по чл.159а НК са извършени през непродължителни периоди
от време спрямо различни лица се осъществява реална съвкупност от престъпления.
Съучастието под формата на съизвършителство по чл.159а ал.1 НК във вр. чл.20
ал.2 НК има когато дейците при общност на умисъла и със съзнание на специалната
цел всеки поотделно или заедно набират, транспортират или приемат лица.
1.Съдебният състав приема, че подсъдимият Г.А.Н. - ЕГН ********** е извършил от обективна и от
субективна страна престъпление по чл. 159А, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от
НК, за това, че:
В периода месец януари 2010 г. - 03.10.2010 г., в град Б., в
съучастие като извършител с К. С.Г.,
ЕГН **********, последният също действал като извършител, набирал,
транспортирал с автомобил М. с per. № ... (с последващ per. №
...) и с мотопед Ш.с per. № ..., и приемал отделно лице
- Д.В.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия
независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило
осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез използване на състояние на
зависимост, и чрез обещаване, даване, и получаване на облаги
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като Н.- пълнолетно и
вменяемо лице, в психично здраве, не страда от заболявания, които да изключат
възможността да ръководи постъпките си и да възприема свойството и значение на
извършеното е съзнавал, че набира и приема непълнолетното лице Д.Д. и че същата
ще бъде ползвана за развратни действия, която е една от специфичните цели в
чл.159а ал.1 НК. Разбирал е, че осъществената над нея принуда и използването на
състоянието й зависимост и чрез обещаването, даването и получаването на облаги
ще бъде постигната и специфичната цел - да бъде предоставена за развратни
действия-платени сексуални услуги, която е една от целите по чл.159а ал.1 НК.
2.Съдът приема, че Г.А.Н., ЕГН ********** е извършил от
обективна и от субективна страна престъпление по чл. 159А, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, и т. 6, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал.2 вр. чл.23 ал.1 от НК, за това, че:
В условията на съвкупност с горепосоченото
престъпление, в периода месец април 2009 г. – до 04.08.2010 г., в град Б., в съучастие като извършител с К. С.Г., ЕГН **********, последният също действал като извършител, набиран,
транспортирал с автомобил М. с
per. № ... (с последващ per. № ...), и приемал отделно лице - С.Ж.Д.,
ЕГН ****, с цел да бъде използвано за
развратни действия независимо от съгласието му, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез
използване на състояние на зависимост, и чрез обещаване, даване, и получаване
на облаги
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като Н.-пълнолетно и
вменяемо лице, в психично здраве, не страда от заболявания , които да изключат
възможността да ръководи постъпките си и да възприема свойството и значение на
извършеното е съзнавал, че набира и приема непълнолетното лице С.Д. и че същата
ще бъде използвана за развратни действия, която е една от специфичните цели по
чл.159а ал.1 НК. Разбирал е, че осъществената над нея принуда и използването на
състоянието й зависимост и чрез обещаването, даването и получаването на облаги
ще бъде постигната и специфичната цел- да бъде предоставена за развратни
действия-платени сексуални услуги, която е една от целите по чл.159а ал.1 НК.
3.Подсъдимият К. С.Г., ЕГН ********** е извършил от обективна и от субективна страна
престъпление по чл. 159А, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, за това, че:
В периода месец януари 2010 година - 03.10.2010
година, в град Б, в съучастие като извършител с Г.А.Н., ЕГН **********, последният също действал като извършител,
набирал, транспортирал с автомобил „М.” с peг. №
... /с последващ peг. №
.../ и с мотопед Ш.с peг. №
... и приемал отделно лице - Д.В.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвано
за развратни действия независимо от съгласието му, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез
използване на състояние на зависимост, и чрез обещаване, даване, и получаване
на облаги.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като Г. - пълнолетно и
вменяемо лице, в психично здраве, не страда от заболявания , които да изключат
възможността да ръководи постъпките си и да възприема свойството и значение на
извършеното е съзнавал, че набира и транспортира непълнолетното лице Д.Д. и че
същата ще бъде използвана за развратни действия. Разбирал е, че осъществената
принуда и използването на състоянието й зависимост и чрез обещаването даването
и получаването на облаги ще бъде постигната и специфичната цел – Д. Д. да бъде
предоставена за развратни действия-платени сексуални услуги.
4. Подсъдимият К. С.Г., ЕГН ********** е извършил от обективна и от субективна страна
престъпление по чл. 159А, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, за това, че:
В условията на съвкупност с горепосоченото престъпление, в периода месец
юли 2010 година - месец септември 2010 година в град Б., набирал отделно лице -
Д.М.Т., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия
независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило
осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез използване на състояние на
зависимост и чрез обещаване на облаги.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като Г.-пълнолетно и
вменяемо лице, в психично здраве, не страда от заболявания , които да изключат
възможността да ръководи постъпките си и да възприема свойството и значение на
извършеното е съзнавал, че набира непълнолетното лице Д.Т. и че същата ще бъде
използвана за развратни действия, като разбирал, че осъществената принуда и
използването на състоянието й зависимост и чрез обещаването на облаги ще бъде
постигната и специфичната цел –Т. да бъде предоставена за развратни действия-платени
сексуални услуги.
5. Подсъдимият К. С.Г., ЕГН ********** е извършил от обективна и от субективна страна
престъпление по чл. 159А, ал. 2, т. 2, т.4 и т.6 вр. ал.21 вр. чл.23 ал. НК, за това, че
В условията на съвкупност с горепосочените престъпления, в периода месец
май 2010 година - месец юли 2010 година в град Б., набирал и транспортирал с
автомобил „М.” с peг. №
... /с последващ peг. №
... /, отделно лице - Д.К.С., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за
развратни действия независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
използване на принуда, чрез използване на състояние на зависимост и чрез
обещаване, даване и получаване на облаги.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като Г.-пълнолетно и
вменяемо лице, в психично здраве, не страда от заболявания , които да изключат
възможността да ръководи постъпките си и да възприема свойството и значение на
извършеното е съзнавал, че набира и транспортира пълнолетното лице Д.С. и че
същата ще бъде използвана за развратни действия, като разбирал, че с
осъществената над нея принуда и използване състоянието й зависимост и чрез
обещаване, даване и получаване на облаги ще бъде постигната и специфичната цел
–С. да бъде предоставена за развратни действия-платени сексуални услуги.
6. Подсъдимият К. С.Г. не е извършил от обективна страна престъпление по чл.159а ал.3 вр. ал.1
вр. чл.23 ал.1 НК, за това, че
в условията на съвкупност с горепосочените
престъпления, през месец април 2010 година в град Б., набирал отделно лице, а
именно бременната жена - Г.М.Х., ЕГН **********, с цел продажба на детето.
На основание чл. 304 НПК съдебният състав го
оправда по повдигнатото обвинение. На същото основание съдът го оправда и по
чл.23 ал.1 НК.
7.Подсъдимият К. С.Г. ЕГН ********** е извършил
от обективна и от субективна страна престъпление чл. 159А, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за това, че
в условията на съвкупност с
горепосочените престъпления, в периода месец април 2009 година - 04.08.2010
година, в град Б., в съучастие като извършител с Г.А.Н., ЕГН **********, последният също действал като извършител,
набирал, транспортирал с автомобил М. с peг. №
... /с последващ peг. №
.../ и приемал отделно лице - С.Ж.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвано
за развратни действия независимо от съгласието му, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило осемнадесет години, чрез използване на принуда, чрез
използване на състояние на зависимост, и чрез обещаване, даване, и получаване на
облаги.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като Г.-пълнолетно и
вменяемо лице, в психично здраве, не страда от заболявания , които да изключат
възможността да ръководи постъпките си и да възприема свойството и значение на
извършеното е съзнавал, че набира и транспортира непълнолетното лице С.Д. и че
същата ще бъде използвана за развратни действия. Разбирал е, че осъществената
над нея принуда и използването на състоянието й зависимост и чрез обещаването,
даването и получаването на облаги ще бъде постигната и специфичната цел- да
бъде предоставена за развратни действия-платени сексуални услуги, която е една
от целите по чл.159а ал.1 НК.
8. Подсъдимият К. С.Г., ЕГН ********** е извършил от обективна и от субективна страна
престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1, предложение първо, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 3, ал. 1,
т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1, чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата
за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр.
чл. 30 от ЗКНВП, за това, че
В условията на съвкупност с
горепосочените престъпления, на 15.10.2010 година в град Б., без надлежно
разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр.
чл. 30 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1 от ЗКНВП - 1.113 грама коноп
/марихуана, канабис/ със съдържание на основно активно действащо наркотично
вещество тетрахидроканабинол 0.80 % и 4.034 грама коноп /марихуана, канабис)
със съдържание на основно активно действащо наркотично вещество
тетрахидроканабинол 1.20 %, с общо тегло 5.147 грама на стойност 30.88 лева
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение пъров от НК, тъй като Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
9. Подсъдимият К. С.Г. с ЕГН ********** е извършил от обективна и от субективна страна
престъпление по чл.
339, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 2, и
чл. 56, ал. 1, вр. чл, 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ и чл. 43 от ППЗКВВООБ, за това, че
В условията на съвкупност с
горепосочените престъпления, на 15.10.2010 г. в град Б., държал огнестрелни
оръжия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - пистолет Зораки,
модел 914, с фабричен номер 106134, произведен като газ - сигнален, видоизменен
в огнестрелно оръжие, пистолет Екол, модел 99, калибър 9 мм, със заличен
фабричен номер, произведен като газ - сигнален, видоизменен в огнестрелно
оръжие, револвер Екол, модел Гризли, калибър 9 мм, със заличен фабричен номер,
произведен като газ - сигнален, видоизменен в огнестрелно оръжие, без да има за
това надлежно разрешение съгласно чл. 5, ал. 2, и чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50,
ал. 3 от ЗОБВВПИ и чл. 43 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ППЗКВВООБ/.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
10. Подсъдимият К. С.Г. с ЕГН ********** е извършил от обективна и от субективна
страна престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 7, ал. 1 и чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, и чл. 43 от ППЗКВВООБ
за това, че
В условията на съвкупност с горепосочените
престъпления, на 15.10.2010 година в град Б., държал боеприпаси по смисъла на
чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) - 12 броя патрони, произведени като
сигнални, преработени в боеприпаси за огнестрелни оръжия, чрез ръчно
преснарядяване със сачми с размери (6.0) 5.5 мм, и затворени с парафин, 40 броя
патрони калибър 22 (5.6 мм), американско производство на фирма Федерал, от
които 20 броя с увеличен заряд - магнум, с дължина на гилзата 26.7 мм, и 20
броя от тип Лонг райфъл, с дължина на гилзата 15.11 мм, и 18 бр. ловни патрони
калибър 12 с червена полиетиленова шпула, българско производство, заводски
снарядени със сачми 6/0 - 5.5 мм, без да има за това надлежно разрешение
съгласно чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ и чл. 43 от Правилника за
прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите /ППЗКВВООБ/.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Деянието по чл.159а ал.2 вр. ал.1 НК е тежко
престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК и неговата обществена опасност е
изключително висока. Обществената опасност на подсъдимия Н. е относително
ниска, като се взе предвид чистото му съдебно минало. От представената криминалистична справка от БРП
на лист №335 от НОХД №5045/2010 г. видно
от която Н. е обвиняем по сл.дело №280/2004 г. по описа на НСлО в гр.София
образувано на 07.07.2010 г. с обвинения по чл.155 ал.5 т.3 вр. ал.4 и чл.159в вр. чл.159б вр. чл.159а вр. чл.20
ал.2 НК.
За деянието по чл.159а ал.2 НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години и глоба
в размер от 10 000 до 20 000
лева.
Относно
събраните в хода на съдебното производство данни за личността на подсъдимия Н.,
находящи се на листи №№ 285,286 287а от делото е видно, че к. н. на село Т. - Г.П.Г.
твърди, че Н. отишъл през 1996 г. в селото, с цел да създаде животновъдна
ферма. Не се споменава в писмото на к. н. дали е създал такава. Същият познава Н.
като добър човек, отнасящ се с уважение към другите селяни, не е бил виждан
въоръжен с огнестрелно оръжие и с лични усилия е стабилизирал пътя към селото.
От лист №286 от делото е видно, че Н. е регистриран като з. п. от 24.03.2009 г.
На лист №287а от делото е представена характеристика на Н. от съседите му, в
която са се подписали 12 човека, които познават Н. като отзивчив, добронамерен
и внимателен. Не е правил оргии в къщата си, не е пускал силно музика, не е
имало оплаквания от тях да полицията. Знаят го като интелигентно и добродушно
момче.
Обект на престъпленията са обществени отношения,
свързани с основните права на гражданите, с личността на човека, засегнати са
обществени отношения, свързани с честта и достойнството на хората, с половата
неприкосновеност. Пострадалите от престъпленията са деца лишени от родителски
грижи и настанени в институция, грижите за които е поела държавата. Причина за
извършените престъпления е ниската правна култура на подсъдимия Н., занижените
му морални критерии и стремежът му към лесен начин на живот. Мотивът за
престъпленията е желанието му за бързо и лесно сдобиване с парични средства.
При определяне на вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимия Н., съдът съобрази тежестта на
престъпленията, личността на подсъдимия наличието на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи съдът прие високата степен на
обществена опасност на деянията. Съдът взе предвид, че подсъдимият Н. очевидно
не е прекъснал престъпната си дейност – видно от приложената справка от БРП,
където е привлечен като обвиняем за престъплението трафик на хора от 07.07.2010
г.
Съдебният състав като взе предвид горните данни за
личността на подсъдимия Н. счита, че са налице превес на отегчаващи вината обстоятелства
и за двете престъпления, поради което наложи наказание при условията на чл.54 НК в размер над средния, а именно осем години лишаване от свобода, като и за
двете деяния наложи глоби в размер от по 17 000 лева. На основание чл.23
ал.1 НК кумулира наложените на подсъдимия Н. наказания лишаване от свобода
наложи най-тежкото от тях, а именно осем години лишаване от свобода, което
подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален режим „общ” в затвор от
открит тип. От така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
следва да бъде приспаднато на основание чл.59 ал.1 НК времето, през което е бил
с МНО „Задържане под стража”. На основание чл.23 ал.1 НК кумулира наложените
наказания глоба и наложи едно общо наказание глоба в размер на 17 00 лева,
което на основание чл.23 ал.3 НК присъедини към определеното общо и най-тежко
наказание осем години лишаване от свобода. Съдът намира, че поправянето на
дееца може да бъде постигнато единствено чрез изтърпяването на наложените
наказания.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия Н. да
заплати направените по делото разноски на държавата в размер от 155,50 (сто
петдесет и пет лева и 50 стотинки) лева за изготвените по делото експертизи и
възнаграждения на вещи лица.
От събраните
данни за личността на подсъдимия Г. находящи се на лист № 288 от делото е
длъжностна характеристика, изхождаща от
управителя на „Б. С. П. М.” ООД от 25.01.2008 г. В тази длъжностна
характеристика е отразено, че Г. е отговорен служител, умерен и спокоен, не е
агресивен или сприхав. Умее да балансира всяко кризисно положение и успешно
намира решение на възникнал проблем. Поради липса на други данни, съдът счита,
че тази характеристика първо е отпреди процесния период и в този смисъл същата
не е актуална. От друга страна по делото се събраха голямо количество
доказателства, от които съдът си направи други изводи относно личността на
подсъдимия Г. и неговия характер.
Пострадалите от престъпленията по пункт 3, 4 и 7 са
деца, лишени от родителски грижи и настанени в институция, грижите за които е
поела държавата. Причина за извършените престъпления е ниската правна култура
на подсъдимия Г., занижените му морални критерии и стремежът му към лесен начин
на живот. Мотивът за престъпленията е желанието му за бързо и лесно сдобиване с
парични средства. При определяне на вида и размера на наказанията, които следва
да се наложените на подсъдимия Г., съдът съобрази тежестта на престъпленията, личността на подсъдимия
липсата на смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът прие изключителната упоритост на подсъдимия Г. при
набирането на жертвите – С.Д. и Д.Д., действията му налагането на пълен
физически и психически контрол над тях, продължителния период, в който Г. е
експлоатирал жертвите с чувството за безнаказаност. Касае се за престъпления
особено опасни в настоящия етап на развитие на обществото. Отегчаващо вината
обстоятелство в настоящия казус се явява и че деятелността на подсъдимия Г. е в
срока на влязла в сила присъда, с която е лишен от свобода за една година и шест месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от четири години. Тази присъда очевидно не е подействала
възпитателно и предупредително на Г.
Съдебният състав, като взе предвид горните данни за
личността на подсъдимия Г. счита, че са налице превес на отегчаващи вината
обстоятелства за престъпленията по т.3 и т.7, наложи наказание при условията на
чл.54 НК в размер над средния, а именно от по осем години лишаване от свобода,
като и за двете деяния наложи глоби в размер от по 17 000 лева.
Съдебният състав наложи наказание три години лишаване
от свобода по повдигнатото обвинение по чл.159а ал.2 т.1, т.2, т.4 и т.6 вр. ал.1 НК по т. 4 в
размер към минимума предвиден за това престъпление, а именно три години
лишаване от свобода и глоба в размер от минималната 10 000 лева. За да
наложи тези наказания в минималните предвидени в закона размери съдът отчита
специфичността на конкретния случай с пострадалата Д.Т. и подсъдимият Г. и
счете, че са налице превес на смекчаващи вината обстоятелства. Съдът съобрази
събраните по делото доказателства показанията на пострадалата Т., дадени в хода
на съдебното следствие и тези прочетени и приети по делото дадени пред съдия в
хода на ДП, като и обясненията на подсъдимия Г.
Съдът отчете отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства и в извършеното от Г. престъпление по чл.159а ал.2 т.2, 4 и 6 вр.
ал.1 извършено спрямо пострадала Д.С. В това престъпление извършено от
подсъдимия Г. съдът отчете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, като
взе предвид показанията на пострадалата С. дадени в хода на съдебното
производство в частност как е била транспортирана до хотела, кой и е направил
предложението за посещението и при клиент за платена сексуална услуга на кого е
предала част от заработените от нея пари и това, което й се е случило след това
посещение от страна на подсъдимия Г. Съдебният състав наложи наказание три
години лишаване от свобода по повдигнатото обвинение по чл.159а ал.2 т.1, т.2, т.4 и т.6 вр. ал.1 НК по т. 4 в
размер към минимума предвиден за това престъпление, а именно три години
лишаване от свобода и глоба в размер от минималната 10 000 лева.
Съдебният състав на основание чл.304 НПк оправда
подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение по чл.159а ал.3 вр. ал.1 НК за това
, че е набирал отделно лице, а именно бременната жена Г.М.Х. с цел продажба на
детето, тъй като не се доказа по това време месец април на 2010 г. Х. да е била
бременна жена.
За престъплението по чл.354а ал.3 т.1 НК по т.8
съдебният състав като отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства
наложи на Г. наказания в размери към минималните предвидени в закона, а именно
една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева. За
определянето на наказанията в този им размер, съдебният състав съобрази
количеството на намереното наркотично вещество и неговата стойност.
По отношение на престъпленията по чл.339 ал.1 НК по
т.9-огнестрелните оръжия и т.10 – боеприпасите,
съдебният състав взе предвид че отегчаващо вината обстоятелство са намерените
количества боеприпаси и три броя огнестрелно оръжие и стигна до извода, че
наказанията следва да бъдат към средния предвиден в закона размер и наложи за
всяко едно от тях наказание лишаване от свобода в размер от по четири години.
На основание чл.23 ал.1 НК кумулира наложените на подсъдимия Г. наказания
лишаване от свобода и наложи най-тежкото от тях, а именно осем години лишаване
от свобода, което подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален режим
„строг” в затвор от закрит . От така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода следва да бъде приспаднато на основание чл.59 ал.1 НК
времето, през което е бил с МНО „Задържане под стража”. На основание чл.23 ал.1 НК кумулира наложените наказания глоби и наложи едно общо наказание глоба в
размер на 17 00 лева, което на основание чл.23 ал.3 НК присъедини към
определеното общо и най-тежко наказание осем години лишаване от свобода. С това
определеното общо и най-тежко наказание и присъединеното наказание глоба
съдебният състав, счета че могат да бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
Съдебният състав на основание чл.68 ал.1 НК приведе в
изпълнение наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода наложено
на Г. с присъда по НОХД 492/2008 г. по описа на БРС, като определи първоначален
режим на изтърпяване на наказанието „строг” в затвор от закрит тип.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия Г. да заплати направените по делото
разноски на държавата в размер от 155,50 (сто петдесет и пет лева и 50
стотинки) лева за изготвените по делото експертизи и възнаграждения на вещи
лица.
Съдебният състав отне на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК в полза на
Държавата иззетия по делото автомобил марка „М.” с peг. № ... и с
последващ peг.№ ..., с номер на рама ..., собственост
на подсъдимия К. С.Г., ЕГН ********** и мотопед „Ш.” с peг. № ..., с номер на рама ..., собственост
на подсъдимия К. С.Г., ЕГН **********, които са послужили за извършване на
описаните умишлени престъпления от Г.
Съдът отне на основание чл. 354а, ал. 6 от НК и чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК в полза на
Държавата приложените по делото наркотични вещества /коноп, канабис, марихуана/
- с общо тегло 5.147 грама, предмет на описаното умишлено престъпление, извършено
от подсъдимия К. С.Г., ЕГН **********, чието притежаване е забранено.
Отне на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК в полза на Държавата
приложените по делото боеприпаси и огнестрелни оръжия - пистолет „Зораки”,
модел 914, с фабричен номер 106134; пистолет „Екол”, модел 99, калибър 9 мм,
със заличен фабричен номер; револвер „Екол”, модел „Гризли”, калибър 9 мм, със
заличен фабричен номер; 12 /дванадесет/ броя патрони, произведени като
сигнални, преработени в боеприпаси за огнестрелни оръжия, чрез ръчно
преснарядяване със сачми с размери /6.0/ 5.5 мм и затворени с парафин; 40
/четиридесет/ броя патрони калибър 22 /5.6 мм/, американско производство на
фирма „Федерал”, от които 20 /двадесет/ броя с увеличен заряд - магнум, с
дължина на гилзата 26.7 мм и 20 /двадесет/ броя от тип Лонг райфъл, с дължина
на гилзата 15.11 мм; 18 /осемнадесет/ броя ловни патрони калибър 12 с червена
полиетиленова шпула, българско производство, заводски снарядени със сачми 6/0 -
5.5 мм, предмет на описаните умишлени престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК,
извършени от подсъдимия К. С.Г., ЕГН **********, чието притежаване е забранено.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова